Определение по дело №529/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4224
Дата: 24 септември 2015 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20131200900529
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 429

Номер

429

Година

26.8.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

08.25

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Диана Костова

дело

номер

20104100500900

по описа за

2010

година

Производството е по реда на чл. 80, във връзка с чл. 274, ал. 1, точка 2 и чл. 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от адвокат Н.П. като пълномощник на "И. А." Е. против разпореждане на ВТРС, за връщане на насрещна жалба по гр.д. 349/2010г. против решение по същото дело, с което не са присъдени разноски на жалбоподателя. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който се заема становище, че разпореждането е законосъобразно, тъй като решението е обявено на 28.5.2001г. от тази дата тече срок за обжалване, не е необходимо връчване на съобщения. Освен това за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалването, тъй като решението е изцяло в негова полза.

ОКРЪЖЕН СЪД - Велико Търново, като взе предвид доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното разпореждане, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 349/2010г. на ВТРС е приключило с решение от 28.5.2010г. , с което изцяло е отхвърлен предявният иск срещу жалбоподателя в качеството му на работодател. На 20.7.2010г. е постъпила насрещна въззивна жалба против това решение само в частта за разноските, тъй като такива въобще не не са присъдени от първата инстанция . С разпореждане от същата дата ВТРС е върнал подадената жалба като е приел, че същата е недопустима, тъй като съгласно чл. 80 от ГПК, жалбоподателят не е представил списък на разноските и следователно не може да обжалва решението в тази част, и второ, ако се приеме, че това е искане за допълване на решение в частта за разноските, съгласно нормата на чл. 248 от ГПК срокът за това е изтекъл . По делото не се спори, че такъв списък на разноските не е представян. На датата на последното съдебно заседание от 14.5.2010г. съдът е посочил, че ще се произнесе със съдебно решение на 28.5.2010г. , но не е посочил че от тази дата тече срокът за обжалване на решението пред ВТОС.

След като не е обявил от коя дата тече срокът за обжалване, настоящата инстанция приема, че след като няма данни за връчване на съобщение на жалбоподателя, този срок не е изтекъл и същата не се явява просрочена. Единствено ката такава, същата може да бъде върната от ВТРС на основание чл. 275 във вр. с чл. 262 ал 2 от ГПК. Когато обаче жалбата е недопустима на друго основание, както е посочил ВТРС като притиворечаща на чл. 80 от ГПК, компетентен да се произнесе по този въпрос е съответният въззивен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. Въпреки това съдът намира ,че жалбата не е недопустима на това основание, тъй като ВТРС въобще не се е произнесъл по въпроса за разноските, и съгласно практиката на ВКС / определение № 427/21.7.2009г/ правото на разноски е субективно право, закрепено в чл. 81 от ГПК във вр.с чл. 78 от с.з. и като имуществено субективно право подлежи на защита, а отказът на съда да присъди каквито и да било разноски, подлежи на институционален контрол. Единствено това право на жалба не може да се упражни, когато е допусната небрежност от страната по делото, не е представен такъв списък на разносикте и съдът неправилно ги е определил. С оглед на горното обаче съдът намира, че ВТРС следва да се произнесе по въпроса за разноските с допълнително решение. Поради горните събражения, молбата за това не се явявя просрочена. Следва да се подчертае, че съгласно нормата на чл. 263 ал 4 от ГПК , насрещнаат въззивна жалба не се разглежа, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната. В конкретната хипотеза няма подадена въззивна жалба, поради което същата не следва да се разглежда от ВТОС. Но тъй като в насрещната жалба се съдържа искане за допълване на решението в частта за разноските, по което няма произнасяне на ВТРС, съдът намира, че следва да се отмени разпореждането за връщане, жалбата по същество да не се разглежда, а делото да се върне на ВТРС за произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските.

С оглед на изложеното, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане на ВТРС от 20.7.2010г. за връщане на насрещна жалба по гр.д. 349/2010г. против решение по същото дело, с което не са присъдени разноски.

ВРЪЩА на ВТРС делото за произнасяне по въпроса за изменение на решението в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: Членове : 1. 2.

Определение

2

14083C416EC01695C225778A004484B7