Р Е Ш Е Н
И Е
гр. С., 25.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 14806 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен
от М.И.И. от гр.С. против ЗК „О.К. Б.“ КЧТ гр.С. осъдителен иск за сумата 120 000лв.
на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва
от 24.12.2016г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 24.12.2016г.
в гр.С. пътно-транспортно произшествие, при което водачът на л.а.Ауди А3 с ДК №
*******Д. Т.Д., при движение по ул.С.П.с превишена скорост, несъобразена с
конкретните пътни условия, и в района на Общинска болница загубил управлението
над автомобила и се ударил в крайпътно дърво. Ищцата била пътник и като
последица от произшествието получила травматични увреждания-контузия на корема,
разкъсване на слезката /далак/, перитонит-възпаление на коремната кухина с
кръвоизлив, контузия на главата и
сътресение на мозъка. Непосредствено след ПТП постъпила в болнично заведение,
където извършена операция по изваждане на далака, отваряне на коремната кухина
/лапаротомия/ с открит тотален перитонит от сангвис и съсиреци, които били
евакуирани, и направен обилен лаваж на коремната кухина. Твърди отстраняването
на далака, като важен човешки орган, да е необратимо и с пожизнени негативни
последици на здравословното й състояние. Поради полученото сътресение на мозъка
имала силно главоболие, гадене, световъртеж и дискомфорт, нямала спомена за
случилото се, а към настоящия момент все още изпитвала главоболие, проблеми с
паметта и концентрацията. Предвид травматичните увреждания и свързаните с тях
болки и страдания твърди да е претърпяла неимуществени вреди, които оценява на
сумата 120 000лв. Твърди виновният водач да е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, поради което предявява против него иск
за заплащане на обезщетение. Претендира присъждането на законната лихва от деня
на увреждането до изплащането, както и разноски по делото.
Ответникът не оспорва да е страна
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” покриваща отговорността на
водача на автомобила. Оспорва иска по съображения за неговата недопустимост.
Прави признание на предявения иск до сумата 45 000лв., но за разликата
счита, че е неоснователен и завишен по размер спрямо действително претърпените
неимуществени вреди. Навежда на съпричиняване с твърдението ищцата да е била
без по8ставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П. Оспорва да
дължи законна лихва от деня на увреждането. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да плати обезщетение, което застрахованият дължи на трето лице по
силата на своята гражданска отговорност за причинените имуществени и неимуществени вреди. В съответствие с чл.477, ал.1 КЗ обект на
застраховане при тази застраховка е отговорността на застрахованите физически и
юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС.
Като безспорно е отделено
обстоятелството за сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна
за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща
отговорността за вреди на Д. Т.Д., като водач на л.а. Ауди А3 с ДК № *******, страна
по който е ответникът.
Разпоредбата на чл.
432, ал.1 КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване
правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно
обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице. Възражението
на ответника за недопустимост на иска с довод, че извънсъдебно плащане по
претенцията не е осъществено не поради отказ, а поради непредставяне от ищцата
на поискани документи, е неоснователно. На основание чл.496, ал.1 КЗ
застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията най-късно в срок от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 КЗ. В този срок той трябва да
определи и изплати размера на обезщетението, или да даде мотивиран отговор по
предявените претенции, когато отказва плащане, основанието на претенцията или
размерът на вредите не са били напълно установени /ал.2/. За установяване на
събитието и вредите застрахователят има право да изисква данни и/или документи
от пострадалия, но той следва да се произнесе по претенцията в рамките на
тримесечния срок, независимо дали пострадалият е предоставил допълнително исканите
документи. Аргумент в тази посока са разпоредбите на чл.496, ал.3 и ал.4 КЗ. В
случая не се спори ищцата да е сезирала ответника с претенция за плащане на
застрахователно обезщетение на 27.02.2017г. при липса на произнасяне в
законоустановения срок, което на основание чл.498, ал.3 КЗ обуславя надлежното
упражняване правото на иск.
Уважаването на иска
предпоставя валидна към
датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на
причинителя на вредите и осъществяване
фактическия състав на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до
доказване на противното.
