ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1052
гр. Б., 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова
в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Частно наказателно дело
№ 20222100201144 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК
и е образувано по постъпила молба от осъдения П. М. П. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното
му наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание представителят на Началника на Затвора – гр.
Бургас изразява становище за уважаване молбата на лишения от свобода, като
счита, че са налице всички предпоставки за уважаването й, имайки предвид
многократните награждавания на лицето, трудовата му ангажираност,
участията му в мероприятия, промененият режим на изтърпяване на
наказанието в най-лекия, ниския риск от рецидив. Според юрисконсулта
целите на наказанието са постигнати и не следва да се изтърпява в цялост.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за
неоснователност на искането. Според прокурора целите на наказанието не са
постигнати и същото следва да се изтърпи в цялост, въпреки че изразява
съгласие за наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки.
Осъденият П. М. П. участва в производството лично, поддържа молбата
си. Изразява убеденост, че вече се е поправил, като е дал доказателства за
това с поведението си. Моли съда да уважи молбата и да го освободи условно
предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, за да стане един примерен гражданин.
Защитникът също дава становище за основателност на искането . Излага
твърдения, че по време на наказанието лишеният от свобода е работил и
спазвал вътрешния ред на Затвора, като не е бил наказван, че са постигнати
целите на наказанието, че са налични множество доказателства за
превъзпитанието му, че по време на домашните си отпуски е поддържал
контакти с роднини, и че има приятелка, с която ще заживее за в бъдеще.
Представя доказателство за готовност на предишния работодател на лишения
от свобода да го ангажира трудово. С такива аргументи предлага молбата за
условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като анализира в
тяхната съвкупност и поотделно събраните по делото доказателства, изведе
следните фактически и правни изводи:
1
Лишеният от свобода П. М. П. е роден на 03.10.1975 г. в гр. Бургас,
разведен, с две деца, със средно образование, шофьор по професия. Завършил
е СПТУ – Средец, специалност „монтьор“. След отбиване на военната си
служба работил като таксиметров шофьор и като електротехник. За първи път
е в Затвора.
Видно от писмените доказателства, приложени в затворническото досие
на л. св. П., същият считано от 02.05.2011 г. изтърпява наказание лишаване от
свобода в размер на 16 години, наложено му с влязла в сила на 10.05.2012 г.
Присъда № 333/04.08.2011 г. по НОХД № 931/2011 г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, потвърдена с Решение № 227/22.12.2011 г. по ВНОХД №
230/2011 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с Решение №
132/16.05.2012 г. по дело № 311/2012 г. по описа на ВКС, за извършени
престъпления по чл. 151, ал. 1 от НК и чл. 152, ал. 4, т. 1 от НК, във вр. с чл.
23, ал. 1 от НК. С определение № 1680/25.10.2016 г. по ЧНД № 5321/2016 г.
по описа на Районен съд – Бургас на основание чл. 27, ал. 1 от НК към
неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода е присъединено
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, представляващо част
от наказанието лишаване от свобода в размер на осем месеца, наложено на П.
с присъда по НОХД № 5030/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като размерът на така определеното по
ЧНД общо наказание е 10 години, 2 месеца и 5 дни, с начало на изтърпяване –
06.12.2016 г. От това общо наказание на лишения от свобода му остава да
изтърпи още 1 година, 9 месеца и 27 дни, отчитайки времето на положения
труд и фактическото изтърпяване до момента.
Лишеният от свобода П. първоначално е постъпил в Затвора – Бургас с
постановен „строг“ режим, който със Заповед № 83/28.03.2018 г. е заменен на
„общ“, заменен на „лек“ със Заповед № 169/15.09.2021 г. Понастоящем,
изтърпява наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от
открит тип ЗО „Житарово“ на основание Заповед № 151/04.08.2020 г.
По време на изпълнение на наказанието осъденият е бил трудово
ангажиран, както следва: през месеците ноември и декември 2012 г. и
ноември и декември 2013 г. е полагал доброволен труд по поддръжка на
корпуса на Затвора, а от месец декември 2014 г. до месец декември 2015 г. –
като „бакар“ на шеста група в Затвора – Бургас; от месец декември 2015 г. е
назначен на домакински щат като „работник в затворническа кухня“ към
Затвора – Бургас; от 28.08.2020 г. е назначен на длъжност „готвач в
затворническата кухня“ към ЗО „Житарово“.
За целият период на изтърпяване на наказанието осъденият П. е
наказван само 2 /два/ пъти за изнасяне на храна от затворническата, кухня - „с
писмено предупреждение“ със Заповед № 40/12.01.2017 г., заличено със
Заповед № 444/19.04.2017 г., и с „лишаване от хранителна пратка за срок от 3
/три/ месеца“ със Заповед № 561/18.05.2017 г., заличено със Заповед №
1106/12.09.2017 г. Спазвал е режимните изисквания и поставените задачи,
изпълнявал е задълженията си стриктно, за което е награждаван 22 пъти.
Лишеният от свобода се е включил пенитенциарна програма – през 2014
г. е завършил шестмесечна специализирана програма за сексуални
правонарушители.
2
По отношение на адаптацията на П. в условията на Затвора, в началото
адаптивният процес е бил затруднен – поради естеството на престъплението е
бил тормозен от останалите лишени от свобода, като е заел ниска позиция в
затворническата субкултура. Понастоящем е изцяло адаптиран в условията на
мястото за лишаване от свобода. Мотивиран е да спазва правилата и да
изтърпява безпроблемно наказанието си. През периода на изтърпяване на
наказанието към администрацията и служителите от НОС се отнася
съобразно правилата, спазва необходимата дистанция при общуване, като
демонстрира респект и уважение. Не е конфликтен, не е агресивен. Към
останалите лишени от свобода е добронамерен и не проявява
дискриминационни нагласи.
От последната експертна оценка на актуалното психично и
емоционално състояние, се установява, че като личност лишеният от свобода
е уравновесен, спокоен, емоционално овладян, с реалистична оценка за себе
си.
За отчитане на поправителното въздействие от престоя му в Затвора, на
лишения от свобода П. многократно са били извършвани оценки на риска от
рецидив и вреди. Първоначалната оценка на риск от рецидив е със стойности
в средни параметри – 59 точки. Рискът от вреди е в средни нива по отношение
на обществото, деца и към него самия. Като проблемни зони в най-големи
нужди са идентифицирани: отношение към правонарушението,
взаимоотношения, начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми,
междуличностни проблеми и умения за мислене. В този смисъл целите на
първоначалното индивидуално планиране са били – извършване на
корекционни дейности и мероприятия свързани с повишаване на степента на
персонална отговорност и осъзнаване в дълбочина на факторите, допринесли
за проявяване на криминалното поведение, повишаване на степента за
позитивна промяна и преосмисляне на последиците от вредните действия;
работа върху преодоляване на отрицателните нагласи в поведението,
формиране на устойчиви и трайни модели за законосъобразно поведение,
изграждане на мотивация за промяна на криминалното поведение; изграждане
на умения за преодоляване на зависимостта и влиянието на криминално
проявени лица с противообществени нагласи, изграждане и затвърждаване на
законосъобразни и обществено приемливи модели на поведение, активно
включване и участие в позитивни общопенитенциарни дейности –
образователни, спортни, културни и самодейни мероприятия; изграждане и
моделиране на устойчиво адекватно поведение, съобразно степента на
диагностициран дефицит; изграждане и моделиране на адекватни подходи за
общуване, формиране на позитивни модели за общуване; развиване на
3
конкретни и адекватни умения за мислене и самоконтрол в градивна и
позитивна посока, промяна на досегашния модел на мислене и формиране на
устойчиви и законосъобразни способности за разпознаване и решаване на
проблемите, както и осъзнаване на последствията от действията му,
изграждане на способност за анализ и адекватна преценка в житейски
ситуации и вземане на самостоятелни решения.
В първоначалния етап на изпълнение на присъдата лишеният от свобода
П. е демонстрирал готовност да се съобразява с препоръчаните форми на
корекционно въздействие, с цел преодоляване на съществуващите дефицити,
констатирани в оценката на правонарушителя. При следващите атестации
стойностите на оценките на риска търпят положителна промяна и са както
следва: 55 точки; 41 точки; 33 точки; 30 точки; 29 точки; 29 точки, като
рискът от вреди се е занижил, поради което и е оценен като нисък.
Във връзка с молбата за условно предсрочно освобождаване на лишения
от свобода П. М. П. на 20.09.2022 г. е изготвена нова оценка на риска от
рецидив, при която е отчетено ново понижение на стойностите – от 29 точки
на 22 точки. Рискът от вреди за обществото и за деца продължава да бъде
нисък.
При съпоставяне на резултатите от настоящата последна оценка на риск
от рецидив с резултатите от предишните е отчетено следното развитие в
проблемните зони:
- отношение към правонарушението – за разлика от постъпването си в
Затвора, когато лишеният от свобода П. не е приемал отговорността за
собственото си поведение и размера на присъдата, не е осъзнавал мотивите за
извършеното деяние и не е изпитвал съжаление към жертвата, то през
изминалия период се наблюдава пълно приемане на отговорността за
извършеното деяние и на размера на наложеното наказание, пълно осъзнаване
за причинените вреди на жертвата, приемане на ограниченията върху личната
свобода, съобразяване с режимните изисквания и готовност на осъдения да
бъде част от обществото. Налице е мотивация за пълна промяна в
криминалното му поведение. Не са отчетени криминални нагласи;
- жилищно устройване – като следствие от развода л. св. П. не живее със
съпругата си и с дъщеря си, следователно не съществува риск от конфликт с
жертвата;
- взаимоотношения – за разлика от постъпването си в Затвора, когато е
притеснен, че престъплението, за което е осъден ще се отрази на отношенията
с роднините и сина му, както и няма да може да се обвърже с друга жена, то
ползването на домашна отпуска му позволява да преодолее тези страхове. Л.
св. П. започва връзка с приятелка, като поддържа отношенията си с роднините
/живее при брат си в случаите на излизане в домашен отпуск/;
- емоционални проблеми – преодолян е стресът от новата среда и
4
чувството на тревожност, като осъденият П. е успял да се адаптира напълно в
Затвора. Рискът от вреди към самия него е нисък.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК, за да се приложи
институтът на условно предсрочното освобождаване, осъденият следва да е
дал доказателства за своето поправяне. Доказателства за поправянето са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, посочени в чл. 439а от НПК, като
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон,
както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
Установените по делото обстоятелства водят до извода за
неоснователност на молбата. Безспорно е доказана първата от кумулативно
предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъдения П. – изтърпяването на не по-малко от
половината от наложеното му наказание.
По делото са представени множество доказателства, които позволяват
на съда да направи извод дали е налице другата изискуема от закона
предпоставка за прилагане института на условно предсрочно освобождаване,
а именно доколко осъденият се е поправил, т.е. доколко проведената в
Затвора корекционна дейност е довела до положителни резултати и доколко
са налице гаранции, че повторното въвеждане на лишения от свобода в
обществото като пълноценен гражданин няма да бъде рисково, както за
обществото, така и за самия осъден. Според оценките на риска от вредите за
обществото е констатирано снижаване на резултата до нисък. Следователно,
извършваните спрямо лишения от свобода корекционно-възпитателни мерки
дават положителен резултат.
Резултатите от проведената последна експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние на П. обаче според настоящия състав не
сочат за присъствие на приключил корекционен ефект. Установено е в
оценката, че осъденият е сдържан по отношение на въпроса за извършеното
от него престъпление и изпитва страх и притеснение да бъде тематично
засегнат този емоционален епизод. Във връзка с отхвърлянето на
възможностите да разговаря на темата за взаимоотношенията със семейството
си /съпруга и две деца/ след престъплението, за което е осъден, единствено
споделя, че съжалява за извършеното деяние – по време на интервюто за
доклада за пробационен надзор. Независимо от изразеното съжаление обаче, е
установено от инспектора-психолог, че критичността на л. св. П. е
недоразвита, което обстоятелство е изводимо от нежеланието му да разговаря
на темата за обстоятелствата, чувствата и извършеното деяние. Нежеланието
му да говори за престъплението затруднява оценката относно неговото
отношение спрямо престъплението, за което е осъден, респективно дали
приема изцяло отговорността за собственото си криминално поведение и
разбира ли в необходимата степен факторите, допринесли за извършване на
деянието. Създаденото у него усещане, че за прекъснатите със семейството му
връзки е отговорна бившата му съпруга, за което е обиден и негативно
настроен, е показателно, че не разбира в дълбочина вредите и последствията
от криминалното поведение, за което е осъден. При това положение съдът
5
констатира, че въпреки занижената степен от рецидив на П. – 22 точки, към
настоящия момент не може да се направи извод, че са налице доказателства,
че същият се е поправил и превъзпитал. Отговорното му и примерно
поведение, отговорно отношение към труда и стриктно спазване на правилата
в условията на Затвора не могат да послужат като достатъчна гаранция, че
същият е коригирал начина си на мислене и е осъзнал поведението си в
достатъчна степен, имайки предвид, че е извършил тежко престъпление,
насочено към собственото му малолетно дете, като безспорно липсват
доказателства, че рискът от вреди по отношение на такива малки невинни
деца е овладян от П.. Участието му в специализираната програма за
сексуални правонарушители е било съвсем кратко – за 6 месеца и отдавна –
през 2014 г. В този смисъл проявите на дисциплинираност и отговорност от
страна на лишения от свобода, било в трудовия процес или в условията на
изтърпяване на наказанието в Затвора, не могат да бъдат безусловна гаранция,
че се е поправил и превъзпитал към правомерен начин на живот. Съдът счита,
че заявеното от него пред пробационния служител съжаление на осъзнатост и
превъзпитание е само декларативно и формално, служещо само за нуждите на
съдебното производство по условно предсрочно освобждаване.
Настоящият съдебен състав счита, че превъзпитателният и корекционен
процес по отношение на П. не е завършен в пълна степен. За поправяне в
необходимата степен на установения дефицит в зоната на „отношение към
правонарушението“ е налице необходимост от продължаване на
корекционното въздействие върху осъдения, предвид което следва да се
приеме, че не са постигнати целите на наказанието, че е налице
неоснователност на молбата за условно предсрочно освобождаване и има
нужда от продължаване на ефективното изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
С оглед на горното, съдът намира, че положените от осъденото лице
усилия във време на изтърпяване на наказанието са недостатъчни и не са
довели до неговото поправяне. Не е налице втората предпоставка по чл. 70,
ал. 1 от НК, поради което молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. М. П., с ЕГН **********,
за условно предсрочно освобождаване от остатъка от определеното му по
ЧНД № 5321/2016 г. по описа на Районен съд – Бургас на основание чл. 27, ал.
1 от НК общо наказание лишаване от свобода за срок от десет години два
месеца и пет дни.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора – Бургас, и на протестиране от прокурора по реда на Глава двадесет и
втора от НПК в 7 – дневен срок от днес пред Апелативен съд Бургас.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Началника на
Затвора – Бургас за сведение.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
6