РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Ямбол, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330103906 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от М. С. Д. и Т. Р. Д., последната
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител М. С. Д. против
Застрахователна Компания „***“ АД – гр. София.
С исковата молба се твърди, че на 17.03.2024 г. към 11:45 ч. е възникнало ПТП между
автомобила управляван от М.М.М. и автомобила на Р. М. Д. и М. С. Д., придобит в режим
на СИО. Твърди се, че съгласно изготвения констативен Протокол за ПТП от 17.03.2024 г.
управляваният от М.М.М. автомобил, марка „Рено“, с рег. № ***, собственост на Е.А.М.,
при движение в гр. Ямбол на *** на ул.“***“ с ***“ не се е съобразил с пътен знак Б2 и не е
пропускал движещия се по този път с предимство автомобил на ищците с марка „Ауди“,
модел А4, с рег.№ ***, който е бил управляван от ищцата М. С. Д., като в автомобила също
така е пътувала и втората ищца нейната *** Т. Р. Д..
Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП автомобилът марка „Рено“,
собственост на Е.А.М. е имал сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното Застрахователно дружество под формата на полица № ***.
Твърди се, че първата от ищците и до днес преживява отново и отново случилото се,
като това е депресирало и й е причинило негативни преживявания, които са пряка последица
от претърпяното ПТП. Нейната мисъл е била, че е възможно да загуби единственото дете на
семейството и това й причинило болки и страдания и към настоящият момент. Ищцата
загубила съня си, която от датата на процесното ПТП насам се оплаквала и от
невъзможност да спи спокойно вследствие на притесненията и преживеният от нея
травматичен, психологичен шок. Безсънието й причинявало нарушение на концентрация по
1
време на работа, което било изключително важно в професионалната област на ищцата.
Също така процесното ПТП водело след себе си и до раздразнителност на ищцата, което се
отразило и в отношенията и с най-близките хора, а именно нейният ***, както и с детето на
ищцата. Всичко това довело до нарушаване на нормалният семеен живот и
взаимоотношенията в семейството. На свои ред първата от ищците М. С. Д. и към момента
продължавала да изпитва психически дискомфорт от случая. Близо 10 месеца след
инцидента първата ищца се страхувала да се качи да шофира автомобила, като преди това
била човек, който шофирал ежедневно и това пречило на ежедневието и задълженията й.
Довело до това, че *** й, особено в летните месеци се ангажирал до ранните часове на деня,
като от нея зависело да бъде напазарувано и детето да бъде взето от училище, закарано на
допълнителни уроци след училищни занимания. Невъзможността на ищцата М. Д. да
преодолее уплахата и психическата травма, влияело изключително неблагоприятно върху
нейното ежедневие, както и върху цялостното й психично здравословно състояние. В
обобщение се поддържа, че ищцата М. Д. изпитвала морални терзания свързани с
възможността да загуби своето дете, което е довело до влошаване и на общото психическо
състояние, изразяващо се в психически стрес, загуба на сън и проява на раздразнителност в
отношенията й с най-близките си хора вследствие на тези емоции. Плачела без причина и
продължавала да съпреживява случилото се, като не е била в състояние да преодолее шока.
По отношение на втората ищцата в исковата молба се твърди, че Т. Д. изживява тежко
случилото се, като същата била на възраст, която позволявала да разбере значението на
случилото се и какви последици може да има то. Оплаквала се от невъзможност да спи
спокойно вследствие притесненията и преживеният травматичен психологически шок. От
своя страна безсънието на ищцата резултирало в нарушена концентрация, която било от
изключително значение за нея особено по време на учебния процес, тъй като била ученик и
имала амбиция да бъде с отлични оценки и представяне в училище. Т. Д. споделяла пред
родителите си, че 10 месеца по-късно продължава да има кошмари и да си спомня за
случилото се. Детето изпитвало притеснения всеки път, когато се качало в автомобил и всяко
едно пътуване било стресиращо за нея. Вследствие преживеният травматичен шок същата
станала по-свита в контактите и в комуникацията с нейните връстници, което й пречило да
има пълноценен социален живот, а това е изключително важно за нея като подрастваща.
На следващо място се сочи, че на 17.06.2024 г. била отправена писмена
застрахователна претенция до ответното дружество от страна на семейството, с което било
поискано да бъде изплатено обезщетение за описаните в исковата молба неимуществени
вреди в следствие настъпването на процесно ПТП.
От страна на ответното дружество били поискани представянето на допълнителни
документи, а на 06.08.2024 г. ищците получили и отказ за изплащане на претенцираното
обезщетение за неимуществени вреди, с което по същество ищците обосновават и правният
си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, като
се претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищцата М. С. Д. и на ищцата Т. Р. Д. сумата от по 5 000 лв. на всяка от тях, представляващи
2
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на
17.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се
поддържа, че иска макар и допустим е изцяло неоснователен и се претендира от съда да го
отхвърли.
Оспорват се исковете по основание и размер, като се оспорва описаният в исковата
молба механизъм на ПТП. Поддържа се, че причините за настъпването на ПТП се дължат
изцяло и само в поведението на водача на л.а. „Ауди А4“, с рег. № ***, който нарушил
правилата за движение, навлязъл в кръстовище, като не се е огледал и не се е съобразил с
движението на другите участници, както и, че се е движил със скорост надвишаваща
позволената в пътния участък и със своето поведение е причинил настъпването на ПТП на
17.03.2024 г.
Оспорват се съдържанието на Протокол за ПТП № *** относно механизма на ПТП и
изобразената схема на ПТП.
Оспорват се твърденията на ищцата Т. Д., че се е намирала в процесния автомобил
„Ауди А4“ към момента на настъпване на ПТП. Оспорва се твърдението, че въобще същата е
участвала в процесното ПТП по някакъв начин.
Оспорват се твърдението и на ищцата М. Д., че е пострадала при процесното ПТП.
Оспорват се и твърденията, че тъй като *** й е особено зает през летните месеци,
ищцата М. Д. следвало да взима детето от училище, за което била препятствана вследствие
от ПТП-то.
Реливира се възражение за съпричиняване от страна на ищцата М. Д. за настъпването
на ПТП, тъй като същата е нарушила правилата за движение по пътищата, навлязла в
кръстовище, като не се огледала и не се е съобразила с движението на другите участници в
движението, както и, че се е движила със скорост надвишаваща позволената в пътния
участък, като със своето поведение независимо е допринесла и за настъпването на
процесното ПТП на 17.03.2024 г.
Оспорва се, че ищците са пострадали при процесното ПТП.
Поддържа се, че твърденията на ищците за причинени неимуществени вреди са
голословни и такива са с единствена цел получаване на недължимо им се застрахователно
обезщетение.
В тази насока се сочи още, че посочените в исковата молба увреждания могат да бъдат
резултат на всякакви ежедневни житейски ситуации предвид тяхната ниска степен и
интензивност.
Оспорва се причинната връзка между настъпилото ПТП и твърдените от ищците
увреждания.
Оспорва се наличие на виновно и противоправно поведение на водача на л.а., който е
3
имал сключена застраховка с ответника-застраховател, като в тази насока се поддържа, че
водачът на застрахования автомобил не е извършил нарушение на ЗДвП и липсват
доказателства за неговата вина.
На следващо място се оспорва и размера на иска като прекомерно завишен,
несъответстващ на понятието за справедливост и на дължимост на застрахователно
обезщетение по сходни застрахователни претенции и при сходни здравословни страдания.
Оспорва се периода за възстановяване на ищците, като се поддържа, че обичайният
такъв е много по-кратък.
Оспорва се и претенцията за лихва за забава, като поради неоснователност на главният
иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция на ищците за лихва за забава.
В съдебно заседание за ищците в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв. Н. Г. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество и с
допълнително депозирана писмена защита и на подробно изложените в нея основания се
поддържат исковите претенции.
От ответното дружество чрез процесуален представител по пълномощие юрк.К. З. са
депозирани по делото писмени бележки, с които на и на подробно изложените в тях
възражения се поддържа, че предявените искове са недоказани по основание и размер,
поради което и следва да се отхвърлят.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Видно от приетия по делото протокол за ПТП с бланков №*** от 17.03.2024 год.,
съставен от ***. К.А., *** в с-р ПП ОДМВР Я., е че 17.03.2024 год. в 11.45 ч., в гр.Я., на ***
между ул.“***“ и ул.“***“, е настъпило ПТП, при което водача на товарен автомобил „Рено
Трафик“ с рег.№ СН ***, управляван от М.М.М. с ЕГН **********, собственост на Е.А.М. с
ЕГН **********, като несъобразява поведението си с пътен знак Б2, не пропуска движещия
се по път с предимство л.а. „Ауди А 4 Авант“ с рег.№ ***, управляван от М. С. Д. с ЕГН
**********, при което настъпва ПТП с материални щети.
В протокола за ПТП е отбелязано, че т.а. „Рено Трафик“ с рег.№ СН *** е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ в „***“, с полица ***, а л.а. „Ауди А 4 Авант“ с рег.№
*** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в „***“, с полица ***.
От приетата по делото застрахователна претенция от Р. М. Д., М. С. Д. и Т. Р. Д.,
последната действаща лично и със съгласието на родителите си М. С. Д. и Р. М. Д., се
установява, че те са уведомили застрахователя „ЗК ***“ АД, по полица *** за настъпилото
на 17.03.2024 год. ПТП, и са поискали изплащане на обезщетение за неимуществени вреди
изразяващи се в уплаха, загуба на съня и психологическо разстройство в следствие на
преживяното от М. С. Д. и *** и Т. Р. Д., която е била в автомобила по време на ПТП.
Претенцията е била заведена при застрахователното дружество под вх.№ *** от
20.06.2024 год. и е образувана щета № *** год. и щета № *** год., видно от представените
4
по делото писма адресирани от застрахователя до М. С. Д. лично и в качеството на законен
представител на Т. Р. Д..
Видно от представеното по делото писмо изх.№ *** год. относно щета № *** год. и
щета № *** год., застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по
същите, позовавайки се на чл.496 КЗ, липса на констативен протокол с пострадали лица и
медицински документи за проведено лечение, респ. недоказаност на претендираните
душевни болки и страдания.
От приложения по делото АУАН, серия *** от 17.03.2024 год. и издаденото въз основа
на него наказателно постановление № *** от 22.04.2024 год., е видно, че на М.М.М. с ЕГН
********** е било наложено на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП -
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за това че на 17.03.2024 год. в
11.45 часа в гр.Я., на *** на ул.*** и *** като водач на товарен автомобил „Рено Трафик“ с
рег.№ СН ***, не спазва действието на пътен знак Б-2 /Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство/, продължава движението си в права посока, не пропуска движещия се по
ул.***, сигнализирана с пътен знак Б-3 /Път с предимство/ и приближаващ от дясната страна
лек автомобил Ауди А 4 Авант, с рег.№ ***, управляван от М. С. Д., вследствие на което
лек автомобил Ауди А 4 Авант се блъска в лявата странична част на товарен автомобил
Рено Трафик, като от настъпилото ПТП са причинени материални щети по двата автомобила
и пътен знак, с което виновно е нарушил чл.50, ал.1 ЗДвП /не пропуска ППС движещи се по
път с предимство на кръстовище/.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели,
лицата: М. С. М. и Р. М. Д..
Видно от показанията на св.М. М. /*** на М. С. Д./, след ПТП-то М. и Т. се чувствали
доста зле. Били притеснени, в шок. Доста време било така, имали големи притеснения.
Племенницата на свидетелката не можела да спи, не искала да пресича сама улицата за да
стигне до училище. *** и също имала стрес, плачела. *** и споделяла, че и е нарушена
концентрацията на работа, била ***. Свидетелката забелязала, че *** и станала по-
раздразнителна, на моменти изпадала в нервни състояния. След ПТП-то *** и отказала
тотално да шофира, като преди шофирала редовно.Може би все още изпитвала страх. И
двете все още изпитвали страх да се качат в кола. Сега се возели, но изпитвали паника и не
искали да преминават през това кръстовище. Детето не ходило една седмица на училище
след ПТП. *** и също отсъствала от работа горе-долу една седмица след катастрофата.
Видно от показанията на св.Р. Д. /*** на М. С. Д./, след ПТП-то детето не искало да
пресича улицата, не искала да ходи отначало на училище и да пресича пешеходната пътека
към училището. Отразило и се и на учебния процес, разсейване, за известно време се
затворила в себе си. От една година Т. спяла на отворена врата. Жена му изпадала в страхови
състояния и безсъние. Споделила пред свидетеля, че първата и мисъл била за ***, и
известно време след като се сетила за ПТП получавал плач, изнервения. Отказвала да
шофира. Обвинявала го че той е виновен, защото я карал да кара. Свидетелят дава примери,
че сега на магистралата не му давали да изпревари камион, и двете пищели и викали. На
5
кръстовище когато имало кола дори на 1 км. жена му викала „кола“ и започвали да се карат.
От една година вече не шофирала. Първата една седмица от страх не работела, а на втория
ден и се надул врата, и за това останал вкъщи, за да си почине малко.
Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-
психиатрична експертиза, на М. С. Д. е бил издаден болничен лист *** за 6 дни от
18.03.2024 год. до 23.03.2024 год. с диагноза: други и неуточнени повърхностни травми по
шията, като вещото лице е ползвало още издадени медицински направления и амбулаторен
лист за преглед, като е извършила и личен преглед на освидетелстваните лица. Според
вещото лице освидетелстваните лица са нямали увреждания на здравето преди ПТП на
17.03.2024 год. Същите са нямали други видове телесни и душевни увреждания след
настъпването на ПТП на 17.03.2024 год., освен възникналото състояние по време и след
ПТП на базата на основното причинно влияние – ПТП на 17.03.2024 год. В случая
отчетената патология е временно разстройство без значима тежест и продължителност като
възможностите за справяне със стресогенната ситуация са добри и не се предполага да има
остатъчна симптоматика. Налице е положителна динамика в психичните процеси,
емоционалната реактивност не е засегната значимо и следва обичаен клиничен ход с
положителен изход в случая. Предвид подпраговите психични симптоми има голяма
вероятност за клинично оздравяване.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД,
които са процесуални допустими.
Разгледани по същество исковете са частично основателни поради следните
съображения:
Правната норма, регламентирана чл. 432, ал. 1 КЗ, предоставя правната възможност
на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата
деликтна отговорност.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща
следните материални предпоставки: застрахованият виновно да е увредил ищците, като им е
причинил сочените неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, както и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответника - застраховател.
В чл. 432 КЗ е предвидено изискването на чл. 380 КЗ, а именно задължение за лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция и да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по
която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, обстоятелства които се
6
установяват по делото от представените по делото писмени доказателства, а и не се
оспорват от ответника.
Застраховани лица по смисъла на кодекса за застраховането са собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание - чл.
477, ал. 2 от КЗ, в случая лицето наказано по административен ред за допуснатото ПТП -
М.М.М..
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намери за доказани всички елементи от фактическия състав на деликта.
Относно механизма на ПТП съдът съобрази не само представения протокол за ПТП,
но взе предвид и механизма на ПТП описан в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, като следва да се посочи, че санкционирания като виновен
водач - М.М.М., управлявал застрахованото при ответника-застраховател МПС, изрично е
посочил в АУАН, че е запознат със съдържанието на акта и че няма възражения по него, т.е.
самият участник в ПТП не е възразил срещу механизма на настъпване на ПТП, както и
относно неговото виновно поведение за настъпване на процесното ПТП.
При тия фактически данни съдът намери, че пътното произшествие е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача за застрахования при ответника
товарен автомобил, който на 17.03.2024 год. в 11.45 часа в гр.Я., на *** на ул.*** и *** при
управление на товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег.№ СН ***, не спазва действието на
пътен знак Б-2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/, продължава
движението си в права посока, не пропуска движещия се по ул.***, сигнализирана с пътен
знак Б-3 /Път с предимство/ и приближаващ от дясната страна лек автомобил Ауди А 4
Авант, с рег.№ ***, управляван от М. С. Д., вследствие на което лек автомобил Ауди А 4
Авант се блъска в лявата странична част на товарен автомобил Рено Трафик - с което
виновно М.М.М. е нарушил чл.50, ал.1 ЗДвП /не пропуска ППС движещи се по път с
предимство на кръстовище/.
Деянието на водача на товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег.№ СН *** М.М.М. е
противоправно именно защото е извършено в противоречие с изисквания на правилата
уредени в чл.50, ал.1 ЗДвП.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като в ал. 2 е уредена оборимата презумпция, че във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай презумпцията на, ал. 2 не беше оборена и от установените по
делото фактически данни следва извод, че водача на товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег.
№ СН *** - М.М.М. с ЕГН **********, е нарушил виновно правилата на ЗДвП като не е
пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил Ауди А 4 Авант, с рег.№ ***
управляван от М. С. Д.- нарушение по чл.50, ал.1 ЗДвП.
Установи се от доказателствата по делото, че е налице и причинно следствена връзка
7
между настъпването на ПТП и претърпените от ищците психологични и емоционални
травми, видно от заключението на вещото лице – „освидетелстваните лица са нямали
увреждания на здравето преди ПТП на 17.03.2024 год. Същите са нямали други видове
телесни и душевни увреждания след настъпването на ПТП на 17.03.2024 год., освен
възникналото състояние по време и след ПТП на базата на основното причинно влияние –
ПТП на 17.03.2024 год.“, „посттравматично стресово разстройство“ според заключението на
вещото лице.
Всичко изложено и предвид застрахователното правоотношение по застраховката
"Гражданска отговорност" между Е.А.М. с ЕГН ********** като собственик на товарен
автомобил „Рено Трафик“ с рег.№ СН *** и Застрахователна Компания „***“ АД, полица
***, валидна към датата на ПТП – 17.03.2024 год., доказва по безспорен начин наличието на
всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45
от ЗЗД.
Изпълнено е и изискването на чл. 380 от КЗ, а именно всеки от двамата ищци преди
депозиране на исковата молба в съда е отправил писмена застрахователна претенция към
застрахователя - ответника ЗК „***“ АД, за заплащане на застрахователно обезщетение с
посочване на банкова сметка.
Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" покрива отговорността на
застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случаите на
увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси
обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените
болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на
правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е
еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда за конкретно претърпени
физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Във връзка с релевираните от ответника възражения относно целта на търсените от
ищците обезщетения, следва да се посочи, че целта на обезщетението за неимуществените
вреди е не да поправи същите, а да възстанови усещането за справедливост на засегнатото,
на пострадалото лице. Парите са сурогат, заместител на отрицателните, неприятните
емоции, които пострадалото лице е било принудено да преживее като последица от
увреждането.
По иска на М. С. Д.:
8
От заключението на вещото лице по приетата по делото от съда съдебнопсихиатрична
експертиза се установява, че като последица от процесното ПТП на 17.03.2024 год., М. С. Д.
е имала остра стресова реакция, непосредствено след възникналото ПТП, която е била
краткотрайна в рамките на няколко минути, без проява на други психични разстройства. В
последствие е имала обикновено тревожно състояние, което е възникнало като резултат на
прекараното ПТП и настъпилите травматични увреждания /имала болки в главата и шията/.
Използвала успокояващи билкови медикаменти, имала избягващо поведение, защото
изпитвала и продължава да изпитва страх сама да кара кола. С оглед така депозираното
експертно заключение и като съобрази събраните по делото гласни доказателства, съдът
прие, че е налице пряка причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и получената
от М. С. Д. остра стресова реакция, с последвало тревожно състояние, и в този смисъл, че
същата е претърпяла неимуществени вреди вследствие процесното ПТП.
При съобразяване начина на получаването им, техния характер, както и че според
вещото лице „отчетената патология е временно разстройство без значима тежест и
продължителност като възможностите за справяне със стресогенната ситуация са добри и не
се предполага да има остатъчна симптоматика. Налице е положителна динамика в
психичните процеси, емоционалната реактивност не е засегната значимо и следва обичаен
клиничен ход с положителен изход в случая“, липса на съществена промяна в начина и на
живот, освен страха да управлява лек автомобил, но и очертаните добри възможности за
справяне със стресогенната ситуация, причинените и болки в областта на главата и
шията, както и след като съобрази съответните социалноикономически условия в
страната, съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по
чл.52 ЗЗД от 2000 лева, до който размер предявения иск се явява основателен и следва да се
уважи, а над този размер до предявения такъв от 5 000 лева иска следва да се отхвърли като
неоснователен.
Поради основателността на главния иск следва да се уважи искането на ищцата за
присъждане на законната лихва върху сумата от 2000 лева, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 16.12.2024 год. до окончателното и изплащане.
По иска на Т. Р. Д., лично и със съгласието на майка си М. С. Д.:
Събраните гласни доказателства по делото сочат на това, че Т. Р. Д. е пътувала в
управлявания от майка и лек автомобил на 17.03.2024 год., когато е настъпило процесното
ПТП. Наред с това следва да се посочи още, че ищцата Т. Р. Д. дете на *** години е било
обект на психиатрично изследване по експертизата, при което само детето сочи
следното:“..не се сещам точната дата имаше ***, аз седях на задната седалка зад мама,
прибирахме се от *** и *** беше с нас, в колата…Аз гледах телефона и изведнъж дигнах
главата и видях буса, че вече пред колата и всичко стана…такова…страшно…колата се
завъртя…и аз се ударих и това…аербеците се отвориха…аз доста се стреснах…..“.
От заключението на вещото лице, след проведеното психиатричното изследване на
ищцата, по приетата по делото от съда съдебнопсихиатрична експертиза се установява още,
че като последица от процесното ПТП на 17.03.2024 год., Т. Р. Д. също е преживяла остра
9
стресова реакция, като това разстройство се е развило без проява на други психични
разстройства. Продължило е в разстояние на няколко минути след въздействието на
стресогенния стимул максимум до няколко часа. Вещото лице сочи още, че в диагностичен
план съществува непосредствена и ясно изразена по време връзка между влиянието на
стресора и началото на симптомите. Като още същият ден са се появили напрежение, страх,
епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на
минали сцени, сънища или кошмари, емоционални преживявания, свързани с възникналата
ситуация, което състояние може да се определи като посттравматично стресово
разстройство. В случая отчетената патология е временно разстройство без значима тежест и
продължителност с добри възможности за справяне със стресогенната ситуация и не се
предполага да има остатъчна симптоматика. Вещото лице сочи още, че емоционалната
реактивност не е засегната значимо и следва обичаен клиничен ход с положителен изход,
като предвид подпраговите психични симптоми на лице е клинично оздравяване.
С оглед така депозираното експертно заключение и като съобрази събраните по
делото гласни доказателства, съдът прие, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между механизма на ПТП и полученото от Т. Р. Д. посттравматично стресово разстройство и
в този смисъл, че същата е претърпяла неимуществени вреди вследствие процесното ПТП.
При съобразяване начина на получаването им, техния характер, както и че според
експертизата е налице клинично оздравяване, липса на установена съществена и трайна
промяна в начина и на живот, но и ниската възраст на ищцата към деня на ПТП /*** год./ а
наред с всичко това и социалноикономически условия в страната към релевантиня момент,
съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от
3000 лева, до който размер предявения иск се явява основателен и следва да се уважи, а над
този размер до предявения такъв от 5 000 лева иска следва да се отхвърли като
неоснователен.
Поради основателността на главния иск следва да се уважи искането на ищцата за
присъждане на законната лихва върху сумата от 2000 лева, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 16.12.2024 год. до окончателното и изплащане.
За да определи този размер на обезщетенията дължими на ищците, съдът освен
гореизложеното съобрази, че при ПТП на лекия автомобил управляван от ищцата са
причинени материални щети, които сам ответника с отговора си по чл.131 ГПК признава, че
възстановяването им е икономически нецелесъобразно. Оттук може да се изведе извод за
самия интензитет на удара, откъдето следва извод и за по-висок интензитет на
отрицателните психични преживявания на ищците и силата на стресогенния фактор от
въззникналото ПТП настъпило по вина на водача управлявал застрахованото при ответника
МПС.
По възражението за съпричиняване:
С отговора на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК, ответника твърди, че ищцата
М. Д. е допринесла за настъпването на ПТП като е нарушила правилата за движение по
10
пътищата, навлязла е в кръстовище като не се е огледала и не се е съобразила с движението
на другите участници в движението, както и че се е движела със скорост надвишаваща
позволената в пътния участък.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно.
В случая по делото не са установени фактически данни обосноваващи извод, че
ищцата М. Д. е извършила сочените от ответника нарушения на правилата за движение по
пътищата или по друг начин да е допринесла за настъпване на вердоносния резултат или за
увеличаване размера на вредните последици, поради което и така релевираното от
ответника-застраховател възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД се явява неоснователно.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищците имат право на
разноски като същите са представили доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 1600 лева и заплатена държавна такса в размер на 400 лева. Възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение се явява
неоснователен доколкото видно е, че същото е съобразено с минималния размер на
адвокатските възнаграждения предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.7.2004 год. за
възнаграждения за адвокатска работа. В случая по всеки един от двата иска в размер на от
по 800 лева. Възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото,
предвид и множеството наведени от ответника възражения и оспорвания, поради което
съдът намира, че не се явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано.
На ищците следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважената част от
исковите или в случая в размер на 1 000 лева, които следва ответника да бъде осъден да им
заплати.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право
на разноски, като същият е представил доказателства за заплатено възнаграждение на
вещото лице в размер на 600 лева. Същият е бил представляван в настоящото производство
по пълномощие от юрисконсулт и е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева., с
оглед което и съобразявайки извършената от юрисконсулт на ответното дружество дейност в
настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.
На ответника следва да се присъдят разноски по съразмерност на отхвърлената част
11
от исковете или в случая в размер на 480 лева, които следва ищците да бъдат осъдени да му
заплатят.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от *** В.В.И. и В.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Д. с ЕГН ********** от
гр.Я., ул.“***, сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на 17.03.2024 год., заедно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
16.12.2024 год., до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени
неимуществени вреди за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева
като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от *** В.В.И. и В.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Р. Д. с ЕГН ********** от гр.Я.,
ул.“***, действаща лично и със съгласието на своята майка М. С. Д., сумата от 3 000 /три
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
ПТП настъпило на 17.03.2024 год., заедно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.12.2024 год., до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени неимуществени вреди за разликата над 3
000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от *** В.В.И. и В.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Д. с ЕГН ********** и Т. Р.
Д. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***, действаща лично и със съгласието на своята майка М.
С. Д., сумата от 1 000 /хиляда/ лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА М. С. Д. с ЕГН ********** и Т. Р. Д. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***,
действаща лично и със съгласието на своята майка М. С. Д. ДА ЗАПЛАТЯТ на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано
от *** В.В.И. и В.В.М. сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева - разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
12
13