№ 811
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110207511 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното
от съдията н.а.х.д. № 7511/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Ц. В. П. срещу Наказателно постановление
(НП) № 200 от 10.03.2021г., издадено от комисар ХХ – Директор на Столична
дирекция на вътрешните работи, с което на жалбоподателя Ц. В. П. на
основание чл.209а, ал. 1 от Закон за здравето /ЗЗ/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
В подадената жалба Ц. П. се излагат съображения, че заповедта на
министъра на здравеопазването, с която се въвеждат противоепидемични
мерки не е била публикувана в Държавен вестник и поради тази причина не
поражда задължения за гражданите. На следващо място, жалбоподателят П.
счита, че държавата не е осигурила условия за спазване на посочената
противоепидемична мярка, а също така, че посочената мярка е в
противоречие с Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или
скриващо лицето. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Ц. В. П. редовно призован, не се
явява.
Въззиваемата страна- директора на СДВР редовно призована, не
изпраща представител.
По делото са постъпили писмени бележки с вх. № 97510/29.11.2021г. от
юрисконсулт Владимир Пашкунов с приложено пълномощно, който намира
1
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и
счита, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Намира, че твърдяното нарушение е безспорно доказано, а
наложеното наказание е в минимално предвидения от закона размер и не би
могло да бъде намалено. Счита, че не би могло нарушението да бъде
определено като маловажно такова. Моли за потвърждение на наказателното
постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
С Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020
г. в страната е обявено извънредно положение на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ
/изменението на нормативния акт, обн. в ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г./, съгласно която „при непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по
чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се
обявява извънредна епидемична обстановка“. В чл. 63, ал. 4 от Закон за
здравето е предвидено, че „при обявена извънредна епидемична обстановка
по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област в съответствие с
мерките, определени в националния план по ал. 3а.“, съобразно което
министърът на здравеопазването издал заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г., с
която бил въведен комплекс от противоепидемични мерки. Заповедта била
публикувана на интернет страницата на Министерство на здравеопазването
/МЗ/. Съгласно р. I, т. 7 от заповедта – „Всички лица, когато се намират в
закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и
автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири,
храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3“. Заповедта породила непосредственото си
действие в периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г.
На 19.02.2021г. свидетелят Х. Т. Г. на длъжност „полицай“ при сектор
„Метрополитен“, ОПП - СДВР изпълнявал служебните си задължения, като
извършвал проверка на метростанция „Сердика 2“. В хода на проверката
същият установил, че на място в метространцията се намирал жалбоподателят
Ц. В. П., който нямал поставена на лицето си защитна маска покриваща носа
и устата му.
Във връзка с констатираното, на място свидетелят Х. Г. съставил на
жалбоподателя Ц. П. акт за установяване на административно нарушение
№358455 от 19.02.2021 г. за нарушение на т. 7 от Заповед РД-01-51/26.01.2021
2
г. на Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 209а, ал. 1 от Закон за
здравето Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и в
присъствието на жалбоподателя П., който получил екземпляр от същия срещу
подпис. В акта било посочено, че жалбоподателят се намира на закрито
обществено място без да има постановена защитна маска. Ц. П. вписал като
възражение, че познава Закона за облеклото.
В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН срещу така
съставения акт не били подадени писмени възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно
постановление № 200 от 10.03.2021г., издадено от директора на Столична
дирекция на вътрешните работи, с което на основание чл.209а, ал. 1 от Закона
за здравето на жалбоподателя Ц. П. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 (триста) лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Същото било връчено на жалбоподателя на 12.04.2021г. срещу подпис.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията
на свидетеля Х. Г. и въз основа на приетите по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Г., като намира
същите са логични, като Г. е именно лицето, което е констатирало
нарушението и е съставило на жалбоподателя акт за него. Във връзка с
липсата на подробности от страна на свид. Г. относно събитието съдът счита,
че същото следва да бъде обяснено със служебните задължения на свидетеля
и множеството подобни случаи.
Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените
материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към
предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.
В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие, настоящата съдебна инстанция
намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
3
нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН- АУАН е
съставен в деня на извършване на процесното нарушение, а НП е издадено по
малко от месец по – късно.
Съдът намира също така, че съставения АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от лица притежаващи нужната
компетентност. Наказателното постановление е издадено от директора на
СДВР, компетентността, на който е законоустановена в разпоредбата на чл.
209а, ал. 4 от Закона за здравето, а съставения АУАН е съставен от лице
притежаващо нужната компетентност съгласно приложената по делото
Заповед №513з-7383/27.03.2020г. на директора на СДВР.
Настоящият съдебен състав обаче, при преценка относно правилното
приложение на процесуалния закон констатира допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, които са довели
до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и са
неотстраними в съдебната фаза.
Съгласно императивните изискания на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН в
АУАН следва по ясен и непротиворечив начин да са отразени описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
законните разпоредби, които са нарушени. В настоящия случай тези
изисквания не са били спазени от актосъставителя, доколкото описанието на
нарушението е непълно и то не съответства на дадената му цифрова
квалификация. Действително, в акта е отразено, че като се е намирал на
закрито обществено място и не е имал поставена защитна маска, покриваща
носа и устата, жалбоподателят Ц. П. не е изпълнил противоепидемична мярка,
въведена със заповед на министъра на здравеопазването. В АУАН обаче не е
посочено коя е конкретната противоепидемична мярка, която се твърди, че е
нарушена, какъв е териториалният обхват на приложение, за какъв срок
същата е въведена, предвид временния характер на тези мерки, както и
изобщо да посочи данни от обхвата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ , вр. с чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ , което настоящата инстанция установява да не е било сторено в
конкретния случай. Дори да се приеме, че тази нередовност е била
преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН от административнонаказващият
орган то със съставянето на акта за установяване на административно
нарушение се поставя началото на административнонаказателното
производство и поради тази причина следва жалбоподателят следва да бъде
запознат с вмененото му нарушение още от самото начало. Като е пропуснал
да стори това, актосъставителят е ограничил правото на защита на
санкционираното лице и в този см. е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила.
На следващо място, съдът намира, че е налице несъответствие между
посочената за нарушена разпоредба в съставения АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление. В съставения акт е посочено, че
жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на I, т. 7 от Заповед
4
№РД-01-51/26.01.2021г. на министъра на здравеопазването във вр с чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ, а в обжалваното наказателно постановление е посочено
единствено, че е нарушена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Същата
предвижда наказание за лице, което наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление. Същата норма се явява
бланкетна такава и следва да бъде запълнена с посочване на друга норма,
предвиждаща конкретно правило за поведение. Действително, в
обстоятелствената част на наказателното постановление е била посочена
конкретната противоепидемична мярка, която не е била спазена, но въпреки
това отговорността на жалбоподателя Ц. П. е била ангажирана единствено за
нарушение на разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Посоченото
несъответствие е лишило жалбоподателя от правото му да разбере в какво
именно се обвинява и респ. да може да организира защитата си адекватно и в
този смисъл следва да бъде определено като съществено нарушение на
процесуалните правила.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че при издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения довели до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице и водещо до опорочаване на административно наказателното
производство, налагащо отмяна на наказателното постановление.
Предвид изхода на делото, настоящата съдебна инстанция не намира за
необходимо да се произнася относно искането за разноски за юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалният представител на въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 200 от 10.03.2021г.,
издадено от комисар ХХ – Директор на Столична дирекция на вътрешните
работи, с което на Ц. В. П. на основание чл.209а, ал. 1 от Закон за здравето
/ЗЗ/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста)
лева, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в 14 - дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето
му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6