№ 8514
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110102052 по описа за 2022 година
Н. АЛ. АЛ. е предявила срещу Национална служба за съвети в
земеделието кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1
ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 4240 лв., представляващи неизплатено възнаграждение по 48
бр. граждански договори, а именно: 1.граждански договор №26-212-
0001/18.07.2016 год.; 2. граждански договор №09-212-0008/19.07.2016 год.; 3.
граждански договор №09-212-0007/18.07.2016 год.; 4. граждански договор
№26-212-0023/01.08.2016 год.; 5. граждански договор №26-212-
0012/20.07.2016 год.; 6. граждански договор №26-212-0035/01.08.2016 год.;
7.граждански договор №09-212-0005/18.07.2016 год.; 8. граждански договор
№26-212-0028/01.08.2016 год.; 9. граждански договор №09-212-
0003/18.07.2016 год.; 10. граждански договор №09-212-0006/18.07.2016 год.;
11. граждански договор №26- 212-0003/18.07.2016 год.; 12. граждански
договор №26-212-0036/01.08.2016 год.; 13. граждански договор №09-212-
0001/18.07.2016 год.; 14. граждански договор №26- 212-0031/01.08.2016 год.;
15. граждански договор №26-212-0030/01.08.2016 год.; 16. граждански
договор №09-212-0011/19.07.2016 год.; 17. граждански договор №26- 212-
0039/01.08.2016 год.; 18. граждански договор №03-212-0005/25.07.2016 год.;
19. граждански договор №26-212-0026/01.08.2016 год.; 20. граждански
договор №26- 212-0033/01.08.2016 год.; 21. граждански договор №09-212-
0009/19.07.2016 год.; 22. граждански договор №26-212-0027/01.08.2016 год.;
23. граждански договор №09- 212-0010/19.07.2016 год.; 24. граждански
договор №26-212-0015/20.07.2016 год.; 25. граждански договор №26-212-
0011/19.07.2016 год.; 26. граждански договор №26- 212-0034/01.08.2016 год.;
27. граждански договор №09-212-0004/18.07.2016 год.; 28. граждански
договор №26-212-0037/01.08.2016 год.; 29. граждански договор №26- 212-
0038/01.08.2016 год.; 30. граждански договор №26-212-0006/18.07.2016 год.;
31. граждански договор №26-212-0016/20.07.2016 год.; 32. граждански
договор №26- 212-0005/18.07.2016 год.; 33. граждански договор №26-212-
0007/19.07.2016 год.; 34. граждански договор №26-212-0009/19.07.2016 год.;
35. граждански договор №09- 212-0012/19.07.2016 год.; 36. граждански
1
договор №26-212-0010/19.07.2016 год.; 37. граждански договор №26-212-
0025/01.08.2016 год.; 38. граждански договор №26- 212-0004/18.07.2016 год.;
39. граждански договор №26-212-0032/01.08.2016 год.; 40. граждански
договор №26-212-0029/01.08.2016 год.; 41. граждански договор №09- 212-
0013/19.07.2016 год.; 42. граждански договор №09-212-0014/10.08.2016 год.;
43. граждански договор №26-212-0008/19.07.2016 год.; 44. граждански
договор №26- 212-0024/01.08.2016 год.; 45. граждански договор №26-212-
0013/20.07.2016 год.; 46. граждански договор №26-212-0014/20.07.2016 год.;
47. граждански договор №09-212-0002/18.07.2016 год.; 48. граждански
договор №26-212-0002/18.07.2016 год., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-28.10.2021г., до окончателното изплащане, както
и сумата от 1286.14 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
01.11.2018 г. до 27.10.2021 г.
Ищцата поддържа, че след проведен конкурс е избрана за външен
експерт на граждански договор за предоставяне на комплекти съветнически
услуги по мярка 143 „Предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в
България и Румъния“ по Програма за развитие на селските райони за периода
2007-2013г. за териториалния областен офис на Национална служба за съвети
в земеделието в гр. Кърджали. Поддържа, че между страните са подписани 48
бр. граждански договори по силата на които ищецът е приел да извърши
разработване и/или предоставяне на елемент/и от консултантски пакет/и по
подмярка 2.1.2 на мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по управление на
стопанството и услуги по заместване в стопанството“ от Програма за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Съгласно чл. 2 от всеки
един от договорите при точно, своевременно и качествено изпълнение,
възложителят се е задължил да заплати възнаграждение от 265 лв., като
според чл. 3-20% следва да се платят в срок от 30 дни от датата на
подписване на приемо-предавателния протокол по чл. 14, ал.1, а останалите
80% се изплащат до 30 дни след превеждане на сумата от разплащателна
агенция за одобрените комплекти съветнически услуги. Поддържа, че ищцата
е изпълнила коректно, точно и в срок своите задължения по договорите, като
компетентният орган РА към ДФЗ е превел средства на ответника в края на
2016 г. и началото на 2017г. На 27.04.2017г. на ищцата била заплатена сумата
от 1060 лв., а на 28.07.2017г.-3816 лв. или общо 4876 лв. при общо дължима
сума по договорите от 12 455 лв. По този начин ответникът дължи на ищцата
още 7579 лв. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК увеличава размера на предявените претенции
и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Счита исковете за частично основателни. Поддържа, че ответникът е
получил финансиране от ДФЗ за 43 консултантски пакети, в които е
участвала ищцата като външен експерт и които са част от процесните 48 бр.
договори. Останалите 5 бр. консултантски пакети не са заплатени от ДФЗ, а
именно по договор № 09-212-0014, договор № 26-212-0032, договор № 26-
212-0027, договор № 26-212-0028, договор № 26-212-0038. Счита, че по тези 5
бр. договори ответникът не дължи 80 % от възнаграждението. Поддържа, че
по всички 48 бр. договори са и изплатени авансовите 20 %, като за 23 бр. от
тях са заплатени и останалите 80 % от възнагражденията. За 20 бр. договори
не са изплатени 80 % или това е сума в общ размер на 4240 лв., като счита, че
искът е основателен само за тази сума. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба, претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и в условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
2
С определение от 27.06.2022 г. постановено по настоящото дело е
допуснато на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК увеличение на
предявените искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като същите да се
считат предявени за сумата от 4240 лв. представляваща дължима от ответника
сума за неплатени възнаграждения по 48 броя граждански договори, ведно с
законната лихва от дата на подаване на исковата молба-28.10.2021 г., до
окончателното изплащане, както и искът за обезщетение за забава за периода
от 01.11.2018 г. до 27.10.2021 г. да се счита предявен са сумата от 1286.14 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните са сключени 48 бр. граждански договори
със съдържанието посочено в исковата молба. Горното се установява и от
представените 48 бр. договори сключени между страните, по силата на които
ищецът е приел да извърши разработване и/или предоставяне на елемент/и от
консултантски пакет/и по подмярка 2.1.2 на мярка 2 „Консултантски услуги,
услуги по управление на стопанството и услуги по заместване в
стопанството“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-
2020 г. В чл. 2 от всеки един от договорите е предвидено, че при точно,
своевременно и качествено изпълнение, възложителят се е задължил да
заплати възнаграждение от 265 лв. Съгласно чл. 3 възложителят ще заплаща
на изпълнителя договореното в чл. 2 възнаграждение за приетата от него
работа по следния ред: 1. 20 % от сумата в срок до 30 дни от датата на
подписване на приемо-предвателен протокол по чл. 14, ал. 1; 2. останалите 80
% се изплащали до 30 дни след превеждане на сумата от Разплащателна
агенция за одобрените комплекти съветнически услуги. По делото са
представени и 48 бр. двустраннно подписани приемо-предвателни протоколи
по чл. 14, ал. 1 от процесните договори.
По делото от ДФ „Земеделие“ е постъпила информация и документи,
удостоверяваща за правени плащания към НССЗ, за одобрени комплекти
съветнически услуги с изпълнител Н. АЛ. АЛ. по подмярка 2.1.2 на мярка 2
„Консултантски услуги, услуги по управление на стопанството и услуги по
заместване в стопанството“ от Програма за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г., от която видно, че последните плащания към ответника
от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция са извършени на 19.04.2018 г.,
като ответника е уведомен за тях с писмо от 20.04.2018 г.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
ищцата е получила от ответника през 2016 г. и 2017 г. сума общ размер на
7420 лв., която сума била заплатена по сметка на ищцата на 30.09.2016 г.,
28.10.2016 г., 27.04.2017 г., както и на 28.07.2017 г. Съгласно заключението по
процесните 48 броя договори били налични 5 броя договори, по които
ответникът не бил получил заплащане на ДФЗ – РА, както следва № 09-212-
0014, № 26-212-0032, № 26-212-0027, № 26-212-0028 и № 16-212-0038.
Вещото лице е посочило, че възнаграждението, което бил следвало да бъде
заплатено на ищцата е 11660 лв., което се формирало както следва: 20 % от
възнаграждението по 48 броя договори х 53 лв. или общо 2544 лв. и 80 % от
възнаграждението по 43 броя договори х 212 лв. или общо 9116 лв.
Неплатения остатък от възнаграждението към ищцата бил в размер на 4240
лв. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на НССЗ не съществувало
осчетоводено задължение към ищцата, като от представените счетоводни
справки било видно, че по сметка 4211 „Задължения към работниците,
служителите и друг персонал“ на работещите без трудово правоотношение
през 2016 г. и 2017 г. се извършва едновременно начисляване и погасяване на
задължения само до размера на заплатените суми. Съгласно заключението
3
размерът на обезщетение за забава върху неплатената главница от 4240 лв. за
периода от 01.11.2018 г. до 27.10.2021 г. е 1286.14 лв.
С оглед разпределението на доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да по предявения иск с
правно основание 79, ал.1 ЗЗД е да установи сключването на 48 бр.
граждански договори с посоченото в исковата молба съдържание; че е
изпълнила точно и в срок задълженията си по договорите; размерът на
дължимото й възнаграждение; с оглед възражението за изтекла погасителна
давност – и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване
на давността.
С оглед на отделените за безспорни обстоятелства, че страните по делото
са били обвързани от 48 бр. договори, по силата на които ищецът е приел да
извърши разработване и/или предоставяне на елемент/и от консултантски
пакет/и по подмярка 2.1.2 на мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по
управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството“ от
Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. По делото
не се спори, а и от представените 48 бр. двустранно подписани приемо-
предвателни протоколи по чл. 14, ал. 1 от процесните договори е видно, че
ответникът е приел изпълнението по същите без забележки. С оглед на
договореното по чл. 2 от всеки един от договорите е предвидено, че се дължи
възнаграждение от 265 лв., което съгласно чл. 3 е предвидено да се изплаща
по следния ред: 1. 20 % от сумата в срок до 30 дни от датата на подписване на
приемо-предвателен протокол по чл. 14, ал. 1; 2. останалите 80 % се
изплащали до 30 дни след превеждане на сумата от Разплащателна агенция за
одобрените комплекти съветнически услуги. В случая следва да се посочи, че
видно представените справки към отговора на исковата молба, както и от
приетата съдебно-счетоводна експертиза по 5 броя от процесните договори, а
именно № 09-212-0014 от 10.08.2016, № 26-212-0032 от 01.08.2016 г., № 26-
212-0027 от 01.08.2016 г., № 26-212-0028 от 01.08.2016 г. и № 16-212-0038 от
01.08.2016 г. ответникът не бил получил заплащане на ДФЗ – РА, поради
което съгласно договореното в чл. 3, т. 2 от процесните договори по същите
не се дължи 80 % от предвиденото възнаграждение, а се дължи единствено
предвидените 20 %. Съгласно приетото и неоспорено заключение по съдебно-
счетоводната експертиза възнаграждението, което бил следвало да бъде
заплатено на ищцата е 11660 лв., което се формирало както следва: 20 % от
възнаграждението по 48 броя договори х 53 лв. или общо 2544 лв. и 80 % от
възнаграждението по 43 броя договори х 212 лв. или общо 9116 лв. Съдът
съобрази обстоятелството, че съгласно заключениетопрез 2016 г. и 2017 г. на
ищцата била заплатена сума общ размер на 7420 лв. или в случая неплатения
остатък от възнаграждението по процесните договори към ищцата е в размер
на 4240 лв., в който размер предявеният иск се явява основателен. В случая
следва да се посочи, че и ответника в отговора на исковата молба посочва, че
размерът на дължимата на ищеца сума е 4240 лв., като така декларираното
обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за
страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК
с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината.
С оглед на гореизложеното претенцията се явява основателна за сумата от
4240 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен
размер.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, то настоящият състав
намира следното. След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация той е изпаднал в забава и
дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Съгласно чл. 3, т. 2 от процесните
договори остатъкът от 80 % от дължимото възнаграждение се изплащало до
30 дни след превеждане на сумата от Разплащателна агенция за одобрените
4
комплекти съветнически услуги, което в случая е платено на 19.04.2018 г., т.
е. от 19.05.2018 г. ответникът е изпаднал в забава. Доколкото ищецът
претендира обезщетение за забава от 01.11.2018 г., като началната дата, то
същата следва да бъде съобразена, като такава, предвид диспозитивното
начало в гражданския процес. Съгласно заключението по съдебно-
счетоводната експертиза размерът на обезщетение за забава върху
неплатената главница от 4240 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 27.10.2021 г. е
1286.14 лв., в който размер следва да бъде уважен предявения иск.
С оглед основателността на исковите претенции следва да бъде
разгледано релевираното възражение за погасяването им по давност. По
отношение на главницата настоящият състав намира, че е приложим е общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. В настоящият случай съдът като
взе предвид датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2021 г., намира,
че няма погасени по давност вземания за главница. По отношение на иска за
лихва, то съгласно чл. 111, бук, „б“ и „в“ ЗЗД вземанията се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок, като в настоящия случай
давността с оглед на периода, за който се претендира лихва, а именно от
01.11.2018 г. до 27.10.2021 г., то давността е прекъсната с подаването на
исковата молба – 28.10.2021 г. и давностния срок не е изтекъл.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството в
размер на сумата от 221.04 лв., платена държавна такса, 200 лв. депозит за
вещо лице, 750 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС /625 лв. без ДДС/.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на
основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения същото следва да бъде оставено без уважение.
При този изход на спора на ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална служба за съвети в земеделието, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Шосе Банкя“ № 7, да заплати на Н. АЛ.
АЛ., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Кърджали, бул. „Беломорски“ №
77, бл. „Арда“, ап. 19, чрез адв. Н.М., по предявените искове с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от 4240 лв.,
представляващи неизплатено възнаграждение по 48 бр. граждански договори,
а именно: 1.граждански договор №26-212-0001/18.07.2016 год.; 2. граждански
договор №09-212-0008/19.07.2016 год.; 3. граждански договор №09-212-
0007/18.07.2016 год.; 4. граждански договор №26-212-0023/01.08.2016 год.; 5.
граждански договор №26-212-0012/20.07.2016 год.; 6. граждански договор
№26-212-0035/01.08.2016 год.; 7.граждански договор №09-212-
0005/18.07.2016 год.; 8. граждански договор №26-212-0028/01.08.2016 год.; 9.
граждански договор №09-212-0003/18.07.2016 год.; 10. граждански договор
№09-212-0006/18.07.2016 год.; 11. граждански договор №26- 212-
0003/18.07.2016 год.; 12. граждански договор №26-212-0036/01.08.2016 год.;
13. граждански договор №09-212-0001/18.07.2016 год.; 14. граждански
договор №26- 212-0031/01.08.2016 год.; 15. граждански договор №26-212-
0030/01.08.2016 год.; 16. граждански договор №09-212-0011/19.07.2016 год.;
17. граждански договор №26- 212-0039/01.08.2016 год.; 18. граждански
договор №03-212-0005/25.07.2016 год.; 19. граждански договор №26-212-
0026/01.08.2016 год.; 20. граждански договор №26- 212-0033/01.08.2016 год.;
5
21. граждански договор №09-212-0009/19.07.2016 год.; 22. граждански
договор №26-212-0027/01.08.2016 год.; 23. граждански договор №09- 212-
0010/19.07.2016 год.; 24. граждански договор №26-212-0015/20.07.2016 год.;
25. граждански договор №26-212-0011/19.07.2016 год.; 26. граждански
договор №26- 212-0034/01.08.2016 год.; 27. граждански договор №09-212-
0004/18.07.2016 год.; 28. граждански договор №26-212-0037/01.08.2016 год.;
29. граждански договор №26- 212-0038/01.08.2016 год.; 30. граждански
договор №26-212-0006/18.07.2016 год.; 31. граждански договор №26-212-
0016/20.07.2016 год.; 32. граждански договор №26- 212-0005/18.07.2016 год.;
33. граждански договор №26-212-0007/19.07.2016 год.; 34. граждански
договор №26-212-0009/19.07.2016 год.; 35. граждански договор №09- 212-
0012/19.07.2016 год.; 36. граждански договор №26-212-0010/19.07.2016 год.;
37. граждански договор №26-212-0025/01.08.2016 год.; 38. граждански
договор №26- 212-0004/18.07.2016 год.; 39. граждански договор №26-212-
0032/01.08.2016 год.; 40. граждански договор №26-212-0029/01.08.2016 год.;
41. граждански договор №09- 212-0013/19.07.2016 год.; 42. граждански
договор №09-212-0014/10.08.2016 год.; 43. граждански договор №26-212-
0008/19.07.2016 год.; 44. граждански договор №26- 212-0024/01.08.2016 год.;
45. граждански договор №26-212-0013/20.07.2016 год.; 46. граждански
договор №26-212-0014/20.07.2016 год.; 47. граждански договор №09-212-
0002/18.07.2016 год.; 48. граждански договор №26-212-0002/18.07.2016 год.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
28.10.2021 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 1286.14 лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 01.11.2018 г. до
27.10.2021 г.
ОСЪЖДА Национална служба за съвети в земеделието, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Шосе Банкя“ № 7, да заплати на Н. АЛ.
АЛ., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Кърджали, бул. „Беломорски“ №
77, бл. „Арда“, ап. 19, чрез адв. Н.М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата в размер на 1171.04 лв. - разноски в производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6