Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Сливен, 01.06.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенският окръжен съд, наказателно
отделение в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретар Пенка
Спасова и Окръжния прокурор ПЛАМЕН СТЕФАНОВ, като разгледа ЧНД № 109 по описа на
съда за 2020 г., докладвано от съдията-докладчик Яница Ченалова,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
наказателно решение № 577/16.12.2019 г., произнесено от Съд Сънниколау
Маре, Република Румъния, по дело № 1693/295/2019, станало окончателно на 04.02.2020
г., с което българският гражданин Й.Х.Я., роден на *** ***, с постоянен и
настоящ адрес *** З., ЕГН **********, е осъден за деяния по чл. 335 ал.1 и чл.
323 от НК на Република Румъния на една година и един месец лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от две години и е
постановено в този изпитателен срок същият да спазва следните мерки за надзор:
а) Да се представи пред Пробационната
служба на определена от тях дата;
б) Да приема посещения от страна на
пробационен служител, определен за неговия надзор;
в) Да обяви предварително смяната на
жилището и всяко пътуване, което надвишава 5 дни, както и връщането;
г) Да уведоми за промяна на работното
място;
д) Да предоставя информация и
документи, които позволяват контрол на средствата му за съществуване.
ПОСТАНОВЯВА
изпълнение на наказателно решение № 577/16.12.2019 г., произнесено от Съд Сънниколау Маре, Република Румъния, по дело №
1693/295/2019, станало окончателно на 04.02.2020 г., в частта относно наложените
спрямо Й.Х.Я. мерки за надзор, като ОПРЕДЕЛЯ, чрез адаптирането им към чл. 42а и сл.
от НК на Република България, следните пробационни мерки:
а) Задължителна регистрация по настоящ
адрес ***, за срок от ДВЕ ГОДИНИ, с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ седмично;
б) Задължителна периодични срещи с
пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Настоящото решение подлежи на обжалване
и протестиране пред Бургаски апелативен съд в 5-дневен срок, считан от днес.
ДА
СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава – Република
Румъния, както и Министерството на правосъдието на Република България за
настоящото решение, след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
М О Т
И В И
към решение от 01.06.2020г. по ЧНД № 109/2020г. на СлОС
Производството пред окръжния съд е по реда на
ЗПИИСРРПУНПМАС, наричан по-нататък за краткост в мотивите на настоящото решение
„специалния закон“ и е образувано по повод на постъпило удостоверение по чл.6
от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на
взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация
с оглед упражняване на надзор върху пробационните
мерки и алтернативните санкции /съответстващ на чл.6 от специалния закон/,
издадено от Съд Сънниколау Маре, Република Румъния на
16.12.2019 г. Иска се признаване и изпълнение по реда на цитираното рамково
решение на влязло в сила наказателно решение постановено от Съд Сънниколау Маре, Република Румъния, с която на българския
гражданин Й.Х.Я. е наложено наказание една година и един месец лишаване от
свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от две години,
през който следва да се спазват определени мерки за надзор /пробационни
мерки/. Към удостоверението са приложени, вкл. в превод на български език,
копие от наказателно решение № 577, произнесено на 16.12.2019 г. от Съд Сънниколау Маре по дело № 1693/295/2019.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура гр.Сливен изразява становище, че са налице основанията визирани в
специалния закон за признаване на наказателното решение, имащо характера на
присъда на съдебните власти на Румъния в частта относно наказанието лишаване от
свобода и изпълнението на определените пробационни
мерки. Изразява становище за липса на пълна идентичност на едно от
престъпленията, за които Я. е осъден от румънския съд, а именно за управление
на МПС без свидетелство за правоуправление, с престъплението по българския
закон по чл.343в ал.2 НК, доколкото по българския НК, за да е съставомерно това деяние, лицето би следвало първо да е
наказано по административен ред.
Назначеният служебен защитник на осъденото лице се
присъединява към становището на Окръжна прокуратура – Сливен.
Окръжният съд, съобразявайки се с искането,
събраните доказателства, изразените становища на страните, от фактическа и
правна страна приема следното:
С наказателно решение № 577/16.12.2019 г.,
произнесено от Съд Сънниколау Маре, Република
Румъния, по дело № 1693/295/2019, станало окончателно на 04.02.2020 г.,
българският гражданин Й.Х.Я., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***
З., ЕГН **********, е осъден за деяния по чл. 335 ал.1 и чл. 323 от НК на Република
Румъния на една година и един месец лишаване от свобода, изпълнението на което
е отложено за изпитателен срок от две години и е постановено в този изпитателен
срок същият да спазва следните мерки за надзор:
а) Да
се представи пред Пробационната служба на определена
от тях дата;
б) Да
приема посещения от страна на пробационен служител,
определен за неговия надзор;
в) Да
обяви предварително смяната на жилището и всяко пътуване, което надвишава 5
дни, както и връщането;
г) Да
уведоми за промяна на работното място;
д) Да
предоставя информация и документи, които позволяват контрол на средствата му за
съществуване.
Осъждането е за това, че на 23.10.2018 г. около
13:53 ч. Й.Х.Я. се представил на ГКПП „Ченад“ по
посока на излизане от страната, управлявайки лек автомобил марка „Форд Мондео“, регистриран в България под номер СН ****АС, без да
притежава свидетелство за управление и при граничен контрол представил гръцка
шофьорска книжка с номер ********* на негово име, знаейки, че е фалшива, за да
заблуди органите на гранична полиция по отношение правото му да управлява
автомобил. Извършеното е квалифицирано като деяния по чл.335 ал.1 от НК на
Република Румъния /управление на МПС без свидетелство за управление на МПС/ и
по чл.323 от НК на Република Румъния /фалшифициране – използване на неистински
официален документ/. От описаното става ясно, че се касае за деяния, извършени
на територията на издаващата държава и непопадащи под юрисдикцията на
българските съдилища.
По силата на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения и
решения за пробация с оглед упражняване на надзор
върху пробационните мерки и алтернативните санкции,
Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по
признаване на наказателно решение на чуждестранен съдебен орган и за изпълнение
на наложените с коментирания по-горе съдебен акт пробационни
мерки.
Удостоверението по чл.6 от Рамковото решение е
издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл.6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в
писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и
отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.6 от българския закон.
То съдържа необходимата информация,
съответстваща на данните в приложеното съдебно решение, постановено от
румънския съд, чието признаване се иска – наказателно решение № 577/16.12.2019
г. на Съд Сънниколау Маре, Република Румъния по дело
№ 1693/295/2019, станало окончателно на 04.02.2020 г.
Касае се за окончателен съдебен акт на съд на
издаващата държава, с който се установява, че българският гражданин Й.Х.Я. е
извършил престъпление и му се налага наказание с отложено изпълнение,
съпроводено с определени пробационни мерки, т.е.
съдебно решение за налагане на пробационни мерки по
смисъла на чл.3 ал.1 б."б" от ЗПИИСРРПУНПМАС.
В удостоверението и съдебните актове са описани
извършените деяния, а именно – управление на МПС в издаващата държава от лице,
което не притежава свидетелство за управление и използване на неистински
официален документ, наказуеми съответно по чл.335 ал.1 и по чл.323 НК на
Република Румъния.
Посочените деяния се явяват наказуеми съответно по
чл. 343в ал.2 и по чл.316 вр.чл.308 от българския
Наказателен кодекс и следователно е налице и изискването за двойната
наказуемост по смисъла на чл.14 ал.1 от специалния закон. Разпоредбата на чл.14
ал.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС изисква в двете законодателства /на изпращащата и
българската държава/ да е предвидено съответното престъпление, независимо от
елементите на състава им по законодателството на издаващата държава. В този смисъл
е несъмнено, че осъждането от румънския съд касае престъпленията по българския
Наказателен кодекс, посочени по-горе, доколкото е допустимо непълно съвпадение
на всички елементи от състава на престъпленията. Отделно от това за деянието, касаещо извършено документно престъпление, по аргумент от
разпоредбата на чл.14 ал.2 т.23 от специалния закон, не се изисква двойна
наказуемост.
В нормата на чл.15 ал.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС са уредени
основанията за отказ от признаване и изпълнение. С оглед данните в удостоверението
и приложения съдебен акт, вкл. и другите събрани доказателства, настоящият съд
приема, че не е налице нито една от предвидените предпоставки за отказ от
признаване и изпълнение на решението на румънските съдебни власти.
С оглед изложените фактически обстоятелства и правни
изводи, съдът приема, че следва да постанови признаване и изпълнение на
определените в наказателното решение пробационни
мерки с приложението на чл.5 от ЗПИИСРРПУНПМАС, т.е. чрез адаптирането им към
българското законодателство към чл.42а и следващите от НК, с цел упражняване на
надзор при изпълнението им.
Съобразявайки се с нормата на чл.5 от специалния
закон адаптирането следва да бъде в съответствие с характера и
продължителността на наказанията, предвидени в българското законодателство.
Наложените с посочения по-горе съдебен акт на
румънския съд мерки за надзор /пробационни мерки/
"Да се явява в пробационната служба на
определена от тях дата" и „Да приема посещения от страна на пробационен служител, определен за неговия надзор“ по
същество съответстват на пробационните мерки,
предвидени в нормата на чл.42а ал.2 т.1 и 2 вр.чл.42б
ал.1 и ал.2 от българския наказателен закон, а именно: "Задължителна
регистрация по настоящ адрес" и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител".
В този смисъл следва чрез адаптиране към съответните
норми от българския закон, на осъденото лице да се наложат следните пробационни мерки:
а) Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за
срок от две години, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
два седмично;
б) Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.
Мярката за надзор „Да обяви предварително смяната на
жилището и всяко пътуване, което надвишава 5 дни, както и връщането“ не
съответства на пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.3
вр.чл.42б ал.3 от българския наказателен закон -
"Ограничения в свободното предвижване". Последната включва забрана за
посещение на точно определение места, райони и заведения; за напускане на
населеното място за повече от 24 часа, без разрешение от пробационнен
служител или прокурора и за напускане на жилището, което обитава, за определен
период от денонощието. Очевидно е, че наложената пробационна
мярка от румънския съд има уведомителен характер, докато по същността си пробационната мярка по 42а ал.2 т.3 от българския
наказателен закон има характеристиките на ограничаваща и забранителна мярка.
Поради това не следва да се допусне адаптиране на наложената мярка за надзор
„Да обяви предварително смяната на жилището и всяко пътуване, което надвишава 5
дни, както и връщането“, тъй като това би довело до влошаване на положението на
осъденото лице.
По отношение на останалите мерки за надзор, наложени
от румънския съд, не следва да бъде допуснато адаптиране, тъй като същите не
съответстват на пробационните мерки, визирани в чл.
42а ал.2 от българския наказателен закон.
С оглед на изложените фактически и правни изводи
настоящият съд приема, че следва на основание чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС
да се уважи искането като се постанови признаване и изпълнение на наказателното
решение на румънските съдебни власти с посоченото по-горе адаптиране на пробационните мерки по отношение на осъденото лице.
Ръководен от
изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: