Р Е Ш Е Н И Е № 3
град Сливен, 29.01.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Сливен, касационен състав, в публично заседание на тринадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: СЛАВ
БАКАЛОВ
Членове: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретар Николинка
Йорданова и с участието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното
от съдия Бозукова КАНД № 202 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство е по чл. 63 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Ю.И.С. *** против решение № 260096 от 27.10.2020 г.,
постановено по АНД № 533 по описа на Сливенски районен съд за 2020 година, с
което е потвърдено наказателно постановление № 19-0804-003337 от 18.12.2019 г.
на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, с което на Ю.И.С. за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, като на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
Касационният
жалбоподател намира решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. Счита за необосновани изводите на съда за извършено нарушение. Твърди,
че мотивите на съда са противоречиви относно действията на наказващия орган,
при определяне на вида и размера на административната санкция. Моли съда за отмяна
на обжалваното решение и иска отмяна на наказателното постановление. В съдебно
заседание, чрез представител по пълномощие – адв. Д.Д. ***, поддържа жалбата.
Ответникът по
жалбата – ОДМВР Сливен не изпраща представител. В писмено становище от
пълномощник - гл. юриск. Б. счита жалбата за
неоснователна. Моли съда да я остави без уважение. Прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Представителят на
Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Административен
съд Сливен намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по
делото, за която обжалваната част от решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, е неоснователна
поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните
доказателства по безспорен начин е установено, че жалбоподателя на 22.11.2019
г. в 18.50 ч. управлява МПС, като на кръстовище в гр.Сливен, Дамарски мост, извършва маневра – завой надясно при червен
сигнал на сфетофарната уредба, с което е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като в
качеството на водач на МПС не е съобразил поведението си със сигнала на
работещата светофарна уредба и е преминал през кръстовището на червена
светлина, поради което законосъобразно е наказан с предвиденото по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП
наказание глоба, чийто размер е фиксиран. Районният съд не е констатирал
допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които
са съставени от компетентни лица, нарушението е описано по ясен начин, а доказателствената сила на АУАН, съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.2 от ЗДвП не е оборена по предвидения процесуален ред.
Решението е
правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички
събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни
на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма
да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Неоснователно е
възражението на касатора за липса на виновно
извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Касаторът
не е оборил доказателствената сила на АУАН, от който
се установява, че е бил в очертанията на кръстовището и е извършил маневра -
завой на дясно, когато е светела червена светлина на светофарната уредба. Това
обстоятелство се потвърждава от разпита на актосъставителя и на свидетеля по акта, който е очевидец на
нарушението. За случилото се е била съставена докладна записка и е правен оглед
на записите на камери. Правилно съдът е
кредитирал показанията на полицейските служители, доколкото същите са
последователни и логични, а и се подкрепят от приобщения по делото като
доказателство запис от камерата на Дамарски мост.
Съдът е съобразил доказателствената тежест на АУАН
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, а именно: Редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В случая не са събрани други доказателства,
които да оборват установеното с АУАН. Съдът правилно е и преценил санкционната норма,
както и размера на наложеното наказание, който е фиксиран. Правилно районният
съд е преценил и тежестта на нарушението. При това положение правилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 100 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП: "Наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването".
Настоящата
инстанция напълно споделя изложените мотиви от първостепенния съд, поради което
не се налага и тяхното преповтаряне, като намира възраженията на касатора за неоснователни.
Предвид всичко
изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл. 348, ал. 1 от НПК и обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано и правилно.
Затова и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен
съд Сливен, касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 260096 от 27.10.2020 г., постановено по АНД № 533 по описа на Сливенски
районен съд за 2020 година.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: