Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

26.10.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

27.09

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

88

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от А.О.Х. от ***, действащ чрез пълномощника си адв. Н.М., против Решение № 106/17.05.2023 г., постановено по АНД № 182/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 23-1947-000013/25.01.2023 г., издадено от началник сектор в ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Кърджали, с което на А.О.Х. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Сочи, че А.Х. са били наложени административни наказания „глоба” в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвиждала, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на касатора била ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се налагали наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с „глоба“ от 200 до 500 лева на водач, който управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

По делото безспорно се установило, че на 08.12.2022 година жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „***”, модел „***”, с транзитни регистрационни табели № ***, собственост на Б. А. Б. от ***, както и че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно поради изтичане валидността на транзитните регистрационни табели. Това от своя страна водело до извода, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, поради което в случая били налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За осъществяването на деянието и от субективна страна, то следвало да са налични и доказателства, от които можело да се обоснове несъмнен извод, че А.Х. е бил наясно, респ. е знаел или поне е предполагал обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Твърди, че такива доказателства в първоинстанционното производство не били представени и не били приобщени. В производството било установено, че А.Х. е управлявал МПС, което е чужда собственост като същият не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП водело до несъставомерност на деянието.

Предвид това, макар и да били налице обективните признаци на нарушението, то по делото липсвали каквито и да било доказателства А.Х. да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради което неправилно и в противоречие с относимите доказателства районният съд е потвърдил наказателно постановление.

Счита, че след като е направил извод за правилно приложение на материалния закон и за липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по адмнистративнонаказателното производство, съставът на Pайонен съд – Кърджали е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с доказателствата по делото, което следва да бъде отменено, вместо което да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло атакуваното НП, ведно с всички законни последици от това.

С оглед изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 106/17.05.2023 г., постановено по АНД № 182/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Наказателно постановление № 23-1947-000013/25.01.2023 г., издадено от началник сектор в ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Кърджали, с което на А.О.Х. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. Н.М. е постъпила молба с вх. № 2534/25.09.2023 г., в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – Началник сектор в ОДМВР гр. Кърджали, РУ – Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба с вх. № 2542/26.09.2023 г., с която оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение намира за правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Счита, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установявало обстоятелството, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Моли съда да остави в сила атакуваното решение на първоинстанционния съд и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност, релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение било безспорно доказано и съдебното производство не били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, респ. визираните в жалбата касационни основания не били налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 23-1947-000013/25.01.2023 г., издадено от началник сектор в ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Кърджали, с което на А.О.Х. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.  В тази връзка е изложил съображения, че жалбоподателят, преди да предприеме управление на автомобила, като правоспособен водач на МПС, е могъл и е бил длъжен да се увери, че същият е надлежно регистриран. Преценил е, че това той е могъл да стори без каквито и да е затруднения, като провери до кога са валидни транзитните номера /което е било изписано па самите табели/, както и ако бе изпълнил задължението си като водач на МПС да носи свидетелство за регистрация па моторното превозно средство, което управлява /регламентирано изрично в чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП/. Посочил е, че незнанието на закона не оправдава дееца, тъй като права не могат да се черпят от неправомерно поведение, различно от дължимото, въведено в закон. Районният съд е приел, че макар и доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явявало осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач на моторното превозно средство. Първоинстанционният съд е изложил доводи, че съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по чл. 140 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Предвид това, съставът на районния съд е приел за  законосъобразно реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение. Посочил е, че наложените две кумулативно предвидени наказания са в минимално установения размер и срок и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на А.О.Х. ***, са неоснователни и релевираните отменителни основание не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

На първо място, не са налице допуснати нарушения на административнонаказателния процес при установяване на нарушението. В този връзка безспорно е, че по процесното деяние е налице произнасяне от Районна прокуратура – Кърджали, като с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.01.2023 г. е прекратено наказателното производство по ДП № ***/*** г. по описа на РУ – Кърджали, водено за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. На основание чл. 243, ал. 3 от НК е постановено препис от постановлението да се изпрати по компетентност на Началника на РУ – Кърджали за преценка относно реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо А.О.Х. и Б. А. Б..

Предвид горното, в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, респ. нормативно установеното изключение, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

Следва да се отбележи, че в Наказателно постановление № 23-1947-000013/25.01.2023 г., издадено от началник сектор в ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Кърджали, изрично е отбелязано, че при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и след извършената преценка на материалите по преписката АНО е приел, че е налице осъществено от А.О.Х. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

 На следващо място неоснователни са твърденията за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. От фактическа страна пред районния съд е било установено, че на 08.12.2022 г., около *** часа, жалбоподателят А.О.Х. е управлявал лек автомобил „*** ***“ по общински път ***, разклон *** - ***, при което е бил спрян за проверка от служители на ЗЖУ – Кърджали – Д. М. и Л. В.. Последните констатирали, че автомобилът „*** ***“ е с транзитни регистрационни табели № ***, които били с изтекъл срок на валидност. При извършената справка с ОДЧ се потвърдило, че срокът на валидност на транзитните табели е изтекъл, съответно регистрацията на автомобила е била прекратена.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

В конкретния случай не е спорно, че управляваният от касатора автомобил на 08.12.2022 г. е бил със служебно прекратена регистрация. С други думи към описаната в АУАН и НП дата автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред, с което е осъществен съставът на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Цитираната норма съдържа в себе си две хипотези, обуславящи ангажирането на административнонаказателна отговорност: на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред (1); на водач, който управлява моторно превозно средство, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер (2). С оглед това, че на 08.12.2022 г. касаторът е управлявал лек автомобил „*** ***“ с транзитни регистрационни табели № *** с изтекъл срок на валидност/20.12.2020 г./, който е бил и със служебно прекратена регистрация, то към посочената дата автомобилът се явява нерегистрирано МПС по смисъла на закона, поради което е осъществен съставът на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

На следващо място следва да се отбележи, че редът за служебното прекратяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, е  нормативно установен в чл. 18б от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) Съгласно чл. 27, ал. 5 от Наредбата, след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се използват. В настоящия случай по отношение на управляваното от касатора МПС е било налице издадено Разрешение за временно движение № ***, със срок на валидност 20.12.2020 г. 

Настоящият касационен състав не споделя доводите в жалбата, че деянието не било осъществено от субективна страна. Както правилно е посочил районния съд преди да предприеме действия по управление на автомобила, А.О.Х. е бил длъжен да се увери, че превозното средство е надлежно регистрирано. За извършването на тази проверка най-малкото е било необходимо да възприеме визуално наличието на регистрационни табели на автомобила и да поиска да му бъде предоставено СРМПС. В случая на автомобила са били поставени транзитни регистрационни табели № ***, на които ясно и несъмнено е отразено, че са валидни за 2020 г. Процесното административно деяние е извършено на 08.12.2022 г., т.е. две години след изтичане на срока на валидност на поставените транзитни регистрационни табели, което взето в съвкупност с обстоятелството, че за автомобила е било издадено Разрешение за временно движение № ***, със срок на валидност 20.12.2020 г., което е било в държанието на лицето предоставило автомобила на А.О., категорично опровергава твърденията в жалбата, че касаторът е нямал възможност да възприеме обстоятелството, че автомобила не е регистриран, респ. не е действал със съзнанието, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Релевираните доводи за липса на съставомерност на деянието от субективна страна са изцяло бланкетно и формално въведени, поради което и с оглед гореизложеното се възприемат от настоящия състав единствено като защитна позиция, целяща отпадане на административнонаказателната отговорност. В този смисъл следва да се отбележи, че за А.О.Х., в качеството му на водач на МПС, е съществувала задължението да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява – чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, което задължение в случая не е било изпълнено, очевидно поради причина, че такова СРМПС за управлявания от касатора автомобил не е било издавано.  

В този смисъл касационният съд изцяло споделя изложените от районния съд мотиви в тази насока.

В конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, респ. осъщественото деяние не се отличава с липса на обществена опасност или с явно незначителна такава, различаваща се от обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Наложените наказания, в ориентирани към минимално установения от закона минимум, са съобразени с обществената опасност на деянието и явяват в съответствие с целта на закона и чл. 27 от ЗАНН.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на А.О.Х. за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден А.О.Х. ***, да заплати на ОДМВР - Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106/17.05.2023 г., постановено по АНД № 182/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА А.О.Х. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Кърджали, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.