По делото не е спорно настъпилото
на 24.12.2016г. в гр.С. ПТП, при което застрахованият водач на л.а.Ауди А3, при
движение по ул.С.П.в града, загубил контрол върху управлението на автомобила и
се ударил в крайпътно дърво. Механизмът
на произшествието е установен от приетото и неоспорено от страните заключение
на САТЕ, според което автомобилът се движил на прав участък с висока скорост и
след загубата на контрол върху управлението се отклонил надясно след плъзгане и
ротация обратно на часовниковата стрелка, след което се ударил с лява странична
част напречно в дърво на банкета, а после се установил в покой врязан с лява
странична част в дървото на около 110см. със силни деформации на лява странична
част и таван на купето. Водачът се движил със скорост около 118 км.ч., като
според заключението ударът е бил предотвратим при движение около 66 км./ч.
Причина за настъпването му е високата скорост на движение /значително
надвишаваща допустимата за населено място/и рязката употреба на органите за управление
/спирачна и кормилна/ на мокро пътно платно, при което водачът е загубил
контрол и излязъл извън пътното платно с последвал удар в дърво.
При тези доказателства съдът
намира застрахованият при ответника водач да е осъществил фактическия състав на
чл.45 ЗЗД, предпоставящо възникване отговорността на застрахователя да заплати
обезщетение за причинените вреди.
Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за
всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост на основание чл.52 ЗЗД, чийто размер се определя в зависимост от
конкретни обективни обстоятелства свързани с увреждането и личността на
пострадалия, подлежащи на съвкупна преценка.
От събраните по
делото писмени доказателства и заключенията на две СМЕ се установява, че като
последица от произшествието ищцата получила следните травматични увреждания: разкъсване
на слезката, хемоперитонеум /наличие на кръв в коремната кухина/, мозъчно
сътресение. По отношение разкъсването на слезката, съпроводено с излив на кръв
в коремната кухина била извършена операция за отстраняване на слезката,
извършена промивка на коремната кухина и поставени два дрена. Според заключението
на вещото лице д-р Й. отстраняването на травматично увредената слезка е загуба
на орган, който е най-големият лимфоиден в човешкото тяло и е част от кръвоносната
система. Този орган произвежда лимфоцити и играе основна роля в изграждането на
имунитета, прочиства кръвта от чужди частици, микроорганизми, дегенерирали
левкоцити и фрагменти от еритроцити, но не е жизненоважен, защото функциите му
могат да се изпълняват и от други органи. Обяснява, че човек може да живее без
слезка, но поради ролята му свързана с имунитета става по-податлив на
инфекциозни заболявания. Дава заключение, че за период от около два месеца
ищцата е търпяла болки и страдания, които в първия месец са били интензивни.
При липса на усложнения в следоперативния период прогнозата е благоприятна, а
наличието на оперативен белег е само козметичен дефект. Вещото лице д-р М.
сочи, че при произшествието ищцата е получила лекостепенна черепномозъчна
травма-мозъчно сътресение, протекло с временно зашеметяване и липса на спомен
за случилото се, което по своя медико-биологичен характер представлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Във връзка с него ищцата е
търпяла болки и страдания за срок около 10-15 дни при липса на очакване за
бъдещи усложнения. При извършен личен преглед към деня на заключението сочи, че
е излекувана напълно от мозъчното сътресение, без остатъчни явления.
Тези доказателства
установяват по безспорен начин претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в причинна връзка с ПТП. При определяне
техния размер съдът съобрази естеството и характера на травматичните
увреждания-мозъчно сътресение, отстраняване на далака и излив на кръв в
коремната кухина, с общ възстановителен период общо около 2 месеца при
първоначално интензивни болки и страдания в първия месец. Въпреки успешно
преведената оперативна интервенция с възстановяване от травмите, без остатъчни
явления или неблагоприятни прогнози, следва да се отчете загубата на важен
орган от значение за имунитета, което дава отражение на последващото
здравословно състояние имайки предвид и младата възраст на ищцата. В бъдеще по
необходимост трябва да проявява особена грижа за здравето си и е подложена на
по-голям риск от инфекциозни заболявания. Болките и страданията по отношение
полученото мозъчно сътресение са сравнително краткотрайни-10-15 дни, самата
травма се характеризира с лека степен на увреда при пълно възстановяване без
усложнения. Предвид това съдът приема справедлив размер на обезщетението по
чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от 70 000лв.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може
да се намали. Ответникът е навел възражение за съпричиняване поради нарушение
на чл.137а ЗДв.П. Тази разпоредба задължава водачите и пътниците в моторни
превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани,
с които са оборудвани. Когато се установи, че настъпването на вредните
последици е в причинна връзка с неизпълнението на това задължение е налице
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, даващо основание за намаляване размера на
обезщетението.
