РЕШЕНИЕ № 1318
гр. Пловдив, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 4213 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от С.И.С. *** кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата в
размер от 632 лв. – главница и 104, 61 лв. – лихва, дължими по изпълнителен
лист от 20.08.2009 г. по гр.д. № 409/2009 г. на Районен съд – ......., изпълнителен
лист от 12.02.2009 г. по гр.д. № 70/2008 г. на Районен съд – ......., изпълнителен
лист от 07.01.2013 г. по гр.д. № 2024/2010 г. на Районен съд – ......., изпълнителен
лист от 23.06.2010 г. по н.о.х.д. № 329/2010 г. на Районен съд – ....... и
изпълнителен лист от 23.06.2010 г. по н.о.х.д. № 329/2010 г. на Районен
съд – ......., за принудителното събиране на които последните са присъединени
към изп.д. № ........../2001 г. на старши публичен съдебен изпълнител ..........
при ТД на НАП – ......., поради погасяването им по давност.
В исковата молба се сочи, че за сумите по изпълнителен
лист от 20.08.2009 г. по гр.д. № 409/2009 г. на Районен съд – .......,
изпълнителен лист от 12.02.2009 г. по гр.д. № 70/2008 г. на Районен съд –
......., изпълнителен лист от 07.01.2013 г. по гр.д. № 2024/2010 г. на Районен
съд – ......., изпълнителен лист от 23.06.2010 г. по н.о.х.д. № 329/2010
г. на Районен съд – ....... и изпълнителен лист от 23.06.2010 г. по н.о.х.д.
№ 329/2010 г. на Районен съд – ......., взискателят Районен съд - Карлово
е присъединил вземанията си към изп.д. № ........../2001 г. на старши публичен
съдебен изпълнител .......... при ТД на НАП – ........ Твърди, че посочените
суми – в общ размер от 632 лв. за главница и в общ размер от 104, 61 лв. за
лихва, представлявали дължими от страна на ищеца такси по проведените срещу
него граждански и наказателни производства, по които били издадени съответните
изпълнителни основания. Поддържа, че в началото на месец декември 2018 г.
получил съобщение за налагане на запор върху банковите му сметки в „Банка ДСК“
ЕАД и „Райфайзен банк“ АД. Чрез налагане на посочения запор
ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца, доколкото сумите не
били дължими, поради погасяването им с изтичане на предвидения в чл. 110 ЗЗД
давностен срок.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника Районен съд - Карлово.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният
съд е сезиаран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване
недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано
изпълнително производство, поради погасяването му по давност.
По делото е
представена справка от Национална агенция за приходите за наличие на публични
задължения на ответника С.И.С.. От поседната се установява, че към 13.12.2018
г. последният има публични задължения, които подлежат на разпределение от
публичен изпълнител, както следва: по изпълнителен лист 20.08.2009 г. по гр.д.
№ 409/2009 г. за сумата от 33 лв. – главница и 31, 54 лв. – лихва, с
взискател Районен съд – ......., по който е образувано изп.д. № ........../2001
г. на старши публичен съдебен изпълнител ..........; изпълнителен лист от
12.02.2009 г. по гр.д. № 70/2008 г. за сумата от 29 лв. – главница и 30,
41 лв. – лихва, с взискател Районен съд – ......., по който е образувано изп.д.
№ ........../2001 г. на старши публичен съдебен изпълнител ..........; изпълнителен
лист от 07.01.2013 г. по гр.д. № 2024/2010 г. за сумата от 65 лв. –
главница и 39, 17 лв. – лихва, с взискател Районен съд – ......., по който е
образувано изп.д. № ........../2001 г. на старши публичен съдебен изпълнител ..........;
изпълнителен лист от 23.06.2010 г. по н.о.х.д. № 329/2010 г. за сумата от
5 лв. – главница и 4, 33 лв. – лихва, с взискател Районен съд – ......., по
който е образувано изп.д. № ........../2001 г. на старши публичен съдебен
изпълнител .......... и изпълнителен лист от 23.06.2010 г. по н.о.х.д.
№ 329/2010 г. за сумата от 500 лв. – главница, с взискател Районен съд –
......., по който е образувано изп.д. № ........../2001 г. на старши публичен
съдебен изпълнител ...........
Представено е и
постановление от 20.11.2018 г., постановено по изп.д. № ........../2001 г. на
старши публичен съдебен изпълнител .........., с което е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника С.С., открити при .............. и ...............
С Определение №
13332/27.11.2019 г. съдът е изготвил проект на доклад по делото, обявен за
окончателен в съдебното заседание, проведено на 18.02.2020 г., с който съдът и
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е разпределил доказателствената тежест
между страните, като е указал на ищеца, че следва да установи, че в полза на
ответника – кредитор са издадени изпълнителни листове за процесните суми, чието
принудително изпълнение е предмет на образувано изпълнително произоводство,
както и твърдените от ищеца положителни факти – правопогасяващото си
възражение, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за
вземанията. Съдът е предупредил страните за преклузията по чл. 146, ал. 3 ГПК,
като им е указал, че следва в срок до първото по делото съдебно заседание да
предприемат съответните процесуални действия във връзка с изготвения доклад по
делото.
Съдът намира, че в
производството по делото основателността на предявените искове не бе установена
по безспорен начин от представените по делото от страна на ищеца писмени
доказателствени средства. От ангажираните от страна на ищеца доказателства не
може да се установи какъв е предмета на посочените в справката на НАП
изпълнителни листове и съществуването на какво материално право удостоверяват
последните. Не се установява и характера на производството, в което са издадени
посочените изпълнителни основания. Тези обстоятелства не се установяват с
изискуемата от процесуалния закон категоричност, като по този начин съдът е
възпрепятстван да осъществи преценка за приложимия досежно всяко вземане,
установено със соченото изпълнително основание, давностен срок. Налице са
единствено данни за образувано изпълнително производство против длъжника, но не
са изложени нито твърдения, нито са представени доказателства за датата, на
която е присъединено съответното вземане по всеки от изпълнителните листове.
По
силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване
относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като
извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на гражданския
процес, главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена
тежест) трябва да бъде винаги пълно, т.е. следва да създаде абсолютна
достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на
съответното фактическо твърдение. Единствено насрещното доказване може да се
задоволи да бъде непълно.
Последицата
от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес
е, че за съда е осъществено само онова
фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз
основа на събраните по делото доказателства. Следователно ако страната не
се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятнтост, но не и
несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство
не се е осъществило. В този
смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 80/03.05.2018 г. по гр.д. №
2560/2017 г., ГК, IV г.о.
Едва след като
безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес правнорелевантните
обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под приложимата правна норма,
като допусне принудителното изпълнение на предявеното притезание. В този смисъл
крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения, неподкрепени
с други годни доказателства по делото, и да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения.
Поради тези правни
съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК се следват разноски, но такива не подлежат на присъждане, доклкото в
производството по делото ответникът не е сторил разноски.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, против Районен съд – Карлово, с адрес
гр. Карлово, ул. “Генерал Карцов” № 44, кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата в
размер от 632 лв. – главница и 104, 61 лв. – лихва, дължими по изпълнителен
лист от 20.08.2009 г. по гр.д. № 409/2009 г. на Районен съд – ......., изпълнителен
лист от 12.02.2009 г. по гр.д. № 70/2008 г. на Районен съд – ......., изпълнителен
лист от 07.01.2013 г. по гр.д. № 2024/2010 г. на Районен съд – ......., изпълнителен
лист от 23.06.2010 г. по н.о.х.д. № 329/2010 г. на Районен съд – ....... и
изпълнителен лист от 23.06.2010 г. по н.о.х.д. № 329/2010 г. на Районен
съд – ......., за принудителното събиране на които последните са присъединени
към изп.д. № ........../2001 г. на старши публичен съдебен изпълнител ..........
при ТД на НАП – ......., поради погасяването им по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./ АННА ДЪБОВА
Вярно с оригинала!
ММ