№ 575
гр. Варна, 12.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000435 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по ВЖ на Н.Х. срещу
отхвърлената част от исковете както и по насрещна ВЖ на НББАЗ срещу част от
осъдителното решение на ТОС по т.дело №98/2023г.
Постъпила е въззивна жалба на Н.Я.Х., чрез адв.Н. Х. и адв.Б. А., срещу решение №
35/31.05.2024г., постановено по т.д.№98/2023г. по описа на ОС - Търговище, с което съдът е
отхвърлил предявения от Н.Я.Х. на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ иск за осъждане на
НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ
(НББАЗ), гр.София, да заплати на ищеца следните суми: за сумата от 56 000 лв.,
съставляваща разлика над уважения размер от 44 000 лв. до предявения иск за 100 000 лв.,
обезщетение за неимуществените вреди както и за сумата от 4 063,77 лв., съставляваща
горница над уважения размер 2 709,20 лв. до предявения такъв от общо 6 772,97 лв.,
представляващи обезщетение за имуществените вреди, претърпените вследствие на ПТП от
**********г. в гр.********, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021г. до
окончателното изплащане - за неимуществените вреди и от 01.11.2023г. до окончателното
изплащане - за имуществените вреди.
Въззивникът Х. излага съображения за неправилност на решението в обжалваната
част, в която са били отхвърлени исковете за неимуществени и имуществени вреди, търпени
от него в резултат на процесното ПТП, съответно за сумите от 56 000 лева и за
имуществените вреди – за разликата от 4 063.77 лева, до пълните предявени размери. Твърди
че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на
материалния и процесуални закон. Претендира отмяна на обжалваната част от решението и
уважаване изцяло на исковете ведно с присъждане на сторените разноски за
адв.възнаграждение за първа и втора инстанция.
На първо място въззивникът твърди, че съдът неправилно е отчел доминиращ
процент съпричиняване от страна на пострадалия ищец в процесното ПТП, а именно принос
от 60% спрямо принос на другия автомобил с румънска регистрация от 40%. Като основен
довод срещу тези изводи на съда страната изтъква обстоятелството, че когато ищецът
навлиза на пътното платно автобусът, управляван от другия водач е бил на разстояние около
70 метра, което е попречило на ищеца да прецени, че същият се движи с превишена за
участъка скорост. Това според въззивника е основна причина за ПТП в комплексното му
причиняване от двамата водачи. Счита, че приносът на ищеца е силно завишен и не следва
да надхвърля 30%. Счита че съдът неправилно е разпределил съотношението на
съпричиняване между водачите.
На следващо място въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил и
разпоредбата на чл.52 ЗЗД като е определил твърде занижен размер на обезщетението за
1
неимуществени вреди. Твърди се, че съдът не е отчел всички специфични обстоятелства за
определяне на справедлив размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Посочва
се конкретно, че съдът не е обсъдил силните болки в началния период на увреждането и
засягането на главата, гърди, бели дробове и счупване на таза; не е отчел наличието на три
продължителни оперативни интервенции; липсата на възстановяване почти три години след
ПТП и наличието на болки и страдания и към настоящия момент; не е отчел наличието на
видими следи от уврежданията /белези/; не е обсъдил задълбочено, че ищецът не може
поради тазовата травма, да упражнява тежък и продължителен физически труд. Съдът не е
обсъдил задълбочено и свидетелските показания, сочещи на преживяната от ищеца силна
физическа и психическа травма и тяхната остатъчна трансформация в остра стресова
реакция. Позовава се на неправилно отчитане на прогнозата от увреждането както и
неадекватно приложение на обективния критерий – икономическа конюнктура в страната и
тенденцията за нарастваща инфлация. Поради изложеното, страната твърди, че
действително претърпените неимуществени вреди, след приспадане на съпричиняването,
възлизат на сумата от 100 000 лева.
В срока за отговор е постъпило становище на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, София, за неоснователност на
жалбата.
Едновременно с отговора НББАЗ депозира и насрещна въззивна жалба срещу
решението по т.дело №98/2023г. на ТОС, в частта за сумата над 20 000 лева до присъдените
44 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП и за разликата над 1 354.59 лева
до присъдените 2 709.20 лева - имуществени вреди, ведно със законните лихви върху
присъдените суми както и по разноските съобразно уважената част от исковете.
Твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. С
жалбата страната възразява срещу приетия от съда справедлив размер на неимуществените
вреди от 110 000 лева както и срещу занижения размер на участие на пострадалия за
настъпване на вредите – до принос от 60%.
Въззивникът счита, че справедлив размер на търпените от ищеца вреди се съизмерва
с не повече от сумата от 100 000 лева. Оспорват се съображенията на съда при мотивиране
на по-високия процент на обезщетяване като се излага, че ищецът е претърпял не три, а две
операции, при което втората е била за екстрахиране на остеосинтезен материал. Поддържат
се доводите, че не са налице трайни белези и последици от полученото увреждане като
доказателство за това е и липсата на решение на ТЕЛК за намаляване трудоспособността на
лицето. Излагат се доводи, че съдът неправилно е кредитирал заключението на СПЕ като е
счел, че причина за психическото състояние на ищеца е единствено ПТП, игнорирайки
доказателствата, че ищецът не е имал постоянна работа към датата на произшествието.
Въззивникът споделя изводите на съда, че по-голям принос в настъпване на произшествието
има ищецът, но счита, че съдът е следвало да завиши неговото участие до 80%. В тази
връзка се сочи, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви. Твърди че произшествието
не би настъпило без противоправното поведение на ищеца. Сочи, че съдът не е зачел
обвързващата сила на постановената присъда, в която е разгледан въпросът за
съизвършителство на двамата водачи. В присъдата е прието, че ПТП е извършено при
независимо съизвършителство на двамата водачи, вкл. ищецът, а в мотивите на присъдата е
определен и приносът на ищеца от 80% съобразно извършените от него нарушения.
Претендира се отмяна на решението в посочените части и присъждане на разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище по насрещната жалба от въззивника
Н.Я.Х., чрез пълномощниците му по делото адв.А. и адв.Х., за неоснователност на същата.
Поддържат се изложените вече /във ВЖ/ доводи, че определящо за настъпване на ПТП е
поведението на водача на автобус **********, който се е движил с превишена скорост /над
80км/ч/. Оспорва се оплакването в насрещната жалба, че съдът е определил завишен размер
на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира се отхвърляне на насрещната жалба
като неоснователна и присъждане на страната разноски в това число адв.възнаграждение по
чл.38 от ЗАдв., Наредбата за МРАВ и въведения от ответника обжалваем интерес.
Съдът, при преценка редовността на сезиране констатира, че и двете жалби са
подадени в преклузивните срокове, от надлежно легитимирани страни, чрез редовно
упълномощени процесуални представители, при интерес от обжалването.
В жалбите не се правят доказателствени искания, не се навеждат нови твърдения за
релевантни за спора факти и не се правят обосновани оплаквания за допуснати от съда
2
процесуални нарушения.
Съобразно чл.267 ГПК, въззивният състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ на Н.Я.Х., чрез адв.Н. Х. и адв.Б. А., срещу
решение № 35/31.05.2024г., постановено по т.д.№98/2023г. по описа на ОС- Търговище, с
което съдът е отхвърлил предявения от Н.Я.Х., на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ, иск за осъждане на
НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ
(НББАЗ), гр.София, да заплати на ищеца следните суми: 56 000 лв., съставляваща разлика
над уважения размер от 44 000 лв. до предявения иск за 100 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществените вреди както и за сумата от 4 063,77 лв., съставляващи
горница над уважения размер 2 709,20 лв. до предявения такъв от общо 6 772,97 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от
**********г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021г. до окончателното
изплащане - за неимуществените вреди и считано от 01.11.2023г., - за имуществените вреди.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, София срещу част от решението по т.дело
№98/2023г. по описа на ОС- Търговище, в която съдът е уважил исковете на Н.Я.Х. срещу
НББАЗ с правно основание чл.432 КЗ, за разликата над 20 000 лева до присъдените 44 000
лева, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на **********г. в гр.******** както и
за разликата над 1 354.59 лева до присъдените 2 709.20 лева - имуществени вреди от
същото ПТП, ведно със законните лихви върху присъдените суми както и по разноските
съобразно уважената част от исковете.
В НЕОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ решението на ТОС е влязло в законна сила.
НАСРОЧВА производството по делото в о. с. з. на 06.11.2024г. от 14.30 часа, за
които дата и час да се призоват страните с препис от определението.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3