Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260068
гр.
Пловдив, 24.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесети четвърти юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
САКУТОВА
при участието на секретаря Милена
Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 367/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т.Р.Б.
*** против Наказателно постановление №19-6207-000825 от 10.12.2019 г., издадено
от ***РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.20,
ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Вместо него се явява неговият защитник адв. Л. Л.от
АК-Пловдив, който поддържа жалбата, по изложените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител.
Жалбата е допустима – подадена е от
лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събарните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
На 04.12.2019 г. в РУ Труд била
приета информация за ПТП, настъпило на
територията на община Съединение на път Трети клас № 6062 – км 15. На място дошли
служители на РУ Труд - ***С.Г.М. и Е.П.Д.,
които установили вляво извън платното в посока с.Пешкирово л.а.
Хонда с рег. № ********. При идването на място служителите констатирали, че
лекият авотомобил е с настъпили множество материални щети по цялото купе, бил излязъл извън пътя и
влязъл в канавката. На място на
произшествието имало множество хора, от които научили, че са пристигнали след инцидента, както и че водачът на описания
автомобил бил откаран в болница. Като причина за настъпване на ПТП служителите
отчели несъобразената скорост на водача при управление на МПС с особеностите на
пътя, предвид мястото, на което се намирал автомобилът след ПТП - отвъд мантинелата в полето, на разстояние от пътя до мястото, където би
спрял, от около 50 м. Във връзка с
направените констатации бил съставен
Констативен протокол за ПТП № 49 от
04.12.2019 г., с приложено към него копие на план схема, в който била описана
траекторията на движение на автомобила, а като причини за ПТП в протокола било
отбелязана несъобразената скорост на движение от страна на водача на МПС,
поради което последният загубил контрол на пътя, и спрял, след като се бил
преобърнал се вляво извън пътното
платно.
Така описаната фактическа обстановка
съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства.
Разпитан пред съда, актосъставителят С.Г.М. потвърди направените в съставения
от него акт констатации. Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел,
като намира същите за подробни, последователни, логични и в съответствие със
събраните по делото писмени доказателства -протокол за ПТП № 49 от 04.12.2019 г., снимков
материал.
В хода на съдебното следствие, доказателства,
опровергаващи установеното в АУАН, възпроизведено и в обжалваното наказателно посатновление, не се събраха.
По отношение на оплакванията от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че ПТП настъпило
вследствие на насрещно движещо се МПС, сблъсъкът с което нарушителят се опитал
да избегне вследствие на което извършил опасната маневра, са неоснователни.
Нарушението, вменено на жалбоподателя, е за това, че МПС се е движело с
несъобразена скорост, като останалите обстоятелства – твърденията, че причината
за ПТП е било движението на друг участник, които обстоятелства не се
установяват по делото, са от значение за определяне единствено на обществената
опасност на деянието и дееца. Същите обаче не могат да доведат до отпадане на
административнонаказателната отговорност на водача, който е длъжен винаги независимо
дали е бил сам или не на пътя да съобразява скоростта на дивжение така, че да
осигурява безопасност както за себе си, така и за останалите участници на пътя.
Невъзможността своевременно да възприеме правомерното или
неправомерното поведение на другия участник в движението, както и да избегне
удара въпреки предприетото аварийно спиране, се възприема в съдебната
практика като закономерен резултат от движението на управляваното от него
превозно средство с несъобразена скорост /В този смисъл Решение № 165 от
07.06.2013 г. по нак. д. № 472/2013 г. на Върховен касационен съд/.
При
това положение предвид събраните по делото устни и писмени доказателства съдът
приема, че описаната в АУАН и възпроизведена и в обжалваното наказателно постановление
фактическа обстановка е обективно установена. Предвид липсата на доказателства,
опровергаващи направените констатации и с оглед формалната доказателствена сила
на актовете за усатновяване на нарушения, предвидена в чл.189, ал.2 от ЗАНН,
съдът приема, че правилно на нарушителя
е била вменена административнонаказателната отговорност, предвидена в нормата
на чл.20, ал.2 от ЗАНН.
Налице
е правилно приложение на материалния закон, както и на съответната на
нарушението санкционна норма.
Жалбоподателят не е изпълнил вмененото му с нормата на чл.
20, ал.2 от ЗДвП задължение да се движи със скорост,
съобразена с пътните условия, за да може да спре при всяко видимо препятствие. Съгласно чл.179,
ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата който поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с
глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Така определеното
наказание е във фиксиран размер и не
подлежи на ревизиране.
При
проверка относно процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на
наказателното постановление съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения. АУАН и НП са съставени от компетентни лица, като доказателство за
това е приложената към административнонаказателната преписка Заповед рег.№
8121з-515/14.05.2018 г. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и за издаване
на наказателното постановление, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушението е
описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се
състои и да организира защитата си.
С оглед
всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-6207-000825 от
10.12.2019 г., издадено от ***РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което на Т.Р.Б.
***, ЕГН ********** за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия :/П/………………………..
Вярно с оригинала!
Е. К.