Решение по дело №12085/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3775
Дата: 13 октомври 2022 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20211110212085
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3775
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря М.Ф.МЛ.
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110212085 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на
“***“ ЕООД срещу НП № 23-003169 от 02.06.2021 г., издадено от директора на ДИТ –
Софийска област, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. От
страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП или изменението му посредством
намаляване на имуществената санкция, респективно присъждането на разноски, като се
възразява срещу това, че не са обсъдени възраженията на дружеството срещу процесния
АУАН, че липсват мотиви относно индивидуализацията на санкцията и че е следвало да се
приложи чл. 415в, ал. 1 от КТ срещу които аргументи от своя страна възразява
административно-наказващият орган, който на свой ред иска потвърждаване на НП и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност
на претендираното от жалбоподателя като разноски адвокатско възнаграждение.
НП подлежи на отмяна на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
от ЗАНН вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 48, ал. 1 от ЗАНН,
доколкото наказващият орган не притежава съответната компетентност при съобразяване на
чл. 16, ал. 2 (обърни внимание на думите „на територията на съответната област“!) от
действалия към датата на издаване на процесното постановление УПИАГИТ (приет със
съответното ПМС) вр. приложението към чл. 7, ал. 5 от същия правилник, тъй като
обвинението се отнася до твърдяно извършено на територията на област София-град
административно нарушение. За уточнение следва да се посочи, че чл. 6, ал. 2, т. 14 от
действалия към датата на издаване на обжалваното постановление УПИАГИТ само дава
1
възможност на изпълнителния директор на ИАГИТ да определи конкретен обхват на
дейност и компетентност на инспекторите по труда, но в рамките на императивното правило
по чл. 16, ал. 2 от действалия към датата на издаване на атакуваното НП УПИАГИТ.
Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение, освен че при този изход от
делото релевантната нормативна уредба не предвижда възможност за присъждане на
претендираното юрисконсултско възнаграждение (като разноски), но на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК право на присъждане на разноски има
жалбоподателят (който реално е представляван от адвокат, за реалното заплащане на чието
възнаграждение са представени доказателства), като с оглед уредбата по чл. 18, ал. 2 вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съответният адвокатски хонорар не се явява прекомерен.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-003169 от 02.06.2021 г., издадено от директора на ДИТ – Софийска
област.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Осъжда ИАГИТ да заплати от бюджета, предвиден за директора на ДИТ – Софийска област,
на жалбоподателя “***“ ЕООД сумата от 420 лева – разноски по делото за възнаграждение
(с ДДС) на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на
“***“ ЕООД срещу НП № 23-003169 от 02.06.2021 г., издадено от директора на ДИТ –
Софийска област, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. От
страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП или изменението му посредством
намаляване на имуществената санкция, респективно присъждането на разноски, като се
възразява срещу това, че не са обсъдени възраженията на дружеството срещу процесния
АУАН, че липсват мотиви относно индивидуализацията на санкцията и че е следвало да се
приложи чл. 415в, ал. 1 от КТ срещу които аргументи от своя страна възразява
административно-наказващият орган, който на свой ред иска потвърждаване на НП и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност
на претендираното от жалбоподателя като разноски адвокатско възнаграждение.
НП подлежи на отмяна на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
от ЗАНН вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 48, ал. 1 от ЗАНН,
доколкото наказващият орган не притежава съответната компетентност при съобразяване на
чл. 16, ал. 2 (обърни внимание на думите „на територията на съответната област“!) от
действалия към датата на издаване на процесното постановление УПИАГИТ (приет със
съответното ПМС) вр. приложението към чл. 7, ал. 5 от същия правилник, тъй като
обвинението се отнася до твърдяно извършено на територията на област София-град
административно нарушение. За уточнение следва да се посочи, че чл. 6, ал. 2, т. 14 от
действалия към датата на издаване на обжалваното постановление УПИАГИТ само дава
възможност на изпълнителния директор на ИАГИТ да определи конкретен обхват на
дейност и компетентност на инспекторите по труда, но в рамките на императивното правило
по чл. 16, ал. 2 от действалия към датата на издаване на атакуваното НП УПИАГИТ.
Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение, освен че при този изход от
делото релевантната нормативна уредба не предвижда възможност за присъждане на
претендираното юрисконсултско възнаграждение (като разноски), но на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК право на присъждане на разноски има
жалбоподателят (който реално е представляван от адвокат, за реалното заплащане на чието
възнаграждение са представени доказателства), като с оглед уредбата по чл. 18, ал. 2 вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съответният адвокатски хонорар не се явява прекомерен.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
1