Р Е Ш Е
Н И Е
№ 553/7.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII -
ти състав в публично съдебно заседание, проведено на десети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 16777 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са от „Н.К.“ ООД, ***, срещу „Е.С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 190.10 лв. (сто и деветдесет лева и 10 ст.) получена без основание,
под формата на неправомерно получена цена за електрическа енергия от компонента
за „пренос“, заедно с обезщетение за забава за периода от 17.09.2018г. до 05.11.2018 г. в размер на 1.85 лв. (един лев осемдесет и пет стотинки), както и законната
лихва върху посочената сума от датата на предявяване на иска - 05.11.2018 г. до окончателното плащане
на задължението.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е в договорни отношения с „Е.С." АД
(предходно фирмено наименование „Енерго -Про Мрежи"), гр. Варна с предмет
доставка на ел.енергия по силата на договор за пренос на ел.енергия №
СвП1З-830/18.11.2013 г., с който „Е.С." АД (предходно фирмено наименование
„Енерго -Про Мрежи") е поело задължението да предоставя на ищеца услугата
пренос през разпределителната си мрежа на количествата ел.енергия, постъпили в
разпределителната мрежа до мястото на доставка, а последният да заплаща цена за
пренос.
Твърди
се, че Обектите, от които е изградена мрежата, чрез която „Н.К." ООД
получава електрозахранване от подстанция „Габрово" до производствената
база с административен адрес: гр. Габрово, ул. "Индустриална" № 11 са
собственост на „Н.К." ООД. Начинът на захранване с електроенергия е чрез собствен
кабел, който е присъединен към мрежа средно напрежение 20 KV в подстанцията.
Средствата за търговско измерване се намират в подстанция „Габрово". При
измерване на количеството потребена ел. енергия на страна средно напрежение,
загубите от преобразуване на ел.енергията средно - ниско напрежение са за
сметка на потребителя. Други потребители, присъединени към захранването на
обекта от подстанция „Габрово" по 20 kV кабелно трасе от 830 м. няма.
Налагат
твърдения, че „Н.К." ООД не ползва електроразпределителната мрежа на „Е.С."
АД по начина дефиниран в §1, т. 22 от ДР на ЗЕ за получаването на ел.енергия
средно и ниско напрежение, а използва собствена такава. Заявяват, че поради
тази причина „Н.К." ООД не дължи посочената в чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ цена за
пренос по електроразпределителната мрежа, доколкото не използва същата.
Твърди
се в исковата молба, че въпреки изричните ни покани за преустановяване на
начисляването на такса „пренос" средно напрежение за обект 1322083 в гр. Габрово,
ответникът начислил тази такса, а от ищцова страна, с оглед да не им бъде
преустановено електрозахранването, я платили. По този начин, ответникът
неоснователно се бил обогатил за сметка на „Н.К." ООД.
Претендират
и заплащане на обезщетение за забава изчислено от датата следваща датата на
плащане на всяка от фактурите отразяващи главното задължение до датата на
завеждане на исковата молба - 05.11.2018г.
Моли
за постановяване на положително решение по предявените искове. Претендира и
разноски.
Ответникът
„Е.С.“ АД, *** депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в
който оспорва иска като неоснователен.
Признава,
че ищецът е клиент на ответното дружество през процесния период за обект в гр.
Габрово, ул. „Индустриална" № 11, с клиентски № ********** и абонатен №
1322083, както и че потребената електрическа енергия в обекта на ищеца се
измерва със средство за търговско измерване на ниво средно напрежение. Не
оспорва също, че по посочените в исковата молба фактури ищецът е заплатил на
ответното дружество цена за пренос средно напрежение на стройност 190.10 лв. с
включен ДДС. Признава за безспорно установено между страните, че „Н.К."
ООД е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.С." АД от
подстанция „Габрово" посредством кабелна линия средно напрежение до
трафопост ТП „Лъв 1" и трафопост ТП „Лъв 2", че присъединителните
съоръжения са собственост на „Н.К." ООД и че средството за търговско измерване
(СТИ) е монтирано в съответствие със законовите изисквания на границата на
собственост между електрическите съоръжения.
Изразява
становище, че „Н.К." ООД ползва услугите на „Е.С." АД, свързани с
достъп и разпределение на електрическа енергия по електропреносната мрежа,
така, както същата е дефинирана в разпоредбата на § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ.
Поради това ищцовото дружество дължи цената на тези услуги така, както същата е
посочена в разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от Правилата за търговия с
електрическа енергия. Сочи, че съгласно
законовата делегация на чл. 104 от ЗЕ приложимите в случая ПТЕЕ изрично
регламентират кои лица заплащат цени за пренос, тъй като разпоредбите им имат
предвид по-особените случаи, когато съоръженията не са собственост на
разпределителното дружество. В този смисъл според твърденията на ответника
единствено чл. 29, ал. 4 от ПТЕЕ уреждал хипотеза, в която производители, които
захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и разпределителното
предприятие не дължат цена за пренос през съответната мрежа. Заявява, че
цитираната разпоредба се отнася само за производители, които захранват
собствени обекти по собствени мрежи, но ищецът не бил от тази категория лица.
Уточнява,
че съгласно чл. 29, ал. 1 от Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ),
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните
количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.
Акцентира, че съгласно чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ, клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция.
Налага
твърдения, че претендираните от ищеца суми са били дължими от ищеца по силата
на Договор № СвП 13-830/18.11.2013 г. за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, собственост на ответника.
Ответникът
моли за отхвърляне на исковете като претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С определение по делото №1472/29.1.2019г. е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е
клиент на ответното дружество през процесния период за обект в гр. Габрово, ул.
„Индустриална" № 11, с клиентски № ********** и абонатен № 1322083; че
потребената електрическа енергия в обекта на ищеца се измерва със средство за
търговско измерване на ниво средно напрежение; че по посочените в исковата
молба фактури ищецът е заплатил на ответното дружество цена за пренос средно
напрежение на стройност 190.10 лв. с включен ДДС; че „Н.К." ООД е
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.С." АД от подстанция
„Габрово" посредством кабелна линия средно напрежение до трафопост ТП „Лъв
1" и трафопост ТП „Лъв 2"; че присъединителните съоръжения са
собственост на „Н.К." ООД и че средството за търговско измерване (СТИ) е
монтирано в съответствие със законовите изисквания на границата на собственост
между електрическите съоръжения.
Страните не спорят и че
ищецът е придобил собствеността на имота, находящ се в гр. Габрово, ул. Индустриална
№11, чрез публичен търг въз основа на Постановление за възлагане на недв. имот
от 29.01.08г. на ЧСИ И.Илиев, като е придобил собствеността върху ЗЕМЯ с площ
31514 кв.м., заедно с построените в него сгради, като под номер 8 и номер 10 са
трафопостове.
Безспорно още е по делото
още, че ищецът се намира в договорни отношения с ответното дружество за доставка
на електроенергия по силата на Общите условия, както и че има сключен договор
за пренос с ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД. Видно от приложеният по делото договор за
пренос на електроенергия № СвП13-830/18.11.13г., по силата на който ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ АД е поело задължението да предоставя на ищеца услугата пренос през
разпределителната си мрежа на количествата електроенергия, постъпили в
разпределителната мрежа до мястото на доставка, а последният да заплати цена за
пренос.
Не се спори и факта, че
средствата за търговско измерване се намират в подстанция Габрово.
Безспорен по делото е и фактът,
че дейността разпределение на електроенергия се осъществява от „Е.С.“ АД
съгласно представена лицензия за разпределение на ел.енергия № Л-138-07/13.08.04г./.
Видно от заключението по
допуснатата съдебно-електротехническа експертиза, кредитирано от съда и
неоспорена от страните, ищцовото дружество няма пряк достъп до СТИ, отчитащи
енергията, доставяна му. Установява се, че електромера е монтиран в Подстанция
Габрово собственост на ЕСО,
където входящата по далекопровод електроенергия с напрежение
от 110 квт са трансформира в 20 квт и по подземен кабел от 830м. се
транспортира до трансформаторите, намиращи се в територията на имот собственост
на дружеството-ищец. Излага, че измерването на потребяваната електроенергия се
извършва на ниската страна от 20квт в подстанцията чрез СТИ, които са монтирани
съобразно техническите и нормативни изисквания. При оглед на място вещото лице
е достигнало до заключение, че процесния обект е присъединен към Подстанция
Габрово чрез захранващ силов кабел и два трафопоста, в които са монтирани Збр
трансформатори. Установява, че не е налице присъединяване на други абонати към
мрежата на ищеца – нито преди трансформаторите, нито след тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД предвижда, че подлежи на връщане даденото с основание, което
впоследствие е отпаднало. В настоящия спор ищецът следва да установи твърдените
от него факти – на имуществено разместване на блага между него и ответника,
наличие на собственост върху електропреносната мрежа и силовите трансформатори.
Ответникът от своя страна следва да докаже, че сумите са получени на годно основание,
че електроенергията е преминала (пренесена) през съоръжения, които са негова
собственост, както и че има основание да задържи полученото.
Не се спори между страните,
а и от представените доказателства е видно, че ищецът е заплатил сумата в общ
размер на 190.10
лв. (сто и деветдесет лева и 10 ст.) лева с ДДС, под формата на цена
за електрическа енергия от компонента за „пренос“, в качеството му на краен
клиент потребяващ електроенергия.
Обстоятелството относно
извършеното плащане на търсената сума не се оспорва от страните, поради което
следва да се приеме за успешно доказано наличието на имуществено разместване от
патримониума на ищеца, към имуществената сфера на ответника.
Между страните не се спори,
че ищецът е присъединен към електроразпределителната мрежа.
Съгласно разпоредбата на
чл. 186, ал. З ПТЕЕ (обн. ДВ, бр. 59 от 28.07.2009 г.) е въведено задължението
на потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат
на крайния снабдител (какъвто е ответникът), утвърдени от ДКЕВР цена за
енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по
електропреносната мрежа, цена за достъп до електроразпределителната мрежа и
цена за пренос по електроразпределителната мрежа. Съответно чл. 186, ал. 4 ПТЕЕ
предвижда за предоставената електроенергия и услуги потребителят от своя страна
да възстановява на разпределителното предприятие цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната му мрежа.
В тези случаи основание за получаване на паричните суми е утвърдената от КЕВР цена
за енергията и услугите.
Разпоредбата на чл. 18 ПТЕЕ
сочи, че цена за достъп и цена за пренос
се заплащат съгласно измереното количество на консумираната електрическа
енергия на местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите за продажба.
В чл. 14, ал.1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.; изм. с Решение № 1500
на ВАС на РБ от 6.02.2017 г. - бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017
г.; изм. с Решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018 г. - бр. 97 от 23.11.2018
г., в сила от 23.11.2018 г., отм., бр. 35 от 30.04.2019 г.) е предвидено, че
при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към потребител мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съобразно горепосочената тежест
на доказване, основанието за получаване на имуществената престация лежи върху
ответника, като от съществено значение за получаването на тази престация е
установяване правото на собственост върху съоръженията, чрез които потребяваната
в обекта на ищеца електроенергия достига от съоръженията, собственост на ЕСО до
обекта на ищеца. По делото липсват твърдения и данни, че трасето по което е
преминала потребяваната от ищеца електроенергия е собственост на ответника.
От друга страна твърденията
на ищеца са, че е собственик на трасето, на трафопостовете и съоръженията към
тях, че е единствен потребител по трасето и че границата на присъединяване се
намира в Подстанция Габрово, която пък е
собственост на ЕСО, поради което потребяваната от него електроенергия не
преминава през съоръжения на ответника, съответно дължи само такса „достъп“, но
не и такава за „пренос“.
По отношение собствеността
на енергийните обекти в законодателството е заложено правилото, че те трябва да
принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в
областта на енергетиката. Затова § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни
обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни
предприятия, а принадлежат на трети лица трябва да се изкупят от тях в
определен от закона срок. Във връзка с тази разпоредба е и текстът на § 4, ал.
11 ПЗР на ЗЕ, според който при приватизация на имуществото на фирми и
дружества, в които има изградени енергийни обекти те не се включват в предмета
на сделката, а се прехвърлят на енергийното предприятие като единственото
изключение се допуска когато обектът снабдява с енергия само един потребител.
Аналогични разпоредби се съдържат и в параграф 67, ал. 2 и ал. 9 ПЗР на
предходния Закон за енергетиката и енергийната ефективност. С тези разпоредби
са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти да премине
в собственост на лицензираните енергийни предприятия.
По делото не е спорно, че
ищецът е собственик както на трасето, пренасящо електроенергията от
подстанцията собственост на ЕСО, така и на трафопостовете и съоръженията към
тях. Тези обстоятелства вече са били предмет на установяване между страните
с Решение от 12.07.2017г. по в.гр.д. №
527/2016г. на Варненски окръжен съд, съответно с Решение № 5/06.01.2016г. по в.гр.д. №
690/2015г. на Варненски апелативен съд и Определение № 135/06.03.2017г. по т.д.
№ 1147 по описа за 201бг. на Върховен касационен съд, II ТО.
Установи се от заключението
на вещото лице, че ищецът е единствен потребител на електроенергия от мястото
на присъединяване – Подстанция Габрово и към мрежата, която е негова
собственост не са присъединени други потребители на електроенергия. Данните от
заключението, че средството за измерване също се намира на територията на Подстанция
Габрово, обуславят извода, че границата на собственост е между същата
подстанция и подземния кабел към трафопоста, при правилно разположени СТИ.
Преносът на електроенергия
е услуга от обществен интерес, поради което регламентацията в отношенията между
страните се урежда с правилата за търговия с електрическа енергия.
Съгласно правилата за
търговия с електрическа енергия мрежовите услуги са два вида пренос през
преносната мрежа високо напрежение и пренос през елктроразпределителната мрежа
- средно и ниско напрежение. Съгласно правилата мрежовите услуги се заплащат
върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на СТИ в местата
на измерване.
Към релевантния период действащи
са разпоредбите на Закона за енергетиката и издадените на основание законова
делегация на чл. 104 ЗЕ Правила за търговия с електрическа енергия. При
условията на чл. 18г от ПТЕЕ (отм.) и чл.30 ПТЕЕ (отм.) потребителите, които
захранват собствени обекти или други потребители по мрежи, които не са
собственост на преносното или разпределителното дружество не дължат цена за
пренос, а заплащат единствено цена за
достъп на електроенергийния системен оператор.
Търговското дружество ищец
е потребител, който захранва производствените си обекти по мрежа, която е
негова собственост и е присъединен" на ниво средно напрежение в
подстанцията на ЕСО, при което дължи цена за достъп на собственика на
подстанцията, където реално е границата на собственост, като в случая не се
осъществява мрежова услуга по пренос средно напрежение.
Понеже по делото липсва
спор, че получените от ответника суми за цена за пренос средно напрежение са в
размера от 190.10 лв. с ДДС, именно за този пълен размер искът се явява изцяло основателен.
Посочената сума е дължима ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на предявяване на иска - 05.11.2018 г. до окончателното плащане на
задължението.
Съдът намира за
неоснователен предявения акцесорен иск за обезщетение за забава в размер на за
периода от 17.09.2018г. до 05.11.2018 г. в размер на 1.85 лв. (един лев
осемдесет и пет стотинки). В случая не се касае за парично задължение, чиято
изискуемост зависи от определен срок или от настъпването на определено бъдещо
несигурно събитие, поради което същото е дължимо от момента на поканата. По
делото покана за плащане на сумата от 190.10
лв. с ДДС, представляваща неправомерно получена цена за електрическа енергия от
компонента за „пренос“ за фактурирания период не е представена, поради което
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на отхвърляне, като не основателен.
При този изход на спора
формулираното искане от ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за
присъждане на направените по делото разноски се явява основателно.
От страна на ищеца е
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговорения между
ищеца и процесуалния му представител хонорар да процесуално представителство.
Произнасяйки се по искането
с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът във всички случаи е длъжен да
съобрази правната и фактическа сложност на производството по делото. В случая
съобразно минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно сумата 300,00 лв. (материалният интерес е 190.10 лв.),
съдът приема, че възражението за прекомерност е основателно, тъй като
претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 500,00 лева и надхвърля съществено
минималния такъв, а делото не се характеризира със съществена правна и
фактическа сложност. Поради това, отчитайки факта, че по делото са разменени
книжа, събрани са и анализирани писмени доказателства и е изслушано заключение
на вещо лице, както и че са проведени повече от две съдебни заседания, размерът
на адвокатския хонорар на ищеца следва да се приеме за прекомерен и да се
редуцира до сумата от 400,00 лева, като към минималния размер от 300,00 лева се
добави и сумата от 100,00 лева, на основание чл. 7, АЛ. 8 НМРАВ.
Така в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса, 300,00
лева за вещо лице, 72,00 лева,
транспортни разходи на процесуалния представител и 400,00 лева възнаграждение за процесуално представителство, общо 822,00 лева. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
съобразно уважената част от исковете дължими от ответника са разноски в размер
на 814,08 лева.
Предвид частичното
отхвърляне на исковете, ответникът също има право на разноски в размер на 150,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 50,00 лв. за вещо
лице, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съобразно отхвърлената част от исковете
същите са дължими от ищеца в размер от 1,92
лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Н.К.“ ООД, *** сумата от
190.10 лв. (сто и деветдесет лева и 10 ст.) получена без основание,
под формата на неправомерно получена цена за електрическа енергия от компонентата за „пренос“, заедно със законната лихва върху
посочената сума от датата на предявяване на иска - 05.11.2018 г. до
окончателното плащане на задължението, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.К.“ ООД, *** за осъждане на
ответника „Е.С.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на ищеца обезщетение за
забава в размер на 1.85 лв. (един лев и осемдесет и пет стотинки), върху
главницата от 190.10 лв. (сто и деветдесет лева и 10 ст.), за периода от 17.09.2018г. до 05.11.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Н.К.“ ООД, *** сумата от
822,00 лева (осемстотин двадесет и два лева), представляваща направени по
делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Н.К.“ ООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Е.С.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 1,92 лева (един лев и 92 ст.),
представляваща направени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: