Р Е Ш Е Н И Е
№ 456
от 01.07.2022 г., гр.
Хасково
Административен съд - Хасково, ІІ-и касационен състав, в открито съдебно
заседание на осми юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа АНД /К/ № 381/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково,
докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив /ТД
Митница Пловдив/ към Агенция „Митници“ срещу Решение № 51/21.03.2022 г. по АНД
№ 98/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград /РС – Свиленград/. С
решението е отменено наказателно постановление /НП/ № 246/2021 г. от 10.12.2021
г. на Директора на ТД Митница Пловдив, с което на „ОРХАН-2013“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 234а, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 194,43 лева и на
основание чл. 233, ал. 6 във връзка с чл. 234а, ал. 3 от ЗМ е присъдено
заплащането равностойността на отнетите в полза на държавата стоки – предмет на
нарушението /поради липсата им/, в размер на 20 194,43 лева.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на съдебното решение.
Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 232а ЗМ. Мястото на извършване на
нарушението било ясно, поради което и приложение намирала общата разпоредба на
чл. 48, ал. 1 ЗАНН. Моли решението да бъде отменено, а НП – потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание касаторът - Директор на ТД Митница Пловдив към Агенция
„Митници“, редовно призован, поддържа изложеното в жалбата, чрез процесуалния
си представител. Моли постановеното съдебно решение да бъде отменено, а НП -
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответника.
Ответникът
– „ОРХАН-2013“ ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В
отговор по касационната жалба излага становище за нейната неоснователност.
Твърди, че разпоредбата на чл. 232а ЗМ била специална по отношение на чл. 48,
ал. 1 ЗАНН, поради което последната не намирала приложение. Сочи, че правилно
РС – Свиленград е изложил съображения за отмяна на НП в частта за присъждане
равностойността на подлежащите на отнемане в полза на държавата стоки. Позовава
се на решение на СЕС по дело С-665/2018. Препраща към мотивите, изложени в
жалбата пред РС, касаещи отмяна на НП. Моли оспореното съдебно решение да бъде
оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за основателност
на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна
страна:
Касационната
жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу
акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя
е основателна от части.
Решението
на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по
подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният
съд е установил следната фактическа обстановка: дружеството „ОРХАН-2013“ ЕООД е получател на стока – 7 234 броя сурови овчи кожи на 19 колета с бруто
тегло 23 327 кг и с нето тегло 22 497 кг на стойност 9 726.25 евро, въведена в
страната при режим „съюзен транзит” /от Сърбия и предназначена за Турция/,
съгласно Транзитна декларация Т1 с MRN 21BG00580421005630, задействана на
30.06.2021 година на Митнически пункт Калотина с код BG005804 /отправно
митническо учреждение/. Посочен е срок до 08.07.2021 година, в който стоката
следва да се представи в Митническо бюро /МБ/ Свиленград с код BG003010 /получаващото
митническо учреждение/. Дружеството е приело стоката и е заверило ЧМР, без да
посочи следващото направление. На 01.07.2021 г. стоката е поставена под
митнически режим „Износ” и под митнически режим „Транзит” със съответните
Декларации, оформени от МБ Свиленград, като стоката е изведена от територията
на Република България за Република Турция – стоките са напуснали територията на
Общността пред ГКПП „Капитан Андреево”, като транзитната и износната операции
са приключени. За непредставянето в срок на декларираната стока по посочената
Транзитна декларация в непроменено състояние пред получаващото митническо
учреждение, представляващо отклонение на стоки от митнически режим „съюзен
транзит” – нарушение по чл. 234а, ал. 1 ЗМ и чл. 233, § 3 Регламент № 952/2013
г. на Европейския парламент и Съвета, извършено на 09.07.2021 г., на
дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ 140/09.09.2021 година. Видно от служебна бележка от 01.12.2021 г. е
определена митническа стойност на стоката в размер на 20 194,43 лева. Въз основа на акта е издадено оспореното в
съдебното производство НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа
на събрания и кредитиран от РС - Свиленград доказателствен материал.
Съдът
констатира, че са налице основания за отмяна на оспореното съдебно решение.
Съгласно
чл. 232а, ал. 1 ЗМ при нарушение по чл. 234а ЗМ /процесното/, състоящо се в
отклонение на стоки от митнически режим „транзит“, ако не е известно
местоизвършването на нарушението, то се счита за извършено в района на
отправното митническо учреждение и в него се разглежда
административнонаказателната преписка. В случаите по чл. 232а, ал. 1 ЗМ, когато
в получаващото митническо учреждение е установено отклонение от митнически
режим транзит на част от превозваната стока, нарушението се счита за извършено
в това митническо учреждение и в него се разглежда административнонаказателната
преписка /чл. 232а, ал. 2 ЗМ/. Нормата на чл. 232а ЗМ е специална по отношение
на чл. 48, ал. 1 ЗАНН, но само в хипотезата, при която не е известно местоизвършването
на нарушението. В случаите, в които не е известно местоизвършването на
нарушението, се анализира обстоятелството дали се касае за отклонение от
митнически режим „транзит“ на всички стоки или на част от тях. При отклонение
на всички стоки от митнически режим „транзит“ нарушението се счита за извършено
в района на отправното митническо учреждение, поради което и то е компетентният
орган да разгледа преписката. При отклонение на част от превозваната стока от
митнически режим „транзит“ нарушението се счита за извършено в района на получаващото
митническо учреждение, поради което и то е компетентният орган да разгледа преписката.
В случаите, в които е ясно посочено местоизвършването на нарушението, и
доколкото в специалния ЗМ липсва уредба на подобна хипотеза, приложение намира
общата разпоредба на чл. 48, ал. 1 ЗАНН съгласно препращането от чл. 225, ал. 1
ЗМ. На основание чл. 48, ал. 1 ЗАНН „административнонаказателната преписка се
разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено
нарушението“. В конкретния казус местоизвършването на нарушението е ясно, посочено
е в АУАН и НП, извежда се и от преписката по делото, а именно - МБ Свиленград.
Последното е към ТД Митница Пловдив, т.е. в нейния район е било извършено
нарушението, предпоставка да се обуслови извод, че компетентният административнонаказващ
орган е Директор на ТД Митница Пловдив към Агенция „Митници“.
Настоящата съдебна инстанция не
споделя мотивите на РС – Свиленград за отмяна на НП поради неспазване на чл.
232а, ал. 1 ЗМ, но доколкото в оспорения съдебен акт са изложени, макар и в
условията на евентуалност, съображения за законосъобразност на НП в частта, с
която се налага административно наказание, и за незаконосъобразност на НП в
частта, с която се присъжда равностойността на подлежащите на отнемане стоки,
делото не се връща за ново разглеждане от друг състав на съда, а се дължи
произнасяне по съществото на спора.
На първо място, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е
предоставена по силата на чл. 230 и чл. 231 ЗМ. Спазени са сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл.
81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Посочени са по безспорен начин
всички елементи от обективната страна на нарушението /чл. 42, т. 3 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН/. Действително осъществената фактическа обстановка е
правилно подведена под релевантната по време, място и лица правна уредба /чл. 3 ЗАНН/. Отговорността на дружеството е обективна, безвиновна. Нарушението е
формално, като за осъществяването на неговия фактически състав не се изследва
настъпването на определен противоправен резултат.
Съгласно чл. 234а, ал. 1 ЗМ „който
отклони временно складирани стоки или стоки, декларирани за митнически режим
или реекспорт, като не изпълни установените в нормативните актове или
определените от митническите органи условия, се наказва с глоба - за физическите
лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от
100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките или при износ -
стойността на стоките - предмет на нарушението. Съгласно чл. 233, § 3 Регламент
№ 952/2013 г. „превозвач или получател на стоки, който приема стоки и знае, че
те се придвижват под режим съюзен транзит, също така е отговорен за
представянето на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо
учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от
митническите органи за тяхното идентифициране“. Разпоредбата е с адресат, както
превозвача на стоките, така и получателя им, като същото задължение се
предвижда и за титуляря на режима съгласно чл. 233, § 1 Регламент № 952/2013 г.
Без значение е дали неизпълнението на това задължение е в резултат на
поведението на трети лица, каквито доводи са изложени от дружеството в жалбата
пред РС. Т.е. при установяване отклонение на стоки, за които законодателят не
прави разграничение дали се касае за митнически режим или реекспорт, на лицето,
което ги е отклонило, в качеството му на получател, се налага административно
наказание в размер от 100 до 200 на сто от тяхната стойност. В конкретния
случай е определена стойност на стоките 20 194,43 лева, в който
размер е и наложено наказание. Законосъобразно и явно справедливо наказващият
орган е наложил административното наказание „имуществена санкция“ в минимален
размер за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел
да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на
предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая.
По изложените съображения НП № 246/2021 г.
от 10.12.2021 г. на Директора на ТД Митница Пловдив В ЧАСТТА, с която на „ОРХАН-2013“
ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 20 194,43 лева на основание чл. 234а, ал. 1 от ЗМ следва да бъде
потвърдено.
На второ
място, на основание чл. 234а, ал. 3 ЗМ
в случаите на чл. 234а, ал. 1 ЗМ приложение намира разпоредбата на чл. 233, ал.
6 ЗМ. Съгласно последната „стоките - предмет на митническа контрабанда, се
отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако
липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща
митническата им стойност или при износ - стойността на стоките“. В решението на
РС – Свиленград са изложени подробни мотиви, вкл. и позовавайки се на решение
на СЕС по дело С-665/18, че НП № 246/2021 г. от 10.12.2021 г. на Директора на ТД
Митница Пловдив следва да бъде отменено В ЧАСТТА, с която на „ОРХАН-2013“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 233, ал. 6 във връзка с чл. 234а, ал. 3 от ЗМ е
присъдено заплащането равностойността на отнетите в полза на държавата стоки –
предмет на нарушението /поради липсата им/, в размер на 20 194,43 лева, тъй
като с последното се нарушава принципа на пропорционалност. Тези мотиви
настоящата съдебна инстанция напълно споделя, поради което и не намира за
необходимо да преповтаря.
Доколкото
направените от Районен съд - Свиленград изводи не съответстват на фактическата
обстановка и са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде
отменено, а НП – потвърдено в ЧАСТТА, с която се налага административно
наказание /чл. 234а, ал. 1 ЗМ/, и отменено в ЧАСТТА, с която се присъжда
заплащане на равностойността на стоките /чл. 233, ал. 6 ЗМ/.
Предвид изхода от спора съдът
дължи произнасяне в частта за претендираните от страните разноски както в
настоящото производство, така и в производството пред РС.
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
във връзка с чл. 143, ал. 1 и чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената
част на неговата жалба. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения ако административното
наказание е под формата на имуществена санкция, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, а именно – по т. 4 /при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000
лв./. В случая пред РС е уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 1 750 лева, което е в размер, по-висок от установения от законодателя с чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., поради което и направеното от
ответника в производството пред РС възражение за прекомерност следва да бъде
уважено /чл. 63д, ал. 2 ЗАНН/. Определя се размер на възнаграждение 1 135,83
лева, които следва да бъдат намалени до 568 лева, доколкото жалбата, по която е
образувано съдебното производство, се приема за основателна в едната си част
чрез настоящия съдебен акт. По настоящото дело е уговорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева, по-нисък от установения от
законодателя с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. По аргумент
от чл. 63д, ал. 2 ЗАНН възражението на касатора за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран от ответника, следва да бъде отхвърлено като неоснователно, поради
което и в полза на дружеството се определят дължими разноски в размер на 275
лева. За осъществените правна защита и съдействие в производството пред настоящата
съдебна инстанция в полза на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 275 лева, платими от Агенция „Митници“ по аргумент от чл. 7, ал. 1
ЗМ.
С
оглед изхода от спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с чл. 37,
ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП в полза на касатора следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхврълената част на
жалбата на дружеството, което се определя в размер от 80 лева, общо за двете
съдебни инстанции.
По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 51/21.03.2022 г. по
АНД № 98/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград, В ЧАСТТА, с която е отменено наказателно постановление № 246/2021
г. от 10.12.2021 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив към
Агенция „Митници“, В ЧАСТТА, с която
на „ОРХАН-2013“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 20 194,43 лева на основание чл. 234а, ал. 1 от Закона за
митниците, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 246/2021
г. от 10.12.2021 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив към
Агенция „Митници“, В ЧАСТТА, с която
на „ОРХАН-2013“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 20 194,43 лева на основание чл. 234а, ал. 1 от Закона за митниците.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51/21.03.2022
г. по АНД № 98/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград, В ЧАСТТА, с която е отменено наказателно
постановление № 246/2021 г. от 10.12.2021 г. на Директора на Териториална
дирекция Митница Пловдив към Агенция „Митници“, В ЧАСТТА, с която на „ОРХАН-2013“ ЕООД, ЕИК *********, е присъдено
заплащането равностойността на отнетите в полза на държавата стоки – предмет на
нарушението /поради липсата им/, в размер на 20 194,43 лева на основание чл.
233, ал. 6 във връзка с чл. 234а, ал. 3 от Закона за митниците.
ОТМЕНЯ Решение № 51/21.03.2022 г. по
АНД № 98/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград, В ЧАСТТА, с която Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на „ОРХАН-2013“
ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 568 лева, представляваща разлика между
присъдените разноски в размер на 1135,83 лева и реално дължимите разноски в
размер на 568 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, със
седалище – гр. София, да заплати на „ОРХАН-2013“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата в размер на 275 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ОРХАН-2013“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на Агенция „Митници“, със седалище – гр. София,
сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.