Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Никопол, 26.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Никополски районен съд …. наказателен състав в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Поля Видолова и в присъствието на прокурора ____, като разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД№231 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

С наказателно постановление №10А/09.08.’19г. на началника на РУ на МВР-Никопол при ОД на МВР-Плевен на Н.Р.Н., ЕГН********** с адрес ****** и настоящ адрес *** на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР било наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя Н., който го е обжалвал. Излагат се доводи, че издаденото НП е незаконосъобразно и в противоречие с процесуалните правила. Развиват се доводи относно номерацията и невръчване на АУАН на жалбоподателя, относно фактическата обстановка, която е изложена от АНО и във връзка с която от същия орган е прието, че от жалбоподателя е извършено нарушение, за което му е наложено административно наказание. В заключение моли съда да отмени издаденото НП.

Жалбоподателят се е явил в съдебно заседание лично и с ангажиран защитник, който е взел становище.

         За ответника по жалбата ОД на МВР – Плевен не се е явил представител, който да вземе становище.

         РП-Никопол е била редовно призована, но не се е явил представител, който да вземе становище по жалбата.

Актосъставителят А. и свидетеля Ш. се явяват в съдебно заседание и дават показания. За изясняване на фактическата обстановка по делото в качеството на свидетели са били допуснати и разпитани К.И. и Д.С..

         Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. НП е било връчено на жалбоподателя на 30.09.2019г., което е видно от представеното заверено копие на обжалваното НП. Жалбата е била заведена в РУ-Никопол на 07.10.2019г., поради което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

         Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и фактическата обстановка отразена в АУАН и издаденото НП, намира за установена следното:

         В АУАН и издаденото въз основа на него НП№10А/09.08.2019г. се сочи като установено, че на 04.08.2019г. около 04.00ч., жалбоподателят в с.Въбел, до сградата на кметството и читалището не изпълнил устно полицейско разпореждане – „Стой! Полиция! Остани на място!“.

         Тъй като жалбата е била придружена само с копие от АУАН и НП, както и заповед №8121з-1371/11.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи, изрично с разпореждане №269/14.10.2019г. съда е изискал от РУ-Никопол цялата преписка във връзка с издаденото наказателно постановление №10А/09.08.2019г., справка има ли жалбоподателя Н.Р.Н., ЕГН********** други нарушения, за които да са му налагани наказания по ЗМвР и копие от актуална заповед, с която началника на РУ-Никопол е оправомощен да издава наказателни постановления.

         На 17.10.2019г. писмото и разпореждането на съда са връчени. В отговор с писмо рег.№305000-1741/18.10.2019г. на РУ-Никопол в НРС са получени копия от същата заповед №8121з-1371/11.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи; НП№3А/18.05.2016г.; АУАН №3А/18.05.2016г.; докладна записка изх.№305р-2236/19.05.2016г. от П.Костиков; докладна записка изх.№305р-2237/19.05.2016г. на С.Симеонов; сведение от Р.Н.А..

         За изясняване на фактическата обстановка по делото са били разпитани актосъстравителят А. и свидетеля Ш..

         На първо място свидетелят Ш. сочи в показанията си, че не е свидетел на нарушението, а само на съставянето на АУАН, като не си спомня къде е съставен АУАН, не си спомня дали жалбоподателя е запознат със съдържанието на този АУАН (в същия ден, но за друго нарушение жалбоподателя има съставен от същия актосъставител и друг АУАН), не е видял дали жалбоподателя се е подписал на АУАН. Това, което си спомня, че лично се е подписал на ред №1, като свидетел.

         В съдебно заседание проведено на 18.11.2019г., съдът изрично е отбелязал в протокола, че актосъставителя по време на даване на показания чете от докладна записка, която не е приложена по делото.

В показанията си пред съда, този свидетел сочи, че той лично е извикал неколкократно жалбоподателя да спре и дойде при намиращите се заедно с актосъставителя други служители на МВР. Отделно актосъставителя сочи друг служител на РУ-Никопол – Петров, който няма никакво качество в настоящето производство, който според него бил разпоредил на жалбоподателя да спре и след това го поканил да дойде при тях да разговарят. Като съществено в показанията си актосъставителя отбелязва, че жалбоподателя се държал агресивно към него, без да посочва конкретно в какво се изразява агресивното държане на жалбоподателя, нито как е установил, че жалбоподателя бил употребил алкохол, поради което счел, че жалбоподателя не изпълнил полицейско разпореждане, като за това дори били употребнени белезници, а жалбоподателя задържан в служебния автомобил за продължително време, като актосъставителя няма спомени след колко време жалбоподателя бил отведен в РУ и кога му е съставен АУАН. Актосъставителят си спомня, че АУАН по-късно бил съставен на жалбоподателя в управлението, но няма спомени дали жалбоподателя се е подписал на него и дали е взел екземпляр от него. В заключение на въпроса по какви критерии е преценил, че от страна на жалбоподателя е налице агресивно поведение по отношение на него, актосъставителя е отговорил, че това е негова преценка, за да избегне конфликт между две лица в нетрезво състояние.

         За изясняване на фактическата обстановка са били разпитани К.И. и Д.С..

         Тези двама свидетели излагат различни факти от тези, посочени от актосъставителя.

         На първо място и двамата свидетели са категорични, че повод те двамата да се намират извън заведението, в което с тях бил жалбоподателя бил скандал между свидетеля Д.С.и неговата приятелка, като тези две лица излезли един след друг, карали се навън, а свидетелят С. ударил приятелката си, която била седнала в колата, паркирана навън, ритнал с крак същата кола и след отправени нецензурни думи си тръгнал.

         На второ място свидетелят И. сочи, че докато С. и приятелката му се карали, жалбоподателя бил излязъл от заведението и след като С. изминал около триста метра, жалбоподателя викнал след него и се отправил в неговата посока.

         На трето място нито един от тези свидетели, намирали се в близост до полицейските служители не е чул някой от тях да вика по отношение на жалбоподателя и да му нарежда - „Стой! Полиция! Остани на място!“.

         Показанията на четиримата свидетели съда кредитира и обсъжда със събраните по делото писмени доказателства, тъй като те отразяват личните впечатления на свидетелите за изложените от тях факти.

         Установеното от съда се подкрепя от събраните писмени доказателства, а именно НП №10А/09.08.2019г.; АУАН бл.№030486/2019г.; Заповед №8121з-1371/11.11.2015г.; справка за актуално състояние на трудовите договори на жалбоподателя към дата 15.10.2019г.; НП№3А/18.05.2016г.; АУАН №3А от 18.05.2016г.; докладна записка изх.№305р-2236/19.05.2016г.; докладна записка изх.№305р-2237/19.05.2016г.; сведение от Р.Н.А.; писмо от РП-Никопол за заведени преписки и досъдебни производства за жалбоподателя; справка за задграничните пътувания на жалбоподателя от ОД на МВР-Плевен.

         С оглед изложеното съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяната му като незаконосъобразно. Нарушени са разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 във връзка с чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН по отношение обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

Възприетите от съда в хода на съдебното следствие обстоятелства разкриват фактическа обстановка различна от тази, за която самият актосъставител не е категоричен в показанията си от една страна, а от друга в хода на съдебното следствие чете и излага свидетелските си показания върху докладна, която не е от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, нито представлява негови писмени бележки по случая.

Липсват доказателства за това в какво се е изразявало агресивното състояние на жалбоподателя или как е установено, че той е бил пиян.

Липсват доказателства изобщо към него да е отправяно каквото и да е полицейско разпореждане - „Стой! Полиция! Остани на място!“, което той да е възприел и разбрал. Представите у АНО, че жалбоподателя е тръгнал да се разправя със свидетеля С., поради което към него е било отправено устно полицейско разпореждане не намериха подкрепа в нито едно гласно или писмено доказателство. Отделно от изложеното се установи, че освен актосъставителя и друг полицейски служител – Петров е отправял разпореждания към жалбоподателя, като в крайна сметка категорично не може да се установи разпорежданията на кого е следвало да изпълни жалбоподателя.

В АУАН и издаденото НП липсва конкретно посочване на разпоредбата, която жалбоподателя е нарушил с оглед съдържащите се в разпоредбата на чл.64 от ЗМВР седем алинеи и отразените в тях хипотези относно разпорежданията, които полицейските органи издават или отправят, изискванията към тях и дължимото поведение. Доколкото това е съставомерно обстоятелство за нарушението непосочването на тези обстоятелства са накърнили защитата на жалбоподателя по съставомерни факти относими към приписваното му нарушение, а и не дават възможност на съда да извърши дължимия правораздавателен контрол и преценка имал ли е право издалият неизпълненото полицейско разпореждане да издава такова, респективно имал ли е нарушителят задължение да го изпълнява.

При възпроизвеждане на фактите липсва изрично отразяване на конкретното поведение, предприето от нарушителя, чийто обективни и субективни параметри изпълняват състава на предявеното му нарушение. Формално са изписани признаците на административното нарушение, такива, каквито са установени от законодателя в съответните правни норми, без да бъдат ангажирани фактите, с които се изпълват отделните елементи на същото, относими поне към обективните признаци на нарушението. Последното възпрепятства възможността да се извърши преценка дали приетите за неизпълнение действия или бездействия действително са годни да реализират състав на нарушение, както с оглед своето съдържание, така и с оглед интензитета си. В тази връзка обективно е възпрепятствана и възможността да се анализира извършеното в контекста на предпоставките за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН, въвеждаща маловажен случай на административно нарушение. Така очертаните факти следва задължително да присъстват в обстоятелствената част на АУАН и НП, като те не биха могли да се извеждат и допълват въз основа приобщените към делото доказателствени материали. Съдът намира за необходимо да отбележи, че елементи от състава на нарушението е незаконосъобразно да се извеждат по подразбиране и/или по предположение, още по-малко за неговото установяване да се използва техника на препращане към съдържанието на документи или изявления, съществуващи като факти извън материализираното волеизявление на наказващия орган. Последните биха могли да се ползват единствено с оглед тяхната доказателствена стойност за установяване съществуването на твърдени обстоятелства. Проявеният подход е равнозначен на допълване на властническата воля на АНО, което опорочава задължително установената форма на актовете в административно наказателния процес.

Допуснатото противоречие между обстоятелствената част на НП от една страна и от друга в АУАН рефлектира и съществено е накърнило правото на защита на наказаното лице. Нарушаване на правото на защита винаги е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на наказателното постановление, поради което съда намира, че същото следва да се отмени като незаконосъобразно.

С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление №10А/09.08.’19г. на началника на РУ на МВР-Никопол при ОД на МВР-Плевен, с което на Н.Р.Н., ЕГН********** с адрес ******и настоящ адрес *** на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР било наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

         РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва или протестира в 14 дневен срок от съобщението до страните пред ПлАдмС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: