Разпореждане по дело №101/2013 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „Ю. Д. П.” ДП против определение № 7148/17.9.2015 г., постановено по гр.д. 1184 по описа за 2015 г . на РС-Благоевград, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 6307/10.08.2015г. по гр.д. № 1184/2015г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като се присъди пълния размер на претендираните разноски и се осъди да му се заплати на ответника и сумата от още 1 440, 00 лв.

За да счете молбата за неоснователна РС е посочил, че е намерил възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно. За целта е съобразил действителната правна и фактическа сложност на делото, както и приключването му в едно с.з., което според него го характеризира като такова с неголяма правна и фактическа сложност, поради което възнаграждението, дължимо за адвокат на ответника е счел, че следва да бъде в размерите по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Не е споделил становището на ответника, че в случаите на обективно кумулативно съединяване на исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ следва да се определи възнаграждение по всеки от исковете. Посочил е, че по въпроса е изложил мотиви в решението си, като поддържа същите и които се свеждат до това че когато са предявени, както в случая три искове при условията на кумулативност се касае за трудов спор и възнаграждението е в размер на минималната работна заплата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие - 360, 00 лв. Позовал се е и на разрешението дадено в т. 16 от Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК.

Жалбоподателят изразява несъгласие с тезата на РС. Според него съдът не е съобразил неотносимостта на разрешението дадено в т. 16 на ТР 6/6.11.2013 г. на ОСГТК по т.д. 6/2012 г., доколкото след него е изменена и допълнена Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с което изменение са отграничени исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на работа от исковета за трудовите дела с определен интерес. Затова според жалбоподателя и по трите иска по т.т. 1,2 и 3 на чл. 344, ал. 1 КТ се дължи отделно възнаграждение, което изчислено по двата неоценяеми иска – по т. 1 и т. 2 на чл. 344 от КТ се дължи за всеки от двата по 360 лв., колкото е минималния размер на месечната работна заплата, определена с ПМС № 139/4.6.2015 г. или общо 720 лв., изчислено в съответствие с т. 1 на чл. 7, ал. 1 от Наредбата и по оценяемия иск по чл. 225 КТ минималния размер на дължимото възнаграждение възлиза на 1 118,60 лв.,изчислено според чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата.

Насрещната страна не е изразила становище.

Жалбата е допустима, като за преценка на доводите в нея въззивният съд съобрази следното:

Според чл. 7, ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията за отмяна на уволнението / чл. 344, ал. 1 т. 1 от КТ/ или за възстановяване на работа /чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ/, когато искът е предявен самостоятелно е не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ… като с допълнението на Наредбата с ДВ бр. 28/28.3.2014 г. - е постановено за трудови дела с определен интерес, възнаграждението да се определя съобразно ал. 2 на чл. 7 /предвиждаща възнаграждението да е в зависимост от интереса/. Тълкуването на разпоредбата води до извода, че за неоценяемите искове по трудови дела с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т.1 и 2 КТ, когато не са предявени самостоятелно, а заедно се дължи едно възнаграждение не по-малко от размера на една минимална работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Към този момент минималната работна заплата възлиза на 360 лв. Това тълкуване съответства на разрешението дадено с т. 16 от ТР 6/6.11.2013 г. на ОСГТК по т.д. 6/2012 г., според което в така определеното възнаграждение се включва както възнаграждението за защита по тези два неоценяеми иска, така и възнаграждението за защита по оценяемия иск по чл. 225 КТ. Обаче след ТР е допълнена Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като възнаграждението по оценяемият иск, какъвто е иска по чл. 225 КТ - изрично е постановено да се определя по реда на ал. 2, на чл. 7 от Наредбата. Същото изчислено по т. 4 на ал. 2 на чл. 7 при предявен размер от 19 620 лв. възлиза на 1 118,60 лв. Или общото минимално дължимо възнаграждение, което се следва за разноските пред РС възлиза на 1 478,60 лв. /1 118,60 + 360/ - вж. Определение № 328 от 13.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1009/2015 г. Ето защо определението в частта, с която е отхвърлена молбата за осъждане на ищцата да заплати разноски над присъдената сума от 360 лв. до минималния дължим размер от 1 478,60 лв. адвокатско възнаграждение настоящия състав отменя като осъжда Б.- Р. да заплати и разликата между тях възлизаща на 1 118,60 лв. В останалата част определението е правилно и законосъобразно, тъй като за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се дължи едно възнаграждение.

Водим от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Отменя определение № 7148/17.9.2015 г., постановено по гр.д. 1184 по описа за 2015 г . на РС-Благоевград, в частта, с която е отхвърлена молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 6307/10.08.2015г. по гр.д. № 1184/2015г. за увеличение размера на разноските за адвокатско възнаграждениеот 360 лв. на 1 478,60 лв. и вместо това постановява:

Изменя решение № 6307/10.08.2015г. по гр.д. № 1184/2015г. по описа на БРС в частта досежно размера на разноскитеза адвокатско възнаграждение, които Б. С. Р., ЕГН [ЕГН] е осъдена да заплати на "Ю. Д.П.” ДП като увеличава размера им от 360 лв. на 1 478,60 лв.

Потвърждава определението в останалата му част.

Определението може да се атакува в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: