РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 13.07.2016
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на първи юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря М.Т.,
като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№118 по описа за 2016 година на Червенобрежки Районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.344, ал.1 т.1 и т.2, чл. 344,
ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ,
чл. 242 вр. 128 т.2 КТ.
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от В.П.Л. с ЕГН ********** , адрес: *** против к.,
с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: ..., представляван от Т.Х.П.. Посочва се в исковата молба, че ищцата била
назначена на трудов договор в ответното дружество, както и че на 15.12.2015г.
получила по пощата заповед №007/30.11.2015г., с която на основание чл.190, ал.1
т.2 и т.7 КТ била освободена от работа за неявяване на работа през два
последователни работни дни – на 26.11.2015г. и на 27.11.2015г. Посочва се още в исковата молба, че на 26.12.2015г. се явила заедно със свои колеги
на работа, но сградата била затворена. По аналогичен начин процедирала и на
27.12.2015г. като на 30.12.2015г.
пуснала по пощата молба за освобождаване като съдът приема, че
ищцата е допуснала техническа грешка в исковата молба относно месеца, в който
се е явила на работа и е подала молба за освобождаване и се
касае за месец ноември 2015г. Твърди се, че обяснения не били искани от
ищцата. Иска се от съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да
го възстанови на предишната работа, да бъде осъден ответника да му изплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, както и неизплатените трудови възнаграждения. Претендират се и
направените разноски.
На
основание чл.131 ГПК препис от исковата молба
и приложенията към нея са изпратени на ответника по делото. В законовия
срок е постъпил отговор от ответника, в
който оспорва допустимостта и основателността на исковата молба.
В съдебно заседание ищеца редовно призован не
се явява. Представлява се от
пълномощник адв. Ц.А. ***, който
поддържа исковата молба и моли съда да
постанови съдебен акт, с който да уважи изцяло предявените искове като
основателни и доказани.
Ответникът редовно
призован не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява, от
представеното от ответника и неоспорено от ищеца заверено копие на трудов
договор №025/
04.11.2015г. , че между „...”
ЕООД, в качеството на работодател,
от една страна и В. П.Л., в качеството на работник, от друга страна, съществувало трудово правоотношение.
Не се спори и относно
обстоятелството, че работника изпълнявал
в дружеството длъжността технически организатор в
шивашки цех, находящ се в гр. ..., ул. „..., както и че работното време на работника било определено на
четири часа, а трудовия договор бил сключен за неопределен срок. Било уговорено
трудово възнаграждение в размер на 190 лв. с периодичност на изплащане до 25-то число на следващия
календарен месец и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 0.6% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател.
Съгласно чл. 6 от договора срока за предизвестие на трудов договор е 30 дни. В тази насока е представеното
заверено копие на трудов договор №025 / 04.11.2015г.
и останалите писмени доказателства, съдържащи се в трудово
досие на работника, представени от ответника
след указания на съда по реда на чл.190 вр. чл.161 ГПК, а именно:
заверено копие на длъжностна характеристика; заверено копие на служебна бележка
за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве, заверено копие на
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ , заверено
копие от проведен начален инструктаж, заверено копие от искане от 30.10.2015г.
за назначаване на работа, извлечение от касова книга относно платен аванс.
Безспорно по делото е
и обстоятелството, че била издадена
заповед № 004/30.11.2015г. от управителя
на к. – Т.Х.П., с която на ищцата за нарушение на трудовата дисциплина по реда
на чл.190, ал.1 т.2 и т.7 КТ вр. чл.188 т.3Кт за неявяване на работа два
последователни работни дни – 26.11.2015г. и 27.11.2015г. било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” и на основание чл. 330, ал.2
т.6 КТ трудовото правоотношение с нея било прекратено.
Оспорва се от
ответника изложеното от ищеца в исковата молба, че заповедта за дисциплинарно
уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение с Л. била получена по пощата
от ищцата на 15.12.2015г. т.е. подадена
е в срока по чл.358, ал.2 т.3 КТ.
Спори
се между страните и относно следните
обстоятелства - прекратено ли е трудовото правоотношение между страните /
предвид направеното изявление от ищеца, че е подал молба за освобождаване преди
получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение/, на какво основание,
законосъобразна ли е издадената заповед № 004/30.11.2015г. от управителя на к., дължи ли
работодателя обезщетение за оставане на служителя без работа, както и неизплатени на работника трудови възнаграждения,
за какъв период и в какъв размер.
За установяване на спорните по делото обстоятелства е
назначена и изготвена съдебно счетоводна експертиза.
Видно от заключението на вещото лице , срещу името на
ищцата В.П.Л. във ведомостта
за работни заплати за м. октомври няма начислена работна заплата / сключен
договор №25 от 04.11.2015г./ . Приложен е списък с аванс за м.-октомври в делото на стр. 49 под номер 17
е вписана Л. с 100 лв. и има подпис. За м. ноември 2015г. основната заплата е
190.00 лв работните дни са 21 дена има не пълен работен месец от 15 работни дни
с брутно възнаграждение 163.39 лв. и нето възнаграждение 128.08 лв. По ведомост
за заплати сумата за получаване е 128.08 лв. и няма подпис за получена сума. Същевременно размера на обезщетението по
чл.225 КТ за оставане без работа
за периода 30.11.2015 – 30.05.2016г. е в размер на 1371.35 лв. Съдът кредитира заключението на съдебно - икономическата експертиза, като
неоспорено от страните и като изготвено от лице, в чиято компетентност и
безпристрастност няма основания да се съмнява.
По делото са приобщени и писмени доказателства –
документи съдържащи се в трудовото досие на ищцатав ответното дружество.
От правна страна се
установи следното:
Съдът,
като съобрази наведените в исковата молба твърдения, приема, че е сезиран с иск
с правна квалификация чл. 344, ал.1 т.1 КТ / иск за отмяна на
незаконно уволнение/ , чл.344, ал.1 т.2 КТ / иск за възстановяване на заемана
предходна работа преди уволнението/, чл.344, ал.1 т.3 КТ вр. чл.225 КТ и иск по чл.242 вр. чл. 128 т.2
КТ, както и искане по чл.78, ал.1 ГПК за присъждане на направените
деловодни разноски.
По иска с правно
основание чл.344, ал.1 т.1 КТ.
Видно от представените от ответника редица разписки за
ползвани куриерски и пощенски
услуги, но в нито една от тях вкл. в разписката на л. 59 от делото, върху
документа не е изписано с какво съдържание е пратката респ.доставката или
писмото, поради което същите не мога да бъдат годно доказателство за обстоятелството връчена ли е с тях или не процесната заповед №
004/30.11.2015г., искане до работника за даване на обяснения респ. получаването
на такива.
Видно от материалите по делото с
придружително писмо и опис вх.№2624/27.05.2016г. са представени документите
съдържащите се в трудовото досие на работника, а именно: трудов договор №025 от
4.11.2015г., длъжностна характеристика, служебна бележка, справка по чл. 62
ал.5 от КТ, протокол за направен инструктаж, искане за назначаване на работа,
разчетноплатежна ведомост, аванс за получени пари за месец октомври, пощенска
разписка. Сред документите в трудовото
досие липсва обяснение на работника и служителя дадено по реда на чл. 193 от КТ в писмена форма, както и покана да
даде такова обяснение в писмена форма.
Представеното
в съдебното заседание и неприето от съда като свързано с
правния спор обяснение
до управителя на КОНТРАСТ ПЛЮС ЕООД с копие до Инспекцията по труда гр. Плевен
от 1.12.2015г. от В.П.Л. / прикрепено
към кориците на делото/ не може да бъде
прието за обяснение по чл.193, ал.1 КТ
предвид смисъла и съдържанието на обяснението, както и обстоятелството, че
датата върху същото / 01.12.2015г./ е следваща датата на издаване на заповедта
за дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение /
30.11.2015г./.
Изрично законодателя в чл.193, ал.1 КТ е предвидил изискването обяснение от
работника и служителя да се изиска преди налагането на дисциплинарното
наказание, а не и след това.
По делото не се приобщиха и гласни
доказателства на работника и служителя да е поискано обяснение в устна форма с
оглед спазване на процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ.
Гореизложеното обуславя извод, че работодателя не доказа при условията на
пълно и главно доказване, че е изпълнил изискването на чл.193, ал.1 КТ и не е
поискал обяснение от работника /служителя за извършените от него дисциплинарни
нарушения преди да наложи съответното дисциплинарно наказание, поради което
съдът следва да отмени наказанието без да разглежда спора по същество. В тази
насока е и съдебната практика /решение № 494 от 18.06.2010 г. на ВКС по
гр.д.№ 1687/09 г. ІІІ г.о. ГК, решение № 343 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр.д.№
799/09 г. ІІІ г.о. ГК /всички по реда на чл.290 ГПК, решение
№ 322 от 05.05.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 301/09 г. ІІІ г.о. ГК и редица др./, в които е подчертано, че е от съществено значение обясненията да достигнат
до работодателя преди той да наложи наказанието, за да бъде обективно възможно
той да ги съобрази при вземане на решението си за налагане на наказанието. В
решение № 137 от 01.06.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 982/11 г. ІІІ г.о. ГК /по
чл.290 ГПК/ е посочено, че „Когато на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от
работника обяснения, без да е необходимо да са посочени обективните и
субективни елементи на изпълнителното деяние или правната квалификация.
Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво
нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията”. В този смисъл
обясненията, които се искат от работника, трябва да имат определен предмет – да
се отнасят до нарушението, за които работодателят следва да реши дали
работникът ще бъде санкциониран.
По
изложените по-горе съображения съдът счита, че работодателят не е изпълнил
императивното изискване на чл.193 ал.1 КТ, което е абсолютно основание по
чл.193 ал.2 КТ за отмяна на дисциплинарното наказание. Ответникът, при негова
доказателствена тежест, която му е указана в доклада на съда, не представи
никакви безспорни и категорични доказателства, че работодателят или
оправомощено от него лице е изслушал или поискал писмени обяснения от ищеца за
конкретно извършено нарушение на трудовата дисциплина и това е станало преди налагане
на заповедта за дисциплинарното наказание.
С оглед разпоредбата на чл.193 ал.2 КТ съдът счита, че следва да отмени
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Съдът
даде възможност да страните да представят доказателства и по другите основания,
посочени в исковата молба като довод за незаконосъобразност на заповедта, тъй
като становището на ответника от писмения отговор беше, че е изпълнил
задължението си по чл.193 ал.1 КТ. Тези доказателства обаче не следва да се
обсъждат, тъй като съдът обоснова становището си, че работодателят не е
изпълнил разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т.2 КТ
Следва да бъде обсъдено и наведеното твърдение от ищеца,
че е подал „молба за освобождаване” преди да получи
заповедта за дисциплинарно уволнение. По делото липсват доказателства за
получаването на молбата на работника от работодателя както и волеизявлението на
ищцата в нея. В тежест на работодателя бе да докаже законосъобразното
прекратяване на трудовото правоотношение с Л.. В случая това не бе напревон,
поради което съдът прави извод за съществуване на трудовото правоотношение
между страните към датата на издаване на заповед № 004/30.11.2015г.
С оглед изхода по отношение на иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ и
липсата на доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните на друго основание,
съдът приема за основателен иска за възстановяване на предишната
работа, тъй като съдът приема, че този иск предпоставя трудово
правоотношение, което би продължило да съществува, ако не беше незаконното
уволнение, която предпоставка в случая е налице.
Ето защо иска по чл.344, ал.1 т.2 КТ следва да се
уважи и работника/ служителя следва да бъде възстановен на работа на
длъжността, която е заемал преди уволнението, а именно длъжност „технически
организатор” в шивашки цех, находящ се в гр. ..., ул. „... “ с код по
НКПД 41102007.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ:
Разпоредбата на чл.225 ал. 1 от КТ предпоставя правонарушение (незаконно
уволнение), вреда (оценявана с неполученото трудово възнаграждение за
максимален срок от шест месеца) и
причинна връзка между тях. Докато при конститутивните искове с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, процесуалното задължение за
доказване е в тежест на работодателя, по осъдителния иск с правно основание чл.
344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ – е за работника.
По делото не се представиха доказателства /декларация, саморъчно подписана
от ищцата, че ищцата не работи и не получава
възнаграждение по трудов договор, или друг документ/, от които следва да се
заключи, че не получава доход от друго правоотношение.
Ето защо съдът приема
иска по чл. 344, ал.1 т.3 КТ за неоснователен
и недоказан.
По иска с пр.основание чл.242
вр. чл.128 КТ
Безспорно
по делото се установи, че ищцата е работила по трудово правоотношение при
ответния търговец на длъжността " „технически
организатор” ". Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното възнаграждение за извършената
работа, а чл. 242 от КТ установява принципа на възмездност на положения труд по
трудово правоотношение.
Ищцата е
престирала труд по правоотношението, изпълнявала е трудовите си задължения,
което е породило насрещното задължение на работодателя за заплащането на труда.
От заключението на вещото лице се установи, че
размерът на неизплатеното трудовото възнаграждение за месец ноември 2015г. възлиза нетно на 128,08 / брутно възнаграждение в
размер на 163,39 / лв.
Следователно
работодателят не е изпълнил основното си задължение по трудовото
правоотношение, съгл. чл. 128 от КТ - да заплати на ищцата - работник в
установените срокове и в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Поради това ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 128,08 лв. трудово възнаграждение за месец ноември 2015г.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, следва ответникът да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Червен бряг:
държавна такса върху исковете по чл.
344, ал.1 т.1 ,2 КТ в размер на 30 лв.
всеки ило общо 60 лв. ; държавна такса в
размер на 50 лв. за иска по чл.242
вр.чл.128 т.2 КТ или общо сумата от 110
лв., както и деловодни разноски за вещо лице в размер на 150 лв. и сумата от
31,60 лв. – пътни на вещо лице или общо сумата от 291,60 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПк следва
ищцата да заплати по сметка на РС-червен бряг държавна такса върху отхвърления
иск по чл.225 КТ.
По отношение на направените деловодни разноски за адвокатски възнаграждения
от страна на ищеца, то същите в размер на 420 лв. за адвокатско
възнаграждение,но същите не следва да бъдат възлагани на ответника поради липса
на доказателства за извършено плащане. Видно адв.пълномощно и
договор за правна помощ №0000519/25.04.2016г., пълномощника
на ищцата се е договорил за възнаграждение в размер на 400 лв., но обстоятелството, че е заплатено не е отразено
в документа. В тази насока е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по
т.д.№ 6/2012г. на ОСГК на ВКС, съгласно което условие за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение е те да са действително направени и съответно това обстоятелство да е
удостоверено. В конкретния случай това не е
направено. Ето
защо искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 12 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.357,
във вр. чл.344, ал.1, т.1 от КТ ЗА НЕЗАКОННО
УВОЛНЕНИЕТО на В.П.Л. с ЕГН ********** , адрес: ***, със Заповед № 004/30.11.2015г. от
управителя Т.Х.П. на к.,
с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: ..., и ОТМЕНЯ Заповед № 004/30.11.2015г. на управителя к. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1 т.2 КТ В.П.Л. с ЕГН ********** , адрес: *** на заеманата от нея длъжност преди
прекратяване на трудовия й договор със Заповед № 004/30.11.2015г. от управителя
на к.,
с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: ..., представлявано от Т.Х.П., а именно на
длъжността "„технически
организатор” в шивашки цех, находящ се в гр. ..., ул. „... “ с код по
НКПД 41102007.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал.1
т.3 КТ В.П.Л. с ЕГН ********** , адрес: *** против к.,
с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: ..., представлявано от Т.Х.П., за осъждане на сумата от 1371.35 лв., представляваща обезщетение по чл.225 КТ за
оставане без работа поради незаконно уволнение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 242 вр. чл.128 КТ «к., с ЕИК ..., седалище и адрес на
управление: ..., представлявано от Т.Х.П., да заплати на
В.П.Л. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 128,08 /
сто двадесет и осем лева и осем стотинки/ лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м.11.2015г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК «КОНТРАСТ ИН ПЛЮС” ЕООД, с ЕИК ..., седалище и адрес на
управление: ..., представлявано от Т.Х.П., да заплати по сметка на Районен
съд – гр.Червен бряг държавна такса върху исковете по чл. 344, ал.1 т.1 ,2 КТ в размер на 30 лв. върху всеки от тях, държавна такса в размер на 50 лв. за иска по чл.242 вр.чл.128 т.2 КТ, както и
деловодни разноски за вещо лице в размер на 150 лв. и сумата от 31,60 лв. –
пътни на вещо лице или общо сумата от 291,60 /двеста деветдесет и един лев и шестдесет
стотинки/ лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК В.П.Л. с ЕГН **********,
адрес: *** да заплати по сметка
на Районен съд – гр.Червен бряг сума в размер на
54,85 / петдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща държавна
такса върху отхвърления иск по чл. 225 КТ
ОТХВЪРЛЯ искането на В.П.Л. с ЕГН ********** , адрес: *** на основание чл.78, ал.1 ГПК да бъде осъден КОНТРАСТ ИН ПЛЮС” ЕООД, с ЕИК ...,
седалище и адрес на управление: ..., представлявано от Т.Х.П., да заплати на Л. направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че същото е изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: