П Р О Т О К О Л
гр. Сливен, 03 септември 2020 година
Военен съд - Сливен на трети септември две хиляди и двадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
полк.ВОЛЯ ПЕТРОВ КЪНЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1. серж. С.Х.Д.
2. оф.канд.Д.Х.С.
при участието на секретар С. Ганева и в присъствието на военен
прокурор полк.Чернев, сложи за
разглеждане докладваното от военния съдия НОХД
№ 58 по описа за 2020 година.
Председателят откри разпоредителното
заседание.
На именното повикване в 10,00 часа, се явиха:
Подсъдимият бивш цивилен служител М.А.Й., лично и с адвокат
Ж.В.Ж. ***, редовно упълномощен. Не се явява адв. С.П. ***.
ПОДСЪДИМИЯТ Й.:
В хода на наказателното производство,
упълномощеният от мен защитник С.П. *** заболя и поради здравословни причини не
може да участва при разглеждане на делото. Оттеглил съм пълномощията си към
него по това дело и моля да не бъде призоваван. Ще ме защитава другият
упълномощен от мен адвокат Ж.Ж. ***.
САМОЛИЧНОСТ
НА ПОДСЪДИМИЯ:
бивш
цивилен служител М.А.Й. от военно формирование 52 520 - град Шумен –
роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
неосъждан, ЕГН:**********, телефон за връзка:**********.
ПОДСЪДИМИЯТ Й.:Получих препис от обвинителния акт на 17.08.2020
година. Ще ме защитава адвокат Ж.В.Ж. ***, когото съм упълномощил.
На
основание чл.15, ал.3 от НПК, председателят разясни на страните процесуалните
им права.
На основание чл.274, ал.1 от НПК, председателят
разясни на страните правото за отводи и възражения и че на основание чл.275 НПК, могат да направят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното
следствие, както и да вземат отношение по даване ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ:Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Ж.:Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Й.:Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че са налице
предпоставките за даване ход на делото в разпоредително заседание за обсъждане
на въпросите по чл.248, ал.1 НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход
на делото за разпоредително
заседание по реда на чл.248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:Уважаеми господин председател, господа съдебни
заседатели, Военноокръжна прокуратура – град Сливен счита, че по точка 1 от
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, делото е подсъдно на съда. В този смисъл се е
произнесъл Върховният касационен съд за определяне подсъдността по това наказателно
производство, като е определил за компетентен Сливенски военен съд. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Няма
допуснато на досъдебното производство съществено нарушение, което би довело до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Не се налага делото да се разглежда при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател. Не се налага
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на
съдебно следствени действия по делегация. По точка 6 - взетата мярка на
процесуална принуда „Подписка“ се изпълнява и моля да бъде оставена в сила.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства по точка 7 и моля да насрочите
разглеждането на делото в съдебно заседание с призоваване на страните.
В решението на Военно-апелативен съд – град София от
месец юли 2020 година е отделено специално внимание на обвинителния акт на
Военно-окръжна прокуратура - Сливен и е направен извод за допуснато процесуално
нарушение на изискванията по чл.246 от НПК, където в последствие се сочат
аргументи в 4 страници. Военно-окръжна прокуратура не споделя аргументите на
Военно-апелативен съд, относно цитираните откъси от обвинителния акт и направените
изводи, че от изложеното в обвинителния акт не става ясно дали подсъдимият е
придобил оръжието или това е станало от друго лице, а също че не ставало ясно, чрез
какви конкретни действия се е изразило самото държане на оръжието. В
обвинителния акт е изложена обвинителна теза, а именно, че обвиняемият придобил
и държал във витрина на музея пушка, където е била намерена и това се съдържа в
предпоследните и последни абзаци на стр.3 от обвинителния акт. Военно-окръжна прокуратура счита, че
по отношение на придобиването и държането на оръжието, обстоятелствата относно
това, какво длъжностно качество е имал подсъдимият, дали той е изнасял оръжието
от музея, имал ли е други разпоредителни действия, дали подсъдимият е извършили
други фактически действия на държане са ирелевантни на повдигнатото обвинение. Извода
на съда, че при условие, че ако се е случило такова изнасяне, е следвало органите
на досъдебното производство да преценят, дали и при други фактически обстоятелства
е осъществил състава на престъплението по чл.339, ал.1 от НК. Въпроса какво обвинение
да въздигне е изключително правомощие на прокурора и тук според мен въззивният
съд е излязъл от правомощията си. Въпрос на стилистично оформление е подредбата
на обвинителния акт, като в този акт първоначално са описани установените факти,
а след това са посочени обективните и субективните признаци на деянието на
подсъдимия, поради което считам, че нарушение в този смисъл не съществува и
моля да пристъпите към разглеждане на делото.
АДВОКАТ П.:Уважаеми господин председател, уважаеми господа съдебни
заседатели, по точка 1 от въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, подсъдно ли е
делото на съда, ние считаме, че делото е подсъдно на Военен съд – Сливен. Относно
точка 2 - има ли основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство считаме, че има основания за прекратяване, поради мотивите към
решението на въззивната инстанция, имам в предвид на съдебното производство.
Точка 3 - допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните права, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на
неговите наследници считам, че са налице допуснати не едно, а множество процесуални
нарушения, които следва да бъдат отстраните във фазата на досъдебното
производство, а не в съдебна фаза и в този смисъл подробно са изложени мотиви
на въззивната инстанция, като там са изложени нарушения, както на процесуалните,
така и на материалния закон. Посочено е, че подсъдимият е държал оръжието
неправомерно, но не е посочено време, място нито начин на придобиване или
държане на оръжието, основни изискания за повдигане на обвинението по чл.339 от НК. На следващо място не е посочено, с което напълно съм съгласен субективната
страна на обвинението по чл.339 от НК. По този въпрос обвинителният акт няма
нищо посочено. В тази връзка съм
съгласен със заключението на въззивния съд, че е следвало съдията да прекрати
съдебното производство и да върне делото на прокурора. Изцяло поддържам
въпросната теза. По следваща точка 4 - не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила. По точка 5 - не се налага делото да се
разглежда при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател. Точка 6 - не се налага назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебно следствени действия по
делегация. По отношение на мярката за процесуална принуда поддържам казаното от
прокурора, а относно исканията за събиране на нови доказателства по точка 7 във
връзка с начина на придобиване на въпросното оръжие, как е попаднало, от кого и
по какъв начин, следва да бъде разпитано лицето, което го е получило, кого и
при какви условия е предадено при офицера, който го е получил. Всъщност относно
точка 8 не следва да се насрочва съдебно заседание при тези доказателства и
тези мотиви на въззивната инстанция, а следва да бъде върнато на Военно-окръжна
прокуратура – Сливен за уточняване на обективната и субективната страна на обвинението.
ПОДСЪДИМИЯТ Й.:Присъединявам се към казаното от защитата ми.
Съдът след като изслуша становището на страните по чл.248,
ал.1 НПК и се запозна с обвинителния акт, въз основа на който е внесено делото за
разглеждане от съда, стигна до извода, че на досъдебното производство е
допуснато отстранимо, съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл.249, ал.4, т.1 НПК, да
разбере в извършването на какво точно престъпление е привлечен към наказателна
отговорност. Съдържанието на обвинителния акт не отговаря на стандартите,
заложени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т.4.2 изрично е посочено, че
чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота обвинителна теза пред съда.
Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението, така че
да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него, като по този начин да се поставят основните
рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Той трябва
задължително да сочи фактите, обуславящи съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия. В чл.246, ал.2 НПК изрично е посочено, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват престъплението,
извършено от обвиняемия, а също така задължително се описват времето, мястото и
начинът на извършването му.
В настоящия обвинителен акт има характеристични данни
на обвиняемия, данни за т.н. Музей на Шуменският гарнизон, данни за намерено в
музея оръжие - предмет на обвинението, справки от служба КОС към РУ – Шумен и
от заключението по назначената експертиза. Описанието на време, място и начин
на извършване на престъплението се съдържа в три изречения, съставящи първия
абзац на стр.3 от обвинителния акт, със следното съдържание:
„При
разследването се установило, че пушката била придобита като дарение на
26.05.2014 г. в МШГ с „Акт № 6 от 26.05.2014 г. за приемане (предаване) на
музейни предмети за постоянно (временно) ползване“ (т.I, л.110) от свидетеля гр. лице Михаил Иванов Михалев,
според когото тя била притежание на неговия баща – ятака Иван Михалев Бонев (т.I, л.70-77). Предаване на оръжието било уговорено с
обвиняемия ц.сл. Й., който в последствие по настояване на свидетеля му издал и
„Свидетелство за дарение № 15/31.07.2014 г.“ (т.I, л.73).
Обвиняемият държал пушката във витрина на музея, където била намерена и иззета
на 22.03.2018 г.“. С това се изчерпва
цялото описание на фактическата обстановка, относно време, място и начин на
извършване на престъплението от обв. Й..
От първото изречение при цялата неяснота на израза,
може да се предполага, че според прокурора пушката била придобита „…в МШГ…“ чрез дарение, „…от свидетеля гр. лице Михаил Иванов
Михалев…“. Дарението е двустранен договор и от цитираното не става ясно кои
от трите цитирани лица – Музея на Шуменския гарнизон(МШГ), Михалев и Бонев са
страните по договора. От второто изречение става ясно, че обв. Й. е участвал в
уговарянето при предаване на оръжието и в последствие е издал „Свидетелство за
дарение“. От третото и последно изречение от абзаца става ясно, че Й. е държал
пушката във витрина на музея. Практически не е видно разграничение между двете
форми на изпълнително деяние „придобиване“ и „държане“, които са две
самостоятелни правни категории. Липсва аргументация и по субективната страна на
престъплението. От изложението на прокурора, не става ясно дали Й. е придобил
оръжието или то е придобито от Музея на Шуменския гарнизон. Като се сочи, че
предаването на оръжието е уговорено с Й., се създава впечатление за
посредническа дейност на обвиняемия между дарителя Михалев и надарения - Музей
на Шуменския гарнизон. Дарението е двустранен договор по ЗЗД, като не е ясно
становището на прокурора, дали Й. е страна по договора, дали действа като
повереник на една от страните или е само посредник. Ако действа от името на
една от страните, дали придобива оръжието за себе си или за другиго.
Тези нередности са били констатирани и от състава на
Военно-апелативен съд, постановил Решение № 7 от 15.07.2020 година, с което е
отменена присъда № 15 от 11.11.2019 година по НОХД № 100/2019 година на
Сливенски военен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Военно-апелативният съд е стигнал до извода, че обвинителния акт не отговаря на
изискванията на чл.246 НПК, тъй като от него не става ясно какво точно е
извършил Й., както и елементите на субективната страна на престъплението. Това
според въззивният състав е задължавало съгласно чл.249, ал.1, вр. чл.248, ал.1,
т.3 НПК, първоинстанционният съд при първото разглеждане на делото, да прекрати
съдебното производство по делото и да върне делото на прокурора. Неизпълнението
на тази процедура е дала основание за отмяна на съдебния акт по чл.335, ал.2,
вр. чл.348, ал.3, т.1 НПК.
С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че
обвинителният акт, с който делото е внесено за разглеждане в съда, не отговаря
на задължителните изисквания по чл.246, ал.2 НПК и на стандартите, приети в ТР
№ 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, да очертае от фактическа страна извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него.
С оглед на изложеното и на основание чл.249, ал.1, вр.
чл.248, ал.1, т.3, ал.5, т.1 и ал.6 НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 58/2020 г., по описа
на Военен съд – Сливен.
ВРЪЩА делото на Военно - окръжна прокуратура Сливен за
отстраняване на посочените пропуски.
Определението подлежи на жалба и протест по реда на
Глава двадесет и втора НПК, в 7-дневен срок от днес пред Военно - апелативен
съд - София.
Протоколът се написа в съдебно заседание на 03
септември 2020 година.
Председателят разясни на страните, че на основание
чл.312 от НПК, могат да направят писмени искания за поправки и допълнение на
протокола в тридневен срок от днес.
Председателят закри разпоредителното заседание в 10,30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:полк.
СЕКРЕТАР: