М О Т И В И
към Решение № 41 от 01.03.2018година
по АНД № 1/2018 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по реда на
чл. 378 и сл. на
глава 28 от НПК.
Досъдебно
производство (ДП) № 350/2014година
по описа на РУ – Свиленград е внесено в Съда от Цветослав
Лазаров
– Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на
делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Н.Н.Ц., роден на *** ***, българин,
български гражданин, с постоянен адрес:***, не женен,със
средно образование, работи като шофьор към търговско дружество „ЗИ ТИ И
Корпърейшън България“ ЕООД гр. София, ЕГН: **********,
не осъждан, за това че на 23.02.2014
год. на АМ „Марица“ при километър 111+100, землището на гр. Свиленград, обл.
Хасково при управление на МПС - лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира” с per. № СА 6738 СХ, нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“, не сторил това и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на И.В.А. ***, изразяваща се в контузия на мозъка,
причинила разстройство на здравето временно опасно за живота-престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ вр.
чл.342 ал.1 от НК.
В съдебното
заседание, Районна прокуратура Свиленград ,редовно призована ,не изпраща
представител и не взема становище по същество.
Явява се обвиняемия Н.Н.Ц., заедно с адвокат Й. – упълномощен защитник от ДП. Обвиняемият Ц. не се признава за виновен ,дава обяснения по случая,като твърди,че в
последният момент видял пострадалата и въпреки ,че намалил не могъл да избегне
ПТП. В правото си на последна дума моли
съда да го оправдае. Защитникът му пледира също за оправдателно решение,като
счита че липсвало виновно поведение на обвиняемия през процесния ден, като
подробно мотивира доводи в тази насока. Отделно от това ,счита че не са
установило по делото наличието на средна телесна повреда у пострадалата,впредвид
приобщените по делото свидетелски показания.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и
гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за
съдимост рег.№ 22 от 05.01.2018 година на
Районен съд – Перник, обвиняемият Н.Н.Ц. не е осъждан,както и на
обвиняемия не му е налагано
административно наказание по чл. 78а от НК.
От
Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Перник и приложена в
кориците на ДП/том 3,лист 99/, става ясно, че обвиняемият
Н.Н.Ц. не е криминално проявен и
респективно няма криминалистическа и
съдебна регистрация, не е посочено,същият да се издирва от органите на МВР или
да има наложени забрани за напускане на страната.
В кориците на ДП е
приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние/том
3,лист 119/, от която е видно, че обвиняемият Н.Н.Ц. е несемеен ,не притежава недвижими имоти, не притежава
МПС-ва – и получава месечен доход в размер на 800лева.
На 23.02.2014год., св. И.В.А. ***,
която към онзе момент се занимавала със спедиторска
дейност, била в село Капитан Андреево заедно с
дъщеря си. Около 16:00 ч. решила да се
прибират към гр. Свиленград. Малко пред да тръгнат от селото
на св. А. по телефона се обадил шофьор
от транспортна фирма и поискал св. А.
да му подготви документи за неговия превоз. Св. А., заедно с дъщеря си, тръгнали
от с. Капитан Андреево с лек автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № Х 3545 ВМ към гр. Свиленград, като се
движели по АМ „Марица“. По пътя трябвало да вземе от шофьора необходимите
документи за да изготви нужните документи за извършения от него превоз. Шофьора
с камиона и товара се намирал на опашката от чакащи автомобили, спрели в
най-дясната лента за движение на АМ „Марица“ преди ГКПП „Капитан Андреево“ в
посока към граничния пункт. Този участък от АМ „Марица“, поради наличието на
чакащи товарни автомобили бил много натоварен. След като наближила въпросния
товарен автомобил, св. А., спряла управлявания от нея лек автомобил в дясната аварийна лента
за движение посока гр. Свиленград, като дъщеря й останала на задната седалка в автомобила. След като слязла от автомобила, св. А. се
огледала и пресякла двете ленти на пътното платно за движение към гр.
Свиленград за да стигне до камиона, който бил в десния край на другото платно
за движение. Прескочила двойната предпазна мантинела и преминала в левия край
на платното за движение към ГКПП „Капитан Андреево“, което също било с две
ленти за движение. Тръгнала да пресича двете ленти на платното за движение за
да стигне до камиона,като преминала двете платна от нейната страна,стигнала
до предпазните мантинели и когато вече била на пътното платно от към страната
на спрените товарни автомобили,св. Т.Ж.П.,който бил водач на такъв и през
процесния ден работел като международен шофьор към фирма „АIТ Интернационал
Транспорт „ гр.Пловдив бил в колоната на чакащите тежко товарни машини,когато
забелязал,че св. А. е до мантинелата посредата на автомагистралата и му прави
знаци с ръце . Същият с ръце и направил знак за отрицание и посегнал да вземе
необходимите документи .
Точно в този момент с посока от гр. Свиленград към ГКПП
„Капитан Андреево“ се движил лек
автомобил марка „Опел“ модел „Зафира“ с рег. № СА 6738 СХ, собственост на „МКБ
– Аутопарк“ ЕООД гр. София и закупен на лизинг от „Зи Ти И Корпорейшън
България“ ЕООД. Автомобила се управлявал от обв. Н.Ц.,а в автомобила пътували и други лица. Обв. Ц., забелязал, че св. А.
стои в левият край на платното за
движение, пред двойната мантинела разделяща двете платна за движение. Забелязал
я на около 50-60 метра пред автомобила си.
Видял, че св. А. започнала да пресича платното за движение, обв. Ц. се опитал
да намали скоростта и да избегне удар с св. А., но не успял. От удара пешеходката паднала върху предният капак
на автомобила, а от там на земята, като получила травми по главата и охлузвания
по единия крак.Последвалия удар на пешеходеца
бил възприет от св.П.,който като се обърнал забелязал,че колата на
обвиняемия удря А. с предната си
част,като вследствие на удара тя се преметнала на предния капак на лекия
автомобил ,като през това време колата продължила движението си и след
което А. паднала на асфалта в лентата за
движение по посока ГКПП „Капитан Андреево”,а автомобила бил спрял в близост до
мантинелата, също в лявата лента за движение.От колата слязъл обвиняемият и отишъл при пострадалата А., за да види дали е добре и се обадил на тел. 112 за
да съобщи за инцидента. А. за около 3-4 минути лежала
на асфалта,след което станала и седнала до мантинелата. Св. П. отишъл до
пострадалата А. и я попитал,как е,при което тя му казала,че ще се оправи и
тогава той й дал вода за пиене и отишъл до камиона си за да се обади на бърза
помощ.
За така подадения сигнал за
настъпило ПТП с пострадал в дежурната част на РУ Свиленград в 16,40часа е
постъпил горепосочената информация , която била приета от св.Х.К.Х. ,който на
место да извърши проверка по сигнала изпратил автопатрул на
КАТ към РУ – Свиленград. Местопроизшествието
било посетено от дежурния автопатрул при РУ-Свиленград около 17.00-17,10часа. Св. Н.Г.Р., инспектор в звено „Пътен контрол“ при РУ-Свиленград,
изпробвал обв. Ц. на място ,а пострадалата
А. ***, която на няколко пъти била тествана ,тъй
като изпитвала болки и затруднения вследствие на получените травми , дали са употребили алкохол с техническо средство „Дрегер 7510 ” с инвентарен номер № ARDN 0088, което не отчело наличие на
алкохол и при двамата участници в
ПТП. Контролният орган, св. Р., съставил и на двамата
участници в ПТП, АУАН. На обв. Ц., бил съставен акт за установяване на
административно нарушение с бланков № 358412/23.02.2014 год. за констатираното
нарушение на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП. С акта бил иззет контролен талон №
5206879. На пострадалата А., бил съставен акт за установяване на
административно нарушение с бланков № 358414/23.02.2014 год. за констатираното
нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Св.Р. на место констатирал ,че плътното платно било
сухо, прав участък, с добра видимост с лек десен завой, но видимостта била
добра,като през процесния ден имало
д. атмосферни условия – слънчево време и сух път.
Малко по-късно пристигнал екип на ЦСМП-Свиленград св.А.Г.К. и св.
Д.Д.М.,където св.
М. заварил пострадалата контактна, леко объркана,
психомоторно възбудена, с контузна рана в областта в областта на носа и със
съмнение за комоцио.Същата била откарана от двамата свидетели служители на спешна помощ в спешния център за оказване на първа помощ, а
няколко часа по-късно преместена в МБАЛ-Свиленград и приета за лечение,тъй като в следствие на настъпилото ПТП пешеходката И.А. е получила контузия на
главата, сътресение на мозъка, разкъсно контузни рани на главата, охлузвания по
крайниците и лицето, за което е приета за лечение в МБАЛ-Хасково. След като
здравословното състоянието на И.А. било възстановено, на 01.03.2014 год. същата
била изписана в добро състояние с посочен изход от заболяването в епикризата –
клинично здрав.
От заключението на
назначената Съдебномедицинска експертиза по писмени данни с № 149/2017 г.на вещото лице Е. е видно,
че при ПТП на 23.02.2014 год. на И.В.А. е причинено разстройство на здравето,
временно опасно за живота, което се дължи на контузия на мозъка, т.е описаните
увреждания представляват средна телесна повреди по смисъла на чл.129, ал.2 във
вр. с ал.1 от НК. Описаните увреждания са причинени по механизма на действие на
твърд тъп предмет и могат да се получат в условията на автомобилна травма.
От заключението на
назначената по делото автотехническа
експертиза се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил
управляван от обвиняемият, непосредствено преди удара е била 80 км/ч., а в
момента на удара с пешеходката е била 60 км/ч., т.е. има промяна на скоростта
на движение от страна на управлявания от обвиняемата автомобил непосредствено
преди произшествието и същия е реагирал на поведението на пешеходката и е
предприел намаляване на скоростта на движение на автомобила, но не достатъчно
за предотвратяване на произшествието. Удара между лекият автомобил и А. е
настъпил в участъка от платното за движение, намиращ се срещу втората половина
на отбивка с уширение за автомобили – по дължина и на около 5,40 м. от левия
край на платното за движение за с. Капитан Андреево по широчина. Опасната зона
за спиране на лекият автомобил при скорост на движение 80 км/ч., вещото лице е
определил на 58,10 метра, а отстоянието на лекият автомобил от мястото на удара
в момента, в когато се появяват признаците за опасност е изчислено на 69 метра,
т.е. отстоянието на лекият автомобил от мястото на удара е по-голямо от размера
на опасната му зона за спиране. От техническа гледна точка обвиняемият е имала
възможност да предотврати възникналото ПТП чрез своевременно възприемане на
опасността и реакция за аварийно спиране. По необясними от техническа гледна
точка причини Ц., не е реагирал адекватно и своевременно в следствие, на което
е възникнало ПТП и са настъпили общественоопасните последици - телесни повреди
на И.А.. С тези свои действия обв. Ц. е нарушил правилата за движение визирани
в чл.20 ал.2 от ЗДвП, според които обвиняемият като водач на моторно превозно
средство е длъжен при избиране на скоростта на движение да се съобразят с
характера и интензивността на движение и с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и е длъжен да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението.
Същите изводи са изведени и в
заключението по назначената в ДП комбинирана автотехническа-медицинска
експертиза, която се поддържа от двете вещи лица.
Същите в съдебно заседание поддържат заключенията,като вещото лице д-р Е. ,уточнява,че пострадалата
св.А. имала
травма на главата, която се изразявало в
разкъсно - контузна рана, видима с просто око и при изследване на скенер
/компютърна томография/ се виждала
област на контузия на мозъка. Това го установил от
медицинските документи, отразено било в
епикризата, която била издадена след като било
проведено лечение в болницата. Контузията на мозъка ,
също била един задължителен алгоритъм в
съдебната медицина и при оценка на медико-биологичения класифициращ признак за телесна повреда, влизала
в категорията „временно опасно за живота”, т.е. с разстройство на здравето,
временно опасно. Опасността можела
да е вероятна и без оказана медицинска намеса, да се реализира или не с
неблагоприятни последици. В настоящият случай
жената била оздравяла без последици по отношение
на тази травма. Нямало данни и не се съдържали
такива по делото, да са настъпили усложнения на тази травма след като е
отзвучала. Това мотивирало вещото лице да приеме в
заключението този медико-биологичения признак „временно опасно за живота” за
диагнозата: мозъчната контузията, която е в медицинските документи и е била
установена със скенер.
От заключение по делото оценъчна автотехническа
експертиза на вещото лице С.Н.К., находяща се на л.19-л.22,
том 2-ри от ДП№350/2014г. по описа на РУ
Свиленград,се установява,че стойността на нанесените материални
щети по лек автомобил марка Опел Зафира с рег.№ СА 6738 СХ,управляван от
обвиняемия и собственост на „МКБ”АУТОПАРК „ООД
към датата на настъпване на увреждането са в размер на 2981,80лева.
Установените
материални щети на МПС –лек автомобил участник в ПТП, преценени по своята парична равностойност, в размера
доказан от заключението по коментираната оценителна –автотехническа експертиза,
и конкретно възлизащи на сумата 2981,80лева, в този си размер не се явяват съставомерни, т.е.
значителни по смисъла на закона /чл.343,ал.1,б.”а” НК/, тъй като са под размера
на МРЗ за страната, към датата на деянието - 340
лв, съгласно ПМС №249 на МС от 31.10.2013, от тук и не
съответстват на стойностния критерий за значителност, възприет в обвързващата
съдебна практика. Последният се
съизмерява с 14 минимални работни заплати,
обвързано с подхода възприет в ТР 1/98г на ОСНК, на базата на
1/5,респ.1/10 от 140 мин. работни заплати, според задължителните разяснения
дадени в Решение № 312/27.06.08г,н.д. 273/08г на ВКС, ІІІ н.о., аналогично и
Решение № 574/29.05.2014г н.д. 1835/133г, ВКС ІІІ н.о./. Нещо повече спрямо
този критерий, процесните са почти два пъти
по-ниски. Иначе казано, в контекста на предходните разяснения, посочените вреди
не съставляват съставомерна последица от деянието и са ирелевантни за правната
квалификация на обвинението. Отделно и предвид факта на тяхното възстановяване
– доказан от съдържанието на приетото
по ДП писмо от „МКБ”АУТОПАРК „ООД /л.65-66,том 2-ри/, че
уврежданията по управлявания от обвиняемия лек автомобил са заплатени от
застрахователната компания, което писмено доказателство не е
оспорено в процеса, , то отново тези вреди са ирелевантни за съставомерността,
същевременно сочи за осъществена е и изискуемата положителна предпоставка,
съгласно чл. 78а, ал.1,б.”в” НК. С това
се обосновава допустимостта и приложимостта на тази материална наказателна
норма.
От приложените справка
от сектор Пътна полиция - Перник от 16.07.2014 год. е видно, че обвиняемият е
правоспособен водач и притежава валидно СУ на МПС с № *********, категории „В”,
„М” и „АМ“. Същият има извършени нарушения по ЗДвП.
Липсва спор между страните,а и
се установява от приобщеното по ДП Разрешение за ползване №СТ-05-1091/01.10.2010г. на ДНСК/л.62том
2-ри/,че пътят на който е станало местопроизшествието е със статут на
автомагистрала
Обвиняемият Н.Н.Ц. не се
признава за виновен както на фазата на досъбедното производство (ДП), така и
пред настоящия състав на Съда, в престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Същият пред съда твърди,че пострадалата била спряна от лявата
страна,а от другата страна в която обвиняемият се е движил в аварийната лента
имало спрени товарни автомобили. Времето било
добро, в светлата част на деня,платното било
сухо. Тъй като видял спряните отстрани товарни автомобили и
съобразно опита му на водач,че често имало пътници около тях, които изкачали на
пътното платно,обвиняемият намалил скоростта на движение на автомобила на около
80 км.в час,като се движил в лентата за ускорение. Забелязал пострадалата от около
40-50 м., която била застанала
пред мантинелата и не се движела.
Тогава тя внезапно решила да пресече, като дори
не се огледала , а гледала надолу.
Тя започнала да пресича, стигнала
до второто платно до линията като стигнала
до разделителната лента, почти стъпнала на
второто платно, а аз обвиняемия бил много близо на малко
повече от 10м и мислел, че ще мине зад него
,но незнайно защо решила
да се върне ,поради което обвиняемия се опитал
да избегна ПТП-то. Тръгнал
към платното, което било по-близо до тировете, защото пострадалата била почти на
средата и се обърнала. Ударът станал
под ъгъл, от дясната част на колата. Тя подскочила и
се качила
на капака на колата.
Така описаната фактическа обстановка, се установява по
несъмнен и неоспорим начин от писмените
доказателства и свидетелските показания, събрани в хода на досъдебното
производството, които се цениха съобразно процесуалното правило на чл.378,ал.2 НПК и след надлежното им приобщаване по реда на чл.283 НПК. Формираната
доказателствената съвкупност на писмените доказателствени източници, обхваща – АУАН
с рег.№358412 от 23.02.2014г.,Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№5,съдебно медицинско удостоверение на живо лице №38/2014г.,Протокол за оглед
на местопроизшествие и ведно с албум към
него,Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУП
Свиленград,протокол за доброволно предаване,копие на свидетелство за регистрация
част 1ва, копие на свидетелство за регистрация част 2ра;трудов договор №29 от
04.10.2012г.,приложение №2 към трудовия договор;,длъжностна
характеристика,застрахователна полица №13140 170481, гражданска отговорност на
автомобилистите №********* 42027 на Булстрат,Удостоверение
№20150722115717/22.07.2015г.на Агенцията по вписванията,писмо на център за
спешна помощ-Хасково с изх.№573/17.07.2014г.,фиш за спешна медицинска
помощ,копие от книга за регистрлация на спешните повиквания в РКЦ Хасково,копие
от книга за консултации,книга за регистрация на ПТП във ФСМП Свиленград,книга
за повикванията във ФСМП Свиленград,история за заболяването №173, фактура
№**********/05.03.2014г.,направление за хоспитализация,лист за преглед на
пациент в спешно отделение, анамнеза,резултати от образно изследване
№1452/2014г.,температурен лист, информирано , декларация за съгласие информирано
съгласие; декларация за информираност и съгласие на пациент по отношение
източника на заплащане за диагностика и лечението на неговото заболяване;изследвания
кардиологични,кръвни и снимки,данни от наблюдения на болния, епикриза от
хирургично отделение на МБАЛ Свиленград,съдебно медицинска експертиза
№210/2014; изследвания и резултати от магнитен резонанс от отделение
по образна диагностика,болничен лист№5077060; болничен лист№5077133; болничен
лист№5076991; болничен лист№5076924; амбулаторен лист №980/21.03.2014
амбулаторен лист №000733/07.05.2014, автотехническа експертиза, оценъчна
автотехническа експертиза; комплексна медицинска автотехническа експертиза,
справка картон на водач, фотоалбум,разрешение за ползване №
СТ-05-1091/01.10.2010г., писмо с изх.№1021/03.07.2015г. на
МКБ-Аустопарк”ЕООД;рамков договор за оперативен лизинг№Р000251, индивидуален
договор за оперативен лизинг на МПС №И001684 към равковия договор за оперативен
лизинг, приложение №1 към индивидуалния договор, свидетелство за регистрация
част 1;,пълномощно,,застрахователна полица №05113001442729; застрахователна
полица №13140170481,справка от търговския регистър -2бр.,Решение №14/05.02.2015г.
по АНД №1028/2014г. по описа на РС Свиленград, справка за съдимост,
характеристика,пълномощно,определение №254/15.05.2017 по ЧНД №296/ 2017г. по
описа на РС Свиленград, договор за покупко продажба на МПС от 01.09.2016г.
писмо с изх.№26/05.04.2017г.,справка от ОД на МВР Хасково относно задгранични
пътувания от 19.04.2017г., справка за нарушител/ водач-2бр.НП
№14-0351-000042/08.04.2014г.,характеристична справка, ДСМПИС.
Цениха се и
свидетелските показания, на разпитаните по делото свидетели св. Н.Р. ; св. Н. Ц., св. И.А., св.Х.Х.,св. В.П., св.Т.П. и
тези дадени в хода на ДП приобщени по съответния ред със съгласието на
обвиняемия и неговия защитник, както и свидетелите Д.М. и А.Г.К. .
Така очертаната съвкупност от доказателствени средства е
напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно
кореспондиращи и допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират
едни други, доколкото възпроизвеждат релевантни факти от различни периоди от
време, съобразно момента на изготвянето си. Свидетелските показания са
еднопосочни, логично систематизирани и в корелация с писмените доказателства и
приетите експертизи.Доколкото такава кореспондираща връзка е налице и досежно
показанията на св. И.А., която има качеството на пострадал от ПТП, поради което
не са налице основания за предубедеността на същата, респ. да се счита
недостоверно изложеното от последната.За пълнота на съдебният акт следва да се
посочи,че действително има разминаване що се отнася до показанията на
пострадалата и показанията на свидетеля очевидец П.,що се отнася до поведението
на пострадалата след настъпването на ПТП,тъй като същият установява,че пострадалата
след удара е лежала на пътното платно около 3-4 минути,след което се е
изправила и била до мантинелата,от друга страна пострадалата твърди,че има ясен
спомен след настъпване на ПТП едва в болницата,но това разминаване съдът
възприема на дължащо се ,касателно относно причинените травми на пострадалата-
удар в главата при което същата е изгубила съзнание и впредвид естеството на
травмите и случилото се,следва да се приеме,че е разбираемо същата да е
дезоринтирана и да няма ясни спомени относно инцидента. Ето защо, съдът даде
вяра на показанията на всички тези свидетели, тай като те са непротиворечиви,
потвърждават се и от заключението по автотехническата,медицинска и комплексна
медицинска автотехническа експертиза.
Не се констатираха
и недостатъци от външна формална страна на писмените документи, както и тези
съставляващи писмени доказателствени средства съставени от органите на
разследването, които са съобразени по съдържание си с изискванията на НПК, а
др. не се оспориха от страните. Поради това съдът кредитира изцяло същите относно възпроизведените в тях факти,
относими към предмета на доказване, за които те се явяват безпротиворечиви.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на
личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание.
Съдът кредитира и възприема изцяло, заключенията по всяка от приетите по делото
експертизи - медицинска, автотехническа и автооценителна- и комплексна
медицинска и автотехническа, като счита
същите за обективни, компетентни и обосновани, изготвени от съответните
специалисти, които и съобразно поставените задачи са дали аргументирани отговори.
При съвкупно обсъждане и преценка на тези доказателствени
източници и доказателства, съдът формира категоричен правен извод, че обвиняемият
Н.Н.Ц. е осъществил инкриминираното деяние, описано в Постановлението на
прокурора от РП –Свиленград и в рамките на изложените в същото фактически
твърдения и обстоятелства при извършването му – потвърдени от доказателствата
по делото.
Досежно обясненията на обвиняемият Н.Н.Ц. – дадени непосредствено пред съда, те се прецениха за
частично достоверни, доколкото звучат логично, систематизирани са и за
основните факти, свързани с ПТП се подкрепят от автотехническата експертиза и
от останалите писмени и гласни доказателства. В тази им част, оставайки
неопровергани от останалите събрани доказателства, както относно оказаната
помощ на пострадалата в момента на произшествието и проявената заинтересованост
за състоянието й, в която част също не се опровергават, съдебният състав приема
да кредитира обясненията. Единствено в частта на фактическите му твърдения, пострадалата
на около 10метра от управляваното от
него МПС внезапно да е излязла на пътното платно и същият не е могъл да реагира,
казаното от него остава изолирано от доказателствата, дори пряко се оборва от приетата
по делото автотехническа експертиза и комплексната такава. С тези
съображения, съдът изключи от
доказателствения материал тази част от обясненията на обвиняемият, считайки ги
за защитна позиция с оглед смекчаване на отговорността, докато в останалата им част, след съпоставка
с останалите доказателства и установената кореспонденция с тях, съдът прие да
им даде вяра и ги кредитира с доверие.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.
При
така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и
несъмнен извод, че с действията си
обвиняемия Н.Н.Ц. е осъществил състава на
престъплението по чл.
343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
Обвиняемият Н.Н.Ц.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, не
женен,със средно образование, работи като
шофьор към търговско дружество „ЗИ ТИ И Корпърейшън България“ ЕООД гр. София, ЕГН:
**********, не осъждан.
Предявеното обвинение е доказано в съвкупните си признаци, като
анализът на установените факти дава основание на съдебният състав да приеме, че
обв. Н.Н.Ц. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, съставът на
престъплението по чл.
343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на
23.02.2014 год. на АМ „Марица“ при километър 111+100, землището на гр.
Свиленград, обл. Хасково при управление на МПС - лек автомобил марка „Опел”,
модел „Зафира” с per. №
СА 6738 СХ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП -
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението и с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, не сторил това
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.В.А. ***, изразяваща
се в контузия на мозъка, причинила разстройство на здравето временно опасно за живота.
Налице е съставомерно деяние
по този текст и авторството на същото се установява категорично, от писмените
доказателства, с оглед данните съдържими е в Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №5, Протокол за оглед на местопроизшествие и ведно с албум към него,Дневник за получени
и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУП Свиленград, заключенията на
вещите лица по назначените автотехническа и медицинска експертиза и комплексна
медицинска автотехническа, така и от еднопосочните показания на свидетелите Н.Р.
; Н. Ц., И.А., Х.Х.,В.П., Т.П. , Д.М. и А.Г.К.,
както и от частично кредитираните обяснения на обвиняемия. Същите, анализирани
в кореспондираща връзка помежду си и взаимно допълване, в съвкупността си
безпротиворечиво доказват релевантните по делото факти, изложени в постановлението
на РП.
Фактическият състав на
престъплението по чл.343,ал. НК – основен наказателен състав, вкл. в правната
квалификация, предполага и изисква
нарушаване на правилата за движение от страна на водача и причиняване на вредни
последици, при наличието на причинно следствена връзка между тях и
неправомерното поведение на водача. Всеки от тези признаци е доказан от събраните
по делото доказателства, в резултат на което и причинена средна телесна повреда
на ФЛ - пешеходец
От обективна страна, доказано е, че обв. Н.Н.Ц. е осъществил действия по управление
на лек автомобил, както и обстоятелствата за мястото на движението, пътното платно, скоростта на автомобила и
всички останали фактори, определящи особености на пътната обстановка и
заобикаляща среда.В частност,
релевантните и доказани са -
местопроизшествието ситуирано на автомагистрала, обозначена с надлежната
съответна маркировка, където е реализиран удар между МПС-то управлявано от обв. Н.Н.Ц. със скорост на движение - 60,00 км/ч на управлявания автомобил, в
момента преди удара, експертно установена с автотехническата експертиза,
отделно и наличието на пешеходец, пресичащи пътното платно– пострадалата И.А. .
Обективно е вярно, като установено категорично от
протокола за оглед от 08.07.15г и от заключението по автотехническата
експертиза, също и от свидетелските показания, че обвиняемата се е движила в
извънградски условия, в район на АМ „Марица“ при километър 111+100,
землището на гр. Свиленград, обл. Хасково, както и със
скорост на движение - 80,00 км/ч на
управлявания автомобил, а в момента преди удара 60,00км.в час, експертно
установена с автотехническата експертиза. Същевременно, движейки се през деня и при нормална видимост, във времето на
приближаването на неправилно пресичаща пострадала А., той е не само е имал
възможност да възприеме, но и доказа се
е възприел, пешеходецът, пресичаща в участъка от платното за движение, намиращ се срещу втората половина на
отбивка с уширение за автомобили – по дължина и на около 5,40 м. от левия край
на платното за движение за с. Капитан Андреево по широчина.Самият обвиняем пред съдебният състав заяви,че като шофьор с опит му е
известно,че често при спрени автомобили и товарни такива има пешеходци ,които
излизат на пътното платно внезапно и затова в процесния ден намилил скоростта
на движение,тъй като в неговото пътно платно имало „опашка” от спрени тирове.
Според кредитирано от съда заключение по АТЕ и
комплексната таксава, процесното ПТП, съобразно конкретната пътна обстановка,
параметри на движение – на автомобила и на пешеходеца и възникнала опасност,
така както са установени от вещото лице, в случая е било предотвратимо и водача
– обв. Н.Н.Ц. е имал техническа възможност за това, чрез своевременна реакция за
аварийно спиране – автомобилът би спрял преди мястото на удара. Последното е
видно от експертното заключение,съгласно коуето опасната зона за спиране на лекият автомобил при
скорост на движение 80 км/ч., вещото лице е определил на 58,10 метра, а
отстоянието на лекият автомобил от мястото на удара в момента, в когато се
появяват признаците за опасност е изчислено на 69 метра, т.е. отстоянието на
лекият автомобил от мястото на удара е по-голямо от размера на опасната му зона
за спиране. Същевремнно, от друга страна появата на пешеходеца –
пострадалата, е била обективно възприета
от обвиняемият, както се установи от доказателства кредитирани от съда,
същата е била видима и към момента на приближаването им, доколкото според
данните касателно времето на движение – ясно, през деня и без фактори за др.
ограничения на видимостта, предвид което обвиняемият е имал реална възможност
/видимост/ за възприемането им, както и ги я е възприел. От тук, в съвкупност
на изложените аргументи и доказани фактически обстоятелства, налага се правният
извод, ненавременната му, закъсняла реакция, спрямо момента на възприемане на
появилата се опасност за движението, да
е причината за произшествието. А последното е настъпило поради невъзможността
да спре, пред възникнала критична ситуация на пътя(опасност за
движението), при конкретно избраната
скорост на автомобила, а такава опасност, в случая безспорно е представлявала пресичащия
пешеходец –св. И.А..
Началният момент на възникване на критичната ситуация на
пътя в съответствие със съдебната
практика е момента, в който пешеходеца е бил видим за водача – обвиняемият,
тогава той е станал опасност за движението, а не от момента на навлизането му
на пътното платно. Съгласно ТР 28/84г, началния момент на възникване на
опасността за движение се свързва не с момента на възприемане на препятствието,
а в по-ранен момент, когато пешеходецът
още от тротоара се насочва към платното за движение.
Относима, към деятелността на обвиняемият, в качеството
му на водач управляващ амтомобила предизвикал конкретното ПТП е и неизпълнението на правилото на чл.20,ал.2 ЗДвП, според чието предписание „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”. В рамките на установените фактически
положения следва да се приеме, че при настъпилия вследствие на
пътнотранспортното произшествие съставомерен резултат – средна телесна повреда
на пострадалата св.А., наказателната отговорност на обв. Н.Н.Ц. следва да бъде
ангажирана за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.За да обоснове тезата си, че деянието е
несъставомерно поради липса на допуснати нарушения на правилата за движение,
обвиняемия акцентира върху обстоятелството, че избраната от него скорост не
надвишава разрешената такава по чл. 21 от ЗДвП. Доводите му обаче не държат
сметка, че макар и насочени към гарантиране безопасността на движението,
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21 от ЗДвП уреждат две разновидности на
задължението на водачите за избор на скорост. Докато чл. 21 от ЗДвП визира разрешената скорост,
т. е., тази, която законът допуска в определен пътен участък и за която има
поставени съответни знаци, които водачите са длъжни да съблюдават, то предмет
на правна регламентация на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е съобразената скорост - онази, която водачът сам
избира в рамките на разрешената такава с оглед спецификата на конкретната пътна
обстановка, така че да не допусне настъпване на пътнотранспортно произшествие
(така и Р. № 501/2001 г. на I н. о.). Направеното разграничение показва, че
задълженията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21 от ЗДвП са отделни и независими едно
от друго и изпълнението на това за движение с разрешена скорост не означава
непременно спазване на изискванията за съобразена скорост, още повече, че колкото
по-многобройни или по-интензивни са неблагоприятните фактори, които
характеризират даден участък от пътя, толкова по-ниска следва да бъде бързината
на придвижване, за да се приеме, че е съобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,което безспорно е налице в
настоящият случай в предвид колоната от тежко товарни автомобили спрени в
аварийната лента, част от водачите на същите,които са били на пътното платно,
пострадалата,която е била на мантинелата посредата на пътното платно,готвеща се
да пресечи в нарушение на чл.113 от ЗДвП, лекият завой,но с добра видимост към
пътя. Комплексното проявление на изброените фактори е изисквало от обвиняемия
да се движи със скорост под разрешената скорост за автомагистрала и което е
сторил,но същият е имал забавена реакция,тъй като въпреки,че се е движил с 80
км/ч,не е могъл да предотврати настъпването на ПТП. В разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП , която се явява
приложима, изведено пряко е задължението
към водачите,а именно - те са длъжни да
направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното
средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението. А че такава
опасност, в конкретния случай и пътна ситуация и обстановка, за автомобила,
чийто водач е бил обвиняемия е
представлявало пресичащия пешеходец, съдът вече изложи правни съображения. В
случая той не е изпълнил това си задължение, обвързващо го по силата на
цитираната разпоредба /чл.20,ал.2,изр.2-ро ЗДвП/, независимо че е имал
възможност да го стори, което и не би могло да се отрече предвид категоричното
заключение по АТЕ и комплексна такава, че ПТП-то е било предотвратимо и
техническа гледна точка и реално възможно, но причината за неговото настъпване
се състои в закъснялата реакция на
водача – ненавреме, задействал спирачната система и поради това не успял да
спре, като предотврати удара на пешеходеца.
По този начин, нарушението на чл.20,ал.2 ЗДвП относимо към несъбразяване
на скоростта с това законово правило, доколкото е свързано, то и се явява
последица от допускането на нарушението съответно невъзможността му да спре, за
да предотврати появилата се опасност на пътя, като изпълни и обвързващото го
задължение по чл.20,ал.2 ЗДвП разкрива като пряка предпоставка за
произшествието и неизпълнението на предписанието на чл.20,ал.2 ЗДвП, движение със съобразена спрямо пътната
обстановка скорост, което несъмнено сочи за допуснато нарушение, касателно
скоростния режим.
При безспорно нарушението на скоростния
режим, от страна на обвиняемият и доказаната
несвоевремнна негова реакция за аварийно спиране при възникнала опасност
на пътя и за движението, която не е могъл да предотврати, каквато за него се е
представлявало пресичащото пътното платно пешеходка св.А.. Несъмнено с това си
бездействие, той е допуснал нарушение
на правилото по чл.20,ал.2 ЗДвП, не
предприемайки намаляване на скоростта, в съобразяване на дължимото внимание и
предпазливост, които водачите следва да имат към преминаващите пешеходци по пътното
платно.
Всяко от
посочените е в пряко причинно –следствена връзка с предизвиканото ПТП и
причиненото в резултат от него увреждане напострадалата която е блъсналс
автомобила си, в случая – пострадалата А.. Поради това съдебният състав прие,
че неправомерното поведение на обвиняемия се обосновава с неизпълнението на
задължителното предписание на цитираната разпоредба –чл.20,ал.2 от ЗДвП и тяхното несъобразяване в пълен обем,
като дефиниращи основни правила за движение
и задължения на водачите при управление на МПС вкл. и относно скоростния
режим, са водещата причина за реализираното ПТП и същите стоят в пряка
причинноследствена връзка с настъпилия съставомерен престъпен резултат – телесни увреждания на пострадалата
– св. А., причинено по непредпазливост.
Категорично
доказан по делото е и настъпилият съставомерен резултат от ПТП, изразил се в
причиняването на средна телесна повреда на
св. А. – блъснатата пешеходка, с което е консумиран обективен признак от
състава на престъплението, по настоящото обвинение. Въз основа на установените от заключението на приобщената и кредитирана
съдебно медицинска експертиза и комплексна такава, вид и характер, респ. медицински последици на
причинени увреждания, изразяващи се в контузия
на мозъка, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл.129 НК, безспорно следва да се приеме за доказана средна
телесна повреда. Съобразно вида си, тази травма покрива признаците на ФС по
чл.129 от НК. Поради това, въз основа на
заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът приема за доказано причиняването на
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК на пострадалата А..
Настъпването й е в пряко причинно-следствена връзка с причиненото ПТП и
противоправното поведение на обвиняемия,
изводът за което се налага от безпротиворечивия доказателствен материал.
От субективна страна
инкриминираното деяние е извършено от обвиняемият – виновно, по
непредпазливост, във форма на престъпна небрежност /чл.11,ал.3,предл.1-во НК/.
Същият е постъпил небрежно спрямо изпълнението на задълженията си на водач на
МПС, като при управлението на лекия автомобил, той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от собственото си неправомерно поведение – причиняването на ПТП и в
резултат от него и на средната телесна повреда на пешеходеца, но съобразно
конкретните обстоятелства е бил длъжен и
като правоспособен водач е могъл да ги предвиди. В частност, обвиняемият е бил
длъжен, както и в състояние да предвиди възможното възникване на опасност на
пътното платно и да избере такава скорост на движение, позволяваща му
безаварийно да избегне същата при
евентуалното й възникване, като спре, за да я предотврати. Още повече предвид
обстоятелството, че спазването на правилата за движение по пътищата - чл.20,ал.2
от ЗДвП, не само е задължение на водача на автомобила, като участник в
движението, но от друга задължението за
предвиждане на общественоопасните последици пряко произтича от тях. От тук изводимо е реализирането на първия критерий за
престъпна небрежност - нормативно
предписание за вменено задължение. Налице е и вторият критерий – задължение за
предвиждане на престъпния резултат. В конкретния случай обвиняемият е бил длъжен
да контролира непрекъснато скоростта на движение на своето МПС и да я намали,
както до тази съобразена за движение спрямо конкретната пътна обстановка, а
и след като е видяла пешеходеца навлезъл
на пътното платно и да спре , което
обаче не е сторил, поне ненавреме. С оглед и избраната от несъобразена спрямо
пътните условия скорост, той несъмнено е осъзнавал опасността, която би създал
за останалите участници в движението и пешеходци, като от друга страна не е
предвиждал настъпването на ПТП, считайки че няма да причини такова. В случай,
че той бе спазил гореуказаните правила и реагирал своевременно на опасността
възникнал пред него на пътното платно,
то тогава той не би предизвикал настъпването на ПТП и това би му
позволило да предотврати произшествието, категоричен извод за което съдебният
състав гради въз основа на заключението по автотехническата експертиза.
С тези съображения съдът призна обвиняемият Н.Н.Ц. за виновен по предявеното му обвинение.
В случая са налице материалноправните предпоставки на
чл.78а НК за освобождаването на нарушителя от наказателна отговорност, с налагане
на административно наказание. За извършеното от
Н.Н.Ц., инкриминирано като престъпление по
чл. 343 ал.1
б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение и той беше признат
за виновен, предвиденото наказание в
тази наказателната норма, е лишаване от свобода до
три години или пробация за причиняване на средна
телесна повреда.
Обвиняемият Н.Н.Ц. не е осъждан за престъпление от общ характер. Също така обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и
към релевантния момент – датата на извършване на процесното престъпно деяние,
той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от
НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика, се
преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК,
обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на извършеното
престъпление не са причинените на трети лица имуществени вреди. Не са налице и
фактически обстоятелства, субсумиращи което
е и да е от ограниченията, указани
в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това
и при кумулативното наличие
на посочените предпоставки Н.Н.Ц.
следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК,
за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на Н.Н.Ц., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства обясненията ме по случая, допринесли
за изясняване на обективната истина по делото, сравнително младата му възраст,
чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение както на фазата на
ДП, така и в съдебната фаза, оказаното съдействие на пострадалата след
настъпване на ПТП. Като отегчаващо вината
обстоятелство се констатира наличието на
нарушения на ЗДвП,съгласно справка картон на водач.
Съдът прие,че обществената
опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни”
случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете
небрежно отношение на обвиняемия спрямо изпълнението на задълженията си на
водач на МПС.
При
определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с
финансовото състояние на обвиняемия –работи на постоянна работа ,но получа
невисок месеч доход/800лева/, не притежава парични средства в банки, с имотното
му положение - не притежава недвижими имоти, МПС-та,
движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв., ценни книги и дялове
в дружества и със
семейното му такова – неженен.
С оглед на гореизложеното, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на
деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемия Ц. за виновен, освободи го от наказателна отговорност и му
наложи справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от НК за
престъплението по чл.
343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК в минималния размер, а
именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв., тъй като са налице множество
смекчаващи обстоятелства (посочени по горе м мотивите
на съда,както и че лицето няма противообществени прояви, подал е
сигнал на тел.112 за инцидента), а и не се установява наличието на отегчаващи
такива/извън констатираните административни нарушения по ЗДвП/. Това
от друга страна мотивира съдът да не налага административно наказание лишаване
от право да упражнява определена дейност (в случая лишаване от право да управлява
МПС за определен срок).
Така индивидуализираното наказание - Глоба, съдът счита
,че ще въздейства в достатъчна степен върху личността на нарушителя като
предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанието би допринесло със
своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него Ц. ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното.
Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред
подобни нарушения на законовия ред. От друга страна определеното
при горепосочените съображения наказание на
обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По делото се констатираха такива ,поради което и на основание чл.189,ал.3 от НПК,съдът осъди обвиняемия Н.Н.Ц. да заплати направените на ДП разноски произтичащи от изготвяне на експертизи
в размер на 718,40 лева по сметката на ОД на МВР гр. Хасково в полза
на МВР, както и да заплати в полза на ВСС по сметка на РС Свиленград
направените в съдебното производство разноски за вещи лица в общ размер на 57,15лева ..
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................
(Добринка Кирева)