Разпореждане по дело №55643/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22441
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20211110155643
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 22441
гр. София, 11.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110155643 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес
на управление в ... представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез пълномощника
юрисконсулт М. П. Г.. Заявителят моли да бъде издадена заповед за изпълнение против
АНГ. С. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ..., за сумата от 363,16 лв.
(триста шестдесет и три лева и шестнадесет стотинки), от която а) 270,78 лв. (двеста и
седемдесет лева и седемдесет и осем стотинки) – главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 28.09.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, б) 9,54 лв. (девет лева и петдесет и четири стотинки) – договорна лихва за
периода от 23.05.2018 г. до 11.07.2018 г. и в) 82,84 лв. (осемдесет и два лева и осемдесет и
четири стотинки) – обезщетение за забава за периода от 24.05.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда – 28.09.2021 г., в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г., както и за сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени
от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит № 221464, сключен на 18.04.2018 г. между ... и А.И.. С договор за
цесия, сключен на 26.11.2020 г. ... е прехвърлило вземането си към АНГ. С. ИЛ. на
дружеството – заявител, за което длъжникът е надлежно уведомен.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. М.Г., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на „А.С.В.“ ЕАД – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1
т. 1 от ГПК. Заявлението е депозирано и пред местно компетентния съд, съобразно
1
подсъдността по чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има
качеството на потребител, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. София, т.е.
на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Г., от която изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „А.С.В.“ ЕАД
– София против АНГ. С. ИЛ.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски
за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
... представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение против АНГ. С. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
в ..., за сумата от 363,16 лв. (триста шестдесет и три лева и шестнадесет стотинки), дължима въз
основа на договор за потребителски кредит № 221464, сключен на 18.04.2018 г. между ... и
А.И. и договор за цесия от 26.11.2020 г., от която а) 270,78 лв. (двеста и седемдесет лева и
седемдесет и осем стотинки) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 28.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 9,54 лв. (девет
лева и петдесет и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 23.05.2018 г. до
11.07.2018 г. и в) 82,84 лв. (осемдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки) –
обезщетение за забава за периода от 24.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 28.09.2021 г., в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., както и
за сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски
за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
2
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3