№ 86
гр. И., 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200674 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Н. С. против Наказателно постановление №
**-****-****** от 04.11.2021 г. на началника на РУ на МВР – И. към ОД МВР
– С., с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП на въззивника е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при
подробно изложени съображения.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна.
Административнонаказващият орган е установил правилно
фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и
въззивният съд изцяло споделя изводите му.
От фактическа страна:
1
На 08.10.2021 г. около 02:15 часа в гр. И. на кръстовището на ул. „Г. Г.“
и ул. „З.“ жалбоподателката управлявала моторно превозно средство марка
„А.“, модел „**“ с регистрационен № КН****ВР. Свидетелят В. – младши
автоконтрольор при РУ на МВР - И., изпълнявал служебните си задължения
по контрол на автомобилния транспорт. Спрял жалбоподателката за
извършване на проверка. По време на проверката му направило впечатление,
че жалб. С. има неадекватно поведение. Той извършил проверка с техническо
средство за наличие на алкохол в кръвта на въззивницата, която била
отрицателна. Свид. В. поканил жалб. С. да й бъде извършен тест за
установяване на употреба на наркотични вещества, но тя отказала.
Вследствие на отказа й бил издаден талон за медицинско изследване, като
била придружена от свидетелите В. и Ц. до ФСМП – И.. Там
жалбоподателката отказала да предостави кръв за изследване наличието на
алкохол и наркотични вещества, което било удостоверено в нарочен протокол
с подписите на дежурен лекар и на самата жалбоподателка.
За отказа на жалбоподателката за проверка чрез тест за употреба на
наркотични вещества свидетелят В., в качеството на младши автоконтрольор
при РУ на МВР – И. съставил срещу жалбоподателката Акт серия GA №
****** от 08.10.2021г. за установяване на административно нарушение по чл.
174, ал. 3 ЗДвП
Въз основа на АУАН от началника на РУ на МВР – И. към ОДМВР – С.
е издадено обжалваното Наказателно постановление № **-****-****** от
04.11.2021 г., с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП на въззивницата е наложено наказание глоба в размер на
2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателката,
показанията на свидетелите В. и Ц., С., П., АУАН, който съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, докладна
записка, талон за изследване, протокол за медицинско изследване.
От показанията на свидетелите В. и Ц. се установяват всички
обстоятелства около проверката, поведението на жалбоподателя на
08.10.2021г. Те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и намират
подкрепа в приложените по делото докладна записка, АУАН, талон за
изследване и протокол за медицинско изследване. Показанията им намират
подкрепа и в тези на свидетеля П. /приятел на жалбоподателя, очевидец на
част от проверката/, както и от обясненията на въззивницата.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира твърденията на
жалбоподателката и свид. П., че причината за отказа от тест за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е прием на
лекарствено средство „Dikloron”. Липсват данни за подобно обстоятелство по
време на проверката. Никъде в изготвените документи във връзка с отказа на
жалбоподателката от извършване на тест за употреба на наркотични вещества
употребата на лекарства, то не е посочено като причина. Не е отбелязано в
собственоръчно даденото от жалбоподателката обяснение, както и в
документите, изготвени от дежурния лекар в спешна помощ. Полицейските
служители В. и Ц. също не демонстрират спомен за подобна причина за
2
отказa. Тази версия се появява за пръв път във виззивното производство, като
настоящият състав я приема за изцяло защитна и целяща да обуслови закон за
по-леко наказуемо административно нарушение (маловажен случай).
Извън посоченото в горния абзац, доказателствените източници не
разкриват сериозни противоречия, поради което е ненужно да бъдат по-
детайлно анализирани.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са
изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на
нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН
са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията
си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се
потвърждават и споделят от настоящия състав. По делото не са установени
изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.
Съдът споделя правните изводи на АНО.
Жалбоподателката законосъобразно е наказана на основание на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за
това, че на 08.10.2021 г. около 02:15 часа в качеството на водач отказала да
бъде й извършена проба за употреба на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“.
Същата има качеството на водач, тъй като по-рано в гр. И. на
кръстовището на ул. „Г. Г.“ и ул. „З.“ управлявала моторно превозно средство
марка „А.“, модел „**“ с регистрационен № КН **** ВР.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Жалбоподателят съзнавал, че е управлявал МПС, че отказва проверка за тест
за употреба наркотични вещества или техни аналози и пряко целяла това.
Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП представлява едновременно норма,
предписваща поведение, и санкционна норма. В първата част тя съдържа две
форми на изпълнително деяние, които са алтернативни – 1) отказ да бъде
тестван водачът и 2) неизпълнение на предписанието да бъде проверен чрез
медицинско изследване. Достатъчно е доказването на отказа на водача да
бъде тестват с техническо средство, както е в настоящия случай, за
ангажиране на административнонаказателната отговорност (вж. в този смисъл
ТР № 13/2021 г. по ТД № 1/2021 г. на ВАС и Решение № 773 от 15.04.2021 г.
на АдмС - П. по к. а. н. д. № 380/2021 г.).
Установява се безспорно, че жалбоподателят не се е съгласил и
недвусмислено и категорично, видимо и възприето от полицейските
служители, е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или
3
техни аналози, с което и е нарушил вмененото му задължение. Събраните
доказателства са непротиворечиви, а такива, които да оборват фактически
извод липсват.
Не се споделят и развитите от защитата доводи, че отказът е обусловен
от прием на лекарства поради влошено здравословно състояние и страх от
„фалшиво“ положителен тест. Както беше посочено настоящият състав не
кредитира тази версия. Въпреки това, дори да се приеме, че
жалбоподателката е била мотивирана да откаже тест поради прием на
медикаменти, то това не сочи на несъставомерност на деянието. Правилото за
поведение, въведено с нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, не предвижда
изключение и всеки водач е длъжен да даде съгласие за бъде проверен за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози под страх
от административнонаказателна отговорност. Съображения за потенциално
недостоверни резултати не могат да дерогират вмененото задължение. Целта
на разпоредбата е именно ограничаване на възможностите лице да осуети
наказателно преследване спрямо себе си е въведено в обществен интерес. В
случая жалбоподателката е имала достатъчно правни гаранции, за да се
защити в случай на „фалшиво“ положителна проба, тъй като освен полеви
тест с техническо средство, при положителна проба, тя има възможност да
даде кръв за изследване, при което да отпадат всякакви съмнения относно
употребата на наркотични вещества. Прави впечатление, че освен всичко
друго на опаковката на лекарството, което въззивницата твърди, че е
приемала, има означение, че е несъвместимо с управление на МПС. Нещо, с
което очевидно тя не се е съобразила, ако е приемала лекарството. На още по-
силно основание това е налагало да бъде проверена за употреба на
наркотични вещества, тъй като е било важно да се установи дали в случая е
била в състояние безопасно да управлява МПС. Доколкото обаче версията се
появява за пръв път във въззивното производство, липсва правдоподобно
обяснение как е започнал приема на тези лекарства – според
жалбоподателката това е станало без преглед и медицинско предписание, по
препоръка на медик, който работи в едно болнично заведение с майка й, която
е лаборант. От всичко това може да се направи извод, че приемът на
лекарства е било формално обяснение за отказа.
По вида и размера на наказанието:
Вида на наказанието законосъобразно е определен от АНО съобразно
предвиденото в нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, а именно кумулативно
налагане на наказание лишаване от право на управление на МПС и наказание
глоба.
Размерът на наказанията е правилно определен съобразно абсолютно
определения в нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП размер. Поради
изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено на
основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **-****-****** от
04.11.2021 г. на началника на РУ на МВР – И. към ОДМВР – С..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–С. област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
5