Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 607/11.10.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като
разгледа докладваното от съдията Камарашка административно дело № 466 по описа за 2023г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.19, ал.2 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ вр. чл. 211 от
Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на от С.И.П. в качеството му на Началник сектор ЗОЗТ „Бойчиновци“ към Затвора
гр.Враца I-ва
категория със съдебен адрес *** против Заповед
№Л-1965 от 22.06.2023г. издадена от Началник Затвора гр.Враца,
с която за нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2,т.2 от ЗМВР, на основание чл.200, ал.1, т.11 предл. първо от ЗМВР „неизпълнение на
служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните
работи, заместник – министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители“ е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест
месеца, считано от връчване на заповедта – връчена на 29.06.2023г. С жалбата се оспорва
законосъобразността на заповедта. Твърди се, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-производствените
правила, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излагат
се доводи за липса на мотиви по отношение на тежестта на нарушението, формата
на вина, цялостното поведение на служителя и настъпилите вреди. Твърди се, че
не са изяснени пълно и точно всички релевантни факти за вменените му нарушения,
като отрича да не е изпълнил служебните си задължения, които не са
конкретизирани от дисциплинарно наказващия орган. Излага доводи за несъответствие
между описаната фактическа обстановка в оспорената заповед и вмененото му
дисциплинарно нарушение и приложението на материалния закон. Моли за отмяна на
оспорената заповед.
В съдебно
заседание жалбоподателя редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата
на заявените в нея основания и моли за отмяна на заповедта.
Ответникът – Началник Затвора - гр.Враца се
представлява от надлежно упълномощения юрисконсулт Г.Х., която оспорва жалбата,
като излага доводи за издаване на заповедта от компетентен орган, в изискуемата
форма, при спазване на административно производствените правила и в
съответствие с материалния закон. Подробни доводи развива в представено по
делото писмено становище, като моли за отхвърляне на жалбата и претендира
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност в настоящото съдебно производство е издадена заповед по
налагане на дисциплинарно наказание. Това произнасяне покрива критериите за
индивидуален адм. акт по чл. 21, ал. 1 АПК.
Жалбата изхожда от лице с активна процесуална легитимация - адресат на издадения
административен акт, с който е ангажирана дисциплинарната му отговорност.
Предвид съдържанието на атакуваната заповед на ответника по налагане на
дисциплинарно наказание е налице неблагоприятно засягане на правната сфера на С.И.П., което обуславя
извод за наличие на негов пряк, личен и непосредствен правен интерес от
провеждане на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваната заповед.
Преобразуващото субективно право на оспорване
е упражнено в срок по аргумент от чл.149, ал.1 от АПК, тъй като жалбата против заповед №Л-1965 от 22.06.2023г. издадена от Началник
Затвора гр.Враца е
връчена лично на жалбоподателя на 29.06.2023г., а жалбата срещу нея е
депозирана пред съда на 12.07.2023г т.е. същата е и процесуално допустима.
Тъй като адресатът на оспорения
административен акт е с постоянен адрес ***, жалбата е адресирана до
Административен съд гр.Монтана - териториално компетентния административен съд
по аргумент на чл. 133, ал. 1 АПК.
В контекста на изложеното жалбата на С.И.П. е процесуално
допустима, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав я намира за
основателна.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Прието е заверено копие от административната преписка, изискани са допълнителни
писмени доказателства и такива са представени от страните в хода на съдебното
производство. Изслушани са показанията на допуснатите и разпитани в хода на
съдебното производство свидетели Л*** М*** И. – дежурен главен надзирател в
ЗОЗТ „Бойчиновци“ и Д*** П*** И*** – ИСДВР в ЗОЗТ „Бойчиновци“ – поискани с
жалбата, както и поискания от ответника - гл. инсп Р. С***
В*** , в качеството му на ръководил на комисията, която е извършила проверка и
изготвила доклада станал основание за образуване на дисциплинарното
производство. В качеството на свидетели са допуснати и разпитани лишените от
свобода Р.Д.Р. и А.К.Т., изтърпяващи наказание в ЗОЗТ „Бойчиновци“ към Затвора
– гр. Враца, досежно вмененото дисциплинарно нарушение на чл.105 от ЗИНЗС,
свързано с изслушването им преди налагане на наказание.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените към дисциплинарната преписка
писмени доказателства се установява, че С.И.П. със Заповед на Министъра
на правосъдието №ЧР-05-251/17.09.2018г. за преназначаване и акт за встъпване в
длъжност от 01.10.2018г. е встъпил в длъжност „Началник на сектор II
– ра категория“ в затворническо общежитие „Бойчиновци“ II-ра
категория към Затвора гр.Враца I – ва категория. По
време на службата си на тази длъжност жалбоподателя е награждаван със заповед
№ЧР-03-91/16.12.2022г. на министъра на правосъдието и заповед
№Л-269/17.01.2023г. на главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, видно
от л.184 и 185 по делото.
Със заповед № Л-495 от
13.02.2023г. на Началник Затвора – Враца на л.58 по делото, на осн. чл.15,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС е назначена комисия, която в периода от 20.02.2023г. до
02.03.2023г. да извърши комплексна проверка по всички направления на дейност в
ЗОЗТ „Бойчиновци“ при затвора гр.Враца първа категория. Проверката да обхване
периода от 10.02.2022г. до 10.02.2023г., като се изготви доклад за резултата от
проверката, с предложения за предприемане на конкретни мерки при необходимост
от подобряване на работата и отстраняване на констатираните пропуски в
дейността на ЗОЗТ „Бойчиновци“. Със заповед №Л-672 от 01.03.2023г. е удължен
срока за извършване на проверката до 16.03.2023г. на л.60 по делото.
В писмен доклад на
назначената комисия до Началник Затвора – Враца, заведен с вх.№4519 от 16.03.2023г.
на л.61-82 по делото за констатираните пропуски е предложено образуване на
дисциплинарно производство срещу деловодител в ЗОЗТ „Бойчиновци“, мл. Експерти,
инспектор и гл. инспектор С.П.. Конкретно в доклада е описано по отношение на жалбоподателя
системно неизпълнение на разпоредбите на чл.330, т.4 от ППЗИНЗС, неизпълнение
на разпоредителни писма на ГДИН, небрежност в служебната дейност, забавено и
лошо изпълнение на заповед; пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите регламентиращи служебната дейност, неупражняване на контрол над подчинени.
Въз основа на доклада на
комисията с поставена резолюция запознат от Началник затвора – Враца е издадена
заповед № Л-972 от 29.03.2023г. на л.97 по делото, с която на осн. чл.15,
ал.1,т.3 от ЗИНЗС във вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, чл.194, ал.2,т.1 и т.2 от ЗМВР
и чл.205, ал.2 от ЗМВР е назначена комисия която да извърши проверка за
изясняване на постъпилите данни по доклада, като конкретно в т.1.5 е вписан
жалбоподателя. За резултата от проверката е разпоредено изготвяне на писмена
справка в срок до 28.04.2023г. Видно от отразеното върху заповедта
жалбоподателя собственоръчно е отразил, че се е запознал с доклада и заповедта
на 30.03.2023г., за което е положил подпис, като изрично е отразил „…запознат
съм с правото си да дам възражение или обяснение по случая в срок от
24,00часа….“. Видно от съставения
протокол от 31.03.2023г. на л.100 по делото от жалбоподателя не са постъпили
обяснения и възражения във връзка с образуваното дисциплинарно производство. По
докладна записка рег.№7245/27.04.2023г. на председателя на дисциплинарно –
разследващия орган на л.105 по делото, със Заповед №Л-1339/02.05.2023г. на
Началник Затвора – Враца е удължен срока за проверката до 28.05.2023г. С писмо
рег. №5925/06.04.2023г. на председателя на дисциплинарната комисия на л.103 по
делото са изискани от Началник сектор ЗОЗТ „Бойчиновци“ към Затвора гр.Враца,
представяне на доказателства свързани с извършване на проверката – график за
работа на командири на отделение и главен надзирател, копие от ежедневна
ведомост, книга за проверка на постовете, списък на постовете и извършените
проверки от жалбоподателя, протоколи от комисия, заповедите на осн. чл.35, ал.3
от ППЗИНЗ, критериите за Подбор на лишените от свобода за назначаване на
работа, ведно с докладни записки за нужда от назначаване на лишените от
свобода, списък със свободни работни места, анализ за дейността за 2022г. и на
тримесечие и графици на осн. чл.86, ал.1 от ППЗИНЗС за периода 10.02.2022г. до
10.02.2023г., докладни за съответната проверка и протоколи съответстващи на
датата по график. На л.107 по делото от Началник ЗОЗТ „Бойчиновци“ с писмо рег.
№7952/09.05.2023г. са изпратени исканите материали. По писмо рег.
№3616/27.04.2023г. на председателя на дисциплинарната комисия на л.83 по делото
са изискани от Началник сектор ЗОЗТ „Бойчиновци“ към Затвора гр.Враца,
представяне на доказателства, свързани с установени жалби, за което е изготвена
справка рег. №7530/02.05.2023г. от Началник ЗОЗТ „Бойчиновци“ на л.96 по делото.
Дисциплинарната комисия е
приключила работата си с изготвяне на писмена справка рег. №5348 от
05.06.2023г., с която е предложила на Началник Затвора – Враца да реализира
дисциплинарна отговорност по отношение на гл. инсп. С.И.П., като на осн.
чл.200, ал.1,т.11 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди
и разпореждания на МВР, зам.-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители“, да му бъде наложено наказание „порицание“ за срок от шест месеца,
поради неизпълнение на разпоредбите на чл.330, т.4 от ППЗИНЗС, нарушаване на
разпоредбите на чл.86 от ППЗИНЗС, неизпълнение на раздел VI, т.3 от длъжностна характеристика за длъжност „Началник сектор“ в
затворническо общежитие към затвора, неизпълнение разпоредбите на чл.105 от ЗИНЗС, пропуски при изготвяне на предложение по чл.122, ал.2 от ЗИНЗС,
нарушение на Критерии за подбор за назначаване на работа в обслужващата и
комунално – битова дейност на лишени от свобода и Правилник за документооборота
и неизпълнение на раздел V т.2.7 от
длъжностна характеристика за длъжността „Началник сектор“ в затворническо
общежитие към затвора – нарушение на длъжностна характеристика за длъжността
„Началник на сектор ЗО III – I категория, утвърдена от главен директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“ на 25.11.2020г.
С покана рег.
№5486/06.06.2023г. от дисциплинарно – наказващия орган на л.119 по делото е
отправена покана до жалбоподателя за запознаване със справката и даване на
допълнителни обяснения или възражения и запознаване с всички материали от проведената
дисциплинарна проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР. Посочено е, че в срок от 24,00часа
след запознаване със справката, има право да даде допълнителни обяснения или
възражения, относно посочените в справка фактическа обстановка, правна
квалификация на деянието и предложеното наказание, както и да представи
доказателства за твърденията си. Видно от поканата същата е връчена на
жалбоподателя на 08.06.2023г., а върху писмената справка на запознат е положен
подпис от жалбоподателя на дата 14.06.2023г.
С покана рег.
№5516/06.06.2023г. от Началник Затвора - Враца на л.120 по делото е отправена
покана до жалбоподателя за даване на обяснения или възражения до Началник
Затвора – Враца в срок от 24,00часа, с оглед установеното от дисциплинарната
комисия. Тази покана е връчена на жалбоподателя на 14.06.2023г. в 14,35ч. От
съставения протокол рег. №6298/15.06.2023г. на л.122 по делото е констатирано,
че в дадения срок от жалбоподателя не са постъпили обяснения или възражения.
Дисциплинарно наказващият орган е приел, че с
действията си жалбоподателят
1.
За периода
от 10.02.2022г. до 21.02.2023г. в нарушение на разпоредбата, на чл.330, т. 4
ППЗИНЗС е извършил три броя проверки на пост № 6 /ЦП/ - /на 22 и 27.12.2022 г.
и 14.02.2023 г./., на пост № 1, № 2, № 3 и № 4 - две проверки съответно /на
22.12.2022 год. и 14.02.2023 год./.
2. За периода от
10.02.2022г. до 21.02.2023г. в ЗОЗТ „Бойчиновци" утвърдените от главен
инспектор С.П. план - графици за 2022г. и 2023г., за извършване на претърсване и
личен обиск на л. св. в ЗОЗТ - Бойчиновци са в нарушение на разпоредбите на чл.
85 ал. 1 от ППЗИНЗС /за предотвъртяване на престъпления и нарушения в местата
за лишаване от свобода се извършват обиск на затворниците и претърсване на
жилищните, производствените и сервизните помещения/ и чл.86, ал.1 от ППЗИНЗС /
изр. Първо – претърсването се извършва задължително най-малко един път
месечно…./. В посочените месеци от февруари до декември са отразени по четири
дати на месец и по две спални помещения на дата. В таблицата за месец ноември
2022г. са посочени дати 10.10. и 14.10., а в таблицата за месец декември 2022г.
са посочени дати 15.02 и 23.02. Планираните месечни проверки не обхващат всички
помещения - спални помещения, сервизни помещения и производствени такива.
3.
За
периода от 10.02.2022г. до 21.02.2023г. в ЗОЗТ „Бойчиновци" в нарушение на
раздел VI, т.3 от длъжностна характеристика за длъжността „Началник на
сектор" в затворническо общежитие към затвор - Отчитане на работата -
изготвя тримесечни отчети и годишен анализ на дейността в ЗО пред ЗНРНОД.
Анализът за дейността на ръководството и колектива на ЗОЗТ „Бойчиновци"
през 2022г., peг. №693/12.01.2023г. по описа на Затвора гр. Враца, е
подписан от гл. инспектор С.П., като не е утвърден от зам.-началник /РНОД/.
Анализи на дейността за тримесечни периоди за 2022 г. не са изготвяни от гл.
инсп. С.П..
4.
За периода от 10.02.2022г. до 21.02.2023г. в ЗОЗТ
„Бойчиновци" по отношение на следните преписки за наложено дисциплинарно
наказание на лишени от свобода от началник сектор ЗОЗТ „Бойчиновци" :
Заповед № 68/05.01.2023г., Заповед № 63/05.01.2023г., Докладна записка вх. №
641/12.01,2023г.; Докладна записка вх. № 858/16.01.2023г., не е изпълнил
разпоредбата на чл. 105 от ЗИНЗС, а именно „преди налагане
на наказанието задължително се изслушва нарушителят“.
5. За периода от 10.02.2022г. до 21.02.2023г. гл.
инсп. С.П. не е упражнил контрол, по изпълнение чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС, а именно
„Предметите и парите, държането на които не е разрешено, или не е установено
чия собственост да се изземват“. Собствеността им се отнема в полза на Фонд
"Затворно дело" със заповед на началника на затвора" /докладна
записка вх. № 1069/19.01.2023г. докладна записка вх. № 1386/24.01.2023г.
докладна записка вх. № 1389/24.01.2023г./.
6.
За
периода от 10.02.2022г. до 21.02.2023г. в ЗОЗТ „Бойчиновци" гл. инсп. С.П.
не е упражнил контрол по изпълнение на Критерии за подбор за назначаване на
работа в обслужващата и комунално - битова дейност лишени от свобода - т. 10 и
т. 13. В обяви с вх. № 4824/26.04.2022г., вх. № 5646/14.06.2022г., вх. №
8512/17.08.2022г., вх. № 10066/20.09.2022г. вх. № 7224/20.07.2022г. липсва
докладна записка за необходимост от подбор за назначаване на л. св. от
съответния служител, като в последната липсва и инспектор „психолог" в
състава на комисията. В обява Вх. № М - 1105/25.02.2022г. липсва докладна
записка за необходимост от подбор за назначаване на л. св. от съответния
служител, на който са нужни работници, не е включено медицинско лице в състава
на комисията.
7. За периода от
10.02.2022г. до 21.02.2023г. в ЗОЗТ „Бойчиновци" гл. инсп. С.П. не е
упражнил контрол във връзка с изпълнение на Правилата за документообората.
Преписка № 1146/14.10.2022г. е отразена резолюция „КД“, но същата не
е пренесена в деловодната система.
8. За периода от
10.02.2022г. до 21.02.2023г. в ЗОЗТ „Бойчиновци" гл. инсп. С.П. не е
упражнил контрол, във връзка с изготвянето на текущи доклади и/или препланиране
на л. св. Рангелов, л.св М*** , л.св. Лазаров и л.св. Линчов, в нарушение на
раздел V, т.2.7 от длъжностната характеристика. Наблюдава диагностичната работа
с осъдените и препланиране на изпълнението на техните присъди.
Приел е, че това фактическо описание е
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР
„неизпълнение на служебни задължения” изразяващи се в
неизпълнение на разпоредбите на чл.330, т.4 от ППЗИНЗС, нарушаване на
разпоредбите на чл.86 от ППЗИНЗС, неизпълнение на раздел VI, т.3 от длъжностна характеристика за длъжност „Началник сектор“ в
затворническо общежитие към затвора, неизпълнение разпоредбите на чл.105 от ЗИНЗС, пропуски при изготвяне на предложение по чл.122, ал.2 от ЗИНЗС,
нарушение на т.10 и т.13 от Критериите за подбор за назначаване на работа в обслужващата
и комунално – битова дейност на лишени от свобода и Правилник за
документооборота и неизпълнение на раздел V т.2.7 от длъжностна характеристика за длъжността „Началник сектор“ в
затворническо общежитие към затвора – нарушение на длъжностна характеристика за
длъжността „Началник на сектор ЗО III – I категория, утвърдена от главен директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“ на 25.11.2020г. поради което на основание чл.197, ал.1, т.3 и
чл.200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР е наложил дисциплинарното наказание,
предмет на оспорената заповед.
По делото е приложена
утвърдената от Главен директор на ГДИН на 25.11.2020г. длъжностна
характеристика за длъжността „Началник на сектор III-I категория“ в затворническо общежитие“ III-I категория към затвор II-I
категория.
В хода на съдебното производство по искане на
страните устно и непосредствено са изслушани показанията на свидетелите Л*** М***
И. – дежурен главен надзирател в ЗОЗТ „Бойчиновци“, Д*** П*** И*** – ИСДВР в
ЗОЗТ „Бойчиновци“; гл. инсп Р. С*** В*** , в качеството му на
ръководил на комисията, която е извършила проверка и изготвила доклада станал
основание за образуване на дисциплинарното производство, Р.Д.Р. и А.К.Т.,
изтърпяващи наказание в ЗОЗТ „Бойчиновци“ към Затвора – гр. Враца.
Показания на тези свидетели съдът кредитира
като обективни, безпристрастни и кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства.
От показанията на Д***
И*** се установява, че същата работи с още две колежки
като ИСДВР в ЗОЗТ „Бойчиновци“, като има ежедневни срещи с лишените от свобода,
съгласно утвърден дневен режим, който се утвърждава от Началник Затвора – гр.
Враца, респ. Началника на общежитието. „…Ежегодно се извършва преоценка,
препланиране и текущ доклад на съществуващата документация, тъй като лишените
от свобода идват с първоначален доклад, който е при постъпването им. Текущия
доклад, представяме на г-н П. за подпис. Подписва се на текущия доклад затова,
че е запознат какво е изготвено като документация….случвало се е забавяне до
около месец максимум в много редки случаи, говорим за 2-3 дни, седмица, да се
забави препланирането, поради болничен, отпуска, възможно е и събота и неделя
да изтече срокът…ние следим за срока за препланирането…..“. „…обявите за работа
ги слагаме ние, случвало се е да няма докладна записка, тъй като устно ни
уведомяват колегите за необходимостта от работник….“.
От показанията на Л***
И. се установява, че работи като главен надзирател в
ЗОЗТ „Бойчиновци“, като „…. ръководя и контролирам дейността на служителите от
надзорно-охранителния състав, назначени в наряд, вписването на съответните
служители се разпределя по постове, което се отразява в ежедневна ведомост, в
която е отразено съответният служител като имена, на кой пост е назначен да
служи и съответното времетраене……“ Проверките на постовете се отразяват в книга
за проверка на постове, “…. като се вписва съответния номер следващ предходния,
с точна дата и час на извършване на проверката, имената на служителя, на който
се извършва проверката, имената на проверяващия, дали са констатирани или не
нарушения и удостоверяване с подпис на длъжностното лице, извършващо
проверката….., имало е дублиране на номера от проверката и Началник общежитието
извършва проверка…“. Изготвя графиците за претърсвания, на помещенията, като
„…извършват се претърсвания и на сервизни помещения, в които има работещи
лишени от свобода, категория „закрит тип“ – пералня, работилници, столова… „.
От показанията на Р.
С*** В*** по същество се посочват констатациите станали причина за образуване
на дисциплинарното производство и отразени в оспорената заповед като
дисциплинарни нарушения, като се уточнява преписката предмет на резолюция „КД“
за която е прието, че не е отразена в деловодната програма.
От показанията на Р.Д.Р. и А.К.Т. се установява, че са наказвани няколкократно, но са били
изслушвани от Началник ЗОЗТ Бойчиновци, настоящ жалбоподател преди налагане на всяко
дисциплинарно наказание.
Изложената фактическа установеност налага
следните правни изводи.
В настоящето производство съгласно чл. 168, ал.
1, вр. чл. 146 от АПК съдът проверява законосъобразността на обжалвания
административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при
спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
По делото няма спор, че жалбоподателят към
момента на извършване на твърдяното от административния орган нарушение, заема
длъжност Началник сектор ЗОЗТ „Бойчиновци“ към Затвора гр.Враца I-ва категория,
видно и от приложената заповед, акт за встъпване в длъжност и длъжностна
характеристика. Това квалифицира същият като държавен служител по смисъла на чл. 19, ал.1,
т.1 от ЗИНЗС.
Според чл. 19, ал.2
от ЗИНЗС, за държавните служители по ал.1, т.1 се прилагат
разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено
друго.
Разпоредбата на чл. 15, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС, възлага на началника на затвора компетентността за
налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197,
ал.1, т.1 - 3 от ЗМВР
(сред които е наказанието "порицание"). Оспорваната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя е издадена от
компетентен орган съобразно правомощията по чл.15, ал.1, т 3 от ЗИНЗС във вр. с
чл. 204, т. 4 от ЗМВР, според която разпоредба, "наказанията се налагат
със заповеди от: служители на висши ръководни и ръководни длъжности - за
наказанията по чл.197, ал.1, т.1 - 3. от ЗМВР и като се има предвид, че
наказанието е по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, Началник Затвора гр.Враца е
компетентният орган да наложи наказанието.
Заповедта е издадена в предвидената от закона
писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2
от АПК. Дисциплинарният орган е спазил давностните
срокове по чл. 195, ал.
1 от ЗМВР, доколкото датата на откриване на нарушението от Началник
Затвора гр.Враца е датата на получаване на писменият доклад с вх. * от 16.03.2023
г., а заповедта е издадена на 29.03.2023 г.
Съдът приема, че С.И.П. е наказан за
неизпълнение на служебните си задължения. Тук е мястото обаче, където следва да
се посочи разликата между неизпълнение на задължения на наказаното лице. В
разпоредбите на чл.194, ал.2,
т.1 и т.2 ЗМВР
са регламентирани хипотези на различни неизпълнения. Първата сочи, че
дисциплинарни нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители, докато ал. 2 на същият член
- неизпълнение на служебните задължения. Т. е., това са задължения, вменени на
служителя съгласно длъжностна характеристика или други нормативни актове, извън
тези по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Такива са Административнопроцесуалния кодекс,
ЗИНЗС, ППЗИНЗС и пр., които вменяват служебни задължения за изпълнение.
Видно от описателната част на заповедта,
отговорността на гл. инспектор С.П. е ангажирана за втората група неизпълнения
на задължения, такива по см. на чл. 194, ал.
2, т. 2 ЗМВР, съответно ЗИНЗС и ППЗИНЗС и такива, произтичащи от раздел VI, т.3 и раздел V т.2.7 от
длъжностна характеристика за длъжността „Началник сектор“ в затворническо
общежитие към затвора. В същото време по четири от вменените му дисциплинарни
нарушения се сочи „неупражняване на контрол“.
Именно втората разпоредба е посочена като
правно основание за налагане на дисциплинарното наказание, което в случая се
явява неправилно като правна квалификация. За неизпълнения на задължения,
произтичащи от чл.330, т.4 от ППЗИНЗС, нарушаване на разпоредбите на чл.86 от ППЗИНЗС,
неизпълнение разпоредбите на чл.105 от ЗИНЗС, пропуски при изготвяне на
предложение по чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, се следва отговорността по чл. 194, ал.
2, т. 1 ЗМВР, а не по т. 2
от същата разпоредба.
Посочените в заповедта фактически основания,
обобщени като "неупражняване на контрол " не могат да послужат като
достатъчно ясно и конкретно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност
на служителя. В обстоятелствената част на заповедта се твърди, че жалбоподателя
не е изпълнил служебните си задължения, вменени му по длъжностна
характеристика, като са цитирани два раздела. Когато се ангажира дисциплинарна
отговорност за неупражнен контрол от пряк началник над подчинени служители,
наказващият орган дължи да посочи ясно и конкретно, какви са били правомерните
действия, с които може да бъде упражнен дължимият контрол. Неупражняването на
контрол предполага бездействие, когато служителят дължи активни действия.
Когато на държавния служител се вменява определено бездействие,
дисциплинарнонаказващият орган задължително следва да изложи мотиви в какво се
изразява дължимото действие, в изпълнение на каква правно регламентирана
дейност е дължимо действието и дали от обективна страна представлява
неупражняване на контрол над подчинени и по какъв начин. Простото изреждане на
някакви задължения не е достатъчно. Действително, в някои части от заповедта е
посочено какви действия е следвало да бъдат предприети, а в други части
дължимото поведение се подразбира. В процесната заповед обаче са описани
различни деяния, вменени като нарушения на гл. инспектор С.П., а предвид, че се
касае за бездействие, дисциплинарнонаказващият орган е бил длъжен да
конкретизира какво точно поведение е дължал същият за всяко едно. Частичното
изпълнение на задължението на дисциплинарнонаказващия орган не може да обоснове
законосъобразност на оспорената заповед. Това е така, защото е наложено едно
общо наказание за всички простъпки, вменени като нарушения, а съдът няма
правомощия да изменя наложеното дисциплинарно наказание съобразно частичната
законосъобразност на оспорената заповед, в случай, че е налице такава. По
изложените съображения съдът приема, че заповедта се явява немотивирана,
доколкото същата не съдържа такива фактически твърдения, които да сочат също и
вината му, за да му се вмени твърдяното дисциплинарно нарушение.
Както бе отбелязано по-горе, от описаната в
заповедта фактическа обстановка съдържа неизпълнение на служебни задължения,
въведени със специфичната длъжностна характеристика, по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 2 ЗМВР и неизпълнение на закон, подзаконов нормативен акт, заповеди
или разпореждания по чл. 194, ал.
2, т. 1 ЗМВР. Конкретизирано обаче е само, че случаят обхваща
хипотези на чл. 194, ал.
2, т. 2 ЗМВР, като е направена привръзка с чл. 200, ал. 1, т.11 от ЗМВР – "неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и
разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния
секретар на МВР и на преките ръководители“, докато в разпоредбата на чл.200,
ал.1,т.6 от ЗМВР изрично е предвидено, че наказанието се налага при „неупражняване
на контрол", каквото фактическо описание е налице по четири от
повдигнатите дисциплинарни нарушения. Съгласно Постановление № 4/1976 г. на
Пленума на ВС и ТР № 4/22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. ОСС на ВАС
административният акт или отказът да бъде издаден такъв акт трябва да бъде
мотивиран, включително и когато административният орган е овластен да реши
въпроса по свободна преценка, което изискване в случая не е спазено.
Недопустимо е да се твърди нарушение на определени норми без точно
конкретизиране на задълженията по тях. В този смисъл е и трайно установената
съдебна практика, дадена с Решение № 6587 от 16.05.2014 г. по адм. д. № 16239
от 2013 г. по описа на ВАС, V отделение, Решение № 1823 от 10.02.2014 г. по
адм. д. № 3554 от 2013 г. по описа на ВАС, V отделение.
Отделно от това в случая в тежест на дисциплинарния
орган е да установи с годни доказателства, както извършеното дисциплинарно
нарушение описано в осем пункта, така и фактическата обстановка при която е
извършено, респективно да установи дали дисциплинарно наказаното лице е
извършило твърдяното дисциплинарното нарушение.
Съгласно чл. 194, ал.4
от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична. Това означава, че
всеки държавен служител отговаря лично за своите действия или бездействия,
извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина. Следователно нарушение
на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от
служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние
обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя.
Отнесени към спора по делото, изложените съображения
указват, че в тежест на дисциплинарно наказващия орган е да докаже, че: на
жалбоподателя, лично, в качеството му на Началник
сектор ЗОЗТ „Бойчиновци“ към Затвора гр.Враца I-ва категория не е изпълнил задълженията си по длъжностна
характеристика и по чл.330,т.4 от ППЗИНЗС, чл.86 от ППЗИНЗС, чл.105 от ЗИНЗС и
не е упражнил контрол по изпълнението на чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, по изпълнението
на т.10 и т.13 от Критериите за подбор
за назначаване на работа в обслужващата и комунално – битова дейност на лишени
от свобода, не е упражнил контрол във връзка с изпълнението на Правилник за
документооборота и във връзка с изготвянето на текущи доклади и/или
препланиране на присъди на посочени л.св., което да е извършено виновно.
Приетата от дисциплинарно наказващия орган фактическа
обстановка е противоречива видно от приложените официални документи ползващи се
с материална доказателствена сила, а именно извадка от книга за резултатите от
проверката на постовата и конвойната служба, докладни записки и заповеди, както
и другите събрани гласни и писмени доказателствени средства.
Така по първото вменено дисциплинарно нарушение
касаещо периода
от 10.02.2022г. до 21.02.2023г. за което се твърди, че в нарушение на
разпоредбата, на чл.330, т. 4 ППЗИНЗС жалбоподателя е извършил три броя
проверки на пост № 6 /ЦП/ - /на 22 и 27.12.2022 г. и 14.02.2023 г./., на пост №
1, № 2, № 3 и № 4 - две проверки съответно /на 22.12.2022 год. и 14.02.2023
год./ т.е. следвало е да извършва проверки на всеки пост най-малко два пъти в
месеца. Настоящия съдебен състав намира, че съгласно чл.328, ал.1 от ППЗИНЗС
целта на осъществявания контрол по организацията и изпълнението на постовата и
конвойната служба е да осигури спазване на законността и поддържане на висока активност
в работата на надзорно-охранителния състав, в изпълнение на чийто цели в
разпоредбата на чл.329 от ППЗИНЗС е посочено в пет точки обхвата на проверките,
като в т.3 са „изпълнение на служебните задължения от постовите и конвойните“.
В разпоредбата на чл.330 от ППЗИНЗ е посочено кой извършва тези проверки
изброени в 5 точки в предходния чл.329 от ППЗИНЗС, като в ал.4 на чл.330 от
ППЗИНЗС е описаното най-малко два пъти в месеца, т.е. законодателя е предвидил
по-широк обхват на тези проверки който да се извършват два пъти в месеца, една
от който касае постовата и конвойната служба. Наред с това не е предвидено тези
проверки да са за всеки отделен пост, както се сочи от ДНО, тъй като проверките
касаят и други дейности по чл.329, от т.1 до т.5, поради което от обективна
страна вмененото дисциплинарно нарушение не съответства на материално правните
разпоредби на чл.328 и сл. от ППЗИНЗ.
По отношение на
дисциплинарното нарушение за периода от 10.02.2022г. до 21.02.2023г. относно
утвърдените графици за 2022г. и 2023г. за извършване на претърсване и личен
обиск на л. св. в ЗОЗТ – Бойчиновци, видно от приложените графици по делото на
л.174-178 е изпълнено изискването на чл.86, ал.1 от ПППЗИНЗС, тъй като
претърсването е извършвано на четири дати в месеца т.е. повече от един път
месечно, по утвърден от жалбоподателя график, като в три от месеците са
включени и прилежащите помещения – пералня, стол лишени от свобода и парова
централа, поради което от обективна
страна вмененото дисциплинарно нарушение не съответства на материално правните
разпоредби на чл.86 и сл. от ППЗИНЗ.
По отношение на
дисциплинарното нарушение за периода от 10.02.2022г. до 21.02.2023г. касаещо
нарушение на раздел VI, т.3 от длъжностна характеристика за длъжността
„Началник на сектор" в затворническо общежитие към Затвор гр.Враца,
относно липсата на изготвяни тримесечни анализи и отчети на дейността, видно от
приложената справка на л.256 по делото се установява, че за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2022г. в деловодната система не е регистриран нито един
тримесечен отчет, т.е. дори да се приеме, че от обективна страна е осъществено
дисциплинарното нарушение, то по отношение на него липсва субективната страна,
водеща на извода за наличие на виновно неизпълнение на служебните задължения от
страна на жалбоподателя.
По отношение на
дисциплинарното нарушение за периода от 10.02.2022г. до 21.02.2023г. касаещо
неизпълнение на разпоредбите на чл.105 от ЗИНЗС, а именно „преди
налагане на дисциплинарно наказание на лишен от свобода задължително се
изслушва нарушителят“, касаещи Заповед № 68/05.01.2023г., Заповед
№ 63/05.01.2023г., Докладна записка вх. № 641/12.01.2023г. и Докладна записка
вх. № 858/16.01.2023г., следва да се има предвид, че в случая в издадените
заповеди от Началник ЗОЗТ Бойчиновци изрично е отразено, че лишените от свобода
са изслушани, като това е отразено и върху обяснението на л.367, л.370 по
делото, като факта на изслушване се потвърди и при разпита на лишените от
свобода, разпитани в качеството им на свидетели. По отношение на посочените
докладни записки на л.371 и л.197 по делото върху едната е налице резолюция за
заповед, а върху вх.№858/16.01.2023г. касаеща отказ на лишен от свобода да
приема храна е поставена резолюция за ИСДВР – В*** и М*** . От изложеното и
приложените писмени и гласни доказателства не се установи да е осъществено от обективна и субективна страна вмененото
дисциплинарно нарушение.
По отношение на
дисциплинарното нарушение за периода от
10.02.2022г. до 21.02.2023г. относно неупражнен контрол от страна на гл. инсп. С.П.
по изпълнение чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС по докладна записка вх. № 1069/19.01.2023г.,
докладна записка вх. № 1386/24.01.2023г. и докладна записка вх. №
1389/24.01.2023г. Следва в случая да се посочи, че разпоредбата на чл.122, ал.2 ЗИНЗС, касае правомощия на Началник Затвора гр.Враца и по отношение на тях
жалбоподателя не може да осъществява контрол, от друга страна видно от л.159 по
делото върху докладна записка вх. № 1069/19.01.2023г. е налице резолюция „за
заповед за отнемане“ от страна на жалбоподателя, върху докладна записка вх. №
1386/24.01.2023г. на л.382 по делото и докладна записка вх. № 1389/24.01.2023г.
на л.374 по делото е отразено „предложение за заповед“, поради което не само
липсва конкретно посочено задължение в тази правна разпоредба за жалбоподателя,
но и липсва отново обективна и субективна страна към вмененото дисциплинарно
нарушение.
По отношение на
дисциплинарното нарушение за периода от
10.02.2022г. до 21.02.2023г. относно неупражнен контрол от страна на гл.
инспектор П. по изпълнението Критерии за подбор за назначаване на работа в
обслужващата и комунално - битова дейност лишени от свобода по т. 10 и т. 13
във връзка с цитираните обяви на л.400-419 по делото и по – конкретно липсата
на докладна записка за необходимост от подбор, се установи от разпита на св.
Иванова, че се е случвало устно да бъде заявена необходимостта от лице, което
да бъде назначено на работа, поради което не е изготвяна докладна записка, като
по това заявяване от ИСДВР се изготвя обявата, след което се подават
заявленията за участие в подбора за назначаване на работа чрез ИСДВР по което
последния взема становище и се разглеждат от комисия, която се председателства
от жалбоподателя. Видно от приложените критерии за подбор за назначаване на
работа в обслужващата и комунално - битова дейност, съгласно чл.77 и чл.80 от ЗИНЗС, утвърдени от Началник Затвора гр.Враца на основание чл.164 от ППЗИНЗС на
л.398, л.399 по делото действително в т.10 от тези критерии е предвидено, че
работното място се заявява с докладна записка на съответния служител, на когото
са нужни работници, като в т.13 е разписано, че съставения протокол от
комисията съдържащ информация за всички кандидати и кой лишен от свобода е
определен за заеманата длъжност, да се съгласува и от медицинско лице, но тъй
като както се посочи по-горе дисциплинарната отговорност е лична, то от
утвърдените критерии не е ясно на кого е възложено да следи за тяхното
изпълнение и кой носи отговорност в случаите на неизпълнение, още повече, че
подбора се извършва от комисия и отговорността се явява колективна. От друга
страна в разпоредбите на чл.164 и сл. от ППЗИНЗ, където изрично законодателя е
разписал реда за включване на лишените от свобода в трудова дейност, липсва
изискване за наличие на докладна записка и подписване на протокола за подбор и
от медицинско лице, каквото е изискването на вътрешноведомствения акт
разширяващ по същество въведените от законодателя изисквания, поради което и
това вменено дисциплинарно нарушение се явява несъставомерно от обективна и
субективна страна.
По отношение на
дисциплинарното нарушение за периода от
10.02.2022г. до 21.02.2023г. в ЗОЗТ „Бойчиновци" относно неупражнен
контрол от страна на гл. инспектор П. във връзка с изпълнение на Правилата за документооборота,
посочени в заповедта като преписка № 1146/14.10.2022г. и уточнена в съдебно
заседание като преписка №11476/14.10.2022г., на която е отразена резолюция „КД“,
но същата не е пренесена в деловодната система. По делото са приложени
действащите Вътрешни правила за документооборота, деловодната и архивната
дейност в ГД „ИН“ и териториалните й служби, както и извадка от деловодната
програма представена на л.390 и в о.с.з. том втори на л.260 по делото, от която
е видно, че се касае за личен обиск на лишен от свобода и липсата на лични вещи
при превод от Затвора Пазарджик, за която е отразено от М*** Й*** на
14.10.2022год. в 12:46часа „на изпълнител“ В*** Л*** В*** и като резултат е
отразено „в изпълнение“, т.е. липсват в представените писмени доказателства наличието
на поставена резолюция „КД“ по посочената преписка, от страна на жалбоподателя
за да налага упражняване на контрол от негова страна, поради което и вмененото
дисциплинарно нарушение се явява недоказано и несъставомерно.
По отношение на
дисциплинарното нарушение за периода от
10.02.2022г. до 21.02.2023г. в ЗОЗТ „Бойчиновци" гл. инсп. С.П. не е
упражнил контрол, във връзка с изготвянето на текущи доклади и/или препланиране
на л. св. Рангелов, л.св М*** , л.св. Лазаров и л.св. Линчов, в нарушение на
раздел V, т.2.7 от длъжностната характеристика. Наблюдава диагностичната работа
с осъдените и препланиране на изпълнението на техните присъди. По делото са
приложени текущите доклади по отношение на лишените от свобода на л.391-397,
като, видно от тях е полаган подпис на запознат от страна на гл. инспектор П.,
като са приложени и утвърдените от Министъра на правосъдието със Заповед
№ЛС-04-103 от 26.02.2020г. правила за прилагане на системата за оценка на риска
от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в
пенитенциарните заведения /затвори и поправителни домове/ на ГД „ИН“ към МП. Подробните разпоредби на ППЗИНЗС относно индивидуалния
план за изпълнение на присъдата, съдържащи се в чл. 129 и
следващите от ППЗИНЗС, определят неговото съдържание, а именно
описание на рисковите нужди/проблемни зони, във връзка с които ще се работи,
точно определяне на целите, съответстващи на конкретни нужди, конкретно
определяне на трудовите, образователните, обучителните,
културно-информационните, спортните и корекционните мероприятия за постигане на
целите, отговорният служител за извършване на мероприятията и сроковете за
изпълнение на мероприятията. В чл. 129, ал. 4 от ППЗИНС е предвидено
препланиране въз основа на срока на наказанието и настъпилите промени в хода на
поправителното въздействие. Чл. 130 от ППЗИНЗС предвижда последваща
цялостна оценка на риска да се извършва веднъж годишно в случаите, когато
първоначалната обща оценка на риска показва висок и среден към висок риск. Пряката
връзка между индивидуалния план/препланиране и включването на осъдения в
програми и дейности за личностна промяна и отстраняване на факторите, които
формират риска от рецидив и от вреди се установява от чл. 156, ал. 3, т. 1 от ЗИНЗС. От разпита на
св.Иванова се сочи, че е била налице забавяне в някой от препланиранията, но
това се е дължало на обективни причини, като ползван отпуск СДВР, изтичане на планирането в ден събота и
неделя. Видно от т.5 от правила за прилагане на системата за оценка на риска от
рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в
пенитенциарните заведения /затвори и поправителни домове/ на ГД „ИН“ към МП
издадени от МП, планирането и препланирането на присъдите се извършва от ИСДВР,
водещ случая, като е задължително участието на правонарушителя, като в край на
формуляра се поставя дата, име и подпис на изготвилия го служител и на
осъденото лице, т.е. както в тези правила, така и в чл.129 от ППЗИНЗ липсват
конкретно вменени задължения за осъществяване на контрол от страна на Началник
общежитието, единствено в длъжностната характеристика е описано, че същият
наблюдава работата с осъдените и препланиране на изпълнението на техните
присъди, но какви конкретни действия следва да извърши за да упражни контрола
не са посочени, поради което и вмененото му дисциплинарно нарушение касаещо
бездействие при „наблюдението“ за препланиране се явява не само
неконкретизирано, но и води до обективна и субективна несъставомерност на
дисциплинарното нарушение.
Тежестта на доказване на съставомерността
на деянието е изцяло и само на наказващия орган, по аргумент от чл. 206, ал. 4 от ЗМВР и чл. 170, ал. 1 от АПК, а липсата на безспорни
доказателства в подкрепа на възведените обвинения в осъществяване на
дисциплинарните нарушения е основание за отмяна на административния акт, с
който е наложено дисциплинарно наказание за тези нарушения. В случая ответната
страна не доказа по безспорен начин наличието на виновно действие/бездействие
на наказания държавен служител във връзка с вменените му дисциплинарно
нарушение. Напротив, събраните доказателства сочат на липса на нарушения.
В оспорената заповед не
са спазени и изискването по чл. 197, ал. 3 ЗМВР, съгласно който на държавен
служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната
дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да
наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на
нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо
наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането
на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая това законово
изискване не е изпълнено. Принципът за определяне на наказание за всяко нарушение, дори извършено в
хипотезата на идеална съвкупност, е част от правото на защита на наказаното
лице, както и е от съществено значение за законосъобразността на наложеното общо
наказание. Дори да се касае за еднакви по вид наказания за всички установени
нарушения, това не дерогира задължението на ДНО да наложи за всяко нарушение
отделно наказание и след това да определи едно общо наказание, доколкото в
закона не е предвидено подобно изключение. Горното следва и от обстоятелството,
че в случай на определено общо наказание при отпадане на основанията за
дисциплинарна отговорност по някое от нарушенията, заповедта може да бъде
отменена в частта на определеното общо наказание и на отпадналото нарушение, но
да бъде оставена в сила по отношение на останалите определени наказания.
Последното е от съществено значение, доколкото при незаконосъобразно определено
наказание, преписката не може да бъде върната на органа, в чиято власт е да определи
наказанието. Дисциплинарно наказващият орган не
е диференцирал дисциплинарните нарушения и подвел към съответната хипотеза на
дисциплинарно нарушение и не е определил за всяко от тях дисциплинарно
наказание при съобразяване на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Изложеното
е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед – така в Решение на ВАС № 11954/19.08.2019
г. по адм. д.
№ 9214/2018 г.
Съдът намира за необходимо да отбележи още,
че за да бъде едно нарушение, квалифицирано като дисциплинарно, следва да бъде
доказано и че то е извършено виновно. Нормата на чл.206, ал.2
от ЗМВР, задължава наказващия орган, при определяне на вида и
размера на дисциплинарните наказания да вземе предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата при
които е извършено деянието, формата на вината и цялостното поведение на
държавния служител.
В конкретното дисциплинарно производство въпросът за вината не е изследван.
Оспорената заповед не съдържа констатация за виновно поведение и не е
определена форма на вина. В оспорения
административен акт най-общо е посочено, че при спазване на изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР за взети предвид, като същевременно липсват изводи за това как е определен
видът на наказанието, което е още едно самостоятелно нарушение. В случая на
оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от
шест месеца, като липса излагане на каквито и да е мотиви относно тежестта на
нарушението и настъпилите вредни последици, респективно дисциплинарно
наказващият орган не е посочил защо налага това дисциплинарно наказание.
Наложеното наказание не съответства и на
целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Дисциплинарната отговорност
следва да бъде реализирана при спазване на принципа на съразмерност на
наложеното наказание с извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на
наказанието. Съобразно чл.6 от Правилата за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в ГД“ИН“ и ГД „Охрана“ и териториалните им служби към МП, утвърдени от
Министъра на правосъдието дисциплинарното наказание се налага с цел да се
въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го
предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения, както и да се
въздейства възпитателно и превантивно върху останалите служители. В изпълнение
на тази ръководна идея предвидените в закона наказания са съобразени с
характера на видовете нарушения, а видът и размерът на определяното от
наказващия орган наказание за конкретното нарушение се съобразява с неговите
индивидуални особености. Именно това не е сторил началник Затвора гр.Враца,
който не е взел предвид тежестта на нарушението, конкретните обстоятелства, при
които е извършено, както и цялостното поведение на служителя, който през периода
на службата си като Началник ЗОЗТ Бойчиновци не е имал наложени наказания, а
напротив е награждаван и то два пъти в периода на вменените му дисциплинарни
наказания, поради което определеното със заповедта наказание противоречи на
целта на закона.
Предвид гореизложеното, Заповед №Л-1965
от 22.06.2023г
издадена от Началник Затвора гр.Враца, макар и издадена от компетентен орган, е
постановена при съществено нарушение на административно - производствените
правила, на материалния закон и не е съобразена с целта на закона, при което се
явява незаконосъобразна и следва да се отмени. Жалбата, като основателна следва
да се уважи.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №Л-1965
от 22.06.2023г. издадена от Началник Затвора гр.Враца, с която на основание чл.194, ал.2, т.2,
чл.197, ал.1, т.3,
чл.200, ал.1,
т.11, предложение първо, във връзка с чл. 204, т.4 ЗМВР на гл.
инспектор С.И.П. в качеството му на Началник сектор ЗОЗТ „Бойчиновци“ към
Затвора гр.Враца I-ва
категория е наложено дисциплинарно наказание "ПОРИЦАНИЕ" за срок от
шест месеца, считано от връчване на заповедта, като незаконосъобразна.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, по аргумент на чл.211, изр. последно от ЗМВР.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Председател: