Решение по дело №334/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20227200700334
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 335

 

гр. Русе, 20 октомври 2022 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски административен съд, в публичното заседание на 05 октомври 2022 г. в състав:

 

  Председател:   ДИАН ВАСИЛЕВ

        Членове:   ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

      ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

при секретаря Цветелина Димитрова и в присъствието на прокурора    Емилиян Грънчаров като  разгледа    докладваното  от  съдията  ДИМИТРОВА     к.а.н.д. №334 по   описа   на съда за  2022   година,   за да    се   произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от М.В. В. чрез адв.пълномощник К.Х. от РАК против решение №473/09.06.2022 год.  постановено по а.н.д № 426/2022 г. по описа на РС-Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-1085-00390 от 03.02.2022 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе, с което на основание чл.185 ЗДвП за нарушение на чл. 20 ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв.

В жалбата се релевират оплаквания, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело и до  нарушение на материалния закон, касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се изводите на съда за установена съставомерност на нарушение по чл.20 ал.1 ЗДвП с оглед на описанието на фактическата обстановка , респ.тазе за предвидимост с оглед зимния сезон и заледената пътна обстановка, при движение по мост, като са развити и съображение за настъпило случайно събитие с оглед събраните доказателства. Развиват се и съображения за маловажност. Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и съответно наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна, а атакуваното решение - за правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 09.12.2021г. около 7,15ч. жалбоподателката управлявайки л.а с рег № 9131 АН при заледена пътна обстановка, но ясно време, навлизайки на заледен участък по моста по бул.тутракан, неразличим от мокрия чер асфалт на пътното платно преди това, изгубила контрол над автомобила , който след завъртане се блъснал в мантинела, като непосредствено след това още два автомобила претърпели ПТП със същия механизъм. Безспорно е установено, че участъкът не е бил опесачен, което и наложило спиране на движението и наложилото се по-късно третиране на участъка. При тези фактически установявания въззивният съд приел за материално законосъобразно ангажирането на отговорността на касатора за нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП –неконтролиране непрекъснато на МПС. Отхвърли е всички възражения за наличие на случайно по смисъла на чл.15 НК деяние , тъй като предвид ранния час на управление и мястото е било логично и предвидимо да се предполага наличието на заледен участък, независимо ,че предходния пътен участък е бил обработен. 

Изводите на въззивната инстанция за потвърждаване на санкционния акт за нарушението, описано в него не са правилни и не се споделят от касационния съд.

Според общата разпоредба на чл.20 ал.1 ЗДвП "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ ще е налице нарушение изразяващо се в това, че не контролира ППС, което се управлява, допуска ПТП с материални щети. Това правило за поведение изисква от водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му движение. Изгубването на контрол може да се дължи на много причини, а те са част от изискуемото по чл.20 ал. ЗДвП поведение за съобразяване обективно най-малко с атмосферните условия и пътната обстановка при избиране на скоростта, тъй като могат да се дължат на настъпили и обективни фактори, довели до субективни, вкл и здварословни причини за неовладяване на МПС. Изгубването на контрол може да се дължи на : заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейването му, в резултат на което превозното средство се отклонява от праволинейното си движение. Отсъствието на постоянно упражняван контрол е самостоятелно нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено само, доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта.

В случая АНО, е приел, че причиненото ПТП се дължи на неупражнен контрол без да посочи защо и как е достигнал до този извод. Опоменаването на наличието на заледен участък от пътното платно може да се отнесе към управление на МПС с несъобразена с атмосферните условия скорост като причина за ПТП, но не и като казуална такава за загуба на управление, за да се прецени, че загубата на контрол върху автомобила се дължи на виновното поведение на водача

Неясното описание на фактическа обстановка безспорно е ограничило правото на защита на жалбоподателя, а последното винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо в тази част наказателното постановление е незаконосъобразно. Като го е потвърдил, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

Самостоятелно доводите на РРС за предвидимото съобразно атмосферните условия и участъка поведение е относимо към хипотезата на чл.20 ал.2 ЗДвП ,а не към посочената като нарушена.

Всички събрани по делото доказателства безспорно сочат на неизпълнение на задължение за опесачаване от страна възлагането от  Община Русе  на изпълнители на тази услуга и при установеното налично такова преди пътния участък на ПТП, да се вмени във вина / при липса на твърдение за несъобразена скорост/ на касатора задължение за предвидимо и логично съобразяване с атмосферните условия излиза извън предмета на доказване по делото.  

Решението на РРС по изложените в настоящите мотиви съображения се явава неправилно и следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отмяната на издаденото НП .

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ решение №473/09.06.2022 год.  постановено по а.н.д № 426/2022 г. по описа на РС-Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-1085-00390 от 03.02.2022 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе, с което на основание чл.185 ЗДвП за нарушение на чл. 20 ал.1 ЗДвП  на М.В. Величкова е наложена глоба в размер на 20 лв.

 

Решението е окончателно.

         

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: