Р Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 02.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ц.Д.,
като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 52 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление (НП) № 483556-F504849 от 10.12.2019 година на Началник на Отдел „Оперативни
дейности” – Пловдив в
Централно управление (ЦУ) на Националната
агенция за приходите
(НАП), с което на „Дасе” ЕООД с ЕИК 205454941, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, офис № 13, област Хасково, чрез адвокат Ц.А., представлявано
от управителя Теодора
Янчева Дервенкова-Полонова, за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година),
вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000
лв.
Дружеството-жалбоподател чрез законния си представител - управителя Теодора
Янчева Дервенкова-Полонова, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен, незаконосъобразен
и постановен при нарушения на материалния и процесуалния закони – не били посочени ЕГН на свидетелите,
вписани в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) (нарушение
на чл. 42, т. 7 от ЗАНН); налице било несъответствие относно фактическата
обстановка, посочена от една страна в АУАН и в НП и от друга страна – в
Протокол № 0411805 от 10.05.2019 година, поради което била налице неяснота в
какво точно нарушение е обвинено дружеството, че е извършило (нарушение по чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН); не било посочено конкретното основание, поради което
според наказващия орган дружеството било задължено лице; не ставало ясно за
какво точно нарушение е санкционирано дружеството-жалбоподател, което път
водело до различни субекти на отговорност и немотивирана била преценката за
липсата на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН (нарушение по чл. 53, ал. 1
от ЗАНН). Алтернативно от Съда се иска да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като веднага след проверката било закупено
и регистрирано фискално устройство и дружеството не било санкционирано за други
нарушения на данъчната и фискалната дисциплина.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател изпраща представител – управителя Теодора
Янчева Дервенкова-Полонова. За тях се
явява адвокат Ц.А., която пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията,
посочени в Жалбата. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на
разноските.
В съдебната фаза
се ангажират писмени
доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата
страна) - Началникът на Отдел „Оперативни дейности” –
Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призовани на
посочения съдебен адрес:***, изпращат представител – Старши юрисконсулт Мария
Костадинова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати
процесуални нарушения при издаването му, както и че не са налице предпоставките
за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли същото да бъде потвърдено. Претендират се
разноски по делото. Представен е Списък на разноските. Направено
е възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
При извършване на оперативна проверка във
връзка с кампания за проверка на автомивки по повод установяване на наличие на
фискални устройства, които да издават касови бележи на хартиен носител, на 10.07.2019
година в 11.00 часа на търговски обект – автомивка на самообслужване, състояща
се от три клетки (, всяка една от тях представляваща метална конструкция от по
около 25 кв.м.), находящ се в град *************, с работно време всеки ден от
08.00 часа до 21.00 часа, в работен режим и стопанисван от
дружеството-жалбоподател, служителите на АНО – свидетелите Ж.Г.Ж. и Д.Н.Г., в
присъствието на управителя Теодора Дервенкова-Полонова, констатират, че в
клетка № 2 (средна), функционираща от 15.01.2019 година, плащането на предлаганите услуги не се регистрира и отчита,
т.е. предлагат се услуги без функциониращо (монтирано и въведено в
експлоатация) фискално устройство, което да е вградено (монтирано) в автомат
(монетник) и да се издава фискална касова бележка на хартиен носител. Извършва
се контролна проверка, при която след пускане на монета от 1 лв. в единия от
монтираните монетници, могат да се ползват услугите на автомивката и
по-специално на клетка 2 (средна), но не се отчита (не се регистрира) осъществената
покупка на услуги във фискално устройство чрез издаване на фискална касова
бележка на хартиен носител или ръчна касова бележка от кочан, поради липса на
такова (има се предвид фискално устройство). Констатациите на служителите на
АНО са обективирани в Протокол за проверка серия АА № 0411805 от същата дата. Проверката
приключва в 13.00 часа на посочената дата.
Видно от
представените Сервизен договор № Д4379 и Свидетелство за регистрация на
фискално устройство, двата документа от дата 19.07.2019 година, е монтиран
електронен касов апарат в проверявания обект и по-специално в клетка № 2.
Предвид констатираната липса на
фискално устройство, в кръга на службата си, Ж.Г.Ж.
– Старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол”,
Дирекция „Оперативни дейности” – Пловдив, съставя против дружеството-жалбоподател
АУАН с
№ F504849 от 16.08.2019 година. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля И.К.Б. и
колегата им В.Д.С. и в присъствието на законния представител на
дружеството-нарушител. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължението при
извършване на продажба на услуги в автомивка да има функциониращо
фискално устройство, както и на обстоятелствата
по извършването му. Посочено е, че нарушението
е открито на 10.07.2019 година. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 7, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, които вписва
за нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на представител на
дружеството-нарушител – управителя Теодора Янчева Дервенкова-Полонова, която в
графата, касаеща възражения не вписва
такива против констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок (видно от
датата на пощенското клеймо, поставено на плика, с който е изпратено
Възражението) постъпва Възражение, в което е посочено, че нарушението е
маловажно поради наличие на смекчаващи вината обстоятелства – липсата на вредни
последици и нарушението е първо, поради което АУАН следва да бъде отменен.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „Оперативни
дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, издава процесното НП № 483556-F504849 от 10.12.2019 година. В издадения санкционен
акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година,
вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и налага
на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 3 000 лв. НП е редовно
връчено на представител на дружеството-жалбоподател – управителя Теодора Янчева Дервенкова-Полонова, на 07.01.2020 година,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана
и подписана с посочване на имената и длъжността на лицето, получило документа. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Както
в АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател е
извършило нарушение по чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тъй като извършва
продажба
на услуги в автомивка на самообслужване без функциониращо
фискално устройство. За това нарушение на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на нарушителя е наложено административно наказание „Имуществена
санкция”
в размер на 3 000 лв.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС,
АУАН по този закон се съставят от органите по приходите, а НП се издават от Изпълнителния
директор на НАП или от оправомощени от него длъжностни лица. Материалната компетентност на актосъставителя да
съставя АУАН за нарушения по ЗДДС е установена предвид факта, че Ж.Г.Ж. заема (към
датата на съставяне на АУАН) длъжността „Старши инспектор по приходите при ЦУ
на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол”, Дирекция „Оперативни дейности” –
Пловдив”. Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗЦУ –
ОПР - 17 от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП, Началниците
на Отдели „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП имат право съобразно териториалната
си компетентност да издават НП за нарушения, регламентирани в чл. 185 от ЗДДС. Служебно
известно е и персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното
НП.
Налична е по делото Справка от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприетата от АНО в НП,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията
на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 18.02.2020 година свидетели –
Ж.Г.Ж., И.К.Б. и Д.Н.Г.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и
Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни
се възприеха и свидетелските показания на Ж.Ж., И.Б. и Д.Г., които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост
на свидетелите. Не се установява първите двама от посочените свидетели да имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания
за критика по отношение на показанията на посочените свидетели (Ж.Ж., И.Б. и Д.Г.)
не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на НАП,
в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка
и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил
проверката и установил нарушението, и независимо от това, че лицето е в
служебно правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в
ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници
при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова). Посоченото е така предвид липсата на противоречия –
вътрешни и помежду показанията на посочените трима свидетели (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават
с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от Адмчинистративнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според
Съда показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му
извършване от дружеството-жалбоподател, с оглед установения факт за осъществявана
търговска дейност при липса на монтирано, въведено в експлоатация и използвано от
датата на започване на дейността на обекта, фискално устройство, регистрирано в
НАП, като извършените продажби не са регистрирани чрез издаване на съответния
документ. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да
е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в Деловодството
на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице
(срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
управителят на дружеството-нарушител, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен
съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП. За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни
лица от същото ведомство. При издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на
чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма
задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения;
т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да
съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по
КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Теодора Точкова. Видно е в конкретния случай, че АНО е изпълнил задълженията си
относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на
спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на дружеството-жалбоподател,
като независимо от изложеното АНО се е произнесъл в НП по така направеното
Възражение като е посочил, че последното е неоснователно.
Спазени са предвидената форма и
процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното
лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да
организира адекватно защитата си. В този ред на мисли са неоснователни
възраженията, наведени с Жалбата и касаещи неясното относно инкриминираното
нарушение. В съдържанието на АУАН и в НП словесното изписване на нарушението се
свързва само и единствено с извършвана в обекта, стопанисван от дружеството,
търговска дейност без регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация ФУ.
Включването на търговеца в обхвата на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година
е единствено във връзка със субекта на задължението, посочен в чл. 7 от
Наредбата като лице по чл. 3 от същата. В съдържанието на АУАН и на НП лисва
фактическо описание за извършено друго нарушение, включително неиздаване на документ
при извършена продажба в обекта. Правната квалификация на нарушението отразява
единствено деянието по чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Следователно, както в АУАН,
така и в НП е повдигнато обвинение за едно нарушение, съдържащо описание на
всички признаци от обективна страна.
Фактът че в АУАН и в НП е посочено, че в процесната
клетка № 2 (средна) се предлага и услугата почистване с прахосмукачка, а в
Протокола за извършена проверка - че въпросната клетка № 2 не предлага такава
услуга, не води до различен правен извод, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказаното дружество, защото коректно и точно в Акта и в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как,
при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези
конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година,
вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Т.е. Съдът счита, че
посоченото не може на самостоятелно основание да доведе до отмяна на обжалвания
акт, тъй като в случая нарушението е липсата на монтирано и въведено в експлоатация от
датата на започване на дейността на обекта и по-специална на клетка № 2
(средна), фискално устройство, регистрирано в НАП, независимо дали
в обекта се предлага или не и услугата почистване с прахосмукачка.
Действително в АУАН не са посочени ЕГН на свидетеля Б.
и на колегата й С., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че са
посочени коректно, точно и ясно трите имена и местоработата им е налице пълно
индивидуализиране на посочените лица и не е наличен проблем с тяхната
индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност, респ. призоваването им в съдебно
заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице. По отношение на цитираната в тази насока практика в
Жалбата следва да се посочи, че тя към настоящия момент не е актуална, поради
което и настоящият Съдебен състав не се съобразява с нея.
Следва да
се посочи отново за пълнота на настоящото изложение, че в АУАН не е посочен
номерът на Протокола за извършена проверка, но той е приложен към АНП и
законният представител на дружеството-жалбоподател е запознат със съдържанието
му, поради което Съдът намира, че констатирания пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение с оглед изложеното в предходния абзац.
Не е
посочена в АУАН и конкретната хипотеза на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, но тя е
конкретизирана в НП. Липсата на
допълнителна конкретизация в АУАН, не води до незаконосъобразност на НП по
изложените по-горе съображения.
Актът
и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН,
вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 193,
ал. 2 от ЗДДС. Актовете, с които се установяват
нарушенията по цитирания закон, се съставят от органите по приходите. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 16.08.2019
година актосъставителят Ж.Г.Ж. е заемал
длъжността „Старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, Главна дирекция
„Фискален контрол”, Дирекция „Оперативни дейности” – Пловдив”. Предвид
изложеното актосъставителят Ж.Ж. безспорно се явява орган
по приходите, който има правомощията по чл. 193, ал. 2 от ЗДДС,
т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по посочения закон.
Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на актосъставителя, поради
което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от когото и да било. В тази насока е и изявлението на свидетеля Ж.,
направено в открито съдебно заседание, проведено на 18.02.2020 година. Лицето,
подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ
на НАП”, чиято материална компетентност
да издава НП за нарушения по чл. 185 от ЗДДС се доказва от приетата по делото №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП, т.е. той се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС – Изпълнителния директор на НАП
по надлежния ред с административен акт - Заповед и деянието е извършено в
зоната на отговорност на ТД на НАП - Пловдив. Персоналното заемане на
длъжността от Жулиета Никова Михайлова е служебно известно на Съда.
При издаването на Акта и НП са спазени
предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на дружеството-жалбоподател и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, въвежда задължение
за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ, като текстът на
тази норма е възпроизведен в чл. 25 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година.
По смисъла на ал. 1 от посочената норма на чл. 25, лицата,
задължени да използват фискални устройства, издават фискална касова бележка за
всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ,
с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал. 4
(предишна ал. 3) на същия член
сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министерството
на финансите (МФ), вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Посоченият текст на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС гласи, че Министърът на финансите
издава Наредба, с която се определят условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във
връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност. На основание чл. 118, ал.
4 от ЗДДС
е издадена цитираната Наредба, която в чл. 7, ал. 1 не допуска лицата по чл. 3 да започнат дейност в обект при липса на монтирано и въведено в
експлоатация от датата на започване на дейността на обекта, фискално
устройство, регистрирано в НАП. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредбата лицата, извършващи
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, са длъжни да
регистрират и отчитат тези продажби чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, каквото
в настоящия случай е и дружеството-жалбоподател, поради което и наведеното в
Жалбата възражение в тази насока е неоснователно. Съгласно § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС, „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и
други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват
продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може
да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други
подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая
или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което
се извършват продажби.
От гласните и писмени
доказателства по делото се установява, че дружеството-жалбоподател е осъществило състав на
вмененото му нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на
МФ, вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тъй като в качеството си на
задължено лице е извършвало продажба на услуги в
автомивка на самообслужване (по-специално в клетка № 2 на същата), находяща се в град *************, без монтирано, въведено в експлоатация и
използвано от
датата на започване на дейността на обекта, фискално устройство, регистрирано в
НАП, като извършените
продажби не са регистрирани чрез издаване на съответния документ. Тези факти са констатирани при извършена контролна покупка (по смисъла § 1, т. 6 от ДР на Наредба № Н-18
от 13.12.2006 година на МФ) на услуга в клетка № 2 на автомивката от Инспектор по приходите. По делото е безспорно установено,
че дружеството-жалбоподател е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, като към датата на извършване на
проверката е извършвало търговска дейност в стопанисвания от него обект (автомивка на самообслужване) по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. В нито
един момент не е било спорно, че процесното съоръжение е
функционирало към дата
10.07.2019 година, тъй като от него е извършена
продажба (осъществена е
сделка във вид на продажба) на услуга (т.е. осъществявана е търговска
дейност) - извършването на продажба на услуга от обекта е
съставомерен елемент на административно нарушение, който в случая е
доказан; както и не е спорно, че в клетка № 2 на автомивката не е имало монтирано,
въведено в експлоатация и използвано фискално
устройство, регистрирано
в НАП, поради което извършените продажби не са регистрирани чрез издаване на
съответния документ. Това е потвърдил и представителя на самия жалбоподател във Възражението си срещу Акта. Ето
защо, при събраните писмени доказателства и свидетелски показания,
настоящата инстанция намира административното нарушение за доказано.
Обстоятелството, че автомивката, респ.
клетка № 2 от същата, са стопанисвани от
„Дасе” ЕООД не се оспорва от дружеството-жалбоподател; а данни за това се
съдържат както в представения по делото Протокол за извършена проверка № 0411805
от 10.07.2019 година, подписан без възражения от управителя на „Дасе” ЕООД,
така и в приложеното към Жалбата Свидетелство
за регистрация на фискално устройство от 19.07.2019 година - собственост на „Дасе”
ЕООД.
Деянието е съставомерно от обективна
страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ЕООД, доколкото се касае
за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната
страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице е
обективна и не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на
предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече
съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл са Решение № 154
от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева, Решение № 819 от 13.11.2019 година по КАНД
№ 896/2019 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова).
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно Тълкувателно решение
№ 1
от 12.12.2007 година по тълк.н.д.№ 1/2005 година на ВКС,
преценката „маловажност на случая” подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретния
случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
е изразена изрично от АНО. Отсъствието на изложени
мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение.
Извод, следващ по аргумент от
чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП (в този ред на мисли е неоснователно възражението,
наведено в Жалбата в тази насока). От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав
на административно нарушение, процесното деяние
не разкрива обществена опасност,
по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не съставлява маловажен
случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се
изисква настъпване на вредоносен резултат (обществените
отношения, регулирани с нарушената правна норма, като такива насочени към
охрана на фискалната политика на страната, се считат за засегнати в
необходимата степен, оправдаваща санкционирането на нарушителите със самия факт
на извършване на нарушението), така
и поради наличието не само на смекчаващи (липсата
на данни в кориците на делото за други подобни нарушения, ниската стойност на
продадената услуга и фактът, че представители на дружеството-жалбоподател не са
правили опити да осуетят или възпрепятстват проверката), но и
на отегчаващи (неотчитане
на неограничен брой продажби на услуги и продължителният период на продажба на
услуги в клетка № 2, считано от 15.01.2019 година без фискално устройство) обстоятелства.
Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението
като маловажно, респ. за приложението
на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук,
законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП.
Становището на Съда не се променя предвид факта, че нарушението е
отстранено непосредствено след съставяне на АУАН, тъй като подобни доводи не са от
естество да обосноват извод за маловажност на случая и са съобразени при
определяне размера на наказанието в законоустановения минимум.
ПО РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
Административнонаказателният
състав на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагане на наказание на
този, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от
ЗДДС или
на нормативен акт по неговото прилагане (, какъвто се явява
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС). Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда по
отношение на юридически лица наказание „Имуществена санкция” в размер от
3 000 лв. до 10 000 лв. Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по
размер, индивидуализиран в предвидения от закона минимален такъв.
Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 на
чл. 185 от ЗДДС.
От наличните по делото писмени доказателства – АУАН и Протокол за
извършена проверка, се установява, че има извършена контролна покупка, но за
нея няма издаден фискален бон поради липсата на монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство в обекта, нито пък е издадена касова бележка
от кочан. Дружеството-жалбоподател е санкционирано не за
неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а за това, че извършва търговска дейност в обект, в който няма
монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. В
случая несъмнено са налице данни за неотчетени от търговеца приходи. Същите са
посочени и в процесното НП. След като самият АНО е констатирал,
че вследствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи, то
правилната санкционна норма несъмнено е чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Т.е. нарушението по чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година винаги води до
неотразяване на приходи, т.е. правилно АНО не е приложил изречение второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Действително не е посочена конкретната хипотеза на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, отнасяща се до настоящия случай, а именно изречение първо,
но в НП е
направено достатъчно ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което
не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират,
съответно не е нарушено по никакъв начин правото на
лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Правна възможност за намаляване на наложеното
административно наказание не съществува, предвид факта, че административната санкция е определена в
минималния размер, поради което по пряк аргумент от закона липсва
основание за определянето й под
този минимум. Фактът, че дружеството-жалбоподател е
взело веднага мерки за отстраняването на
нарушението
е бил отчетен от наказващия орган при определяне на санкцията, която е в
минимален размер. Така наложеното с
обжалваното НП наказание Съдът намира за справедливо и съответстващо на извършеното нарушение,
както и за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди дружеството-нарушител към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
По
разноските:
По делото се констатираха действително направени
разноски от страна на дружеството-жалбоподател в размер на 450 лв. за адвокатски хонорар и от страна на АНО – 100 лв. за юрисконсулство възнаграждение,
съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списъци на разноските.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно ал. 5 на посочената разпоредба в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от Съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК когато страната е била
представлявана от юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от ЗПП. В случая е представен Списък по чл. 80 от ГПК от страна
на АНО. Досежно
размера на юрисконсултското възнаграждение за защита в производства по ЗАНН,
Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, според която норма за защита в производствата по ЗАНН възнаграждението е
от 80 лв. до 120 лв., заключава, че за настоящото производство справедлив
размер на юрисконсултско възнаграждение е сума от 80 лв. За да определи този
размер, Съдът се съобрази с фактическата и правна сложност на делото, както и с
развитието на производството – работата на юрисконсулта се състоеше в явяване в едно съдебно заседание. За разликата до пълния претендиран
размер от 100 лв. искането следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото, искането на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение
следва да се остави без уважение.
Доколкото преди
изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда
на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на НАП,
е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да присъди сторените в настоящото
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение именно на НАП.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно НП № 483556-F504849 от 10.12.2019 година на Началник на Отдел „Оперативни
дейности” – Пловдив в ЦУ
на НАП, с
което на „Дасе” ЕООД с ЕИК 205454941, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Теодора
Янчева Дервенкова-Полонова, за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година,
вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, е
наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 3 000
лв.
На основание чл. 63, ал. 3, вр.ал. 5 от ЗАНН, ОСЪЖДА „Дасе” ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Теодора Янчева Дервенкова-Полонова, ДА ЗАПЛАТИ на НАП с адрес: град София, ул.„Дондуков” № 52, сумата от 80
лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производството, като искането в
останалата част за разликата от 80 лв. до 100 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Дасе” ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Теодора Янчева Дервенкова-Полонова, за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)