РЕШЕНИЕ

 

Номер 1236                           Година  2017                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 24.04                                                                                        Година 2017

 

В публично заседание на 27.03.2017 г. в следния състав:

                     

                          Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: Вера Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 180  по описа за   2016         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.422  във връзка с чл.415 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищците С.Б.Й. и Н.С.Й., и двамата от с. ***, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният им дължи сумата 5 лева, като частична от 1 800 лева - главница, представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на двамата ищци, преминавайки ежедневно с лек автомобил с рег. № ***, за периода 01.11.2010 г.- 01.05.2011 г. през част от поземлен имот с площ от 244 кв. м., заключена между букви А-Б-В-Г и колорирана в зелен цвят на приложената към Заявлението скица, с идентификатор ***, с административен адрес: гр. ***, целият с площ от 2 186 кв. м., от който имот ищците притежават 1/2 идеална част в режим на СИО, ВЕДНО СЪС законната лихва върху главницата, СЧИТАНО ОТ 06.11.2015 г., до изплащане на вземането,  която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищците със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8230/10.11.2015 г., издадена по ч. гр. дело № 14677/2015 г. по описа на    ПРС - VІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът Д.Ю.Д. *** оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Моли съдът при условията на чл.17 от ГПК преюдициално да се произнесе по законосъобразността на Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на Началника на СГКК – гр. Пловдив, като признае същата за незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и като издадена при заобикаляне на закона. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8230/10.11.2015 г., издадена по ч. гр. дело № 14677/2015 г. по описа на  ПРС - VІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на двамата ищци сумата 5 лева, като частична от 1 800 лева - главница, представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на двамата ищци, преминавайки ежедневно с лек автомобил с рег. № ***, за периода 01.11.2010 г.- 01.05.2011 г. през частта от поземлен имот с площ от 244 кв. м., заключена между букви А-Б-В-Г и колорирана в зелен цвят на приложената към Заявлението скица, с идентификатор ***, с административен адрес: гр. ***, целият с площ от 2 186 кв. м., от който имот ищците притежават 1/2 идеална част в режим на СИО, ВЕДНО СЪС законната лихва върху главницата, СЧИТАНО ОТ 06.11.2015 г., до изплащане на вземането,  КАКТО И разноските за производството по делото В РАЗМЕР НА 25 лева – ДТ, И 360 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищците са подали искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от 15.03.2016 г. на вещото лице по СТЕ Г.Р., действително двамата ищци, на основание дарение, доброволна делба и покупко-продажби са собственици при условията на СИО на 1/2 идеална част от недвижим имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. ***, целият с площ от 2 186 кв. м., а ответникът – на лек автомобил «Сузуки Балено», с с рег. № ***, и – на основание покупко-продажба – на апартамент № *** с площ от 85, 85 кв. м., ведно с избено помещение (склад) 16 с площ от 3, 82 кв. м., находящ с в гр. *** и 0, 305 % идеални части от поземлен имот с идентификатор ***

Както се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. М.и П.Д., действително ежедневно през процесния период, за да достигне до своя имот, ответникът е преминавал през горепосочената част от имота на ищците, без да е заплащал на ищците обезщетение в размер на пазарната цена на извършваното от него ползване за преминаването през имота им, с което се е обогатил неоснователно за тяхна сметка  – като от заключението от 09.01.2017 г. на вещото лице по СТЕ И.Г. се установява, че дължимият размер на обезщетението за процесния период е в размер общо на 650 лева.

С оглед съдебната практика по чл.290 от ГПК (Решение № 218/29.12.2015 г., постановено по гр. дело № 7310/2014 г. по описа на ВКС – І ГО), съдът намира, че фактическият състав на правото на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД не включва наличието на покана до лицето, което се е обогатило неоснователно, а обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва вещта си и да реализира доходи от нея, а отправянето на покана е от значение само за определяне на момента, от който се дължи обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД – каквото в конкретния случай ищците не претендират. Поради това съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на претенцията на ищците поради липсата на покана от тяхна страна до Д.Д. за заплащане на обезщетение за обогатяването му за тяхна сметка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер (предвид обстоятелството, че претенцията на ищците е предявена като частична) и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищците и направените разноски за производството по делото – включително и в заповедното производство, в размер общо на 880 лева – платени ДТ, депозити за СТЕ и за призоваване на свидетел на ищците и адвокатско възнаграждение с ДДС.

От събраните по делото доказателства – включително и преписката по издаването й, не се установяват твърденията на ответника за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и заобикаляне на закона при издаването й на Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на Началника на СГКК – гр. Пловдив, поради което съдът намира, че искането на ответника за признаването на тази Заповед за незаконосъобразна е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Ю.Д., ЕГН **********,*** - ***, адв. Д.Д., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА С.Б.Й., ЕГН: ********** И Н.С.Й., ЕГН: **********, и двамата със съдебен адрес: ***, адв. И.Д., СУМАТА 5 лева, КАТО ЧАСТИЧНА ОТ 1 800 ЛЕВА - главница, представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на двамата ищци, преминавайки ежедневно с лек автомобил с рег. № ***, за периода 01.11.2010 г.- 01.05.2011 г. през част от поземлен имот с площ от 244 кв. м., заключена между букви А-Б-В-Г и колорирана в зелен цвят на приложената към Заявлението скица, с идентификатор ***, с административен адрес: гр. ***, целият с площ от 2 186 кв. м., от който имот ищците притежават 1/2 идеална част в режим на СИО, ВЕДНО СЪС законната лихва върху главницата, СЧИТАНО ОТ 06.11.2015 г., до изплащане на вземането,  която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищците със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8230/10.11.2015 г., издадена по ч. гр. дело № 14677/2015 г. по описа на    ПРС - VІ гр. състав.

ОСЪЖДА Д.Ю.Д., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Б.Й. И Н.С.Й., и двамата с посочените ЕГН и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО ч. гр. дело № 14677/2015 г. по описа на ПРС – VІ гр. състав, В РАЗМЕР НА 880 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника при условията на чл.17 от ГПК да признае за незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и като издадена при заобикаляне на закона Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на Началника на СГКК – гр. Пловдив.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – VІ гр. състав ч. гр. д. № 14677/2015 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

                                                                         

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

            Вярно с оригинала!

ДГ