МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 1891/2019г. по описа на ПРС – I X н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу Д.К.С. – родена
на *** ***, ***, българско гражданство, омъжена, висше образование, ***, неосъждана (реабилитирана), ЕГН ********** за това, че на неустановена дата в
средата на месец януари 2012 г. в гр. Ф., Р. Г., повторно, в немаловажен случай
– извършила е престъпление, след като е била осъждана с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудила и от неустановената дата в средата на месец януари 2012 г. до
19.01.2012 г. в гр. Ф., Р. Г., е поддържала у В. А.П. от гр. Ф., Р. Г.,
заблуждение – че представлява фирма „***“ АД, произвеждаща пелети
в с. Р., обл. Пловдивска, и ще му достави 24 тона пелети
в 5-дневен срок от плащането – и с това му е причинила имотна вреда в размер на
4471.00 евро, на стойност 8744.52 лв. /осем хиляди седемстотин четирдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ –
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК
Съдът е приел за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск, предявения от частният обвинител и граждански ищец В.А.П. сумата от 4637,27 лева, която сума
се равнява на 2371 евро, при
курс на БНБ от 1.95583 лева за евро, ведно
със законната лихва от датата
на деликта до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението по чл.
210, ал. 1,
т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр.
чл. 28, ал. 1 от
НК, предмет на повдигнатото от
прокурора обвиниение.
Представителят на прокуратурата
поддържа обвинението, като сочи за установено, че при така описаната фактическа
обстановка подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.210 ал.1 т.4 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, за това, че
на неустановена дата в средата на месец януари 2012г., повторно, в
немаловажен случай е извършила престъпление, след като е била осъждана с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудила и от неустановената дата в средата на месец януари 2012 г.
до 19.01.2012 г. е поддържала у В. А.П. заблуждение, че представлява фирма „***“
АД, произвеждаща пелети и ще му достави 24 тона пелети в 5-дневен срок от плащането и с това му е причинила
имотна вреда в размер на 8744.52 лв. Още посочва, че това деяние от нейна
страна е било извършено умишлено, със съзнавани и настъпили обществено опасни
последици, като в хода на делото се събрани достатъчно доказателства за това,
че подсъдимата умишлено и напълно съзнателно е въвела в заблуждение пострадалия
и всички желаещи да закупят пелети, като се е
представяла за сътрудник във фирма, самите ръководители и служители на която са
нямали представа за това. Взема становище, че именно по този начин подсъдимата
е въвела заблуда и клиентите, и собственика на фирмата за пелети,
доказателство за което са свидетелските показания и на самия П., който заяви,
че е превел парите за пелетите по личната сметка на
подсъдимата, още подсъдимата завява, че е в изключително близки взаимоотношения
с *** на фирмата, а той отрича това да е така. Поддържа, че от представените
документи на пострадалите за количеството пелети,
които са поръчали става ясно, че са неистински, а самите пострадали не са могли
да знаят, че тя е човекът, който само е превеждал и да узнаят в какви отношения
е била с *** на фирмата за производство на пелети.
Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание в размер на 10 месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим, като и гражданския иск да бъде
уважен в размера, в който е предявен.
Защитникът на
подсъдимия С. – адвокат Д. предлага подсъдимата да бъде призната за невиновна в
това да е извършила престъплението, за което е внесен обвинителният акт, а
именно, че в посочения период, е поддържала заблуждение у пострадалия П., че ще
му достави 24 тона пелети, в рамките на 5 дена, за
което количество са се разбрали предварително. Посочва, че обвинението остава
недоказано, като не се установява соченото въвеждане в заблуждение, докато
състава на престъплението изисква да е по категоричен и безспорен начин
доказано, че С. е поддържала такова заблуждение у пострадалия, за да бъде
призната за виновна. Още взема становище, че не е установено, че подсъдимата се
е представила като сътрудник и представител на завод „***“, пострадалия частен
обвинител и граждански ищец не е заявила подобно нещо, същите са се чувал по телефона с Д.С., тъй като тя владее
перфектен *** език и затова е била търсена от фирмата, производител на пелети за да съдейства, като тя самата заявява, че има
близки отношения с *** на фирмата. Сочи, че следва внимателно да се подходи към
твърденията на частния обвинител и граждански ищец, като обръща внимание, че
жалбата е подадена много по-късно от датата на събитията, след очакваната
пратка на пелети, като е неясно защо ако Д.С.
умишлено е искала да го въведе в заблуда, той подава жалбата толкова късно,
което се отнася и за другия свидетел с името П.. Още сочи, че същите свидетели
прикриват това, че във фирмата пристигат растителни препарати на определена
стойност, като лицето което ги е получило, установено по надлежен ред, е бащата
на П., както и че скрили това, че подсъдимата се е познавала с двете лица, чували са се, уточнявали са всичко около
поръчката на пелетите, подсъдимата им е съобщила, че
има 12 тона пелети, тези пелети
са били извозени и предадени на пострадалото лице на 01.03.2012г., Д.С. е
изпълнила уговорката, която е имала с частния обвинител и граждански ищец, но
не е имала вината за това, че е нямало 24 тона пелети,
а само 12 тона. На следващо място посочва, че по делото е установено, че
подсъдимата е спомогнала за закупуването на телефонен апарат за сумата от 800
лева, сума, която е доста по-ниска от пазарната, без да цели да придобие
средства от продажбата, за което пострадалият и се е доверил, не се установяват
действия на подсъдимата, с които да се поддържа заблуждение по смисъла на
чл.209 от НК. Относно коментираните превозни документи – ЧМР, посочени в
обвинителния акт и твърдението, че са неистински поддържа, че от разпитите на
свидетелите стана ясно, че документът е исктински,
има печат, има дата, има подпис и всичко, което трябва да съдържа документа,
изпратените 12 тона пелети са отбелязани в ЧМР –то, с
подпис и печат на фирма „***“, с *** Б.Л. и това не подкрепя твърдението, че
категорично е доказано обвинението за престъпление по чл.209 от НК. Посочва, че
не е установено и поддържането на заблуждение, доколкото подсъдимата е поела
ангажимент да достави пелетите за срок от 5 дена, но
това е нямало как да се случи, защото фирмата не е изпълнявала доста
продължително време, а и границата е била затворена, още сочи, че по никакъв
начин не е установено, че Д.С. е сочила себе си кога *** на фирма „***“,
единствено свидетеля П. посочва, че тя е твърдяла, че има близки отношения с ***
на завод „***“. Обръща внимание, че е пропуснат срока за търсене на обезщетение
по гражданско правен ред, поради изтеклите години, което обяснява поведението
на частния обвинител и граждански ищец и неговите близки да търсят имуществена
облага от страна на подсъдимата С. по този ред, последната като от обектива,
така и от субективна страна не е действала умишлено и не е целяла да въвежда
никого в заблуда, още тя е самостоятелна жена, която има бизнес и си
изкарва сама доходите си, без да е
необходима да поддържа в заблуда някого. Предлага да бъде постановен справедлив
съдебен акт, като подсъдимата бъде призната за невиновна за престъпление, за
което и е повдигнато обвинение.
Подсъдимата С. посочва, че следва да бъде оправдана, тъй като от
началото на това съдебно следствие по никакъв начин не препятствала същото, а
напротив, съдействала е във всяко едно отношение, нямало е случай да не дойда в
съдебна зала, присъствала е на всички заседания, не съм е крила. Още посочва,
че никого не е въвеждала в заблуда, всяко едно решение, което частният
обвинител и граждански ищец е взел, го е взел абсолютно самостоятелно, не
ги е търсила, а те са я търсили и това е
доказателство за лоялността и. Заявява, че се спекулира изключително много от страна
на прокуратурата, за всички години от
живота си, няма област, в която да не е отличена, има достатъчно разум, знания
и умения, постигнала е много, успешно реализирана бизнес дама е, за да търсят
от мен имотни облаги, работи от 17-18
годишна, постигна е много за всички тези години, има две висши образования,
печели достатъчно много на година от фирмата си. Посочва, че не следва да бъде
осъдена за лоялното си отношение, както и че не се счита за виновна, не е
виновна, поне в собственото си самосъзнание.
В
последната си дума заявява, че иска да бъда призната за невинна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Д.К.С.
е родена на *** ***, ***, българско гражданство, омъжена, висше образование, ***,
неосъждана (реабилитирана), ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че
подсъдимата познавала свидетелят Б.Л., който бил съсобственик и *** на
дружество „***“ АД гр.Пловдив, което произвежда екопелети
в завод в с.Р. об.Пловдив. Много от клиентите им били *** фирми и граждани и
подсъдимата Д.С. знаела *** език, се случвало да води и да превежда на *** на
купувачи, но последната никога нямала каквито и да е било договорни отношения с
дружество „***“ АД гр.Пловдив, не била негов представител, нито сътрудник на св.Б.Л..
Същевременно подсъдимата С. притежавала мостри от произвежданите от екопелети и решила
да ги използва, за да въведе в заблуждение *** граждани и така да се
облагодетелства. По този начин, в края на 2011г. подсъдимата Д.С. посетила Р.
Г. и в различни заведения, в това число и в гр.Ф., оставила мостри от пелети, като обяснила, че представлява фирмата, която ги
произвежда в с.Р. обл.Пловдив в Република България, също оставила телефон за
връзка при собствениците на заведенията.
В началото на месец януари 2012 г.
пострадалият П. за първи път чул името на подсъдимата Д.С., взел една от
оставените от нея визитки, както и мостра, за да провери как горят пелетите. Последните му харесали и в средата на месец
януари 2012 г. се свързал се с подсъдимата С. по телефона, която на *** език му
обяснила, че е в близки отношения с началника на дружество „***“ АД -
гр.Пловдив, която произвежда пелети в с. Р., обл.
Пловдивска, а именно – свидетеля Б.Л., како и че работи с заедно с този завод.
Последното не отговаряла на истината, но подсъдимата С. говорела убедително и свид. П. решил, че може да й се има доверие. Подсъдимата С.
му обяснила, че ако иска да поръча пелети, то той
трябва да внесе необходимата сума по сметка й, тя ще даде поръчката в завода –
производител и в рамките на 5 дни пелетите ще бъдат
натоварени и доставени до Р. Г.. Сумата за транспорта била за сметка на
получателя и се заплащала при доставяне на стоката. Два или три дни по-късно
пострадалият П. се обадил на подсъдимата Д.С. и уточнил, че желаел да закупи за
себе си 24 тона екопелети, но желаел фактурата да
бъде издадена на името на баща му А.П.,
тъй като последният имал данъчен номер като ***, като С. заявила, че това не е
проблем за нея. Подсъдимата продиктувала на свидетеля П. банковата си сметка в
банка „***“, по която той трябвало да внесе за цялата услуга сумата от 4471.00
евро, като поела ангажимент в рамките на 5 дни да поръча и организира
доставката на пелетите до гр.Ф., Р. Г. въпреки, че
нямала намерение да изпълни уговорките.
На 19.01.2012 г. от гр. Ф. Р. Г.
свидетелят В.П. превел по банковата сметка на подсъдимата Д.С. в банка „***“
сумата от 4471.00 евро, на стойност 8744.52 лева.
След като свидетелят В.П. превел
исканата сума, се обадил на подсъдимата С.
по телефона , за да й съобщи този факт, а С. обещала, че ще задвижи
изпълнението на поръчката и свид. П. зачакал
изпълнение на договореното Още същият ден в гр.Пловдив подсъсимата
С. изтеглила на два пъти общо сумата от 4400.00 евро.
Още по телефона подсъдимата С. казала
на свидетеля П., че след 3-4 дни ще натовари стоката, но не предприела каквото
и да било действие за изпълнение на договореното, като целта й била да се
облагодетелства за негова сметка. При това подсъдимата започнала да измисля
различни оправдания за забавянето на доставката – че нямало материал, за да се
изготви продукцията, че станало наводнение, че не работел, накрая дори заявила,
че камионът бил натоварен, но пътищата не били изчистени от снега и не можел да
тръгне за Р. Г..
Пострадалият В.П. виждал, че *** камиони пътуват до гр.София и шофьорите
казвали, че пътят не е токова лош, затова се усъмнил в коректността на
подсъдимата С. и затова поискал от нея да му изпрати документ, с който да го
увери, че камиона наистина е натоварен. По имейл Д.С. изпратила на съвщия свидетел ЧМР, в което горе вляво името на дружетсво „***“ АД гр. Пловдив било написано на ръка на
български език, а не както обикновено – с печат, на латиница, нямало попълнени
графи, за това кой е заплатил стоката, къде ще се доставя, а в долната част
нямало български печат на фирмата производител и на превозвача. Свидетелят В. П.
обаче нямал представа как точно трябва да изглежда документа.
В средата на месец февруари 2012г.
подсъдимата С. започнала да не си вдига телефона, при което пострадалият В. П.
решил лично да провери как стоя нещата в завода без да предупреждава С.. Същият
пристигнал в Република България с лек автомобил, придружаван от брат си –
свидетелят П.П.. И двамата видели, че завода за пелети в с.Р. обл.Пловдив работи, противно на твърденията
на подсъдимата, както и разбрали, че свидетелят Б.Л. е в И.. Свидетелят В. П. показал на секретарката, с която разговарял
полученото от подсъдимото Д.С. ЧМР и установил, че то не отговаряло на
издаваните от дружеството, а името на подсъсимата е
непознато и не тя не е сътрудник на свидетеля Л.. Пострадалият П. веднага се обадил на подсъдимата Д.С. и й
казал, че се намира в завода, където никой не я познава. С. отишла до завода,
поговорила със секретарката на български език, а след това казала на
пострадалия, че свидетелят Л. действително е в И. и бил наредил в негово
отсъствие камиона да не заминава, както и дала телефона на свидетеля Л. на
пострадалия. С помощта на преводач последните двама се уговорили П. да посети завода и да вземе 12- те тона пелети, които са останали на склад, а подсъдимата С. да ги
заплати.
На 01.03.2012г. пострадалият В. П. и
брат му П.П. отново посетили завода, за да вземат
12-те тона пелети, като подсъдимата Д.С. им казала,
че е извън града и по съпруга си – свидетелят М.И. изпратила само 2100 евро, а
не цялата взета сума. Свидетелят В.П. доплатил до 2566.08 евро и получил пелетите като фактурата и ЧМР били издадени на името на
баща му.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели, както следва:
Съдът съобрази показанията на свидетелите В.А.П., П.А.П., Б.Г.Л., М.Д.И., С.Х.С., Н.И.Ц., П. А. Л., Б. З. Л.
и Х. С. С..
От показанията на В.А.П.
разпитан пред съда на 18.09.2019 /л.109 – л.110 от делото/ се установяват данни относно
описаната от съда като възприета фактическа обстановка, а именно – времето,
мястото и начина, по които същият свидетел установил връзка с подсъдимата,
фактът, че С. възбудила и поддържала у него заблуждение, че е представител на
дружество „***“ АД гр.Пловдив, която произвежда пелети
в с. Р., обл. Пловдивска, и е сътрудник на *** – свидетеля Б.Л., както и че ще
му достави такива пелети, както и факта превеждане от
страна на свидетеля П. на сумата от
4400.00 евро по сметката на С., с убеждението, че заплаща цена за пелтите, както и данни за поведението на подсъдимата след
инкриминираното деяние.
Показанията на свидетеля В.А.П.
изцяло кореспондират с тези на свидетеля П.А.П., който също потвърждава
изнесеното от неговия брат относно постигнатите уговорки между последния и
подсъдимата, и предадената парична сума, както и подробно описва събитията, на
които е бил пряк очевидец, а именно – посещението в завода за пелети на „***“ АД гр. Пловдив, установяването на
обстоятелството, че подсъдимата не е сътрудник на дружеството, постигнатите
договорки с ***, както и връщането на сумата от 2 100 евро от подсъдимата С..
От показанията на свидетеля Б.Г.Л. /л.77 – л.81 и л.283 – л.284 от
делото/ се установяват отношенията между последния – като *** на „***“ АД –
гр.Пловдив и подсъдимата, а именно – че последната е нямала каквито и да е било
договорни отношения с дружество „***“ АД гр.Пловдив, не била негов
представител, нито сътрудник на св.Б.Л.. Също показанията на свидетеля Л.
изцяло кореспондират с тези на свидетелите В.А.П. и П.А.П., относно посещението на последните в
завода на дружеството и постигнатите договорки за закупуването на 12 тона пелети след
постигнатите уговорки в този смисъл.
На следващо място от показанията на свидетеля М.Д.И. /л.81 - л.83/се установява, че същият е
изпълнил доставка на пелети на *** граждани към
01.03.2012г., по поръчение на подсъдимата С., както и че от съпругът на
подсъдимата получил плик със сумата от 2 100 евро във връзка със същия курс.
Последното обстоятелство, а именно – предаването на сумата от 2
100 евро на свидетеля И. се установява и
от показанията на свидетеля С.Х.С. /л.111 от делото/, който също потвърждава,
че е предал сумата, макар да сочи различени размер, а именно – 2 700 евро,
което несъответствие следва да се отдадена на изминалото време, както и на
обстоятелството, че С. – съгласно собствените му обяснения - е бил само за
кратко преносител на сумата, поради което е съвсем нормално, след изминалите
години, да не е запомнил точно нейния размер. Последното не съставлява
основание показанията на свидетеля С. да не се кредитират в останалата им част,
доколкото добре кореспондират с тези на останалите свидетели, съгласно вече
посоченото.
Съдът съобрази и показанията на свидетеля Н.И.Ц., прочетени по
реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК /л.113 от делото/ - на л.281 – 282 от
досъдебното производство, като намери,
че от последните не се установяват данни, които могат да се свържат с предмета
на доказване по делото. Така свидетелят Ц. сочи, че познавал както подсъдимата С.,
така и А.П. – баща на пострадалия В.П., последните двама заедно със свидетеля
посетили завода на свидетеля Б.Л. ***, А.П.
взел мостри. Още свидетеля Ц. сочи, че не знае и не може да каже дали А.П. е закупувал препарати за растителна защита. В
този смисъл следва да се съобрази, че от показанията на свидетеля Ц. по никакъв
начин не може да се установи времевото отстояние на
описаното от него посещение в завода на дружество „***“ АД – гр.Пловдив от А.П.
и подсъдимата С. спрямо инриминираното деяние, а
именно – дали това посещение се е случило преди, по време или след
инкриминираните събития от средата на месец януари 2012г. до 19.01.2012г.. Още
от показанията на Ц. по никакъв начин не се установява, че подсъдимата С. е
търговски представител на „***“ АД – гр.Пловдив, а само, че е в определен
случай е завела А.П. до завода на дружеството. Не на последното място - не се
установява никаква връзка между фактите, изнесени от свидетеля Ц. и предмета на
доказване по делото, доколкото очевидно е, че обстоятелството, че веднъж С.
завела А.П. до завода за пелети, от където подследния се взел мостри, по никакъв начин не изключва или
прави житейски невероятен факта, че същата подсъдима въвела в заблуждение В.П.
относно това, че ще му достави пелети.
От показанията на П. А. Л. /л.152-л.153 от делото/, Б. З. Л.
/л.163-л.164 от делото/ и А. П. Л. /л.164 – л.165 от делото/, включително във
връзка с писмено доказателство – фактура № **********/05.04.2012г. на „***“ ООД
/т.I л.99 от досъдебното производство/ се установява, че тяхното
дружество е продавало препарати за растения на *** граждани, включително на П.П., със съдействието на подсъдимата С.. Предвид и дата на
същата фактура обаче – 05.04.2012г. явно е, че същите описани от свидетелите
събития са последващи с няколко месеца
инкриминираните такива, поради което последите не
внасят данни относно инкриминираното деяние, а такива във връзка с последващите
същото отношения между свидетелите и подсъдимата.
От показанията на свидетеля Х. С. С. /л.282 – л.283 от делото/ се
установява, че неговата майка – подсъдимата С. е съдействала на *** граждани за
закупуването на мобилен телефон, които показания, отнесени към обясненията на
подсъдимата /л.265-л.269 от делото/ позволява да се заключи, че въпросните ***
граждани са именно свидетелите П.. Последните показания отново не внасят данни
относно инкриминираното деяние, а такива във връзка с последващите същото
отношения между свидетелите и подсъдимата.
Съдът намери, че
показанията на свидетелите В.А.П., П.А.П., Б.Г.Л., М.Д.И., С.Х.С., Н.И.Ц., П. А. Л., Б. З. Л.
и Х. С. С. следва да бъдат преценени като последователни, логични,
непротиворечиви и добре кореспондиращи както по-между си, така и с останалата
доказателствена съвкупност по делото.
Така
описаната от съда като възприета фактическа обстановка се установява частично и
от обясненията на подсъдимата С.
/л.265-л.269 и л.284 от делото/ в частта им, в която последната описва
отношенията си със свидетелите П. след датата на извършване изпълнителното
деяние на престъплението, а именно - 19.01.2012 г., касаещи предаването на
сумата от 2 100 евро, последващата доставка на пелети след посещението на *** граждани в завода на
дружество „***“ АД – гр.Пловдив, също следва да се кредитират и обясненията на
подсъдимата във връзка с съдействието за закупуване препарати за растения и
мобилен телефон – доколкото същите твърдение добре кореспондират с показанията
на свидетелите на П. А. Л., Б. З. Л. и А. П. Л.. Всички тези данни обаче касаят
отношенията между подсъдимата и свидетелите П. след инкриминираното деяние.
Въпреки това, що се отнася до самите факти, предмет на обвинението, свързани с
действията на подсъдимата през януари 2012г., то макар същата обширно да
разказва за своята значителна търговска дейност, широки познаства,
отношения и т.н., то все пак не успява да даде никакво задоволително обяснение
относно това, защо след като е получила пари от П. (факт, който не отрича), то
последният не получава пелети преди лично до дойде в
завода в гр.Пловдив и сам да поръча такива. В този смисъл твърденията на
подсъдимата, че всичко било извършено със знанието и обещанието на свидетеля Б.Л.
за оставка на въпросната стока остават напълно изолирани, доколкото
противоречат на цялата останала доказателствена съвкупност, включително
показанията на самия Л., който отрича подобно нещо. При това необясним остава
мотива на Л. да твърди неистина относно последното, а именно – да прикрива
това, че използвал някаква посредническа дейност от страна на подсъдимата.
Отделно от горното, обясненията на подсъдимата противоречат на очевидната
житейска логика, доколкото след посещението им в завода в гр.Пловдив,
свидетелите П. съвсем успешно закупуват търсените от тях пелети,
поради което необясними и недоказани остават твърдените от подсъдимата
обективни пречки това да се случи, при положение, че съгласно твърдяното от нея
– свидетеля Л. действително бил информиран за „покупката“. Ето защо съдът
отдава обясненията на подсъдимата, в тази им част, за израз на една защитна
позиция и не кредитира същите като истинни.
Горната
фактическа обстановка се установява и от приложените и приети по делото писмени
доказателства, а именно;
– международна товарителница (ЧМР) от
01.03.2012г. /т.I, л.69 от досъдебното производство/, в едно с
фактура от 01.03.2012г. / т.I, л.48 от досъдебното производство/
и стокова разписка /т.I,
л.70 от досъдебното производство/,, от които се установява доставката на 12
тона пелети от „***“ АД – гр.Пловдив на свидетелите П.
към дата 01.03.2012г.;
–
международна товарителница (ЧМР) от 19.04.2012г. /т.I, л.65 от досъдебното
производство/, в едно с фактури от 19.04.2012г. / т.I, л.63, 64 от досъдебното
производство/ и стокова разписка /т.I, л.66 от досъдебното производство/, от
които се установява доставката на 24 тона пелети от „***“
АД – гр.Пловдив на свидетелите П. към дата 19.04.2012г.;
–
фактура № **********/05.04.2012г. на „***“ ООД /т.I л.99 от досъдебното
производство/ от която се установява доставка на препарати за растения от „***“
ООД на П.П..;
–
международна товарителница без дата /т.II, л.48 от досъдебното
производство/, без печат на дружество „***“ АД – гр.Пловдив, от
която, във връзка с показанията на свидетеля Л. /л.78 от делото/ се установява,
че същата не отговаря на реквизитите на такъв документ, издаван от дружество „***“
АД – гр.Пловдив, което кореспондира с обясненията на свидетеля В.П. /л.108/ в същия смисъл,
относно изпратения от подсъдимата документ с цел поддържане на неговото
заблуждение;
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че
със своите действия подсъдимият Д.К.С. е
осъществилa от обективна и субективна страна състава на престъплението по
престъпление по по чл. 210, ал. 1,
т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК,
както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на неустановена дата в средата на месец януари 2012 г.
в гр. Ф., Р. Г., повторно, в немаловажен случай – извършила е престъпление,
след като е била осъждана с влязла в сила присъда за друго такова престъпление,
с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и от неустановената дата
в средата на месец януари 2012 г. до 19.01.2012 г. в гр. Ф., Р. Г., е
поддържала у В. А.П. от гр. Ф., Р. Г., заблуждение – че представлява фирма „***“
АД, произвеждаща пелети в с. Р., обл. Пловдивска, и
ще му достави 24 тона пелети в 5-дневен срок от
плащането – и с това му е причинила имотна вреда в размер на 4471.00 евро, на
стойност 8744.52 лв..
От обективна страна на първо място се установява, че деянието е
извършено повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, доколкото с Присъда № 54/07.12.20007г. по НОХД №1381/2007г.
на Районен съд гр.Пловдив, в сила от 28.12.2007г. подсъдимата С. била призната
за виновна в това, че извършила престъпление по
по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което
и било наложено наказание „Пробация“. От момента на влизане в сила на съдебния акт
– 28.12.2007г., до периода на извършване на инкриминираното деяние -
неустановената дата в средата на месец януари 2012 г. до 19.01.2012 г., не са
изтекли 5 години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК, независимо кога е изпълнено
горното наказание, което обуславя квалификацията на процесното
деяние като такова, извършено повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК.
Реабилитацията на
подсъдимата преди извършване на настоящото деяние не изключва повторността – съгласно нормата на чл.30, ал.1 от НК.
На следващо място,
престъплението е извършено повторно в немаловажен случай, доколкото липсват
всякакви основания случаят да бъде определен като такъв по смисъла на чл.93,
т.9 от НК – обществената опасност на последния в никакъв случай не е по-ниска в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, доколкото
имуществената вреда в размер на 8744.52 лв. очевидно не може да се определи
като малка или незначителна, още повече предвид размера на минималната работна
заплата за страната към този момент от 270 лева – съгласно ПМС №180/30 юни
2011г..
Също така, от обективна страна се установява и причинена имотна
вреда в размер на 4471.00 евро, на стойност 8744.52 лв. на пострадалия В.П.,
предвид установеното превеждане на горната сума от същия по сметката на
подсъдимата на дата 19.01.2012 г.. Във връзка с последното се установява още, че това
действие е било извършено от В.П. поради
неотговарящото на обективната действителност негово убеждение, че превежда
сумата като цена на 24 тона екопелети, които следва да му бъдат доставени от С., което
последната не възнамерявала да стори, съгласно посоченото относно субективната
страна на престъплението.
Установява се още, че в
случая подсъдимата С. е реализирала както възбуждане, така и поддържане на
заблуждение у В.П. в периода от
неустановената дата в средата на месец януари 2012г. до 19.01.2012г. в гр. Ф.,
предвид това, че след първоначално проведения разговор на същата неустановена
дата, с който, както вече бе посочено -
е възбудено заблуждението, е имало и втори разговор, с който са уточнени
подробностите по изплащането на паричната сума, както и „доставката“, с което
действие е поддържано заблуждението и свидетеля П. до датата 19.01.2012г., на
която е извършено имущественото разпореждане, с което е осъществено
изпълнителното деяние.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия С. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението
си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това
се установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във
връзка с деянието.
Във връзка със същия субективен момент на първо място следва да се
посочи, че не се установиха никакви обективни данни, позволяващи да се сподели
твърдението на подсъдимата, че същата поначало имала намерените да достави на
свидетеля П. въпросните пелети, но била
възпрепятствана от някакви обективни и/или не свързани със самата нея причини. В
този смисъл очевидно е, че последното трудно би могла да отговаря на
действителността, доколкото подсъдимата С. нямала каквито и да е било отношения
с дружество „***“ АД гр.Пловдив, не била негов представител или др. подобно,
напротив – твърдението на П., че им се дължи доставка на пелети
било изненада за представителите на дружеството.
На следващо място, твърдението на подсъдимата, че от субективна
страна имала намерение да изпълни доставка на пелети,
а не да възбуди и поддържа заблуждение у свидетеля В.П. се опровергава и от
собствената и деятелност, реализирана обективната действителност, доколкото
подобни стоки не били доставени на П., преди последните сами да пътуват до
завода на дружество „***“ АД в гр.Пловдив и да уговорят подобна доставка.
Същевременно не се установяват никои от твърдените от подсъдимата обективни
и/или независещи от нея причини това да не се случи, при това – в толкова дълъг
срок, като твърденията и че завода не работел, не изпълнявал поръчки и т.н. не
се подкрепят от никакви данни по делото, включително показанията на свидетеля Л..
Не на последно място отново следва да се подчертае, че самия факт, че
свидетелите П. лично уговарят и получават подобни стоки след посещението им в
гр.Пловдив, съвсем не подкрепя твърдението на подсъдимата, че имало обективни
пречки това да се случи преди това.
Във връзка с горната субективна страна още следва да се добави, че
последната подлежи на преценка към момента на инкриминираното деяние, а не в
месеците последващи същото.
В този смисъл действително се установява, че след пристигането на
свидетелите П. в завода на дружество „***“ АД в гр.Пловдив и установяване
неистинността на твърденията на подсъдимата С. относно доставката на пелети, то последната е съдействала за осъществяване
последното, върнала е част от инкриминираната сума в размер на 2 100 евро,
съдействала е свидетелите П. за закупуването на растителни препарати и мобилен
телефон. Въпреки това последното лесно може да бъде отдадено на стремежа на
подсъдимата да избегне реализиране последиците от вече извършеното
престъпление, а не налага извод за това, че С. е получила паричната сума от
свидетеля В.П. със субективното намерение за изпълни доставка на обещаните пелети. Напротив – обстоятелството, че подсъдимата С. е
връщала пари в брой и е правила други услуги на П. затвърждава
извода, че в инкриминирания период тя е обещала на пострадалия нещо, което не
може да изпълни и съответно – не смята изпълни.
Именно предвид горното
съдът намери за неоснователни възраженията на защитата, касаещи отношенията на
подсъдимата С. и П. във връзка с доставка на препарати за растителна защита,
закупуване на мобилен телефон, както и относно това, че след посещението на П.
в завода в Пловдив пелети все пак им били доставени,
издадените за това ЧМР били истински.
На следващо място съдът намери за неоснователно възражението на
защитата относно това, че единствено свидетеля П. посочва, че подсъдимата е
твърдяла, че има близки отношения с *** на завод „***“. Следва да се има
предвид, че съвсем не може да бъде счетено за нелогично и житейски невероятно това,
че когато се съобщава едно невярно обстоятелство на пострадалия, с цел у него
да бъде възбудено и поддържано заблуждение, то същото се съобщава единствено на
пострадалия, а не се разгласява широко на множество лица.
Още неоснователно е възражението, че не е установено, че
подсъдимата се е представила като сътрудник и представител на завод „***“,
пострадалия частен обвинител и граждански ищец не е заявила подобно нещо,
доколкото свидетелят Б.Л. /л.108 от делото/ заявява, че С. му съобщила, че „Аз си сътруднича, работим с този завод „***““.
Също трудно би могло да внесе съмнение в обвинителната теза
обстоятелството, че свидетелят В.П. подал жалба за случая няколко месеца
по-късно, а именно – 09.08.2012г., доколкото следва да се съобрази, че се касае
за чужд гражданин, който не владее българки език, нито постоянно пребивава в
Р.България, поради което е логично, че на същия ще е необходимо относително
повече време за да организира защитата на правата си. Също е съвсем не може да
бъде счетено за изключено това, че последният пострадал в определен период от
време в разчитал на цялостно възстановяване на имуществената вреда от страна на
С., поради което се е въздържал да подаде жалба, което обстоятелство по никакъв
начин не променя извода, че такава вреда му е била причинена, включително –
чрез възбуждане и поддържане на измама от страна на подсъдимата.
На следващо място, не може да бъде споделено и възражението, че е
пропуснат срока за търсене на обезщетение по гражданско правен ред и това е
провокирало пострадалия П. да инициира наказателно производство, доколкото
следва да се съобрази, че жалба до Района
прокуратура – Пловдив е подадена няколко месеца след случая – на
09.08.2012г. /т.1, л.10 от досъдебното производство/, които няколко месеца
очевидно не могат да бъдат свързани с изтичане на срок за реализиране права по
гражданско правен ред.
Ето защо, съдът призна подсъдимата Д.К.С. – родена на *** ***, ***,
българско гражданство, омъжена, висше образование, ***, неосъждана
(реабилитирана), ЕГН **********, за ВИНОВНА
в това, че на неустановена дата в средата на месец януари 2012 г. в гр. Ф., Р.
Г., повторно, в немаловажен случай – извършила е престъпление, след като е била
осъждана с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, с цел да набави
за себе си имотна облага, е възбудила и от неустановената дата в средата на
месец януари 2012 г. до 19.01.2012 г. в гр. Ф., Р. Г., е поддържала у В. А.П.
от гр. Ф., Р. Г., заблуждение – че представлява фирма „***“ АД, произвеждаща пелети в с. Р., обл. Пловдивска, и ще му достави 24 тона пелети в 5-дневен срок от плащането – и с това му е
причинила имотна вреда в размер на 4471.00 евро, на стойност 8744.52 лв. /осем
хиляди седемстотин четирдесет и четири лева и
петдесет и две стотинки/ – престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
След като намери
подсъдимата С. за виновна, при индивидуализиране на наказанието съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства, а само смекчаващи такива, а именно –
добрите характеристични данни на подсъдимата.
Освен горните смекчаващи
отговорността обстоятелства се установява и изключително такова по смисъла на
чл.55, ал.1 от НК, а именно – дългия, точно девет годишен период, изминал от
извършване на деянието до постановяване на настоящата присъда. Съгласно
утвърдената съдебна практика, подобен продължителен период, изминал след
извършване на деянието и преди постановяване на присъдата, в който период подсъдимата
се е въздържал от извършване на деяния, засягащи обществените отношения,
свързани със собствеността, е показателно за един процес на поправяне, който от
своя страна налага извод за възможност превъзпитателната цел на наказанието да
се постигне и с по-малко по размер такова. Ето защо съдът намери, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание за деянието по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр.
чл. 28, ал. 1 от НК, в случая се явява несъразмерно тежко, което мотивира
определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Ето защо и при така посоченото
отношение на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, съдът намери, че следва
бъде индивидуализирано наказание в размер по-малък от предвиден от закона
минимален, поради което и наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на
ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като счете, че същото ще бъде справедливо,
съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за
осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа
за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо количество.
Настоящият състав на
съда счете, че изпълнението на така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ,
на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждана на
наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно. Извод в този
смисъл се прави предвид събраните и обсъдени по делото данни за личността на
подсъдимата, които не я описват като лице с висока степен на обществена
опасност и съответно – с утвърдени престъпни навици, които към момента да
налагат принудителното му изолиране от обществото като единствен начин за
постигане целите на наказанието.
Предвид горното съдът не
констатира и необходимост изпитателния срок да бъде определян в размер,
по-голям от минималния такъв от ТРИ ГОДИНИ.
Още с оглед възможността
за приложение реда на чл.66, ал.1 от К следва да се посочи, че подсъдимата
следва да се счита за реабилитирана във връзка с осъждането с Присъда №
83/05.06.2008г. по НОХД № 691/08/2008г., доколкото последната присъда е в сила
от 21.06.2008г., съответно – изпитателния срок на определеното наказание
„Лишаване от свобода“, който е бил в размер на три години, е изтекъл на
21.06.2011г..
Предвид това и доколкото С. не е била осъждана към момента на
извършване на деянието (доколкото престъплението, предмет на Присъда №
54/07.12.2007г. по НОХД № 1381/2007г. по описа на ПРС е в условията на реална
съвкупност с разглежданото), то същата е реабилитирана на основание чл.86,
ал.1, т.1 от НК на 21.06.2011г., или преди извършване на разглежданото по
настоящото дело деяние от неустановената дата в средата на месец януари 2012 г.
до 19.01.2012 г..
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
След като намери подсъдимата Д.К.С. за виновна в това, че е извършила от обективна
и субективна страна престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр.
чл. 28, ал. 1 от НК, съдът намери за основателна така предявената и приета за
съвместно разглеждане искова претенция спрямо същият от гражданския ищец В.А.П..
Исковата претенция бе доказан по своето
основание – извършено от подсъдимата С. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4
вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, което по смисъла на чл.45 ЗЗД се
явява деликт.
Искът бе установен и по размер до този
от 4637,27 лева, която сума се равнява на 2371 евро, при курс на БНБ от 1.95583
лева за евро. Следва да се съобрази, че сумата от 2371 евро е по-малка от
причинената с престъпното деяние имуществена вреда от 4471.00 евро, като в случая
е отчетено, че сумата от 2100 евро вече е върната от С. на П., поради което и
остатъка от размера на имуществената вреда и именно 2371 евро.
Установява се още на основание чл. 29,
ал. 2 от Закона за Българската народна банка, чл. 12 от Валутния закон и
съгласно Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета от 31.12.1998 г. посочения курса на
БНБ от 1.95583 лева за евро.
Подсъдимата С. следва да бъде осъдена
да заплати и законната лихва от датата на увреждането, а именно –19.01.2012 г.
до окончателното й изплащане, доколкото при вреди от непозволено увреждане
лихвата за забава не е мораторна, а компесаторна и се
дължи от датата на деликта до
окончателното изплащане на сумата.
Ето
защо съдът осъди подсъдимата Д.К.С. да заплати на гражданския ищец В.А.П.
сумата от 4637,27 лева, която сума се равнява на 2371 евро, при курс на БНБ от
1.95583 лева за евро, ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед горното си произнасяне по
гражданския иск и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът намери, че подсъдиматаД. К.С. следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 185,49 /сто осемдесет
и пет и четиридесет и девет/ лева по сметка на ВСС.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.