Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 23 октомври 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 01.10.2020 г. в състав:
Районен съдия: И. Иванов
при участието на секретаря А.П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 161 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на
чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет. 2 срещу Й.Ц.П. с ЕГН **********
***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
предложение 1 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
42,84 лева-главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга,
дължима по договор за далекосъобщителна услуга от 26.05.2016 г., съгласно
фактура № ********** от 08.11.2016 г. за отчетен период от 08.10.2016 г. до
07.11.2016 г., фактура № ********** от 08.12.2016 г. за отчетен период от
08.11.2016 г. до 07.12.2016 г., фактура № ********** от 08.01.2017 г. за
отчетен период от 08.12.2016 г. до 07.01.2017 г. и фактура № ********** от
09.02.2017 г. за отчетен период от 08.01.2017 г. до 08.02.2017 г.; сумата 82,27
лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху задълженията за
потребление на далекосъобщителни услуги за периода от 25.11.2016 г. до
11.11.2019 г.; сумата 221,99 лева, представляваща неустойка предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга от 26.05.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 от ГПК – 22.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед № 2832 от 25.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 4732/2019 г. на Врачански районен съд. Претендира разноски.
С влязло в сила определение от
14.02.2019 г. е прекратено производството по делото в частта по отношение на
предявения акцесорен иск за неустойка в размер на 221,99 лв. на основание чл.
232 от ГПК, поради оттегляне на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД гр. София и ответника Й.П. е съществувало
валидно облигационно отношение въз основа на договор
за далекосъобщителна услуга от 26.05.2016 г. В срока на действие на договора били издадени следните фактури: фактура
№ ********** от 08.11.2016 г. за отчетен период от 08.10.2016 г. до 07.11.2016
г., фактура № ********** от 08.12.2016 г. за отчетен период от 08.11.2016 г. до
07.12.2016 г., фактура № ********** от 08.01.2017 г. за отчетен период от
08.12.2016 г. до 07.01.2017 г. и фактура № ********** от 09.02.2017 г. за
отчетен период от 08.01.2017 г. до 08.02.2017 г., в които било начислено
потребление на услуги по договора. Наведени са и твърдения, че ответникът е
извършил частични погашения по договора, поради което се претендира само
непогасената стойност по процесните фактури.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018
г. „Българска телекомуникационна компания” ЕАД прехвърлило процесното вземане
на „СГ Груп” ООД, а последното дружество с договор за прехвърляне на вземания
от 26.08.2019 г. прехвърлило вземането на ищеца „Евро Финанс Колект” ЕООД.
Тъй като ответникът не изплатил процесното задължение, на 22.11.2019 г. ищецът подал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума, било образувано ч. гр. дело
№ 4732/2019 г. на Врачански районен съд, като
съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 25.11.2019 г.
В законоустановения срок ответникът подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което е предявен настоящият иск.
Ответникът Й.Ц.П. е
подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който се оспорва
иска по следните съображения: искът е недоказан по основание и размер, тъй като
към исковата молба липсват достатъчно доказателства, от които да се направи
безспорен и категоричен извод, че ответникът е ползвал далекосъобщителните
услуги, за които са издадени процесните фактури и съответно липсват
доказателства за дължимостта на претендираните суми; приложените към исковата
молба фактури не са подписани от ответника. Направено е и изрично възражение за
погасяване на процесните задължения с изтичането на кратката тригодишна давност
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. По тези съображения се иска отхвърляне на иска като
неоснователен.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 4732/2019 г. на Врачански районен съд длъжникът Й.Ц.П. е подал възражение в
срока и по реда на чл. 414 от ГПК, с което е оспорил дължимостта на процесните
суми, без да наведе конкретни правоизключващи и правопогасителни задължения.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е договор № 810615190726052016-37179984
от 26.05.2016 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК *********
и ответника Й.П. за фиксирани и интернет услуги по абонаментен план „Vivacom Smart M” за мобилен
телефонен номер **********, с промоционална месечна абонаментна такса 17,99 лева за целия срок на
договора – 24 месеца.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.08.2018 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ********* е
прехвърлило на „СГ груп” ООД с ЕИК ********* посочените в исковата молба
вземания, а с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 26.08.2019 г. „СГ
груп” ООД с ЕИК ********* е прехвърлило на ищеца „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК ********* същите вземания.
От горепосочения договор №
810615190726052016-37179984 от 26.05.2016 г. се установява, че страните са били
в облигационни отношения въз основа на сключен между тях договор за далекосъобщителни
услуги, като ответникът е декларирал, че е запознат с общите условия на
мобилния оператор, относими към предоставените услуги и е запознат с
разпоредбите им.
По делото са представени приложимите към
договора общи условия на „Виваком” ЕАД (с предишно наименование „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД) за взаимоотношения с потребителите на услуги „Vivacom Smart M”. Съгласно общите условия заплащането на услугите се
извършва в 18-дневен срок от заплащане на фактурата, а при забава в плащанията
се дължи лихва.
Представени са фактури, както следва: фактура
№ ********** от 08.11.2016 г. за отчетен период от 08.10.2016 г. до 07.11.2016
г., фактура № ********** от 08.12.2016 г. за отчетен период от 08.11.2016 г. до
07.12.2016 г., фактура № ********** от 08.01.2017 г. за отчетен период от
08.12.2016 г. до 07.01.2017 г. и фактура № ********** от 09.02.2017 г. за
отчетен период от 08.01.2017 г. до 08.02.2017 г., в които е начислено
потребление на мобилен телефонен номер
********** (абонаментни такси и използвани мобилни услуги) на обща
стойност 42,84 лева.
От правна страна.
По иска за главница
за фиксирани и интернет услуги.
За да бъде
основателен иска за реално изпълнение, следва ищецът да докаже както сключването
на договора, така и изпълнението на собствените си задължения, произтичащи от
него. В тежест на ищеца е да установи
твърдените от него факти, включително изпадането на ответника в забава и нейния
начален момент, както и размера на претенцията си, като в същия смисъл е разпределена
доказателствената тежест с определение от 30.07.2020 г. по делото. В разглеждания случай е
доказано сключването между страните на договор от 26.05.2016 г. за мобилни услуги, като ответникът своевременно – с отговора си по
чл. 131 от ГПК, е навел възражения, че исковете са неоснователни и недоказани.
Установява се от приложените към исковата молба договор от 16.10.2018 г. за
прехвърляне на задължения (цесия) и договор за прехвърляне на задължения
(цесия) от 26.08.2019 г. и приложения към тях, че с договорите ищцовото
дружество е придобило от първоначалния кредитор процесното вземане.
Представени са две уведомления за цесии,
подписани съответно от „Българска телекомуникационна компания” АД и „СГ Груп”
ООД и адресирани до ответника.
Видно от представените
две пълномощни, с тях съответно „Българска
телекомуникационна компания” АД и „СГ Груп” ООД са упълномощили придобилия
вземането нов кредитор да съобщи на съответните длъжници прехвърлянето на задълженията им по договор
от 16.10.2018 г. за прехвърляне на задължения (цесия) и договор за прехвърляне
на задължения (цесия) от 26.08.2019 г.
Въпреки че по делото
не са представени доказателства ищеца, в качеството си на пълномощник на цедента „СГ Груп” ООД, да е
уведомил надлежно ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, ответникът следва да се счита за редовно уведомен за цесията поради
следното:
Съгласно трайната практика на съдилищата,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г.
на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг.
дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I
т.о., постановени в производство по чл. 290 от ГПК. С оглед изложеното, съдът
приема, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на
ответника.
По делото липсват
доказателства относно изпълнението на задължението на праводателя на ищеца за предоставяне
на уговорените услуги на ответника. Такива доказателства не представляват и представените по
делото фактури: № ********** от
08.11.2016 г., № ********** от 08.12.2016 г., № ********** от 08.01.2017 г. и №
********** от 09.02.2017 г., както и приложенията към тях, тъй като фактурата
не е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги конкретизира по
основание и размер, с цел внасяне на яснота в договорните отношения, както и за
целите на данъчното облагане. Фактурата като частен писмен документ не
притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея
вземания. При наличие на изрично оспорване от страна на ответника чрез особен
представител, както е в случая, в тежест на ищеца е да докаже основанието на
посоченото във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия
процес не стори.
Поради изложеното
съдът намира, че ищецът не доказа в настоящото производство, че мобилният
оператор – праводател на ищеца е предоставил на ответника далекосъобщителните
услуги, посочени в исковата молба, както и че същият е начислил правилно
дължимата стойност за тях съобразно договорите за предоставяне на
далекосъобщителни услуги и съобразно общите условия.
По делото не бе установен
обема на предоставените услуги чрез мобилен телефон, съответно извършването на
разговори, техния брой и продължителност. Представените фактури бяха оспорени
от ответника и тяхната вярност не бе доказана от ищеца. Ето защо съдът намира,
че ответникът следва да заплати единствено и само месечната абонаментна такса
по процесния договор за
мобилни услуги от 26.05.2016 г., тъй като
липсва оспорване на обстоятелството, че през процесния период съответната СИМ карта
е била активна.
Месечната такса по трите
договора за мобилни услуги за четирите процесни месеца (периода от 08.10.2016
г. до 08.02.2017 г.) е 71,96 лева (4 х 17,99 лева). Тъй като по иска за
главница се претендира сумата 42,84 лева, именно до този размер установителният
иск за главница за мобилни услуги е основателен.
По иска за мораторна лихва.
Съгласно представените по делото общи условия,
съдът приема като дата на изискуемост на процесните вземания датата, следваща
датата на изтичане на 18-дневния срок от издаването на съответната фактура. Размерът
на мораторната лихва върху главница в размер на 42,84 лева и за период от 27.11.2016
г. (датата на изискуемост на задължението по най-старата фактура) до 21.11.2019
г. (датата, предхождаща подаването на заявление по чл. 410 от ГПК), изчислен с
помощта на безплатен онлайн продукт www.calculator.bg, възлиза на сумата 12,97 лева, до който размер искът за
мораторна лихва е основателен, като за разликата същият подлежи на отхвърляне.
По възражението за давност.
Възражението е неоснователно. Съгласно
приложените по делото общи условия изискуемостта на вземанията по всяка от
фактурите настъпва с изтичането на 18-дневен срок от датата на издаването й. В
разглеждания случай най-старата фактура е № ********** от 08.11.2016 г., чиято
изискуемост е настъпила на 27.11.2016 г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено
на 22.11.2019 г., към която дата не е била изтекла тригодишна давност за никое
от процесните задължения.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно задължителното разрешение,
дадено с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд, съдът в исковото производство по чл. 422 от ГПК разпределя отговорността за разноските.
Ищецът е представил доказателства, че е
направил следните разноски по предявените установителни искове: сумата 325,00
лева – разноски за внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение
по ч. гр. дело № 4732/2019 г. на Врачански районен съд, от които за деловодни
разноски му се следва сумата 68,49 лева – разноски, както и сумата 375,00 лева
– разноски за внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение по гр.
дело № 161/2020 г. на Врачански районен съд, от които за деловодни разноски му
се следва сумата 79,03 лева – разноски, всички разноски изчислени съразмерно на
уважената част от исковете спрямо първоначално предявения им размер.
Ответникът претендира сумата 900,00 лева – внесен
адвокатски хонорар по гр. дело № 161/2020 г. на Врачански районен съд, като
навежда твърдения, че му се следват разноски в минималния размер по 300,00 лева
за всеки от исковете: за главница, мораторни лихви и неустойка, като
оттеглянето на иска за неустойка не следва да се отразява на изчисляването на
разноските. Ищецът своевременно е заявил възражение за прекомерност по чл. 78,
ал. 5 от ГПК. На първо място, съдът приема за неоснователно твърдението на
ответника, че оттеглянето на иска за неустойка не следва да се отразява на
изчисляването на разноските.Това оттегляне е извършено с молба от 13.02.2020 г.,
много преди конституирането на ответника като страна в исковото производство
чрез получаване на препис от исковата молба на 30.06.2020 г., когато му е
връчено и определението за прекратяване на производството в частта за
неустойката, т.е. ответникът няма как да е направил разноски за защита преди да
се е запознал със съдържанието на исковата молба. На следващо място, адвокатското
възнаграждение е претендирано по предявени от ищеца два обективно съединени
иска, единия от които е претенция за лихви. Лихвата се определя като
възнаграждението, което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да
престира на кредитора си за това, че се е ползвал от тях. Лихвата е парично
вземане, което възниква само в резултат на съществуване на друго парично
вземане. Тя се дължи като възнаграждение на кредитора за това, че той,
най-общо, се е лишил от ползването на парите си. Лихвата съществува докато не
бъде погасен дългът. Тя е акцесорно задължение и предполага наличието на главно
задължение – главница. Лихвата не може да възникне без главницата. Въпреки, че
лихвената претенция е относително самостоятелно задължение спрямо главното
задължение, безспорно е, че за да е основателна тази претенция следва
единствено да бъде доказана основателността на главното задължение, когато
двата иска са заявени в едно общо производство. Поради това и усилията, които
полага процесуалният представител на ищеца, съответно на ответника, са свързани
с доказване на основателността, съответно неоснователността на главната
претенция, а задължението за лихва е определено от закона в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Така с оглед на конкретния случай, усилията, които е вложил процесуалният
представител на ответника са свързани с доказването на неоснователността на
главната претенция. Претендирането на заплащане на адвокатско възнаграждение,
макар и в минимален размер, относно предявената претенция за обезщетение за
забава в размер на законовите лихви, може да бъде тълкувано като злоупотреба с
право, което води до несправедливост и прекомерност на така претендираното
възнаграждение. Оттук следва, че на ответника се дължи възстановяване само на
част от сумата 300,00 лева – платено адвокатско възнаграждение в минимален
размер, като тази част съразмерно с отхвърлената (без оттеглената) част от
исковете (първоначалната претенция за главница и лихви е в размер на 125,11 лева,
а уважената част е 55,81 лева) възлиза на 133,83 лева.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК,
че Й.Ц.П. с ЕГН ********** *** дължи на „Евро Финанс Колект” ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ №
21, ет. 2 сумата 42,84 лева-главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за
далекосъобщителна услуга от 26.05.2016 г., съгласно фактура № ********** от
08.11.2016 г. за отчетен период от 08.10.2016 г. до 07.11.2016 г., фактура №
********** от 08.12.2016 г. за отчетен период от 08.11.2016 г. до 07.12.2016
г., фактура № ********** от 08.01.2017 г. за отчетен период от 08.12.2016 г. до
07.01.2017 г. и фактура № ********** от 09.02.2017 г. за отчетен период от
08.01.2017 г. до 08.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.11.2019 г., както и сумата 12,97 лева – мораторни лихви върху
главницата за периода от 27.11.2016 г. до 21.11.2019 г., за които суми е
издадена заповед № 2832 от 25.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4732/2019 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска по чл. 422 от ГПК за мораторни
лихви за разликата от уважения размер 12,97 лева до пълния претендиран размер 82,27
лева.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 от ГПК Й.Ц.П. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет. 2 сумата 68,49 лева – разноски за държавна такса и внесено адвокатско
възнаграждение по ч. гр. дело № 4732/2019 г. на Врачански районен съд, както и
сумата 79,03 лева – държавна такса и внесено адвокатско възнаграждение по гр.
дело № 161/2020 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 3 от ГПК „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет. 2 да
заплати на Й.Ц.П. с ЕГН ********** *** сумата 133,83 лева – внесено адвокатско
възнаграждение по гр. дело № 161/2020 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: