РЕШЕНИЕ
гр.С., 24.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО,
11 състав в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря М.Д. и в
присъствието на прокурора ...........….... като разгледа докладваното от съдията гр.дело
N: 2 936 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В исковата молба на Х.Р.Б., гр.Етрополе
се твърди, че на 25.10.2013 г. около 23,00 ч. е пострадал при ПТП, настъпило
край местността „Баш Самоков”, намираща се между гр.Етрополе и гр.Златица, като
пътник в лек автомобил „Рено Меган Сценик” с рег. № СО *******, управляван от Р.И.
Б., по вина на последния – загуба на конт-рол върху автомобила, който
преобръщайки се е попаднал в огромна дупка. Поддържа се, че от ПТП ищецът е претърпял изключителни
неимуществени вреди /болки и страдания/, които същият ще продължава да търпи и
за в бъдеще, вследствие на получената фрактура на лявата тазобедрена става и
извършената смяна същата с изкуствена такава. Излагат се доводи и че л.а.„Рено
Меган Сценик” с рег.№ СО ******* е бил застрахован по риск „Гражданска отго-ворност”
при ответното дружество с полица № 223113002303501 със срок на валидност от
20.09.2013 г. до 19.09.2014 г., въз основа на която същият следва да понесе
отговорността за претърпените ищеца вреди от това ПТП.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди З.К. /З./ „Л.И.” АД, гр.С. да му заплати обезщетение за твърдените
неимуществени вреди в размер на 50 000,00 лева, заедно със законната лихва от 25.10.2013
г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Ответникът – З.К. /ЗК/ „Л.И.” АД,
гр.С. оспорва изця-ло предявения иск – и
по основание и по размер. Оспорва наведените в исковата молба обстоятелства във
връзка с настъпването на инцидента, неговия механизъм и лицето, управ-лявало
л.а.„Рено Маган”, като поддържа и че МПС е било управлявано от самия ищец,
който едИ.твено носи отговорност за реализирането на произшествието. Оспорва и
инвокираните твърденията за настъпили неимуществени вреди и тези, обосноваващи
размера на исковата претенция, както и искането за присъждане на лихва и
началната дата, от която същата се претендира. При условията на евентуалност
релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца – с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради това, че е бил без поставен
предпазен колан при пътуването му в МПС. В хода на устните състеза-ния моли
искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира заплащането
на направените разноски по производството.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От приетото в производството
заверено копие от констативен протокол № 01/2014 г. от 28.02.2014 г. на РУП-Етрополе
при Областна дирекция на полицията /ОДП/ - С., е видно, че на 26.10. 2013 г. около
01,50 ч. в Община Етрополе на път ІІ-37, местност „Баш Самоков” по посока на
„Златишки проход” е възникнало пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с участие
на лек автомобил /л.а./ марка „Рено”, модел „Меган” с ДК № СО *******,
собственост на Х.Р.Б. с ЕГН **********, при следните обстоятелства: поради
несъобразена скорост с пътните условия на десен завой от пътя при местност „Баш
Самоков” по посока „Златишки проход” водачът на автомобила губи управлението
над същия, излиза
отдясно на платното за
движение и се блъска странично в дърво.
В разглеждания акт е отразено и
че л.а.„Рено Меган” е управляван от Р.Б. Иванов, ЕГН **********; че при
инцидента на това МПС са причинени видими щети – де-формирана лява врата,
деформиран ляв калник, счупено предно панорамно стъкло, счупен ляв фар,
деформирана лява джанта, деформиран заден капак, както и че при същия са пост-радали
лицата: Х.Р.Б., ЕГН ********** и З.П.Й., ЕГН ********** – пътници в автомобила.
В о.с.з., проведено на 10.03.2015 г. на основание чл.193, ал.2 ГПК е
открита проце-дура по проверка на истинността на визирания констативен протокол
на РУП-Етрополе във връзка с извършено от ответника оспорване на същия в частите,
касаещи удостоверените в него обстоятелства относно посочения водач на
автомобила, както и че Х.Р.Б. е бил пътник в същия.
За изясняване на тези
обстоятелства, както и обстоятелствата относно настъпването на ПТП по делото е
приета пр.пр.№ 554/2013 г. по описа на РУП-Етрополе /ДП № 142/2013 г. на РУП –
Етрополе/, събрани са гласни доказателства – показанията на свидетелката З.П.Й.
и са изслушани авто-техническа експертиза /АТЕ/, изготвена от вещото лице инж.А.А.
и комплексна съдебна експертиза /КСЕ/, изготвена от вещите лица инж. А.А. и д-р
А.М. – съдебен лекар.
С преписката са ангажирани
изготвения протокол за оглед на местопроизшествието от РУП-Етрополе със
фотоалбума, неразделна част от него, в които са удостоверени конста-тациите на
контролните органи относно: състоянието на пътното платно в района на съби-тието
и неговите параметри; липсата на хоризонтална маркировка; наличната метална
прег-рада с поставен пътен знак на нея „Участък от пътя в ремонт”; съществуващата
на 30 м. от преградата дупка през цялата ширина на платното и нейните размери
/дължина 8,40 м., ши-рина от 1,8 до 3 м. и дълбочина от 4 см. до 6 см./;
поставения непосредствено до нея знак в дясното платно „Преминаване от ляво на
знака”; оставените следи върху пътното платно и в тревната площ от лекия
автомобил, както и относно местонахождението и състоянието на л.а.”Рено Меган”
след събитието, в т.ч. и получените деформации в областта на лявата врата и
счупеното предно панорамно стъкло в горния ляв ъгъл.
Приети са и постановление от
29.01.2014 г. на Районна прокуратура – Етрополе по пр.пр.554/2013 г.по описа на
същата, с което на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24,
ал.1, т.9 НПК е прекратено досъдебно производство № 142/2013 г., образувано
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” във връзка с
чл.342, ал.1 от НК,
тъй като е прието, че ПТП се
дължи на виновното поведение на Х.Р.Б., който е самокатастрофирал, както и протокол
за разпит на ищеца Х.Р.Б. по това ДП от 28.10.2013 г., подписан от последния като
автор на инкорпорираните в него изявления, в които се съдържат извънсъдебни
признания на това лице, направени пред орган от РУП гр. Етрополе, че към
момента на настъпване на ПТП в л.а.”Рено” са пътували само двамата със
свидетелката З.Й.; че ищецът е управлявал лекия автомобил, а З.Й. е била
пасажер на предна дясна седалка, както и че и двамата са били без поставени
предпазни колани. Съставения протокол е надлежно доказателство за извършването на съответните
признания, в който смисъл е и задължителната практика, обективирана в решение №.
265/10. 09.2012 г. по гр.д.№.703/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение №
170/12.10.2016 г. по гр.д.№ 1 952/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК. Същите обстоятелства са изложени и от З.Й. при разпита от 11.11.2013 г.
и са обективирани в подписания от нея без забележки протокол по ДП № 142/2013
г. от визираната дата.
При разпита й, осъществен пред СГС,
свидетелката З.П.Й. депози-ра показания, че ПТП е стана към 10,30 ч. – 11,00 ч. вечерта на 25-ти срещу 26-ти
октомври 2013 г.; че същите са пътували нагоре към извънградския път, нагоре от
гр.Етрополе в посока Златица, като са били тръгнали до комплекса „Затвора”, където
има една чешма, за да налеят вода; че са карали нагоре и в следващия момент е изникнала
една табела, но късно – табелата е била сложена в една дупка, която е била прокопана
през целия път и те, за да се отбият в лявата част, понеже дупката се е намалявала,
отгоре от завоя е дошла една кола и ги е засекла и водачът рязко е свил волана
и гумата на колата, пропадайки скъса щанга и колата се е плъзнала и просто се е
превъртяла веднъж и се е ударила в едно дърво, както и че тези, които са ги
били засекли, дори не са спрели да видят какво е станало, независимо от това,
че те са си били виновни, защото са били в тяхното платно.
Обективни
данни, че при преминаването през неравността по пътя, процесното МПС е скъсало
щанга, по делото не са налице, поради което съдът не кредитира показанията на
свидетелката в тази им част.
Г-жа Й. поддържа и че мястото на произшествието пътят не е осветен, че няма
улично осветление, тъй като то се пада извън града; че пътят е бил отворен; че
мястото на произшествието е преди прохода „Кашана” и се води старото АПК, което
е било някога; че колата им е била на фарове и хората срещу тях също са били на
фарове; че са били на дълги светлини /за което свидетелката е убедена/, тъй
като там е гора и от двете страни, както и че когато колата се е ударила тя е продължила
да свети, нищо не е угаснало;
З.Й. твърди и че не си спомня с каква скорост е карал
водачът, но поли-цаите са казали, че е карал с 50-60 км/ч.; че мисли, че километражът
е бил засякъл при уда-ра, но не е сигурна;
че след ПТП Х. е бил изпаднал малко в безсъзнание и си е бил счу-пил крака; че
полицията не е дошла на време, а са дошли заедно с брат му; че те с Х. са слезнали
надолу с брат му, който го е закарал в болницата, а тя не е искала да ходи и чак
на другата сутрин е отишла там, когато й е станало лошо; че на място е останала
да чака поли-цията снахата на Х.Б.; че в досъдебното производство е казала, че тя
и Х. са били без поставен предпазен колан, но сега поддържа, че само тя е била
без предпазен колан; че с Х. тогава са били гаджета, но преди около един месец
и половина преди разпита й са скъсали за съвсем други, техни си работи и сега са
само приятели, както и че тя е подпи-сала представения й протокол за разпит от
11.11.2013 г.
Настоящата инстанция не кредитира
показанията на свидетелката в останалата им част, в т.ч. и по въпросите, че
водач на МПС е бил Р. Б. – бащата на Х.Б.; че Х.Б. е бил пътник на предната
седалка до шофьора, а тя е седяла на задната седалка, тъй като намира, че
дългогодишните й близки приятелски отношения с ищеца са дали отра-жение върху
достоверността на показанията й в тази им част, както и че върху последната се
е отразило и обстоятелството, че свидетелката също се ползва от създадения доста
по-късно от инцидента констативен протокол /на 28.02.2014 г./, без да бъдат
съобразени съществува-щите към този момент в РУП-Етрополе еднопосочни данни, предоставени
пред него от визи-раните лица по отношение на въпросите: кои от тях са били в
л.а.”Рено Меган” към момента на произшествието и кой е управлявал това превозно
средство.
За да обоснове извода си съдът взе
предвид и че показанията на З.Й. в та-зи им част са в противоречие с депозирани
от нея такива пред органите на ДП на 11.11.2013 г., както и с извънсъдебните
признания на тези факти, направени от самия ищец пред дър-жавен орган на 28.10.2013
г. От друга страна: показанията й съдържат и вътрешни противо-речия –
първоначално същата твърди, че братът на Х. и полицията са дошли заедно; че те
с Х. са слезли с брат му в града; че бащата му с полицията е отишъл в
полицията, а на място е останала да чака само снахата на ищеца; след това поддържа:
че баща му и снаха му са тръгнали с полицията, а впоследствие – че баща му и
снаха му са изчакали полицията и е останал дежурен екип от полицията и цяла
вечер са седели там, респ. в началото на разпита й пред настоящия състав З.Й. е
поддържала, че при предишния й разпит е казала, че са били само двамата с Х.,
защото 10 минути след като баща му си
е признал, че е ка-рал, след това е отишъл и е казал, че са били само двамата,
защото не е искал да се занимава с тях и че повече няма да ходи по дела, а
по-късно е посочила, че след време – през
другите дни, баща му нещо им се е бил ядосал и не е искал да се съобщава
неговото име по делата.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката в тази им част и поради обстоя-телството, че същите противоречат
на събрано по делото безспорно
доказателство – заключе-нието на комплексната съдебна експертиза с поясненията
на вещите лица, дадени в о.с.з., което съдът кредитира изцяло като пълно, обективно,
безпристрастно и компетентно изгот-вено.
Съгласно данните от това доказателство полученото от пострадалия Х.Б.
при ПТП счупване на шийката на лявата бедрена кост се дължи на действието на твърди
тъпи предмети; че автомобилът е повреден отляво и от тази деформация може да се
направи извод, че при удара тялото на пострадалия е политнало наляво; че ако
пострадалият ищец е бил пътник на предна дясна седалка не може да се обясни в
коя част на автомобила се е уда-рило бедрото му, за да се счупи; че освен това са
налице данни, че същият е изпаднал в без-съзнание /анамнестични данни, отразени
в епикризата от МБАЛ „А. Герчев“, гр. Етрополе и показанията на свидетелската З.Й./,
което може да се обясни със сът-ресение на мозъка от удар в главата в части от
интериора на автомобила; че предното стъкло само на едно място е счупено
/пукнато/ – пред мястото на водача, към горния ляв ъгъл, както и по форма то отговаря
да се получи от човешка глава.
В о.с.з. д-р М. е пояснил по реда на
чл.200, ал.2 ГПК, че счупването на бедрена кост при ПТП се получава по два
механизма: най-често при челен удар при возещите се на предна седалка – от удар
в борд-таблото, удар през коляното, което е свито на две и тогава се чупи
бедрената кост по дължина, вкл. и в шийката, защото най-горе, където влиза в
таза, тя е най-тънка, съотв. че такова счупване би могло да се получи при лява
бедрена кост, и през таза в ляво откъм вратата, примерно: при удар отляво,
какъвто е процесният.
Посочено е и че с оглед констатираните
деформации по автомобила и констатира-ните травми на пострадалия ищец
експертите приемат, че ищецът е бил водач на лекия авто-мобил, вкл. и поради
това, че е счупено стъклото – отпред в ляво, и никой друг няма травма на
главата; че ударът на автомобила е само отляво и само там са деформациите – по
лявата странична повърхност на автомобила, като при него телата са политнали наляво;
че деформа-цията на вратата отстрани е вляво и тя е довела до някаква травма на
тялото, защото тялото е политнало към вратата, така, че травмата на бедрената
кост е точно от този удар вляво към вратата, а главата на возещия се на предна
лява седалка е ударила предното стъкло горе.
Обоснован е извод и че разпитаната свидетелка по делото /З.Й./, е с
конс-татирана травма на далака, която същата е получила от лоста на скоростите;
че ако това лице се е возило на задна седалка, няма такъв предмет с ограничена
контактна повърхност, който да я удари вляво отпред към ребрената дъга, за да разкъса
далака, а ако има такова нещо, както е деформирана лявата страна, тя е щяла да има
и травма на главата, на рамото, ще има отляво повече увреди, а не само един
увреден далак; че като возеща се на предна дясна се-далка, тази жена се е
ударила в предмет с ограничена контактна повърхност и това е лостът на
скоростите, както и че при тези повреди на автомобила вещите лица приемат, че свиде-телката
е пътувала на предна дясна седалка.
С
оглед изложеното решаващият състав на СГС намира за доказани обстоятелствата,
че Х.Р.Б. не е бил пътник в л.а.”Рено Меган” с ДК № СО ******* по време на
инцидента – предмет на спора, съотв. че същият е бил водач на това МПС към
момента на събитието, а не Р. Б. Иванов, съобразно което приема, че представеният констативен протокол в тези му части е
неистински документ и като такъв същият не се ползва с мате-риална
доказателствена сила в процеса по отношение на визираните факти.
От
заключението на комплексната експертиза е видно и че процесният инцидент е
настъпил при следния механизъм: л.а.”Рено
Меган” се е движил по пътя от гр.Етрополе към гр.Златица в посока гр.Златица,
най-вероятно със скорост от около 90 км/ч. в района около 2,5 км. след
гр.Етрополе. При приближаване на десен завой е имало поставена метална преграда
с предупредителен пътен знак на нея „Пътят е в ремонт”. Водачът на автомобила в
този момент не е виждал препятствието и не е предприел намаляване на скоростта
си своевременно преди предупредителния знак и металната преграда. Същият е
реагирал и е задействал спирачките аварийно с голямо закъснение, едва когато е
видял неравността на платното – напречната дупка на пътя, поради което началото
на оставените спирачни следи е 4-5 метра след неравността. Малко преди да се
задействат спирачките ефективно водачът на л.а.”Рено Меган” е завил надясно, за
да се върне в дясната лента, с което е предизвикал странично занасяне, което
настъпва бързо при задействани спирачки, когато автомобилните гуми започват да
се плъзгат по асфалта. Насоченият надясно автомобил с блокирани колела и
странично занасяне продължава да се движи диагонално напред и надясно и тъй
като водачът му е продължил да натиска спирачния педал, автомобилът е напуснал
пътя в дясно и е пропаднал в дерето. При попадане в дерето той се е свлякъл и
завъртял по часовниковите стрелки с лявата си страна надолу и се е ударил с нея
в крайпътно дърво. От удара се дозавърта в посока – обратна на първоначалната,
и се спира в положението, където е наме-рен.
От заключението на изслушаната АТЕ с вещо лице
инж.А.А. се устано-вява, че причината за настъпване на неконтролируемото
движение на л.а.”Рено Меган” е за-къснялата реакция на водача му за спиране и
намаляване на скоростта, за да премине през препятствието – съгласно данните от
протокола за оглед и снимките съм него ефективното спиране е започнало не
преди, а след препятствието, и продължилото натискане на спирач-ния педал след
отклонението на автомобила надясно. Видно е и че, за да не настъпи това ПТп е
следвало водачът да намали скоростта си преди металната преграда с
предупредител-ния знак за ремонт на пътя, която той е имал възможност да види
отдалеч, съотв. след нас-тъпване на занасянето и диагоналното движение надясно
е трябвало да отпусне спирачките и да контрира, като завърти волана наляво, за
да стабилизира движението на автомобила.
Не се спори в процеса, което е отразено
и в доклада на съда по чл.375, ал.1 ГПК във връзка с чл.146, ал.1 ГПК, че за
периода от 20.09.2013 г. до 19.09.2014 г. л.а.”Рено Меган” с рег.№ СО ******* е било предмет на застраховане по
риск „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗК „Л.И.” АД по полица № 223113002303501.
За установяването на вида и обема
на причинените увреждания и вреди на Х.Б. и причините за тяхното настъпване по
искане същия е събрана медицинска документа-ция и е изслушана съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице д-р Д.К..
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото доказа-телствен материал, съдът
намира, че не са налице условията за ангажиране отговорността на ответника по
предявения срещу него иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл.223,
ал.1 КЗ /отм./ с договора за застраховка “Граж-данска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в него сума,
отговорността на застрахования – собственика на МПС и всеки друг водач, полз-ващ
същото на законно основание /чл.257, ал.2 КЗ отм./ за причинените от него
имущест-вени и неимуществени вреди на трети лица, като с нормата на чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ е приз-нато правото на увреденото лице, спрямо което
застрахованият по този застрахователен риск е отговорен по правилата на чл.45 и
сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото
се обезщетение.
За да се породи отговорността на
застрахователя по реда на цитираната разпоредба от КЗ /отм./, е необходимо към
момента на увреждането да е налице валидно застраховател-но правоотношение по
риск “Гражданска отговорност”, както и причинени вреди на трето лице, пряка и
непосредствена последица от виновните и противоправни действия или бездей-ствия
на деликвента по тази застраховка, свързани с притежаването и използването на
МПС, при наличието на кумулативната даденост на всички визирани предпоставки,
които СГС счита, че в конкретната хипотеза не са налице.
Съгласно разпоредбата на чл.154,
ал.1 ГПК всяка страна в гражданското съдопроиз-водство е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава исканията си. С ангажира-ните до приключване
на устните състезания в производството доказателства от страна на ищеца,
кредитирани от съда, същият не проведе пълно и главно доказване и не установи,
и то по безспорен начин, наведените в исковата молба твърдения, че водач на
увреждащия авто-мобил – л.а.”Рено Меган”с ДК № СО *******, към момента на процесното
събитие е било третото за спора лице Р.И. Б. и че ищецът е бил пътник в това
МПС. Тъкмо обратното: материалната доказателствена сила на представения от
ищеца констативен прото-кол № 01/2014 г. на РУП-Етрополе бе оборена в процеса в
тази му част, като бе доказано, вкл. и от извършените от Х.Б. извънсъдебни признания,
че същият е бил водач на това МПС и че по време на инцидента Р.И. Б. не е бил в
лекия автомобил. От-носно тези неизгодни за издателя му обстоятелства, протоколът от 28.10.2013 г.
се ползва с материална доказателствена
сила в гражданския процес.
От
друга страна: от изслушаната по делото АТЕ безспорно бе установено и че ПТП от 25.10.2013 г. е
причинено от виновните и противоправни
действия на водача на л.а.”Рено Меган”, който в случая е бил самият ищец, с оглед
на което по отношение на него не е осъ-ществен деликт и не е възникнало
деликтно правоотношение по повод на събитието от 25.10. 2013 г., което да е
основание за пораждане на задължение за застрахователя за заплащане на обезщетение
за вреди вместо застрахования. При процесното ПТП застрахованият ищец се е
самоувредил, с което си е причинил болки и страдания, които обаче не подлежат
на репари-ране по разглеждания ред, тъй като няма качеството на пострадало,
респ. увредено лице по смисъла на чл.226, ал.1 и чл.265, ал.2 от КЗ /отм./ във
връзка с чл.257, ал.3 КЗ /отм./.
Предвид изложеното настоящата
инстанция приема, че поради липсата на активната и пасивна материално-правна
легитимация на страните по спора и на кумулативната даде-ност на елементите от
фактическия състав на разпоредбата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ по отношение на възникналото
на 25.10.2013 г. ПТП, предявеният иск на това основание за сумата 50 000,00
лева се явява неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен
изцяло.
С оглед изхода на делото на ищеца не се дължи
и присъждането на законна лихва от датата на събитието – 25.10.2013 г. и на
разноски по производството, а на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК последният
следва да заплати направените от ответника такива в хода на процеса в размер на
2 470,00 лева.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Р.Б. ***, ЕГН ********** срещу З.К. „Л.И.”
АД със седалище и адрес на управление:*** Д, ЕИК ******** иск с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ – за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000,00 лева във връзка с ПТП, настъпило на 25.10.2013 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х.Р.Б. ***, ЕГН ******-7226
да ЗАПЛАТИ на З.К. „Л.И.” АД със
седалище и адрес *** Д, ЕИК ******** сумата 2 470,00 /две хиляди четиристотин
и седемдесет/ лева – разноски по делото на основание чл.78, ал.3 във връзка с
ал.8 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с
въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: