Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260010 07.01.2021 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 09 декември две хиляди
и двадесета година
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР:
ТАНЯ КЕМЕРОВА
като
разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д.
№ 3313 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по въззивна
жалба от „С.С.“ ООД, със седалище и адрес на
управление ***, чрез адв. Д.С. от САК против решение
№ 395 от 16.07.2020г. постановено по
гр.дело №320/2020г. по описа на Районен съд Казанлък.
Въззивникът
„С.С.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***
твърди, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и опорочено. Моли да бъде отменено и делото върнато за разглеждане от друг съдебен състав.
Въззиваемият
Т.И.В. от ***, чрез пълномощника си адв.С.Г. ***, изразява
становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана и като
такава моли съда да я остави без уважение, а постановеното първоинстанционно
решение, като правилно, мотивирано и съобразено с процесуалния и материалния
закон следва да бъде потвърдено. Излага съображения в тази насока.Претендира
присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата
на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намери за установено следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от Т.И.В., ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника му адв. С.Г. *** против „С.С.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от
управителя му Е.И.Б.с правно основание чл. 5, Б „в“ ЗДТ и чл. 359 КТ
В исковата си молба ищецът, чрез
процесуалния си представител твърди, че работил в ответното дружество, от
05.01.2017 г. до 11.01.2019г., по силата на трудов договор, като заемал
длъжността „Охранител“.
Твърди, че не получил трудово
възнаграждение за месеците 09.2018г., 11.2018г. и 12.2018г., както и че не му
бил изплатен остатъка от сключеното споразумение за разсрочено плащане на
забавени трудови възнаграждения от 14.07.2017г.
Сочи, че на 14.07.2017г. с ответното
дружество сключил споразумение, по силата, на което работодателят следвало да
изплати трудовите му възнаграждения за отработения период 01.01.2017г. - 30.04.2017г. в общ нетен размер от 1520лв.,
като крайният срок за изплащане бил м.06.2019г. Към споразумението се съдържал
изготвен от ответното дружество погасителен план, по който работодателят се
задължавал да изплаща по 80,00 лв. всеки месец, считано от 30.06.2017г. до
30.06.2019г.
Сочи, че съгласно чл.87, ал.2 от ЗЗД
сключеното между страните споразумение се считало развалено, тъй като не било
спазено от страна на длъжника и трудовите възнаграждения не били платени в уговореното
време. Към настоящия момент остатъкът от дължимите суми по посоченото
споразумение били в общ размер на 259,00 лв. Сочи, че задължението му по чл. 3 от споразумението - да не завежда
съдебни дела за събиране на отработените трудови възнаграждения следвало да
отпадне, поради развалянето на двустранния писмен договор. В настоящото
производство претендира развалянето на сключеното споразумение и осъждане на
ответното дружество за сумата от 259,00 лв., ведно със лихвата за забава от
01.07.2019г. до 03.02.2020г. в размер на 15.68 лв., както и законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди да ответното дружество „С.С.“
ООД, ЕИК ***, да заплати на Т.И.В. ЕГН **********,
сумата от общо 1 489 (хиляда четиристотин и осемдесет и девет лева) - главница,
както и сумата от общо 135.03 (сто тридесет и пет лева и три стотинки) - лихва
за забава, като дължимите суми са разпределени, както следва:
Сумата от 259,00 лв., представляваща
остатък от споразумение от 14.07.2017 г., ведно със лихвата за забава от
01.07.2019г. до 03.02.2020г. в размер на 15.68лв.,
За месец 09.2018г. претендира трудово
възнаграждение в нетен размер 410,00 лв., ведно с лихва за забава от 01.01.2019г. до 03.02.2020г. в размер на 45.44 лв.
За месец 11.2019г. претендира трудово
възнаграждение в нетен размер 410,00 лв., ведно с лихва за забава от
01.03.2019г. до 03.02.2020г. в размер на 38.72 лв.
За месец 12.2019г. претендира трудово
възнаграждение в нетен размер 410,00 лв., ведно с лихва за забава от
01.04.2019г. в размер на 35.19лв.
Моли сумите да бъдат преведи по
представената от ищеца банкова сметка ***.
Моли съда да постанови съдебно решение,
с което да осъди ответника да заплати претендираните
суми ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане, както и да осъди дружеството да възстанови(заплати)
сторените от него разноски по съдебно-деловодното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника „С.С.“ ООД, със седалище и адрес
на управление ***. Твърди, че посочените суми в исковата молба не били дължими.
Сочи, че служителят бил назначен на непълно работно време – 4 часа при сумарно
отчитане на работното време. Твърди, че ответното дружество изплатило дължимите
трудови възнаграждения.
По делото няма спор, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „Охранител“ в ответното дружество,
като със Споразумение от 17.07.2017 г. „С.С.“
ООД като работодател се е задължило да изплати разсрочено на Т.И. В. дължимо
трудово възнаграждение в размер на 1539,00 лева за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. в срок до 24 месеца, до 06.2019
г.
В определението за насрочване по делото
от дата 22.05.2020 г. първоинстанционният съд е задължил ответното дружество на
основание чл.190 от ГПК да представи трудовия договор, споразумение за
разсрочено плащане на дължими трудови възнаграждения от 14.07.2017г. и
заповедта за прекратяване на трудовия договор.
По делото е била назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение. Вещото
лице заявява, че е изготвило експертизата си въз основа на предоставена информация
от ответното дружество, която представлявала копия на документи, изпратени по
електронна поща.
В проведеното открито съдебно заседание на
22.06.2020 г. се е явил процесуалният представител на ищеца адв.
С.Г. – Ч., която е поискала от съда да не приема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, докато ответното дружество не представи по
делото оригинали на РКО. Ответното дружество не е изпратило представител в
откритото съдебно заседание.
Съдът с оглед пълно, всестранно и
обективно изясняване обстоятелствата по делото, е счел, че следва да бъде уважено искането на ищеца
и е счел за необходимо да
се запознае с автентичните документи – РКО.
С оглед на това първоинстанционният съд е
задължил ответното дружество на осн. чл. 190 ГПК да представи трудовия договор,
споразумение за разсрочено плащане на
дължими трудови възнаграждения от 14.07.2017 г. и заповедта за прекратяване
на трудовия договор. Това указание не е
изпълнено и затова съдът е указал, че
при повторно непредставяне на документите, които съдът е изискал в
оригинал, ще се ползва от разпоредбата на
чл. 161 ГПК.
До
провеждането на второ съдебно заседание по делото ответното дружество не
е изпълнило задълженията си и не представило изисканите от съда писмени
документи в оргинал.
В тази връзка процесуалният представител
на ищеца моли съда да се ползва от разпоредбата на чл. 161 ГПК, тъй като държи
на представянето в оригинал на
изисканите документи, като твърди, и във връзка с това щяла да направи искане
за изготвяне на съдебно-почеркова експертиза, че тези документи са с невярно съдържание.
На ответника, въпреки че е бил редовно
призован за открито съдебно заседание на 22.06.2020 г., е била изпратена надлежна призовка, към която
е прикрепен препис от протокола от
проведеното с.з на 22.06.2020 г., в който се съдържат указания, че при непредставяне на посочените
доказателства, могат да бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК – съдът да
приеме за доказани твърденията на ищеца.
Призовката е надлежно връчена на ответника на
29.06.2020 г.
След приключване на съдебно заседание на дата
06.07.2020 г. е постъпила молба от процесуалния представител на ответника, към
която прилага горепосочените и изискани от съда документи.
При така установените факти по делото,
въззивният съд приема че правилно РС-Казанлък се е позовал на разпоредбата на
чл.161 от ГПк, за да постанови своето решение. Съгласно
разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед обстоятелствата по делото съдът може да
приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране
на допуснати доказателства. И доколокото ответникът
не е представил сочените по-горе писмени доказателства по делото, то и на
основание чл. 161 от ГПК съдът приема за установено, че ответното
дружество не е изплатило трудово възнаграждение за месеците и дни, както
следва: м.09.2018 г. – 410,00 лева, ведно с лихва за забава от 01.01.2019 г. до 03.02.2020 г. в размер на 45.44. лева; м.
11.2018 г. – 410,00 лева, ведно с лихва за забава от 01.03.2019 г. до
03.02.2020 г. в размер на 38.72 лева; за м. 12.2018 г. – 410,00 лева, ведно с лихва за забава от 01.04.2019 г. до 03.02.2020 г. в
размер на 35,19 лева, както и сума в размер на 259,00 лева, ведно с лихва за
забава от 01.07.2019 г. до 03.02.2020 г. в размер на 15,68 лева, представляваща
остатък от споразумение от 17.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до изплащане на сумата.
По делото липсват доказателства, при
лежаща върху ответника доказателствена тежест
съгласно правилата за разпределението ѝ в гражданския процес, на ищеца да
са изплатени посочените суми, поради което и съдът намира за доказани исковете
за заплащане на претендираните суми. Главницата следва
да се присъди ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложените съображения, въззивният
съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушение на материалния и процесуалния
закони.
По разноските: С оглед изхода на делото
– неоснователност на въззивната жалба, следва въззивникът да бъде осъден да
заплати на въззиваемия направените разноски пред
въззивната инстанция, които са в размер на 450 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви и на
основание чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВРЪЖДАВА решение № 395 от 16.07.2020г. постановено по гр.дело №320/2020г. по описа
на Районен съд Казанлък.
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от управителя му Е.И.Б.,
да заплати на Т.И.В., ЕГН ********** ***
чрез пълномощника му адв. С.Г. *** сумата от 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: