РЕШЕНИЕ
№ 1077
гр. Бургас, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. С.
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело №
20242120100556 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 242, във вр. чл. 269 от КТ
вр. чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по подадена искова молба от З. Г. М. с
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. **** чрез адв. Г. С., срещу Основно
училище „Любен Каравелов“ с адрес гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, ул.
„Любен Каравелов“ №69, БУЛСТАТ *********, представлявано от Ивайло
Бинев, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата в размер на 1000 лв., частичен иск от общата сума в размер на 1921, 09
лв., представляваща дължима и неизплатена разлика в трудовото
възнаграждение за месеците февруари, март, април, май и юни 2023 г., на
основание трудово правоотношение, породено от трудов договор №МЛС-02-
843 от 01.02.2023 г., сключен между З. Г. М. и ОУ „Любен Каравелов“, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 30.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 30
лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2023 г. до 29.01.2024
г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово
правоотношение с ответника на длъжност „старши учител начален етап“ за
периода 06.02.2023 г. до 20.06.2023 г. Със закона за държавния бюджет на
Република България за 2023 г. било предвидено увеличение на
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в
системата на образованието. На основание приетия държавен бюджет за 2023
1
г. на 10.08.2023 г. бил подписан Анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към
колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното
образование №Д01-269/06.12.2022 г., с който бил променен чл.27 от
действащия КТД, по силата на който от 01.01.2023 г. били увеличени
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и
непедагогическия персонал в системата на образованието, като в чл.27, ал.3,
т.2 било записано, че „индивидуалните основни заплати на педагогическия
персонал, които към момента на увеличението били в диапазона между
старите и новите минимални работни заплати или са по – високи от тях, се
увеличават с не по – малко от 15 %. На другите педагогически специалисти
договореното увеличение било изплатено към заплатите за месец септември
2023 г.
Сочи, че съгласно извадка за електронни фишове, за периода февруари
– юни 2023 г., брутното възнаграждение било в размер, както следва:
- за 02.2023г. в размер на 2218,99лв., поради което при полагащо се
увеличение към възнаграждението за този месец, в размер на 15 %, е в размер
на 332,85лв.;
- за 03.2023г. е в размер на 2600,34лв., поради което при полагащо се
увеличение към възнаграждението за този месец, в размер на 15 %, е в размер
на 390,51лв.;
- за 04.2023г. е в размер на 2615,25лв., поради което при полагащо се
увеличение към възнаграждението за този месец, в размер на 15 %, е в размер
на 392,28лв.;
- за 05.2023г. е в размер на 2494,27лв., поради което при полагащо се
увеличение към възнаграждението за този месец, в размер на 15 %, е в размер
на 374,14лв.;
- за 06.2023г. е в размер на 2875,43лв., поради което при полагащо се
увеличение към възнаграждението за този месец, в размер на 15 %, е в размер
на 431,31лв.
Сочи, че размерът на дължимата главница за неизплатено увеличение на
основното трудово възнаграждение в периода от 01.02.2023 г. до 20.06.2023 г.
е в общ размер на 1921, 09 лв.
Моли се за осъждане на ответника да заплати сумата за трудово
възнаграждение в размера на 1000 лв., частичен иск от общата сума в размер
на 1921, 09 лв., представляваща дължима и неизплатена разлика в трудовото
възнаграждение за месеците февруари, март, април, май и юни 2023 г., на
основание трудово правоотношение, породено от трудов договор №МЛС-02-
843 от 01.02.2023 г., сключен между З. Г. М. и ОУ „Любен Каравелов“, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 30.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 30
лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2023 г. до 29.01.2024
г. Претендират се разноски. Представят доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който се излага становище за неоснователност на предявените
2
искове.
Не оспорва, че в периода от 06.02.2023 г. до 20.06.2023 г. ищцата е
работила в ответното училище на длъжността „Старши учител“, както и не се
оспорва, че със Заповед №ЛС-02-1459/15.06.2023 г. същата била освободена
от заеманата от нея длъжност.
Твърди, че предвиденото увеличение е дължимо единствено и само за
членовете на синдикалните организации, страни по цитирания Анекс към
КТД за системата на предучилищното и училищното образование от
06.12.2022 г., а ищцата не била член на някоя от синдикалните организации.
Дори и ищцата да е била член на някоя от синдикалните организации, считано
от 20.06.2023 г. същата е престанала да бъде член на синдикалната
организация в училището. Съгласно чл.27, ал.2 от приложения по делото
Анекс към КТД, средствата се изразходвали единствено и само за
увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на
заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Към датата
на подписания анекс, ищцата не е била заето лице в системата на
предучилищното и училищното образование и член на страна по колективен
трудов договор, поради което увеличение на работната й заплата не се
дължало. Предвиденият минимален размер на основната работна заплата за
системата на предучилищното и училищното образование съглесно чл.27,
ал.1 от анекса се определял, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази
категория лица, които притежавали качеството педагогически специалист.
Позовават се в тази връзка и на писмо от заместник – министъра на
образованието и науката.
Счита, че така както е формулирано искането не ставало ясно как е
формирана сумата в посочения размер и по – конкретно дали претендираната
сума представлява разликата в основната работна заплата преди и след
увеличението или в сумата била включено и допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и в какъв
процент.
Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
В рамките на съдебното производство по делото е прието изменение на
размера на предявените искове, като те са увеличени, както следва: по иска с
правно основание чл. чл. 242, във вр. чл. 269, вр. чл. 128, т. 2 от КТ от 1000
лв., частичен иск от общата сума в размер на 1921, 09 лв., представляваща
дължима и неизплатена разлика в трудовото възнаграждение за месеците
февруари, март, април, май и юни 2023 г., на основание трудово
правоотношение, породено от трудов договор №МЛС-02-843 от 01.02.2023 г.,
сключен между З. Г. М. и ОУ „Любен Каравелов“, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, до сумата от 1759, 06 лв.; по иска с
3
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от 30 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 20.09.2023 г. до 29.01.2024 г., до размера от 85, 57 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че ищцата е полагала труд по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „Старши учител“ и че трудовото
правоотношение е било прекратено със Заповед № ЛС-02-1459/15.06.2023 г.
на директора на ОУ „Любен Каравелов“, гр. Бургас. В тази връзка е
представен и трудов договор №ЛС-02-843/01.02.2023 г. Видно от същият,
основното трудово възнаграждение на ищцата било в размер на 1662 лв., като
било уговорено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж в
размер на 664, 80 лв.
По делото са приложени фишове за работна заплата за м.02-06.2023 г.
включително за ищцата.
По делото е приложено писмо от ОУ „Любен Каравелов“ до ищцата, с
което същата се уведомява, че не съществува правна възможност за лицата с
прекратени трудови правоотношения до момента на определяне на новите
работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните
работни заплати за отминал период от време.
Представена е Заповед №РД-10-1746/11.09.2023 г. на Директора на ОУ
„Любен Каравелов“, с която е разпоредено да се извърши увеличение на
основните работни заплати на педагогическия персонал, считано от
01.01.2023 г. с 18 %. В тази връзка е представен препис от Анекс към
вътрешните правила за работна заплата в предприятието на ответника.
По делото е приложено и прието становище от Министерство на
образованието и науката, според което в случай като разглеждания по
настоящото дело ищецът няма право да се ползва от правата по анекса,
доколкото абсолютна предпоставка за това е наличието на трудово
правоотношение към момента на сключване на споразумението.
По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която
размерът на дължимото увеличение с 15 % на основната работна заплата на
ищеца, в зависимост от действително отработеното време е общо 942, 69 лв.
Увеличението на основната работна заплата за отработеното време за периода
м.02.2023 г. – 15.06.2023 г. е общо в размер на 942, 69 лв. Изчислената лихва
за периода 20.09.2023 г. – 29.01.2024 г. е в размер на 45, 86 лв.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. между страните да е било налице трудово правоотношение,
което да е прекратено; 2. ищецът да е полагал труд съобразно уговореното в
трудовия договор. При доказване на посочените обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения.
4
По делото не се спори, че в рамките на периода от 06.02.2023 г. до
20.06.2023 г., ищцата е полагала труд в рамките на предприятието на
ответника, тоест между страните е било налице трудово правоотношение,
което се установява и от представените по делото писмени доказателства.
Спорен въпрос е дали дължимите трудови възнаграждения са изплатени
в дължимия размер и по – конкретно дали е дължимо предвиденото в Заповед
№РД-10-1746/11.09.2023 г. на Директора на ОУ „Любен Каравелов“
увеличение с 18 %, считано от 01.01.2023 г. /или съответно 06.02.2023 г. -
началото на трудовото й правоотношение с ответника/. Това увеличение е
прието въз основа на чл. 27, ал. 1 от Анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към
колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното
образование №Д01-269/06.12.2022 г., съгласно която за индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални
работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.
Поради обстоятелството, че се касае за колективен трудов договор,
сключен със синдикалните организации, които членове са част от системата
на училищното и предучилищното образование, на първо място следва да се
даде отговор на възражението на ответника, че по делото липсвали
доказателства ищцата да е член на синдикална организация, поради което не й
се дължало претендираното увеличение.
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
член на синдикална организация /КНСБ/, която е и страна по цитирания по –
горе колективен трудов договор за системата на училищното и
предучилищното образование №Д01-269/06.12.2022 г. Съдът прави този
извод от представените фишове за работна заплата, от които се установява, че
за целия период на трудово правоотношение на ищцата при този работодател,
са й правени удръжки в размер на 0, 60 % за синдикален членски внос. Съдът
намира тези доказателства за достатъчни, за да се направи обоснован извод,
че ищцата е била член на посочената синдикална организация. Индиция за
това е и отговора на ОУ „Любен Каравелов“ до ищцата /л.8 от делото/, с
който на ищцата е отказано изплащане на увеличение не защото не е член на
синдикална организация, а защото трудовото й правоотношение е било
прекратено преди влизане в сила на въпросния анекс към колективния трудов
договор. По тези съображения, настоящият състав не споделя възражението
на ответната страна, че по делото липсвали доказателства, че ищцата е член
на синдикална организация.
Доколкото се касае до колективен трудов договор, в случая съдът
намира, че няма пречка да се приложи чл.20 от ЗЗД, като бъде тълкувана
формираната обща воля на страните. Съдът е длъжен да изясни
действителната воля на страните към момента на сключване на договора,
поради което заявената от страните в производството интерпретация на
съдържанието на договора не е задължителна за него. Следва да се посочи, че
към тълкуване на съдържанието на колективен трудов договор се е
5
прибягвало и до други случаи в съдебната практика, при които формираната
воля не е била изяснена /Напр. Определение № 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 4413/2021 г., III г. о., ГК/.
Страните са свободни да уговарят различни взаимни права и
задължения вън от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната
свобода е принцип на гражданското право, като тя е ограничена единствено
от императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право
договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2
КТ да се установяват условия, които са по-неблагоприятни за работника или
служителя от установените с колективния трудов договор /Така Решение №
505 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК/.
Воден от изложеното съдът намира, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от
Анекса към КТД следва да се тълкува в смисъл, който не накърнява правата
на работниците и служителите намиращи се към 01.01.2023 г. в трудово
правоотношение със ответника – работодател. Съдът счита, че горепосочения
текст следва да се разбира в смисъл, че за лицата които са в трудово
правоотношение към 01.01.2023 г., намиращи се в системата на
предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. В противен случай, при
възприемане на аргументите на ответника, би се стигнало дo съществено
увреждане на правата и интересите на работниците и служителите, които са
полагали труд към 01.01.2023 г. и продължават да полагат труд при този
работодател, от тези, които по една или друга причина са прекратили
трудовото си правоотношение, което би довело и до дискриминация. Подобно
тълкуване не намира опора нито в закона, нито в Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр.
76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от
2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от
2022 г.), а и в горепосочения Анекс към КТД.
Съгласно чл.54, ал.1 от КТ колективният трудов договор влиза в сила от
деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго, тоест
законът допуска страните да определят действието на колективния трудов
договор да започва от момент, различен от този на подписването му. Законът
не съдържа ограничение и в насока това да е момент, предхождащ този на
подписването му, още повече че по този начин се предвиждат права, които
благоприятстват работниците и служителите. По този начин се постига
основната цел, с която е натоварено колективното трудово договаряне –
постигане на по – благоприятни условия за труд на работниците и
служителите.
Страните по посочения КТД придават сила на КТД от дата, различна от
тази, на която е сключен и предвиждат увеличаването на работните заплати да
влезе в сила с обратна сила от 01.01.2023 г., което безспорно следва да намери
приложение спрямо всички работници и служители, които са били такива и са
били членове на синдикалната организация към посочената дата. Следва да се
6
посочи, че разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗНА се отнася единствено за
нормативните актове, какъвто колективният трудов договор безспорно не е,
но доколкото изразява общ принцип на правната сигурност следва да бъде
съобразен при тълкуването на този акт на договаряне.
В разглеждания по делото случай приложението на увеличаването на
трудовото възнаграждение се основава и на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
която в § 3 предвижда, че § 2 влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като по
този начин се изпълнява изискването на ЗНА да бъде придавано обратно
действие на разпоредбите на нормативните актове само по изключение и то с
изрична разпоредба. Посредством посочената Наредба министърът на
образованието, упражнявайки своята нормативна компетентност, въвежда
увеличението на трудовото възнаграждение от 01.01.2023 г., като това е т.
нар. същинско обратно действие, с което се преуреждат осъществили се
юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт, като липсва
каквото и да било предвидено ограничение по отношение на лицата, още
повече в насока същите да полагат труд и към момента на влизане в сила на
измененията на наредбата.
Следва да се посочи, че с Анекса към КТД е уговорено увеличение с не
по – малко от 15 %, което обаче не означава, че работодателите не могат да
предвидят и по – голямо увеличение. В случая такова е предвидено със
Заповед №РД-10-1746/11.09.2023 г. на Директора на ОУ „Любен Каравелов“,
с която е разпоредено да се извърши увеличение на основните работни
заплати на педагогическия персонал, считано от 01.01.2023 г. с 18 %.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че безспорно
ищцата е следвало да получи трудово възнаграждение в увеличен размер,
съобразно и уговореното в чл. 27, ал.3, т.2 от Анекса към КТД, което да е в
размер на 18 %, поради което и искът се явява основателен.
Съдът не намира за основателно възражението на ответната страна, че
ищцата е имала работна заплата в размер над минималната основна работна
заплата за длъжността и изискването на т. 1 било изпълнено, поради което
увеличението не се дължало. Както се посочи по – горе, съгласно чл.27, ал.3,
т.2 от Анекса към КТД индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по –
високи от тях, се увеличават с не по – малко от 15 %. От посочената
разпоредба следва изводът, че увеличението на заплатите се дължи не само и
единствено на лицата, които получават минимални заплати, но и тези които
получават по – високи от тях заплати, като в този случай увеличението е
определено процентно – не по – малко от 15%.
Съдът не споделя и възражението, че съгласно писмо на заместник –
министъра на образованието и науката относно прилагане на анекса, на
ответника било указано, че не съществува правна възможност за ищцата да
получи разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за
7
минал период. Доколкото становището изхожда от институцията, която е
издала наредбата следва да се прокара разграничение между официално и
неофициално тълкуване, както и между автентично и неавтентично. Съгласно
ЗНА органът, който е издал акта, има право да издаде официално тълкуване
на същия акт при спазване на определена процедура, което тълкуване да е
задължително за всички правни субекти. При автентичното тълкуване
тълкувателният акт изхожда от лицето, издало тълкувания акт, но това
тълкуване може и да не е официално, т. е. може да не е обвързващо за
останалите правни субекти. В настоящия случай може да се твърди, че по
отношение на наредбата, заместник - министърът на образованието е дал
автентично тълкуване, но то не следва да бъде възприето като официално,
доколкото съгласно чл. 51, ал. 2 ЗНА актовете на официално тълкуване
следва да бъдат разгласявани или обнародвани по начина, по който е
разгласен/обнародван и тълкувания акт. Издаденото на становище
представлява тълкуване по конкретен правен спор от органа /или
оправомощено от него лице/, издал акта, а не официално абстрактно
тълкуване. Обратното би нарушило правната сигурност за субектите.
Следователно обсъжданото становище следва да бъде ценено заедно с
останалия доказателствен материал и при съобразяване на обстоятелството,
че изхожда от институция, която се явява заинтересована от изхода на
правния спор, доколкото ответникът е второстепенен разпоредител с бюджет
към министерство на образованието и науката.
По отношение на възражението, че не ставало ясно дали
претендираната сума представлявала разликата в основната работна заплата
преди и след увеличението или в сумата било включено и допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и в
какъв процент, съдът намира, че с молба с вх.№16002 от 16.04.2024 г. /а и с
тази от 08.05.2024 г./, ищецът е пояснил начина на формиране на претенцията,
като изрично е посочено, че претенцията е формирана въз основа на
основното трудово възнаграждение и процент прослужено време, съобразно
трудовия стаж на ищцата, тоест претендира се брутното трудово
възнаграждение на ищцата.
Следва да се посочи, че съдът намира, че искът е доказан и по – размер,
доколкото видно от приложени по делото фишове за изплатена работна
заплата, както и видно от приложения трудов договор, ищцата е имала 40 %
добавка за прослужено време към основната си работна заплата, която е в
размер на 1662 лв. След прилагане на посоченото увеличение от 18 % върху
основната й работна заплата и прибавяне към получената сума на процента за
прослужено време е видно, че месечното трудово възнаграждение, което
ищцата е следвало да получава е в размер на 2745,62, което включва както
основна работна заплата в размер на 1961, 16 лв., така и добавка за
прослужено време в размер на 784, 46 лв. По тези съображения, съдът намира,
че следва да бъдат коригирани констатациите на вещото лице, доколкото
разликата /между изплащано и дължимо/ се дължи не само за увеличения
8
размер на основната работна заплата, но и като цяло за брутното трудово
възнаграждение, което ищцата би получила вследствие на така посоченото по
– горе увеличение след прибавяне на надбавката й за трудов стаж.
В съдебната практика е прието, че при предявяване на иск с правно
основание чл.128, т.2 от КТ, може да се присъди брутното трудово
възнаграждение или остатъкът от чистата сума за получаване, след
приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението
трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се
присъжда остатъкът, след приспадане на брутното трудово възнаграждение на
дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски /Така Решение
№166 от 25.02.2010 год. на ВКС по гр.дело №220/2009 год., ІІІ н.о., ГК/.
Практиката на ВКС приема също така, че при предявяване на иск по чл.128,
т.2 от КТ на работника или служителя се дължат всички възнаграждения,
които са уговорени в трудовия договор или във вътрешните правила за
работна заплата и същите имат постоянен характер. Такова се явява и
допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит. По тези съображения, съдът включва към дължимата на ищцата сума и
тази, формирана въз основа на начисляването на допълнителното й трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 40 % върху
увеличения размер на основната работна заплата.
Съдът намира и, че вещото лице не е изчислило коректно сумите и на
още едно основание. При изчисляване на дължимите суми са взети предвид
само отработените дни, но не и тези, при които ищцата е ползвала платен
годишен отпуск. Периодът, през който ищцата е ползвала такъв, безспорно
следва да се включи и да се има предвид при определяне и изчисляване на
сумите, доколкото именно същият е платен, съгласно чл.155 от КТ.
При това положение, съдът приема, че сумите, претендирани от ищеца
са дължими изцяло от ответника, доколкото съдът счита за правилни
изчисленията, направени в молбата за изменение на размера на иска. В
същата са включени и дните, през които ищцата е ползвала своя платен
годишен отпуск. Изчисленията са направени на база работните дни в
съответния месец /така например за м.април 2023 г. е имало 18 работни дни, а
ищцата е отработила 13 дни и е ползвала платен годишен отпуск за 5 работни
дни/.
По тези съображения, съдът намира предявеният иск за основателен и
доказан и като такъв същият следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер.
По отношение на иска за мораторна лихва:
По отношение на исковете за мораторна лихва следва да бъде доказано
наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер
и периода на забава.
Съдът намира, че предвид изхода на делото по главния иск, то и се
установява наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника,
като за претендирания период мораторната лихва се явява в размер на 85, 57
9
лв., тоест предявеният иск се явява доказан както по основание, така и в своя
размер.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, които са в размер на 700 лв. за заплатен
адвокатски хонорар. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса съобразно ТДТССГПК върху
уважения размер на исковете, която е общо за двата иска в размер на 120, 36
лв. Ответникът следва да бъде осъден и са заплати сумата в размер на 350 лв.
в полза на бюджета на съда за заплатено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, ал. 1 от КТ Основно училище „Любен
Каравелов“ с адрес гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, ул. „Любен Каравелов“
№69, БУЛСТАТ *********, представлявано от Ивайло Бинев, ДА ЗАПЛАТИ
на З. Г. М. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, у** сумата от
1759, 06 /хиляда седемстотин петдесет и шест/ лв., представляваща
неизплатено увеличение на брутно трудово възнаграждение за периода
06.02.2023 – 20.06.2023 г., ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 85, 57 /осемдесет и пет лева и
петдесет и седем стотинки/ лв., представляваща лихва за забава за периода
от 20.09.2023 г. до 29.01.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Основно училище „Любен
Каравелов“ с адрес гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, ул. „Любен Каравелов“
№69, БУЛСТАТ *********, представлявано от Ивайло Бинев, ДА ЗАПЛАТИ
на З. Г. М. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, *** сумата от 700
/седемстотин/ лв., представляваща направените в исковото производство
съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Основно училище „Любен
Каравелов“ с адрес гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, ул. „Любен Каравелов“
№69, БУЛСТАТ *********, представлявано от Ивайло Бинев, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС – Бургас сумата от общо 470, 36 лв. - ДТ и заплатено
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10