Решение по дело №6716/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 25 ноември 2019 г.)
Съдия: Ива Илиева Стойчева-Коджабашева
Дело: 20182230106716
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 1232

 

гр. Сливен, 06.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6716 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е доставял ежемесечно питейна вода на ответника, в качеството му на потребител на ВиК услуги, в периода от 01.12.2015 г. до 31.07.2016 г. в имот, находящ се в гр. Сливен, ул. „Слънчева поляна“ № 29, за което били издавани фактури. За този обект ответникът имал открита партида в регистрите на ВиК - Сливен. Доставената и консумирана питейна вода по партидата се отчитала от представител на ищцовото дружество и стойността на изразходваното количество се фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на партидата възниквало задължение в 30-дневен срок да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители, като при неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.

Иска се да се признае за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответникът В.С.К., ЕГН: **********, дължи сумата от 85,39 лева - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.12.2015 г. до 31.07.2016 г. в имот, находящ се в гр. Сливен, ул. „Слънчева поляна“ № 29, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 4266/2018 г. по описа на СлРС, до окончателното изплащане на задължението и сумата от 18,31 лева - мораторна лихва, изчислена за периода от забавата до 02.08.2016 г. Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез назначения си особен представител - адвокат. Изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете, тъй като липсват доказателства за наличие на договорни отношения между страните, за използване на предоставените ВиК услуги от ответника, както и че имотът е свързан към канализацията на града.  

В съдебно заседание ищцовото дружество чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявените искове и моли съда изцяло да ги уважи и да присъди направените в исковото и заповедното производство разноски.

Ответникът се представлява от адвокат, редовно преупълномощен от назначения му особен представител - адвокат, чрез който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като писмено доказателство по делото карнет за физически лица, издаден от ищцовото дружество, ответникът има открита партида в регистрите на „ВиК - Сливен“ ООД за обект с Абонатен № 15328 в гр. Сливен, ул. „Слънчева поляна“ № 29.

В представените по делото фактури и карнет е отбелязано обстоятелството, че процесният имот на ответника е с монтиран изправен индивидуален водомер.

Видно от писмените доказателства по делото през процесния период на ответника са били начислявани различни количества доставена и отведена вода като през м. декември 2015 г. са начислени 8 кубика, през м. януари 2016 г. - 6 кубика, а от м. февруари 2016 г. до м. юли 2016 г. - по 5 кубика месечно. В графата „Подпис“ на карнета фигурира подпис на потребителя за отчетените показания на водомера за м. февруари 2016 г.

От приетите като писмени доказателства по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.03.2016 г. и 3 броя скици се установява, че ответникът В.С.К. е собственик на ½ част от процесния имот, в съсобственост с лицето Иван С.К.. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 20.07.2016 г. и е вписано на 25.07.2016 г.

По заявление на ищеца било образувано ч. гр. д. № 4266/2018 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2346/22.08.2018 г. срещу ответника за сумите от 85,39 лева - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.12.2015 г. до 31.07.2016 г. в имота на ответника, находящ се в гр. Сливен, ул. „Слънчева поляна“ № 29, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 18,31 лева - мораторна лихва, изчислена за периода от забавата до 02.08.2018 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените установителни искове са процесуално допустими.

Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.

С оглед разпределената доказателствена тежест съдът намира предявените искове за частично основателни.

Установи се от събраните по делото доказателства, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на „ВиК“ ООД - Сливен, в сила от 05.10.2014 г. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, правоотношението във връзка с предоставяне на ВиК услуги и заплащане на тяхната стойност се урежда от публично известни общи условия. За да възникне правоотношение по доставка на ВиК услуги срещу заплащане на тяхната цена, не е необходимо да бъде сключван индивидуален договор, достатъчно е общите условия да са публично известни. Страни по правоотношението са от една страна ВиК операторът, а от друга - потребителят на услугите. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени жилища и нежилищни имоти. Общите условия на „ВиК“ ООД - Сливен са публично известни, тъй като са публикувани на интернет адреса на ищцовото дружество.

Видно от положения в карнета подпис на потребителя за м. февруари 2016 г., имотът е бил водоснабден и включен в канализацията на града през процесния период.

Установи се обаче от представените писмени доказателства, че ответникът е бил собственик през процесния период на ½ ид. част от имота в гр. Сливен, ул. „Слънчева поляна“ № 29. Всеки от съсобствениците отговаря за задълженията на имота съобразно притежаваната от него квота в съсобствеността, поради което ответникът следва да отговаря единствено за ½ от задълженията на имота. Ето защо предявеният иск се явява частично основателен до размера на ½ от претендираната сума за главница, а именно 42,70 лв. и следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния претендиран размер от 85,39 лв.

Предвид частичната основателност на главния иск за главница и липсата на доказано плащане от страна на ответника на отделните месечни суми, представляващи като сбор общия размер на главницата, то частично основателен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва за периода от началото на забавата - 30.01.2016 г. до 02.08.2018 г., който следва да бъде уважен съответно за сумата от 9,16 лв. и отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния претендиран размер от 18,31 лв.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете. Ето защо от общо направени от ищеца разноски в размер на 611,00 лева, от които 26,00 лева - заплатена държавна такса в производството по ч. гр. д. № 4266/2018 г. по описа на РС - Сливен, както и 75 лева - държавна такса, 150 лева - депозит за особен представител и 360 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, направени в настоящото исково производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 305,50 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.К., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от управителя Веселин Рашев, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 42,70 лв. /четиридесет и два лева и седемдесет стотинки/ - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.12.2015 г. до 31.07.2016 г. в имот, находящ се в гр. Сливен, ул. „Слънчева поляна“ № 29, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 9,16 лв. /девет лева и шестнадесет стотинки/ - мораторна лихва, изчислена за периода от началото на забавата до 02.08.2018 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 2346/22.08.2018 г. по ч. гр. д. № 4266/2018 г. по описа на СлРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове като НЕОСНОВАТЕЛНИ за разликата над уважения размер от 42,70 лв. до пълния предявен размер от 85,39 лв. и за разликата над уважения размер от 9,16 лв. до пълния предявен размер от 18,31 лв.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.С.К., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от управителя Веселин Рашев, сумата от 305,50 лв. /триста и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски по делото в общ размер, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: