№ 209
гр. Варна, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.нова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900542 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно кумулативно
съединени искове от “Ново Финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Варна,
ул. „И.н Страцимир“ № 2 бул."Симеоновско шосе" № 67А срещу Д. М. Д., ЕГН **********,
гр. Варна с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: • 95 500,00 лв.
(деветдесет и пет хиляди и петстотин лева), представляваща неплатена главница по договор
за заем № 594-ВН-05.12.2019 г. от 05.12.2019 г.; • 7 958,35 лв. (седем хиляди деветстотин
петдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки) – договорна лихва на осн. чл. 2.2, б. „ж“ и
„з“ oт договор за заем № 594-ВН-05.12.2019 г. от 05.12.2019 г. за периода 07.02.2023 г. -
06.07.2023 г.; • 278,44 лв. (двеста седемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки) –
законна лихва по върху главницата от 95 500,00 лв. по договор за заем № 594-ВН-05.12.2019
г. от 05.12.2019 г., считано от датата на прекратяване на договора 06.07.2023 г. до датата на
подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК – 17.07.2023 г.; • 4 500,00 лв. (четири хиляди и
петстотин лева), представляваща неплатена главница, по договор за заем № 592-ВН-
04.12.2019 г. от 04.12.2019 г.; • 375,00 лв. (триста седемдесет и пет лева) – договорна лихва
на осн. чл. 2.2, б. „ж“ и „з“ по договор за заем №592-ВН-04.12.2019 г. от 04.12.2019г. за
периода 07.02.2023г. - 06.07.2023г.; • 13,12 лв. (тринадесет лева и дванадесет стотинки) –
законна лихва върху главницата от 4 500,00 лв. по договор за заем № 592-ВН-04.12.2019 г.
от 04.12.2019 г., считано от датата на прекратяване на договора 06.07.2023 г. до датата на
подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК — 17.07.2023 г.; • законна лихва върху главниците
по двата договора за заем, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до
окончателно погасяване на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК № 4199/19.07.2023 г. по ч.гр.д.
№ 9179/2023 по описа на PC – Варна. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
Ищецът твърди, че между него и ответницата са сключени два договора за заем
съответно от 05.12.2019 г. за сумата 95 500,00 лв. и от 04.12.2019 г. – за сумата 4 500,00 лв.
при общи условия и предварително представен стандартен европейски формуляр за
информация на потребителските кредити. Сочи, че по договорите бил уговорен фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 20 % като длъжникът следвало да заплаща по
1
погасителен план към договора само дължимата лихва под формата на месечни вноски до
06-то число на всеки месец, а предоставената в заем главница била дължима при изтичане на
уговорения срок на договорите. Съгласно чл. 2.7. от договорите за заем при забава в
погасяване на дължимата вноска с повече от 30 дни след изтичане срока на плащане, цялото
вземане ставало предсрочно изискуемо и за заемодателя съществувало правото да прекрати
договора и да иска предсрочно погасяване на заемната сума. Поради неизпълнение на
задълженията от страна на ответника за заплащане на сумите по договорите, се сочи, че
ищецът е упражнил правото си на едностранно прекратяване с покани, връчени лично на
длъжника, считано от 06.07.2023 г. и съответно обявяване на договорите за предсрочно
изискуеми, като се претендират неплатените задължения. Така по договорите дължими били
предоставените в заем главници, както и възнаградителната лихва върху главниците в
размер на 20 % годишно, разпределена на равни месечни вноски, дължима до 10-то число на
месеца с начална дата падежа на всяка неплатена месечна вноска до датата на
прекратяването (07.02.2023 – 06.07.2023 г.). Претендира се и законна лихва върху
главниците за периода от прекратяването на договорите до подаване на заявлението по чл.
417 ГПК – 06.07.2023 г. - 17.07.2023 г.
В законовия едномесечен срок е подаден отговор на исковата молба, с който
ответницата Д. М. Д. оспорва предявените установителни искове като неоснователни.
Издадената в заповедното производство заповед за незабавно изпълнение била с посочено
основание Нотариален за акт за учредяване на договорна ипотека от 11.12.2019 г., в който
били обективирани договор за заем № 594-ВН-05.12.2019 г. и договор за заем № 592-ВН-
04.12.2019 г., а искът по чл. 422 ГПК бил с различно основание – само посочените договори
за заем, което било основание за отхвърляне на предявените искове. Твърди, че претенциите
на ищцовото дружество, произтичащи от цитираните договори се предявяват за втори път,
поради което препраща към мотивите на Разпореждане № 4506/08.02.2022 г. постановено по
ч.гр.д. № 16838/2021г. ВРС 33 състав, според което нотариалният акт не може да послужи
като документ по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист и съдът не е следвало да издава ЗНИ и ИЛ. Претенции на ищеца,
произтичащи от процесните договори, били предмет на ч.гр.д. № 16840/2021г. и ч.гр.д. №
16894/2021г. по описа на ВРС, по които било заявено, че прекратяването на договорите се
осъществило чрез покана, връчена лично на длъжника на 15.11.2021 г. Твърди, че е
невъзможно повторно прекратяване на договорите за заем на 06.07.2023 г., а
възнаградителна лихва след датата на прекратяване на договорите (15.11.2021г.) не се
дължи. Касаело се за вземане, основано на упражнено право на разваляне на договор, за
което не били налице основанията за издаване на ЗИ по чл. 417, т. 2 и 3 от ГПК (т.4а от ТР
№ 3/2013 на ОСГТК). Прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договорите.
Поради обезпечаване на заема с договорна ипотека, приложими били изискванията на
ЗКНИП и попадали в защитата, осигурена от ЗЗП. Не били спазени изискванията на чл. 24,
ал. 1, т.7 от ЗКНИП относно погасителния план към договора за кредит. Уговарянето на
вноски по кредита, които погасявали единствено начислена възнаградителна лихва без
никаква част от дължимата главница, не било съобразно с посоченото в Европейския
стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ), тъй като погасителните вноски следвало
да представляват сбор от дължимите лихва, главница и когато е приложимо – другите
дължими разходи. Не било уточнено какви точно разходи по кредита се включват в
посочения ГПР и единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не било достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Това водело до нарушение на основното
изискване за сключване на договора по разбираем начин – чл. 24, ал. 1 ЗКНИП, тъй като по
този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. По отношение на чл. 2.2. б. „и" от
процесните договори, в които било предвидено, че дължимите лихви се начисляват на база
360/360 дни годишно и 30/30 дни месечно се счита, че са в противоречие с чл. 2 б. „в" от
Приложение № 1 от ЗКНИП, представляващо нарушение на чл. 25 ал. 1 т. 9 от ЗКНИП,
което съгласно чл. 38 от ЗКНИП било основание за нищожност на процесните договори и
нарушение на чл. 24 ал. 1 т. 11 от ЗКНИП, въздигнато като самостоятелно основание за
недействителност на договора за кредит. Посочва, че между страните имало сключени още
два договора за заем – Договор за заем № 798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020 г. и Договор за
заем №795-ВН-16.06.2020 от 16.06.2020 г. обезпечени чрез договорна ипотека върху
2
недвижим имот. Поради нередовно погасяване на задълженията от ответницата, ищцовото
дружество се е снабдило със ЗНИ и ИЛ срещу нея по ч.гр.д. № 15151/2021г. и било
образувано ИД № 20218950402857. На 25.02.2022г. между страните била сключена
спогодба, въз основа на която длъжницата признала задължения в общ размер 261 321,44
лева и на 21.03.2023 г. заплатила на ищеца общо сумата в размер на 18 100 лв. Ответницата
била превела на ищеца 20 000 лв. по процесните договори с платежно нареждане от
13.12.2019 г.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли за
уважаване на исковите претенции така, както са предявени. Процесуалният представител на
ответницата пледира за отхвърляне на исковете.
В писмена защита ищецът поддържа предявените искове и моли за тяхното
уважаване по съображенията изложени в хода на делото.
В писмена защита особеният представител на ответника се придържа към
направените възражения и изложените доводи настоявайки, че договорите за кредит са
нищожни поради противоречие на императивни разпоредби от ЗКНИП и ЗЗП.
І. По допустимостта на исковете.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 9179/2023 на Районен съд – Варна, на 18.07.2023 г.
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумите
и на основанията посочени в исковата молба, по което е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 4199/19.07.2023 г. Видно от приложената покана за доброволно изпълнение,
съобщенията до длъжника ведно със заповедта са връчени на 02.08.2023 г. На същата дата е
подадено възражение по чл. 414 от ГПК, поради което заповедният съд на осн. чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК е дал указания на заявителя за предявяване на иск относно вземането. Заявителят
е уведомен на 23.08.2023 г. Искова молба е подадена на 21.09.2023 г. чрез куриер, т.е. в
преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Процесуалната легитимация на
страните съответства на изложеното в исковата молба. Обстоятелството, че за издаване на
заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е послужил като основание нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека, в който са възпроизведени съществените уговорки на
сключените между страните договор за заем № 594-ВН-05.12.2019 г. и договор за заем №
592-ВН-04.12.2019 г., не променя основанието на предявените искове, а именно конкретно
посочени договори за заем, обективирани в различни документи. Относно твърдението за
извършено прекратяване на договорите едновременно с обявяването на вземанията за
предсрочно изискуеми, съдът намира, че независимо от използваната формулировка в
случая не се касае за едностранно разваляне на договорите по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, а
за упражняване на субективното потестативно право на кредитора да обяви вземанията си
произтичащи от договорите за заем за предсрочно изискуеми при наличие на
предпоставките, уговорени между страните. В този смисъл възражението на ответницата за
недопустимост на заповедното производство, с оглед на дадените в т. 4.а. от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, разяснения, е
неоснователно. Не са налице отрицателни процесуални предпоставки. Производството,
предмет на ч.гр.д. № 1740/2023 г. по описа на ВРС, по което има влязла в сила заповед за
изпълнение, се отнася за вземания за договорни лихви по процесните договори за кредит, но
за период, който не е предмет на настоящото дело (л. 195-201). Същото има значение за
спора, но не обуславя недопустимост на предявените искове.
ІІ. По съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2
вр. чл. 12 ГПК приема от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство по делото Договор за заем № 594-ВН-05.12.2019 г. се
установява, че “Ново Финанс“ ООД се е задължило да предостави Д. М. Д. с постоянен адрес
в гр. Варна заем в размер на 95 500 лева за срок от 60 месеца с краен срок за погасяване
06.12.2024 г. Уговорено е усвояване на сумата на части чрез заверка на банковата сметка на
заемополучателя и на трето посочено в договора лице. Условие за усвояване на отпуснатия
заем е заемополучателят да внесе гаранционна вноска в размер на 20 % от общия размер на
заема. Уговорено е, че заемодателят има право да прихваща от гаранционната вноска
дължимите суми за първите 12 месеца по погасителния план. Уговорен е фиксиран годишен
3
лихвен процент в размер на 20 %. Връщането на заема следва да се извърши еднократно на
датата на падежа – 06.12.2024 г. Съгласно подписан между страните погасителен план до
тази дата заемополучателят дължи само начислената лихва на месечни вноски с падеж 6-то
число на всеки месец. Съгласно чл. 2.7. от договора за заем при забава в погасяване на
дължимата вноска с повече от 30 дни, кредиторът има право да обяви вземането за изцяло
предсрочно изискуемо. По делото е представен стандартизиран европейски формуляр (СЕФ)
по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗКНИП, подписан от ответницата. Видно от СЕФ и
договора за кредит годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 20 %. Уговорено е
вземанията на кредитора да бъдат обезпечени с договорна ипотека върху самостоятелни
обект в сграда с идентификатори 10135.2563.374.2.6 – апартамент и 10135.2563.374.2.23 –
гараж.
Видно от договор за заем № 592-ВН-04.12.2019 г. от 04.12.2019 г. при същите
условия относно срок, лихвен процент, ГПР, начин на издължаване, обезпечение и др.
ищецът е предоставил на ответницата и заем в размер на 4 500 лева, за който също е
представен СЕФ, подписан от ответницата.
Същественото съдържание на двата договора е възпроизведено в представения в
заповедното производство и приложен по ч.г.д. № 9179/2023 г. Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека вх.рег. № 33614, дв.вх.рег. № 33301, акт № 74, том ХIV,
дело № 20352 от 11.12.2019 г. вписан в Агенцията по вписванията, Служба по вписванията –
Варна, който от своя страна препраща към всеки от договорите за заем.
От представената покана за доброволно изпълнение и изявление за прекратяване (без
дата) е видно, че ищецът е отправил към ответницата изявление за прекратяване на двата
договора за заем като се е позовал на т. 2.7 с идентично съдържание във всеки от
договорите, съгласно която при забава за плащане на погасителна вноска повече от 30 дни
заемодателят има право да обяви предсрочна изискуемост на вземанията си и да прекрати
действието на договора. Посочено е, че считано от 06.07.2023 г. действието на договорите се
прекратява и вземанията по тях стават предсрочно изискуеми. Поканата е връчена лично на
ответницата на 06.07.2023 г. чрез ЧСИ Л. С., рег. № 895.
За доказване усвояването на кредита и размера на дължимите суми по делото е
изслушано и прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
оспорено от ответницата, което на основание чл. 202 от ГПК съдът кредитира като
обосновано и ясно.
Според експертизата, сумата по Договор за заем № 594 – ВН-05.12.2019 г. в размер
на 95 500,00 лева е предоставена по банков път като следва: на 11.12.2019 г. – 19 020,00
лева; на 11.12.2019 г. – 33 000,00 лева; на 13.12.2019 г. – 27 080,00 лева; на 23.01.2020 г. – 6
400,00 лева и на 03.02.2020 г. – 10 000,00 лева по сметка на Д. М. Д.. Ответницата е
заплатила гаранционна вноска в размер на 20 % от стойността на заемната сума или 19
100,00 лева на 13.12.2019 г., която е била използвана за покрИ.не на задълженията по
договора за периода 06.12.2019 г. до 06.12.2020 г., общо 12 падежни вноски за
възнаградителна лихва в размер на 1 591,67 лева всяка. Следващото плащане на задължения
по договора е извършено на 07.05.2021 г. по банков път в общ размер на 5 000,00 лева,
които са разпределени за погасяване на задължения по двата договора, като сума в размер на
4 775,00 лева е отнесена по Договор № 594 – ВН-05.12.2019 г., с която са закрити
задължения с падежни дати от 06.01.2021 г. до 06.03.2021 г. (три вноски за възнаградителна
лихва в размер на 1 591,67 лева всяка). Последното осчетоводено плащане е на 21.03.2023 г.
в общ размер на 10 000,00 лева, които са разпределени за погасяване на задължения по двата
договора, като сума в размер на 9 550,02 лева е отнесена по Договор № 594 – ВН-05.12.2019
г., с която са закрити задължения с падежни дати от 06.04.2021 г. до 06.09.2021 г. (шест
вноски за възнаградителна лихва в размер на 1 591,67 лева всяка). След тази дата няма
отразени плащания на задължения по договора. През периода са начислявани задължения
само за лихви. Общият размер на платените задължения е 33 425,07 лева. Според вещото
лице, за периода от 07.02.2023 г. до 06.07.2023 г. дължимата договорна възнаградителна
лихва е в размер на 7 958,35 лева.
Сумата по Договор за заем № 592 – ВН-04.12.2019 г. в размер на 4500,00 лева е
предоставена на ответницата в брой на 04.12.2019 г. Ответницата е заплатила гаранционна
вноска в размер на 20 % от сумата на кредита или 900,00 лева по банков път на 13.12.2019 г.
4
Платената гаранционна вноска в размер на 900,00 лева е използвана за покрИ.не на
задълженията по договора за периода 06.12.2019 г. до 06.12.2020 г., общо 12 падежни вноски
за възнаградителна лихва по 75,00 лева. Следващото плащане е на 07.05.2021 г. в общ
размер на 5 000,00 лева, които са разпределени за погасяване на задължения по двата
договора, като сума в размер на 225,00 лева е отнесена по Договор № 592 – ВН-04.12.2019
г., с която са закрити задължения с падежни дати от 06.01.2021 г. до 06.03.2021 г. Следващо
плащане на 01.02.2023 г. в размер на 300,00 лева по банков път, с което са закрити
задължения с падежни дати от 06.04.2021 г. до 06.07.2021 г. Последното плащане е на
21.03.2023 г. в общ размер на 10 000,00 лева, които са разпределени за погасяване на
задължения по двата договора като сума в размер на 449,98 лева е отнесена по Договор №
592 – ВН-04.12.2019 г., с която са закрити задължения с падежни дати от 06.08.2021 г. до
06.01.2022 г. След тази дата при ищеца няма отразени плащания на задължения по договора.
През периода са начислявани задължения само за лихви. Общият размер на платените
задължения е 1 874,98 лева. Според вещото лице, дължимата договорна възнаградителна
лихва за периода от 07.02.2023 г. до 06.07.2023 г. е в размер на 375,00 лева.
Според вещото лице няма извършвани плащания по отношение на главницата и по
двата договора. Размерът на дължимата главница по Договор за заем № 594 – ВН-05.12.2019
г. е 95 500,00 лева, а по Договор за заем № 592 – ВН-04.12.2019 г. е 4500,00 лева.
По делото са приети като доказателства представени от ответницата уведомителни
писма №№ 260 и 261 от 15.11.2021 г. заедно с разписки за връчването им лично на
ответницата на дата 15.11.2021 г. Видно от съдържанието на писмата, с писмо № 260 е
прекратено действието и е обявена предсрочна изискуемост на вземанията на кредитора по
договор за заем № 592-ВН-04.12.2019 г., а с писмо № 261 е прекратено действието и е
обявена предсрочна изискуемост на вземанията на кредитора по договор за заем № 594-ВН-
04.12.2019 г. като е посочено, че е налице забава за плащане на дължимите вноски повече от
30 дни – основание по т. 2.7 от всеки от договорите.
Представен е от ответницата Договор за спогодба от 25.02.2022 г., подписан от
страните по настоящото дело, в който е констатирано, че ищецът е предоставил на
ответницата заемни парични средства по четири договора за заем №№ 594-ВН-05.12.2019,
592-ВН-04.12.2019, 798-ВН-17.06.2020 и 795-ВН-16.06.2020, всички обезпечени договорна
ипотека върху недвижим имот собственост на длъжника. Допълнителни споразумения
между страните не са сключвани. Посочено е, че към датата на спогодбата длъжницата е
просрочила своите задължения по четирите договора, поради което кредиторът е обявил
тяхната предсрочна изискуемост на основание чл. 2.7 от всеки договор. Дата на настъпване
на предсрочната изискуемост не е посочена. Страните са констатирали, че към 25.02.2022 г.
задълженията, произтичащи от четирите договора за заем, са в общ размер на 256 506,36 лв.,
в т.ч. главници в пълен размер, възнаградителни лихви, неустойки и наказателни лихви. В
частност, по договори за заем №№ 594-ВН-05.12.2019 и 592-ВН- 04.12.2019 са посочени
задължения за главници, съответно, 95 500,00 лв. и 4 500,00 лв. и за възнаградителни лихви,
съотв., 13 476,11 лв. и 635,00 лв. за периода 06.03.2021г. - 15.11.2021 г., а по договори за
заем №№ 798-ВН-17.06.2020 и 795-ВН-16.06.2020 г. са посочени задължения за главници,
съответно, 10 000,00 лв. и 1 000,00 лв. и за възнаградителни лихви, съотв., 3 305,56 лв. и
330,56 лв. за периода 17.06.2020г. - 06.10.2021 г. Длъжникът Д. М. Д. е заявила, че е съгласна
и с подписване на спогодбата признава напълно и безусловно съществуването и наличието
на описаните задължения в тяхната цялост – главници, възнаградителни лихви, такси,
неустойки, наказателни лихви, закони лихви, разноски и др. След извършеното признание
на дълга в посочения общ размер, страните са се споразумели длъжникът да заплати
разсрочено чрез равни месечни вноски в размер на 1 400,00 лв. всяка за срок от 60 месеца
сумата от 195 000,00 лв. като в края на периода следва да заплати пълния остатъчен размер
от сумата. Посочено е, че сумата от 195 000,00 лв. представлява окончателно уреждане на
финансовите отношения между страните, свързани със задълженията произтичащи от
четирите сключени договора за заем, като тази сума е резултат от направени взаимни
компромиси и отстъпки на всяко и всички задължения, включващи главници,
възнаградителни лихви, наказателни лихви, такси, неустойки, разноски по съдебни
производства, законни лихви и адв. хонорари, като сумата е в определения размер, само в
случай на изпълнение на всички задължения на длъжника съобразно уговорките на страните
5
обективирани в договора за спогодба. Съгласно чл. 9, в случай че страните не изпълнят
своите задължения съгласно уговореното в спогодбата в съответните срок, размер и начин,
действието на спогодбата се прекратява, като всички и всякакви права, с които разполагат,
се възстановяват.
Приети са като доказателства по делото 10 броя вносни бележки за извършени от
ответницата в полза на ищеца плащания в периода от 25.03.2022 г. до 01.02.2023 г. на
различни суми вариращи в диапазона от 300 до 1 400 лева в общ размер на 8 100,00 лева с
посочено основание във всеки от платежните документи „по споразумение“. Представената
вносна бележка от 28.03.2023 г. за сумата от 100 лева е с основание „референция по
договори“ и няма отношение към размера на задълженията.
От представените от ответницата заявление за издаване на заповед за изпълнение №
11977/15.02.2023 г., Разпореждане № 6479/17.02.2023 г. и Заповед № 768/17.02.2023 г. по
ч.гр.д. № 1740/2023 г. на ВРС е видно, че Д. Д. е осъдена да заплати на ищеца 36 608,41 лева
– възнаградителна лихва върху главницата от 95 000,00 лева за периода от 07.03.2021 г. до
06.02.2023 г. – парично вземане по Договор за заем № 594-ВН-05.12.2019 г., и 1 725,00 лева
– възнаградителна лихва върху главницата от 4 500,00 лева за периода от 07.03.2021 г. до
06.02.2023 г. – парично вземане по Договор за заем № 592-ВН-04.12.2019 г.
На настоящия съдебен състав е служебно известно т.д. № 306/2023 г. по описа на
ВОС, ТО, производството по което е образувано по предявени от Д. М. Д. срещу „Ново
Финанс“ ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 38 от ЗКНИП, вр. чл.24, ал.1, т. 7, 9 и 11 от ЗКНИП за прогласяване
нищожността на Договор за заем № 594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019 г., Договор за заем №
592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019 г., Договор за заем № 798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020 г. и
Договор за заем № 795-BН-16.06.2020 от 16.06.2020 г., на основание чл. 24, ал.1, т. 7, 9 и 11
от ЗКНИП. С влязло в сила определение № 862/14.06.2023 г. производството по делото е
прекратено поради недопустимост на предявените искове за нищожност на процесните
договори за кредит, въз основа на които срещу ищеца има издадени влезли в сила заповеди
за изпълнение по ч.гр.д. № 15151/2021 г. и ч.гр.д. № 1740/2023 г. на ВРС.
Въз основа на така установените по делото факти съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск за установяване съществуването на вземане, обективирано в заповед
за изпълнение, по който ищецът носи тежестта да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните по договора за кредит; предоставянето на кредита на
кредитополучателя и размера на усвоената сума; обявяването и датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита; размера на претендираните вземания за главница,
лихви и такси по предоставения кредит.
От събраните по делото доказателства – писмени, в т.ч. договор за кредит ведно с
погасителен план към същия, надлежно подписани от страните и неоспорени по отношение
на тяхната истинност, и заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, по несъмнен начин се установява сключването на два договора за заем
съответно от 05.12.2019 г. за сумата 95 500,00 лв. и от 04.12.2019 г. – за сумата 4 500,00 лв. и
усвояването от ответницата на предоставените от ищеца парични суми в уговорените
размери.
Ответницата е направила възражения за нищожност на отделни уговорки в
договорите за заем, както и на договорите като цяло, поради неспазване на изискванията на
чл. 24, ал. 1, т. 7 и 9 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП).
Съгласно чл. 38 от ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24,
ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен. Безспорно ответницата има
качеството потребител по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 20 от ЗКНИП, съгласно
която "потребител" е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит за
недвижим имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална
дейност, и за процесните договори за заем са приложими разпоредбите на ЗКНИП,
доколкото и двата заема са обезпечени с ипотека върху недвижим имот – чл. 1, ал. 2
ЗКНИП.
Съдът намира възраженията за нищожност на договорите за заем, както и за
6
нищожност на отделните клаузи от договорите, касаещи посочения годишен процент на
разходите, размер на годишна лихва и начин на изчисляване на същата, съдържание на
погасителния план, за преклудирани.
Съображенията за това са същите, като изложените в определение № 862/14.06.2023 г.
по т.д. № 306/2023 г. по описа на ВОС, ТО, с което производството по делото е прекратено
поради недопустимост на предявените искове за нищожност на сключените между страните
четири договора за заем, в т.ч. процесните договори №№ 594-ВН-05.12.2019 и 592-ВН-
04.12.2019. Накратко те са следните:
Неподаването на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в
сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 или чл. 415, ал.1
ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК.
Със стабилизиране на заповедта за изпълнение се преклудират всички възражения на
длъжника по отношение на фактите, съществували до влизането й в сила, и имащи значение
за претендираното право. Установителното действие на влязлата в сила заповед за
изпълнение се разпростира и върху правопораждащите факти на вземането, включително
валидността на източника на облигационното правоотношение. Нищожността като вид
недействителност е винаги изначална. Пропускът на длъжника да подаде възражение по чл.
414 от ГПК е пречка за позоваване на нищожността на договора в последващ момент.
Предвид установеното по несъмнен начин и неоспорено от ответницата усвояване на
сумите (главници) по двата договора за заем, следва да се разгледат възраженията, касаещи
правилното изчисляване на размера на дължимите суми, съответно обуславящите ги
възражения за датата на настъпване на предсрочната изискуемост и извършените от
ответницата плащания.
Правото на кредитора да обяви вземането си произтичащо от договор за кредит за
предсрочно изискуемо представлява преобразуващо субективно право, което се упражнява с
едностранно волеизявление на неговия носител. Волеизявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост следва да бъде отправено към лицето, в отношенията с което се
цели настъпването на исканата правна промяна, в случая ответника. Актът, чрез който се
извършва упражнението на преобразуващото субективно право, е нов юридически факт.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. Доколкото при предсрочната изискуемост длъжникът губи
преимуществото на срока, настъпването й представлява краен срок за издължаване на
кредита.
Ищецът не оспорва твърдението на ответницата, че с уведомителни писма №№ 260 и
261, връчени лично на ответницата на 15.11.2021 г., е обявена предсрочна изискуемост на
вземанията на кредитора по двата процесни договора за заем поради забава за плащане на
дължимите вноски повече от 30 дни – основание по т. 2.7 от всеки от договорите.
Обявяването на вземанията за предсрочно изискуеми е изрично потвърдено от ищеца в
сключения между страните Договор за спогодба от 25.02.2022 г., без в същия да се сочи
друга дата на осъществяване на този факт.
С оглед събраните по делото доказателства, в т.ч. заключението на вещото лице по
допуснатата ССЕ, съдът намира, че по делото е безспорно установено обстоятелството, че
към датата на връчване на представените от ответницата изявления на кредитора за
обявяване на задълженията по договорите за заем за предсрочно изискуеми – 15.11.2021 г.,
предпоставките за упражняване на това право са били осъществени, тъй като след
извършеното на 07.05.2021 г. плащане, с което са били погасени вноски по двата договора за
заем с падежи до 06.03.2021 г., не са налице данни и твърдения за други плащания,
извършени преди сключване на договора за спогодба от 25.02.2022 г.
Ето защо, съдът приема, че ищецът е упражнил надлежно правото да обяви
вземанията си за предсрочно изискуеми още на 15.11.2021 г., а не на твърдяната в исковата
молба дата 06.07.2023 г. Налице е изрично волеизявление на кредитора за предсрочна
изискуемост при спазване на фактическия състав, установен в договора, а именно допусната
7
забава в плащанията, представляваща случай на неизпълнение по смисъла на т. 2.7 от
договорите за заем. След настъпване на преобразуващия ефект на отправеното до
заемополучателя изявление, повторното упражняване на 06.07.2023 г. от кредитора на
правото да иска предсрочно погасяване на задълженията не е породило правно действие.
Договорът за спогодба от 25.02.2022 г. би имал значение на юридически факт,
съставляващ ново основание за възникване на вземанията на кредитора, при положение, че
бе запазил регулиращото си действие в отношенията между страните. В случая, съгласно
изричната уговорка на чл. 9 от договора, действието на спогодбата е прекратено поради
неизпълнение на поетите от ответницата задължения, за което страните не спорят, а правата
и задълженията са възстановени в обема от преди сключване на договора за спогодба.
Размерът на задълженията за договорна лихва е обусловен от датата на настъпване на
падежа на задълженията, в т.ч. в хипотезата на обявена от кредитора предсрочна
изискуемост на кредита. Това следва от разрешението дадено с т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, съгласно което
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
Ето защо, претенциите за договорни възнаградителни лихви за периода 07.02.2023 г. -
06.07.2023 г., т.е. след датата на предсрочната изискуемост, която както се посочи по-горе е
15.11.2021 г. за двата договора, а не твърдяната от ищеца дата 06.07.2023 г., са изцяло
неоснователни.
Установено е от заключението на вещото лице, че не е извършвано погасяване на
задължения за главници по двата договора за заем. В тази връзка следва да се разгледа
възражението на ответницата за извършени плащания след сключване на договора за
спогодба съгласно представени платежни документи в общ размер на 8 100,00 лева.
Ищецът е възразил, че тази сума е отнесена за погасяване на задължения
произтичащи от другите договори, сключени с дружеството. Доказателства за това кои
точно задължения са погасени с тази сума не са ангажирани.
В чл. 2.12 от всеки от договорите страните са уговорили последователността на
погасяване на задълженията на заемополучателя: наказателни лихви, лихви, неустойки,
такси и главница. Установените към датата на сключване на спогодбата задължения по
процесните договори за договорни лихви за периода 06.03.2021г. - 15.11.2021 г. са,
съответно 13 476,11 лв. и 635,00 лв. или общо 14 111,11 лева.
С влязлата в сила заповед за изпълнение № 768/17.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1740/2023 г.
на ВРС е установено, че Д. Д. дължи 36 608,41 лева – възнаградителна лихва за периода от
07.03.2021 г. до 06.02.2023 г. по Договор за заем № 594-ВН-05.12.2019 г., и 1 725,00 лева –
възнаградителна лихва за периода от 07.03.2021 г. до 06.02.2023 г. по Договор за заем №
592-ВН-04.12.2019 г.
Всички установени от вещото лице плащания, извън гаранционните вноски, с които
са погасени задължения с падеж до 06.12.2020 г., са в размер на 15 300,00 лева. Заедно със
сумата от 8 100,00 лева по представените от ответницата 10 бр. платежни нареждания,
установеният общ размер извършени плащания е 23 400,00 лева, която сума, дори да бъде
отнесена изцяло за погасяване на задължения само по двата процесни договора №№ 594-ВН-
05.12.2019 г. и 592-ВН-04.12.2019 г., не е достатъчна за погасяване на дължимите
възнаградителни лихви, в т.ч. присъдените с влязлата в сила заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1740/2023 г. на ВРС. Ето защо, съдът намира, че претендираните от ищеца
вземания за главници по двата договора за заем са установени в пълен размер.
По отношение на исковете за наказателни лихви – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху изискуемите главници за периода от 06.07.2023 г. до 17.07.2023 г. –
претенциите са доказани по основание и размер. Ищецът претендира само законната лихва,
което е правилно в светлината на цитираното ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2017 г., ОСГТК. Освен това, видно от приложените към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9179/2023 г. по описа на ВРС справки за изчисляване на
8
законна лихва, същата е начислена само за периода 06.07.2023 – 13.07.2023 г., а не до
16.07.2023 г. – датата предхождаща подаването на заявлението, т.е. претендират се суми в
по-малък размер от дължимите за посочения период, поради което тези искове са изцяло
основателни.
Основателно е и акцесорното искане с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва за забава върху исковите суми за главници от датата на
подаване на заявлението в съда – 17.07.2023 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Отговорност за разноски.
С оглед изхода от спора ищецът има право на сторените съдебно-деловодни разноски
съразмерно на уважените искове. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и
представените по делото доказателства, ищецът е направил в производството пред ОС –
Варна разноски за държавна такса в размер на 2 295,83 лева, съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 480,00 лева, адвокатски хонорар в размер на 9 700 лева. Ответницата е
направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съгласно Наредба № 1/2004
г. на ВАС, минималният адвокатски хонорар при заявения по делото интерес е в размер на
8 995,00 лева. Тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер. Така, при сторени и
признати разноски в общ размер 11 770,83 лева, на ищеца следва да се присъди сумата от
10 867,81 лева.
Сторените от ищеца в заповедното производство пред ВРС разноски са в размер на 2
172,50 лв. държавна такса и 5 000,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. В отговора
на исковата молба е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАС, минималният адвокатски хонорар
при заявения по делото интерес е в размер на 5 288,12 лева, което е повече от
претендираното адвокатско възнаграждение. Така, при сторени и признати разноски в
производството пред ВРС в общ размер 7 172,50 лв. лева, на ищеца по съразмерност следва
да се присъди сумата от 6 622,25 лева.
Ответницата има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. В
случая се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител адв. Ш. в размер определен от съда на осн. чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв,
препращаща към Наредба № 1 на ВАС съгласно която минималният размер на адвокатското
възнаграждение спрямо общия интерес по делото е 8 995,00 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете на адвоката защитник ще се присъди сумата от 660,10 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че: Д. М. Д., ЕГН
**********, гр. Варна, дължи на „Ново Финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес гр. Варна, ул. „И.н Страцимир“ № 2, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл.
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: • 95 500,00 лв. (деветдесет и пет хиляди и
петстотин лева), представляваща неплатена главница по договор за заем № 594-ВН-
05.12.2019 от 05.12.2019 г.; • 278,44 лв. (двеста седемдесет и осем лева и четиридесет и
четири стотинки) – законна лихва върху главницата от 95 500,00 лв. по договор за заем №
594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019 г., считано от 06.07.2023 г. до датата на подаване на
Заявлението по чл. 417 ГПК – 17.07.2023 г.; • 4 500,00 лв. (четири хиляди и петстотин
лева), представляваща неплатена главница, по договор за заем № 592-ВН-04.12.2019 от
04.12.2019 г.; • 13,12 лв. (тринадесет лева и дванадесет стотинки) – законна лихва върху
главницата от 4 500,00 лв. по договор за заем № 592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019 г., считано
от 06.07.2023 г. до датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК – 17.07.2023г.; •
законна лихва върху главниците по двата договора за заем, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК до окончателно погасяване на задълженията, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК
9
№ 4199/19.07.2023г. по ч.гр.д. № 9179/2023 по описа на PC – Варна, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумите от: • 7 958,35 лв. (седем хиляди деветстотин петдесет и осем лева и
тридесет и пет стотинки) договорна лихва на осн. чл. 2.2, б. „ж“ и „з“ oт договор за заем №
594-ВН-05.12.2019г. от 05.12.2019г. за периода 07.02.2023г. - 06.07.2023г. и • 375,00 лв.
(триста седемдесет и пет лева) договорна лихва на осн. чл. 2.2, б. „ж“ и „з“ по договор за
заем № 592-ВН-04.12.2019г. от 04.12.2019г. за периода 07.02.2023г. - 06.07.2023г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН **********, гр. Варна, да заплати на “Ново Финанс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Варна, ул. „И.н Страцимир“ № 2, сумата 10 867,81
лева, представляваща сторени пред Варненски окръжен съд съдебно-деловодни разноски и
сумата 6 622,25 лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д.
9179/2023 по описа на PC – Варна съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА “Ново Финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Варна, ул.
„И.н Страцимир“ № 2, да заплати на адвокат Г. В. Ш. – ВАК, адрес: ***, сумата 660,10
лева, представляваща сторени пред Варненски окръжен съд съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10