Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
30.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №646 по описа на СГС за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Х.А.М.
ЕГН ********** са адрес ***, чрез адв.Я.Д. *** със
съдебен адрес ***, с която е предявен иск за осъждане на ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД ЕИК********със
седалище и адрес на управление ***, представлявано отБ.Г.И.,
Р.В.М.и Ж.С.К.Изпълнителни Директори, да
заплати на ищцата основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.
чл.477 от КЗ сума в размер на 90 000лв., частичен иск от 120 000лв. –
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
ПТП на 16.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2017г., както
и сумата от 9 931лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди за
заплатени медицински консумативи, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 14.06.2017г., датата на последното извършено плащане до
окончателното заплащане на сумата. Претендират се разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че в
резултат на ПТП от 16.05.2017г. в гр.София и по вина на Г.С.Л.е получила
множество телесни увреждания, а именно - счупване на двете рамена на срамната кост –
двустранно закрито, счупване на кръстната кост в дясно, счупване на тялото на
дясната раменна кост – закрито, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна
рана на ухото в ляво. Била й извършена оперативна интервенция за фрактурата на
таза – открита репозиция и вътрешна фиксация с остеосинтезни
средства. Била настанена в КИЛ за активно наблюдение, а след стамибилизирането й била преведена в клиниката за
продължаване на лечението и нова операция – кръвна репозиция
на фрактурата на раменната става и вътрешна фиксация
с две плаки. След изписването й лечението продължило
в домашни условия. Твърди, че търпяла силни болки и ежедневни затруднения при
битовите си нужди, имала нужда от чужда помощ за продължителен период от време.
Започнала да изпитва страх от автомобили, станала тревожна.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение на л.а.“Микро Компакт Кар“ модел „Смарт“
с рег.№******* по силата на застрахователна полица №BG/30/117000665900/17, със срок на
действие от 02.03.2017г. до 01.03.2018г. Твърди, че водачът на л.а. Г.Л.не е
нарушил правилата на ЗДвП, поради което не е възникнала отговорността на
застрахователя. Оспорва се размера на претендираното
обезщетение като завишен. Прави възражение за съпричиняване,
че ищцата е пресичала на необозначено за целта място.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП №К-316 от 16.05.2017г., станало на 16.05.2017г. около 18.40ч. в гр.София
на бул.“Никола Вапцаров“ в района на №53 между лек автомобил „Микро Компакт Кар“ модел „Смарт“
с рег.№*******, управляван от Г.С.Л.и пресичащия платното за движение пешеходец
Х.А.М.. Било е образувано ДП №11155/2017г. по описа на СРТП-ОР-СДВР за
извършено престъпление по чл.343 ал.1б.б от НК.
Представено е Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 14.07.2017г. на СРП, по искане на пострадалото
лице.
Ищцата е представила епикриза
от УМБАЛСМ Пирогов, според която й е била поставена диагноза: счупване на пубиса /срамна кост/ - закрито, счупване на тялото на раменната
кост - закрито. Постъпила на 17.05.2017г. и изписана на 29.05.2017г. Отразено е
извършени оперативни процедури при множество счупвания и/или луксации на таза. На 17.05.2017г. е извършена мануална репозиция и е поставен
външен фиксатор. По отразено в Оперативен протокол
№15244/19.05.2017г. е извършена
оперативна намеса за репозиция на фрактура на сакрума черз фиксиране с титаниева плака и винтове.
По отразеното в оперативен протокол
№1557/25.05.2017г. след въвеждане в анестезия е извършена кръвна репозиция на фрактурата на раменната става и вътрешна фиксация с 2 плаки.
При изписването й е бил препоръчан постелен режим .
Представени са фактура №№**********/29.05.2017г.
с касов бон от същата дата, **********/29.05.2017г., ведно с касов бон,
**********/29.05.2017г. с касов бон, **********/29.05.2017г. ведно с касов бон,
**********/29.05.2017г., ведно с касов бон, **********/06.06.2017г.
ведно с касов бон и ********** от 14.06.2017г., ведно с касов бон за заплатени
суми за медицински консумативи и материали.
Не се оспорва от ответника и е видно от застрахователна полица, че
ответникът е застраховател на виновния водач за периода 02.03.2017г. – 01.03.2018г.
Ищцата е предявила писмена претенция вх.№1240/18.07.2017г.
за извън съдебно изплащане на застрахователното обезщетение. С уведомление от 20.09.2017г.
е постановен отказ от ответника.
Според изслушаната СМЕ на вещото лице д-р Е.И.
се установява, че ищцата от процесното ПТП е получила
следните травматични увреждания – закрито счупване на дясната раменна кост,
закрито счупване на таза в областта на двете рамена на срамната кост
двустранно, счупване на кръсцовата кост /сакрум/ в дясно, разкъсно-контузна
рана на лявото ухо, мозъчно сътресение. Възстановителния период на всяка една
от травмите е различен. Закритото счупване на дясната раменна кост е наложило
извършване на оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти и
поставяне на метална остеосинтеза, като
трудоспособността се възстановява след около 12-16седмици; закритото счупване
на таза в областта на двете рамене на срамната кост двустранно при липса на
усложнения – трудоспособността се възстановява след около 4-6 месеца;
счупването на кръсцовата кост /сакрум/
- трайно затруднява движението на долните крайници за повече от 30 дни и възстановяването
е за около 7-10 седмици; разкъсно – контузната рана на ухото се възстановява за около 15-20
дни; мозъчното сътресение отшумява при спазване на препоръчан режим за около
2-3 месеца, а в някои случаи и до 6м. Вещото лице е заключило, че травматичните
увреждания са в резултат на претърпяното ПТП. Извършените разходи по
приложените фактури, също са в причинна връзка с получените травми.
Според изслушаната САТЕ на вещото лице инж.И.Т.
механизмът на ПТП е следният: процесното ПТП е настъпило в гр.София на бул.“Н.Вапцаров“
на прав пътен участък. Булевардът се състои от две платна, разделени с
разделителен остров и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите,
като за всяка посока има по три пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част на
денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният
л.а. се е движил по бел.“Н.Вапцаров“ в лявата пътна лента от трети с посока от
бул.“Черни връх“ към бул.“Никола Габровски“ със скорост на движение 45км/ч.
Приближавайки към мястото на ПТП в същото време пострадалата пешеходка
предприема пресичане на платното за движение на бул.“Н.Вапцаром“
от дясно наляво за посоката на движение на автомобила. Автомобилът с предната
си средна част челно е ударил пешеходката от дясната й страна. Вследствие на
удара тя е била качена върху предния капак на автомобила, след което е била
отхвърлена напред и в ляво от автомобила. На мястото на ПТП не е имало
светофарна уредба, нито пешеходна пътека. В ляво на платното за движение е
монтирана метална мантинела, която е възпрепятствала
движението на пешеходката. Според вещото лице водачът на автомобила е имал
възможност да възприеме пешеходката, когато тя е стъпила върху платното за
движение, той не е имал ограничение на видимостта от други автомобили или
предмети, не е задействал спирачната система на автомобила своевременно, като е
реализирал закъснение. Пешеходката е имала възможност да предотврати ПТП като
ненавлиза на пътната лента в момент, в който от лявата й страна е преближавал автомобила.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Според показанията на разпитания свидетел С.А.,
той се е возел във втората кола след процесния
автомобил. Не се движели с висока скорост. Изведнъж той и водача на автомобила,
в който пътувал изкоментирали блъснатото момиче как е
тръгнало да пресича – от тротоара от дясно наляво пред колата пред тях.
Свидетелят твърди, че на мястото не е имало пешеходна пътека. След сблъсъка
свидетелят веднага излязъл от автомобила и отишъл при нея, тя не била в
съзнание, съвзела се в по-късен момент.
Според показанията на св.Д. Б. водачът на
колата, която блъснала пресичащото момиче на булевард „Никола Вапцаров“ е
видял, че тръгва да пресича, защото намалил скоростта, но въпреки това
последвал удар.
Според показанията на св.М. М. – майка на ищцата,
които съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид възможната й
заинтересованост от изхода на спора, се установява, че след процесното
ПТП дъщеря й получила счупване на ръката и на таза. Една седмица били в Пирогов,
където й направили две операции, сложили й планки. Два месеца била на легло
преди да започнат рехабилитация. След втория месец започнала да става и да се
движи с патерици. Към петия месец била горе-долу
по-добре. Имала болки, пиела обезболяващи, от които не се чувствала добре.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало
/увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач.
Претендираното
обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника.
Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ и
имуществени вреди от посочените увреждания.
Прието е за безспорно между страните, че
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства се установява противоправно поведение и
вина на Г.С.Л.за процесното ПТП. Съгласно чл.5 ал.1 ЗДвП – всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди и ал.2 – водачът
на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците; Нарушил е и чл.116 от ЗДвП, а именно бил е
длъжен да бъде предпазлив и внимателен към пешеходците.
Ответникът е заявил в срока за отговор
възражения за съпричиняване, че ищцата е допринесла
за вредоносния резултат като е пресичала на необозначено за целта място. Съдът намира, че това възражение е
основателно. Доказа се безпротиворечиво от приетата и
неоспорена САТЕ и от показанията на св.С.А. и св. Д. Б.,
че ищцата е пресичала на място, където не е имало пешеходна пътека, нито
светофар. С поведението си тя е нарушила чл.108 от ЗДвП, като пешеходец
е била длъжна да се движи по тротоара или банкета на пътното платно, нарушила е
и чл.113 ал.1, който гласи, че при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила: т.1. преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване.
Позовавайки се на САТЕ, която изяснява
механизма на настъпване на ПТП, приноса на всеки един от участниците в него за
настъпването му, както и категоричния извод, че съприкосновението е било
предотвратимо при адекватни действия независимо дали ще бъдат от пешеходеца, за
де се отстрани от платното за движение или от водача на автомобила, който е
следвало да задейства своевременно спирачната система, съдът приема, че
процента на съпричиняване е 30% от страна на ищцата
за настъпване на вредоносния за нея резултат.
Следва да бъде посочено, че ищцата като
пешеходец също е участник в движението и като е длъжна да спазва съответните
правила, предвидени в ЗДвП.
При доказан ФС на деликта,
вкл.нанасяне на процесните увреждания на ищцата съдът
следва да определи справедлив размер на обезщетението. При преценка по чл.52 ЗЗД
съдът взема предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в
резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство
е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел
формиране на обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№
566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно
обоснован респ.справедлив.
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчетат:
- закрито счупване на дясната раменна кост;
-
закрито счупване на таза в областта на двете рамена на срамната кост двустранно;
-
счупване на кръсцовата кост /сакрум/
в дясно;
-
разкъсно - контузна рана на
лявото ухо;
-
мозъчно сътресение;
-
две кръвни операции за кратък период;
-
психологически дискомфорт;
-
възстановяване на ищцата за около 7-8 месеца.
Като обстоятелства, обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая трябва да се отчете:
-
липсват усложнения;
-
възстановяването е пълно.
Претендираният
размер на обезщетение от 90 000 лева частично от 120 000лв. обезщетение е
завишен, като подобно обезщетение се присъжда за комбинирани и/или много тежки
счупвания с усложнения, като процесното не е такова.
Контузията на главата и другите рани също не са били сериозни – няма сътресение
или други трайни последици.
Съдът
счита, че обезщетение от 60 000 лева
адекватно отстранява негативните изживявания на ищцата за няколко месеца
болки от счупването и другите травми и рани. При отчитане на възприетия от
настоящия състав на съда процент съпричиняване,
определеният размер за репариране на неимуществени вреди, които са причинени на
ищеца ще бъде намален и искът ще бъде уважен за сумата от 42 000лв. като за
разликата до 90 000лв. ще се отхвърли иска като неоснователен.
Върху присъдената сума ответникът дължи лихва
за забава, считано от 07.11.2017г. – датата на отказа да изплащане на
застрахователното обезщетение.
По отношение на имуществените вреди, съдът
намира, че същите са доказани от представените писмени доказателства,
неоспорени от ответника, в претендирания размер от 9
931лв., ведно с лихва считано то 14.06.2017г.
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищцата е била частично освободена от заплащане на държавна такса и разноски, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва
да се заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 1080лв./след
приспадане на заплатените от ищцата 600лв./, платима по сметка на СГС.
На ищцата следва да бъдат заплатени разноски
в размер на 522,67лв. съобразно уважената част от иска.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 136лв.,
съобразно отхвърлената част от иска, както и разноски за юк
възнаграждение в размер на 200лв.
На осн. чл.38 ал.2
от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
заплати на адв.Я.Д. от САК сумата от 1790лв./хиляда седемстотин
и деветдесет/ адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищцата.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж.И З.“ АД ЕИК********със седалище и адрес на управление ***,
представлявано отБ.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К.Изпълнителни
Директори, да заплати на Х.А.М. ЕГН ********** са
адрес ***, на основание чл.432 КЗ вр.чл.477 от КЗ сума в размер на 42 000лв./четиридесет и
две хиляди/ – частичен иск от 120 000лв. – представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ПТП на 16.05.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 07.11.2017г., както и сумата от 9 931лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди за заплатени медицински
консумативи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.06.2017г.,
датата на последното извършено плащане до окончателното заплащане на сумите, като
за разликата от присъдения размер от 42 000лв.
до претендирания размер от 90 000лв. /частично
от 120 000лв./за неимуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.6 от ГПК ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД
ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, представлявано отБ.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К.Изпълнителни Директори да заплати
държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 1080лв./хиляда и
осемдесет/, платима по сметка на СГС.
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж.И З.“ АД ЕИК********със седалище и адрес на
управление ***, представлявано отБ.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К.Изпълнителни
Директори да заплати на Х.А.М. ЕГН ********** са адрес ***,
разноски в размер на 522,67лв./петстотин двадесет и два лева и 67ст./ съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.1 ГПК Х.А.М. ЕГН **********
са адрес ***, да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.И
З.“ АД ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, представлявано отБ.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К.Изпълнителни Директори разноски в
размер на 136лв./сто тридесет и шест/, съобразно отхвърлената част от иска,
както
и разноски за юк възнаграждение в размер на 200лв./двеста/.
ОСЪЖДА на осн.
чл.38
ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД ЕИК********със седалище и адрес на управление
***, представлявано отБ.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К.Изпълнителни
Директори да заплати на адв.Я.Д. от САК сумата от
1790лв./хиляда седемстотин и деветдесет/ адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищцата.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: