РЕШЕНИЕ
№ 10135
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20221110137969 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от В. И. С., Н. М. К. и М. С. С. срещу
/ФИРМА/[1]/ФИРМА/ и И. В. П., обективно и субективно кумулативно съединени искове, а
именно: 1/ осъдителен иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да
прекратят неоснователните си действия, представляващи премахване на поставените скоби в
дворното място, с които се ограничава ползването на дворното място и да се въздържат от
подобни действия върху имот УПИ I-780Б,780В,780,1364,1278 в квартал 15 по плана на гр.
София, местността „***************“, както и 2/ иск с правно основание по чл. 124 ГПК,
вр. чл. 26, ал. 2, пред.1, вр. с чл. 34 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради невъзможен
предмет на Договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 174, т. V, рег.
9330, дело 839/2021, сключен между ответниците и с който се обособяват открити места за
паркиране. В исковата молба ищците твърдят, че притежават самостоятелни обекти в секция
№ 6 и секция № 7, на шест етажна жилищна сграда с подземен сутеренен етаж,
представляваща ЖИЛИЩНА ГРУПА-БЛОК № 3, 6 и 7, който блок е част от жилищната
група сгради, състояща се от блок № 1, 2 и 3, изграден в гр. София, местността
„******************* в УПИ 1-7806,780в, 780. 1364. 1278. Твърдят, че са собственици на
самостоятелни обекти на правото на собственост в процесната сграда, част от група сгради в
режим на етажна собственост, както и че сградата в която притежават самостоятелни обекти
е част от група сгради, разположени в общо УПИ при режим на комплексно застрояване,
поради и което процесните паркоместа са всъщност прилежащи части към всички сгради,
изградени в комплекса.Ищцата В.С. твърди, че е собственик на самостоятелен обект в
сградата, апартамент № 6-3, складово помещение, както и припадащите се на обектите
3.671% (идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 11.12 кв.м., в която се
намират тези обекти, както и съответните на обектите идеални части от правото на строеж
върху урегулирания поземлен имот, описан по-долу, който апартамент и складово
помещение се намират в секция № 6, на шест етажна жилищна сграда с подземен сутеренен
етаж, представляваща жилищна група секция № 6 и № 7. Ищецът Н. М. К. също твърди, че е
1
собственик на самостоятелен обект в сградата, апартамент № 6-13 склад, както и
припадащите се на обектите 5.192% идеални части от общите части на секция № 6,
равняващи се на 15.73 кв. м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж
върху мястото, намиращи се в жилищна група секция № 6 и № 7 в УПИ 1-7806, 780в. 780,
1364, 1278. Ищцата М. С. С., твърди че също е придобила недвижим имот в сградата,
апартамент № 7-8, както и припадащите се на обектите 5.296% идеални части от общите
части на секция № 7, равняващи се на 16.26 кв. м. и заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото. Твърдят, че съгласно инвестиционния проект не са били
обособявани отделни гаражни клетки или отделни паркоместа, като още при настаняването
им установили, че вместо зелени площи са поставени бетонни плочи с цел изграждане на
паркоместа, които започнали да използват заедно с други собственици на самостоятелни
обекти в сградата. Ищците твърдят, че въпреки тези обстоятелства „/ФИРМА/ е
прехвърлило на И. В. П., посредством нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти с № 174, т. V, рег. № 9330, дело № 839 от 2021 г., 0,2455 % идеални части, равняващи
се на 25,95 кв.м. от правото на собственост от ПИ с идентификатор 6**34.1932.1364, които
идеални части са обособени в открито място за паркиране № 21 с площ от 12,50 кв.м., при
съседи: от двете страни двор, открито място за паркиране № 22 и секция № 7 на сградата и
открито място за паркиране № 22 при съседи: от двете страни двор, открито място за
паркиране № 23 и секция №7 на сградата и, открито място за паркиране № 22. Ищците
считат, че договорът за покупко-продажба на гореописаните паркоместа е нищожен поради
невъзможен предмет, тъй като такива паркоместа не са били обособявани, съгласно
инвестиционния проект. Посочват, че ответниците поставили скоби за париране, което
ограничавало правото им на ползване на дворното място.
В отговора по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват иска. Оспорват активната
процесуална легитимация на ищците. Твърдят, че не са собственици на идеални части от ПИ
с идентификатор 6**34.1932.1364. Оспорват да е налице невъзможен предмет, доколкото
съгласно договора, продавачът продава на купувача идеални части, които притежава. Молят
за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищците М. С. С., Н. М. К. и В.И. С. редовно призовани, явяват
се лично и се представляват от адвокат Ф., който от името на доверителите си поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът /ФИРМА/ - /ФИРМА/, редовно призован в съдебно заседание,
представлява се от адвокат Я., който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Ответникът И. В. П., редовно призован в съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адвокате М. и Н., които поддържат отговора на исковата молба и молят
за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото се установи, че ищците са титуляри на правото на собственост
на самостоятелни обекти в жилищна група в м. *****************“, кв.15, гр. София,
построена в УПИ I-780-Б, 780-В, 1278, 1364. Ищцата В.И. С. е придобила, съгласно приетия
по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот № 36/22.12.2006г. самостоятелен
обект, представляващ апартамент № 6-3 и складово помещение № 6-3, които обекти се
намират в секция 6 в шестетажна масивна жилищна сграда с подземен сутеренен етаж,
представляваща ЖИЛИЩНА ГРУПА-БЛОК № 3, секция 6 и 7, който блок е част от
жилищната група сгради, състояща се от блок № 1, № 2 и 3, строяща се в гр. София,
местността *****************“, както и прилежащите на обектите 3,671% идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 11,12 кв.м., в която се намират тези обекти, както
и съответните на обектите идеални части от правото на строеж върху УПИ I-780/, 780l, 780,
1364,1278, в което са построени сградите. Ищцата М. С. С., видно от приетия договор за
2
продажба на имот в груб строеж № 56/27.12.2006г. е придобила в изключителна
собственост самостоятелен обект, представляващ апартамент № 7-8, находящ се в секция 7
в жилищната сграда, построена в УПИ № I-780б,780в,780,1364 и 1278, заедно със склад 7-8,
заедно с 5,296% идеални части от общите части на секция седем, равняващи се на 16,26
кв.метра и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ. Ищецът
Н. М. К. е придобил, видно от приетия по делото Нотариален акт № 28/21.12.2006г. ½
идеална част от самостоятелен обект, представляващ апартамент № 6-13, находящ се в
секция 6 в жилищната сграда, построена в УПИ № I-780б,780в,780,1364 и 1278, заедно със
склад 6-13, заедно с 5,192% идеални части от общите части на секция шест, равняващи се на
15,73 кв.метра и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ.
С договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, инкорпориран в
нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №
174/16.12.2021г., първият ответник /ФИРМА/-/ФИРМА/ продава на втория ответник И. В. П.
0,2455% идеални части, равняващи се на 25,95 кв.м. от правото на собственост върху
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 6**34.1932.1364 с адрес в гр.София, местност
*****************“, ул. „********“ № ** с площ от 5091 кв.м., представляващ УПИ I-
780,780б,780в,1278,1364, и които идеални части са обособени в открито място за паркиране
№ 21 с площ от 12,50 кв.м., при съседи: от двете страни двор, открито място за паркиране №
22 секция № 7 и открито място за паркиране № 22, с площ от 12,50 кв.м., при съседи: от
двете страни двор, открито място за паркиране № 23, секция 7 на сградата и открито място
за паркиране № 21.
Със споразумение от 11.11.2020г. учредителите на правото на строеж върху
процесното УПИ се договарят да разпределят наличните 28 броя паркоместа в двора с
градинка на ул. „********“ № **, като на основание чл. 33 от ЗС се съгласяват всеки от
собствениците да продава на когото прецени собствените си идеални части от УПИ, без да е
необходимо съгласие от останалите съсобственици, както и че са запознати и се съгласяват с
извършеното разпределение на пракоместата. От приетия по делото Нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти № 173/04.03.2022г., се установява, че ответникът
/ФИРМА/-/ФИРМА/ е признат за собственик на 0,4843% идеални части от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 6**34.1932.1364, който имот е част от
УПИ I-780,780б,780в,1278,1364, и върху който са обособени съответните места за
паркиране.
По делото също така има данни, че през 2009г. собствениците на самостоятелни
обекти на правото на собственост в изградените в УПИ I-780,780б,780в,1278,1364 сгради са
взели решение на ОС на ЕС за разпределение ползването на площите между сградите при
комплексно застрояване, за което са заплащали ежемесечни такси на етажната собственост,
видно от приетите по делото на л.95-104 квитанции и ПКО, както и опис-извлечение от
домова книга на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, находяща се в
гр.София, ул. „********“ № **А, вх.Б, за периода от 2010г. до м.04.2017г. и от м.05.2017г.
до м.01.2022г. /л.105-125 от досието по делото/.
От изслушаната по делото СТЕ се установява, че в приетите по делото извадка от
инвестиционен проект, план за застрояване- озеленяване, обяснителна записка, вертикална
планировка, оценка от съответствието на инвестиционния проект и трасировъчен план,
липсват предвидени паркоместа. Индикации по делото сочат, че паркоместата възникват с
решение на ОС на ЕС, видно от Приложение № 3 към скицата, на което е поставен печат за
провоспособност, но не и печат на НАГ. Вещото лице при оглед е установило, че проектът
предвижда изграждането на седем секции, в две групи, като процесните секции № 6 и № 7
са едно тяло, видно от приложение № 1 към експертизата, ограждащи ул. **************,
ул. „************“ и ул. „***************“. Секциите ограждат вътрешен двор, като
видно от приложение № 3 в двора са обозначени 28 паркоместа, който вътрешен двор
вещото лице е посочило, че вероятно е прилежаща площ към комплекса. Установено е че
само секции 6 и 7 имат входове към вътрешния двор. Вещото лице е заключило че страните
по спора са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС, която сграда е
3
част от група сгради в общо УПИ в режим на комплексно застрояване, като на терена са
изградени паркоместа. Безспорно е установено, че в тестовата част на обяснителната
записка към проекта липсват предвидени паркоместа, но вече видно от приложение № 3 към
експертизата са предвидени паркоместа с решение на ОС на ЕС, с което е извършено
разпределение ползването на терена. За живеещите в секция седем е предвиден пешеходен
достъп до входа на сградата, а за живеещите в секция шест и седем е предвиден достъп с
МПС до входа, като експертизата е дала крайно заключение, че маневрирането е затруднено.
По иска по чл. 109 от ЗС.
По делото безспорно се установи, че ищците са собственици на самостоятелни обекти
на правото на собственост, като сградите в която притежават самостоятелни обекти е част
от група сгради, разположени в общо УПИ. Безспорно се установи, че отделните секции са
сгради в режим на етажна собственост и са построени въз основа на учредено право на
строеж на основание договор за суперфиция, обективиран в нотариален акт № 12, том IV,
рег. № 7694, дело № 554 в УПИ I-780б, 780в, 780, 1364, 1278, с площ от 5091 кв.м.
Безспорно се установи също така, че ищците са собственици на самостоятелни обекти на
правото на собственост в процесните сгради, като обектите са им прехвърлени отделно от
земята, която е останала в собственост на учредителите на правото на строеж, посочени в
споразумение от 11.11.2020г., един от които е ответникът /ФИРМА/ . Безспорно се установи
също така, че проекта за строеж съдържа седем изградени секции, в две групи, като
процесните секция 6 и 7 са едно тяло, съгласно цифровата извадка от ГИС, ограждащи три
улици, една от които е ул. „************“. Секциите заграждат обширен вътрешен двор, в
който впоследствие са обозначени 28 паркоместа, като единствено секции 6 и 7 имат вход
към двора. При това положение съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че ищците
са собственици на самостоятелни обекти на правото на собственост в сграда, част от група
сгради в едно УПИ, както и твърдението, че в случая е налице комплексно застрояване.
Макар и изслушаната експертиза да не дава конкретен отговор на въпроса дали е налице
комплексно застрояване, приетият доказателствен материал, в частност план за застрояване,
обяснителна записка индикират на предвиден за построяване обект с параметри
несъответстващи на тези по чл. 19, ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а на тези изпълващи
норматива на чл. 20 от Наредба № 7 за плътност на застрояване в поземлени имоти,
предвидени за комплексно /групово/ жилищно строителство, които изискват от 20 до 50%
плътност на застрояване, интензивност до 2,5% и озеленяване от 40 до 60 %. Видно е от
обяснителната записка и план за застрояване, че се касае за група от жилищни сгради с
плътност на застрояване 40%, интензивност 2,5 и максимално озеленени площи от 40%. От
друга страна понятието "прилежаща площ" по смисъла на тази разпоредба се отнася само до
сгради, които са изградени в режим на комплексно застрояване по смисъла на чл. 22, ал.1 от
ЗУТ. За да е комплексно застрояването, трябва да са изградени група от сгради в голям
урегулиран поземлен имот, които да са разположени свободно стоящи или допрени една до
друга - § 5, т. 23 от ДР от ЗУТ, каквато съдът приема че е настоящата хипотеза. В
българското законодателство съществуват множество текстове относно понятието
"прилежащи площи", съответно "терени" към сгради, съоръжения и други обекти. В по-
старата, но действаща и към момента нормативна уредба се съдържа една важна правна
норма - чл.64, ал.1 от ЗС, която определя общото изискване собственикът на сградата да
може да ползва и земята около нея, доколкото това е обективно необходимо да ползва и
сградата според нейното предназначение. Тази разпоредба, заедно с разпоредбата на чл. 38,
ал. 1 ЗС /в частта за дворовете/, разкрива, че правната фигура "прилежаща площ" към
сграда възниква и е мислима само в един случай - когато е налице разделност между правото
на собственост върху сградата и върху земята, върху която е изградена, каквато е и
настоящата хипотеза. Случаите, при които собственикът на терена е продал само сградата,
респективно обектите в нея, на трети лица ведно с правото на строеж, а си е запазил правото
на собственост върху земята, е налице т. е. суперфициарна собственост, или собственост
възникваща след прехвърляне на самостоятелен обект на правото на собственост на трети
лица, какъвто е настоящият случай, а не обща част на сградата. В конкретния случай това
4
означава, че ответникът /ФИРМА/ като собственик на терена и сградите е извършил
разпоредителни сделки само с отделните обекти и е запазил правото си на
собственост върху части от дворното място извън чертите на сградата, което не е придобило
статут на обща част, и което право на собственост впоследствие е прехвърлил на ответника
И. П.. Необходимо е собствеността върху земята да е в патримониума на едно лице, а
собствеността върху сградата да е в патримониума на друго лице. Принципно няма значение
дали сградата е в режим на етажна собственост, но практическите хипотези за прилежаща
площ почти изцяло се свързват с урбанизирана и неземеделска територия, тоест със сгради в
режим на ЕС /обикновено жилищни сгради/. Към тези хипотези е концентрирано
вниманието и на законодателя, особено в по-новите нормативни актове, като ЗУЕС и
Наредба № 6/2009г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на ЕС в
квартали с комплексно застрояване, какъвто е ж.к. „****************“. Случаите на
прилежаща площ към друга сграда в урегулирана територия са по-скоро изключение.
Теоретично са възможни и случаи, в които само някои от етажните собственици притежават
и собствеността върху земята, докато други от етажните собственици притежават
единствено самостоятелни обекти от сградата /трансформиращо се ex lege право на строеж/.
В тези хипотези не можем да приемем, че е налице прилежаща площ от гледна точка на
суперфициарите. В действителност важно е да се отбележи, че начинът на застрояване се
определя в подробния устройствен план /ПУП/, разрешението за строеж и инвестиционния
проект, а не по фактически белези. В този смисъл е и легалното определение в § 1, т. 2 от ДР
на ЗУЕС - "прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост" е част от
територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в
режим на ЕС, и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи,
площадки за игра, паркоместа и други". Прилежащата площ обаче следва да се отличава от
вещното право на собственост върху урегулирания поземлен имот. То има самостоятелно
значение и не може да бъде дерогирано от обстоятелството, че ищците са собственици на
самостоятелни обекти в комплекса и имат право да се ползват от дворното място само
доколкото е необходимо за използване на обектите, които са придобили. В тази връзка
следва да се изясни, че дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38,
ал.1 от ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и
собствениците на земята. Когато в дворното място е налице и сграда в режим на
индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или
не, специалните правила по управление, ползване и разпореждане със земята като обща част
по ЗУЕС не могат да намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в
режим на етажна собственост, но и други обекти, чиито собственик не може да бъде
подчинен на този режим при незачитане на правата му. Ето защо съдът приема, че ОС на ЕС
не може в случая да вземе решение за разпределение ползването на дворното място и да го
обособи в паркоместа за ползване от етажните собственици. По делото не се и доказа
безспорно, че такова решение е взето, но приетото по делото СТЕ и споразумение от
11.11.2020г. индикират, че такова решение е взето и приетите по делото квитанции доказват,
че въз основа на това решение собствениците на самостоятелни обекти на правото на
собственост в сградата, построена в УПИ са заплащали такси към ЕС. Тук е мястото да се
подчертае и че това решение противоречи на императивната разпоредба на чл. 40, ал.1 от
ЗС, тъй като делът на етажните собственици в общите части се определя по това
правило.Делът на етажните собственици в общите части по реда на чл. 40, ал.1 от ЗС се
определя като съотношение между стойностите на отделните помещения, които те
притежават, при учредяване на етажната собственост. В случая дори не се установи в
производството, по какви критерии и нормативи е извършено това разпределение на
дворното място, като паркоместа. Ето защо е и такава логиката на законодателя, тъй като
собствеността върху общите части е неразривно свързана със собствеността върху
индивидуалните обекти на правото на собственост. Определеният по реда на чл. 40, ал.1 от
ЗС дял на собственика е еднакъв по отношение на всички общи части. Оттук е и изводът, че
е правно невъзможно дворът да е обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗС и
същевременно идеална част от него да е собственост на трето лице, което не притежава
5
обект в етажната собственост, което обуславя извод, че участието на трето лице в
съсобствеността на дворното място наред с етажните собственици, чуждо на тях, обуславя
обикновена съсобственост, която може да бъде прекратена доброволно чрез делба, като
съществуващата етажна собственост следва да бъде съобразена при извършването и в
отделните фази. В случая не може да бъде извършено и разпределение правото на ползване
по реда на чл. 32 ,ал.2 от ЗС от етажните собственици, тъй като етажните собственици не
притежават дял от съсобствеността по отношение на дворното място. Не се установи и
безспорно да е извършено такова от собствениците на части от дворното място.
По изложеното крайният извод на съда е за неоснователност на иска с правно
основание чл. 109 от ЗС. В случая ищците единствено като собственици на самостоятелни
обекти в СЕС имат право да ползват дворното място като прилежаща част, само доколкото
това е необходимо за използване на обектите, които са придобили. Те не притежават права
върху терена върху който са придобили право на собственост върху самостоятелните обекти
или идеални части от него. Освен това съдът не установи на ищците да е възпрепятстван
достъпа до входа на жилищната сграда, включително и когато минават през поземления
имот. Установи се от изслушаната СТЕ, че за живущите в секция седем има пешеходен и
предвиден достъп да входа на сградата, както и че за живеещите в секция шест и седем е
предвиден и достъп с МПС до входа, но той е до известна степен затруднен /не невъзможен/.
Изслушана по реда на чл. 176 от ГПК, ищцата Венцислава И. С. посочва, че няма
препятстван достъп през поземления имот до входа, а останалите ищците изслушани
обясняват, че през годините са използвали дворното място и обособените в него паркоместа,
неизгодни за ищците факти, които именно съдът следва да кредитира. Всичко
горекоментирано обосновава извод, че на ищците не са създадени пречки по големи от
обикновените за достъп до имотите, които притежават, поради и което съдът намира, че тази
искова претенция следва да бъде отхвърлена.
По иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.2, пред.1 от ЗЗД за
обвяване нищожност на договора, инкорпориран в нотариален акт за покупко-продажба на
идеални части от недвижим имот № 174/16.12.2021г., с който първият ответник /ФИРМА/
продава на втория ответник И. В. П. 0,2455% идеални части, равняващи се на 25,95 кв.м. от
правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 6**34.1932.1364 с адрес
в гр.София, местност *****************“, ул. „********“ № ***с площ от 5091 кв.м.,
представляващ УПИ I-780,780б,780в,1278,1364, и които идеални части са обособени в
открито място за паркиране № 21 с площ от 12,50 кв.м., при съседи: от двете страни двор,
открито място за пракиране № 22 секция № 7 и открито място за пркиране № 22, с площ от
12,50 кв.м. при съседи: от двете страни двор, открито място за пракиране № 23, секция 7 на
сградата и открито място за паркиране № 21.
Паркоместата, изградени в незастроената част на имота не са самостоятелни обекти
на правото на собственост /Решение № 171/08.08.2014г. на ВКС, IV ГО, постановено по
гр.д. № 4175/2013г./ Те не са поземлени сервитути, тъй като няма господстващ имот. Върху
тях обаче може да се учредява право на ползване, тъй като в този случай няма изискване за
реалното им обособяване като самостоятелни обекти. Ето защо съдът намира, че няма
пречка, когато земята, върху която е изградена жилищната сграда не е със статут на обща
част по смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗС, каквато е настоящата хипотеза, свободната площ от
дворното място да бъде разпределена за индивидуално ползване, като паркоместа, но от
всички, или от част /по аргумент на чл. 38, ал.2 от ЗС/ от собствениците на земята. По
изложеното съдът намира, че договора, инкорпориран в нотариален акт за покупко-
продажба на идеални части от недвижим имот № 174/16.12.2021г. не е нищожен поради
невъзможен предмет. В крайна сметка липсват и безспорни доказателства, че достъпът на
ищците е ограничен, както и не се установи да са поставени скоби. Не могат да се отрекат
правата на собствениците на земята и правото им да получат ползите от нея. Собствениците
на самостоятелни обекти на правото на собственост в комплекса могат възмездно да уредят
отношенията си с учредителите на правото на строеж, относно ползването на дворното
място. В крайна сметка изводът на съда е че дори и ответниците да ограничават минимално
6
преминаването на ищците през дворното място, то не е ограничен достъпа им до
собствените им имоти и до сградата, в която са построени, тоест не са ограничени тези
техни права, необходими за ползването на собствените им имоти. По изложеното и
предявения иск с правно основание чл. 26, ал.2, пред.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ответниците. В полза на ответника /ФИРМА/ следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът претендира присъждане на разноски по
два договора за правна помощ и съдействие № 0933452 с определено възнаграждение в
размер на 1800,00 лева и по договор за правна защита и съдействие № 0933460 с определено
възнаграждение в размер на 1900,00 лева, като и по двата договора е видно, че
възнагражденията са реално заплатени съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Също така се претендира и допълнително възнаграждение за трето по ред
заседание по делото на основание чл. 7, ал.9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, с оглед направеното от процесуалния
представител на ищците възражение за прекомерност, че следва да се присъди
възнаграждението по договор за правна защита и съдействие № 0933460 в размер на 1900,00
лева, което съдът намира за справедливо с оглед цената на исковете, обстоятелството, че
защитата касае два обективно кумулативно съединени иска, както и правната и фактическа
сложност на делото, като следва да му се присъди и допълнително заплатеното от 250,00
лева възнаграждение на основание чл. 7, ал.9 от Наредба № 1/2004г. Или общо разноски в
размер на 2150,00 лева.
На ответника И. П. следва да бъдат присъдени разноски за заплатен депозит за
изслушване на САТЕ в размер на 226,20 лева, както и претендираното за присъждане
адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева. Или общо разноски в размер на
2 226,20 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. И. С., ЕГН **********, Н. М. К., ЕГН ********** и
М. С. С., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/ /ФИРМА/, ЕИК **************и И. В. П., ЕГН
********** искове, както следва: 1/ осъдителен иск с правно основание чл.109 ЗС за
осъждане на ответниците да прекратят неоснователните си действия, представляващи
премахване на поставените скоби в дворното място, с които се ограничава ползването на
дворното място и да се въздържат от подобни действия върху имот УПИ I-
780Б,780В,780,1364,1278 в квартал 15 по плана на гр. София, местността
„***************“ и иска с правно основание по чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, пред.1, вр. с
чл. 34 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради невъзможен предмет на Договор за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 174, т. V, рег. 9330, дело 839/2021
сключен между /ФИРМА/ , като продавач и И. В. П., като купувач.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН **********, Н. М. К., ЕГН ********** и М. С. С., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на /ФИРМА/ /ФИРМА/, ЕИК **************, сумата в размер
на 2150,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН **********, Н. М. К., ЕГН ********** и М. С. С., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на И. В. П., ЕГН **********, сумата в размер на 2 226,20 лева,
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8