Не е спорно по
делото и от заключението на САТЕ се установява, че автомобилът е бил оборудван
с обезопасителни колани на всички места за пътниците. Ищцата била пътник на предна
дясна седалка и при липса на твърдения, съответно доказателства да попада в изключенията
по чл.137а, ал.2 ЗДв.П е била длъжна съгласно чл.137а, ал.1 Здв.П по време на
движение да ползва колан. Видно от приетия като доказателство протокол за
разпит на свидетел, съставен в рамките на образуваното по случая досъдебно
производство /стр.42-43/ ищцата е заявила, че тя и останалите лица в автомобила
били без поставени предпазни колани. Заявеното пред разследващия орган съставлява
извънсъдебно признание на неизгоден за ищцата факт, поради което съдът намира,
че към момента на произшествието е била в нарушение на чл.137а ЗДв.П и по този
начин допринесла за настъпването на вредоносния резултат. При определяне
степента на приноса съдът съобрази заключенията на вещите лица по САТЕ и СМЕ,
видно от които ефективността на колана е при челен удар и скорост до около 60
км./ч. В случая ударът е бил страничен, скоростта много висока, деформациите по
автомобила значителни и предимно в лява странична част /ищцата е била на предна
дясна седалка/, поради което ефективността на колана би била незначителна. Съпоставено
с поведението на причинителя на вредите, който се движил с много висока скорост
/около 118 км./ч./, предпоставящо силен удар в и този смисъл силни удари в
тялото на пътничката вътре в купето обосновава извод, че правилно поставен
обезопасителен колан не би предотвратил изцяло травматичните увреждания, но би
намалил същите, поради което приносът съдът определя на 10%, с колкото следва
да се намали дължимото обезщетение за неимуществени вреди или със сумата
7000лв.
По изложените
съображения искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ следва да се уважи за
сумата 63 000лв., като за разликата до пълния предявен размер
120 000лв. подлежи на отхвърляне.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността
на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”,
но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според
ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва,
като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната
дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно
претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства
дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на
събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва
за забава считано от 27.02.2017г., когато е получил претенцията на ищцата за
заплащане на обезщетение, до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищцата е направила
разноски по делото от 600лв. за депозити за вещи лица. С оглед частичното
уважаване на иска на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да й заплати
сумата 315лв.
Ответникът е
направил разноски от 600лв. за депозити за вещи лица. Същият е представляван от
юрисконсулт, на когото съдът определя възнаграждение от 150 лв. в
съответствие с Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 ГПК предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и същото е решено в едно съдебно заседание. С оглед отхвърлената част
на иска на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника
разноски от 356.25лв.
Ищцата е
представлявана по делото от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА,
поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител адв.С.К.Н.-САК адвокатско възнаграждение
от 2063.25лв., определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
пропорционално на уважената частта на иска.
С определение по
делото на основание чл.83, ал.2 ГПК ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 2520лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „О.К.
Б.“ КЧТ, ЕИК *******, с адрес гр.С.,***, да заплати на М.И.И., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 63 000лв. на
основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие ПТП на 24.12.2016г., причинено от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Ауди А3 с ДК № *******, ведно
със законната лихва от 27.02.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 120 000лв. и искането за
присъждане на законна лихва за периода от деня на увреждането 24.12.206г. до
27.02.2017г.
ОСЪЖДА ЗК „О.К.
Б.“ КЧТ, ЕИК *******, гр.С., да заплати на М.И.И., ЕГН **********, гр.С.
разноски по делото от 315лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „О.К.
Б.“ КЧТ, ЕИК *******, гр.С.,*** К.Н.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение
от 2063.25лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА М.И.И.,
ЕГН **********, гр.С., да заплати на ЗК „О.К. Б.“ КЧТ, ЕИК *******, гр.С.,
разноски по делото от 356.25лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „О.К.
Б.“ КЧТ, ЕИК *******, гр.С., да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважения иск от 2520лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: