Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………….. 2019 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, второ отделение, ХХХІІ-ри
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на
06.11.2019 г., при участието на секретаря Мая Вълева изслуша докладваното от председателя административно дело № 3205/2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващи от АПК във връзка с приложението на чл. 168 от ЗДвП.
Производството е образувано по
искова молба, депозирана от В.И.П. ***, срещу
наложена му по реда на чл. 171, т.5, б.“б“, ал.5 от ЗДвП ПАМ от „ТЕТ 61“
ЕООД А.С. и Г.А.. Претендира се нищожност, а при условие на евентуалност –
незаконосъобразност на наложената ПАМ,
като е формиран петитум, с
искане съдът да обяви действията на служителите
на „ТЕТ 61“ ЕООД за нищожни, или да ги отмени
като незаконосъобразно извършени.
Искането за нищожност се основава
на твърдение за липса на компетентност на органа, разпоредил налагането на ПАМ,
т.е. на конкретно посочените служители на „ТЕТ 61“ ЕООД.
Твърди се и незаконосъобразност на действията по
репатриране на процесния автомобил, поради липсата на предвидените в закона
основания за осъществяването им – ищецът изтъква, че не автомобилът не бил
неправилно паркиран, а мястото на паркиране не било обозначено със знаци В27 и
В28, както и с указателна табела за принудително преместване.
Формиран е петитум с искане съдът да обяви действията на
служителите на „ТЕТ 61“ ЕООД по налагане на ПАМ за нищожни, въведено е и алтернативно такова за отмяната им като
незаконосъобразни, извършени в нарушение
на материалния закон.
Ответниците, в представен по
делото писмен отговор считат за недопустима жалбата (искова молба) на В.П. в частта, с която се твърди незаконосъобразност на наложената
му по реда на чл. 171, т.5, б.“б“ от ЗДвП
ПАМ и се иска нейната отмяна,
поради просрочие. Пледира за
прекратяване на производството в тази му част
В останала част досежно
претендираната от ищеца нищожност на наложената ПАМ поради липса на компетентност, считат я за неоснователна, като твърдят
наличието на такава, произтичаща от
Договор № 06/28.03.2018 г., сключен между „Паркстрой-Златни пясъци“ и „ТЕТ 61“ЕООД и заповеди № 06/28.03.2018 г.
и № 18/28.03.2018 г.
Въз основа на изложеното считат,
че не е налице нищожност на оспорената ПАМ, поради което пледират за отхвърляне
на жалбата в тази и част.
Съдът като съобрази доводите на
страните с относимата към случая правна уредба, прие следното:
По допустимостта:
Видно от доказателствата по
делото оспорената ПАМ е била наложена на 27.05.2018 г., от която дата започва да тече 14-дневния срок
за обжалване. Исковата молба, съдържаща основно искане за прогласяване
нищожността на принудителната мярка, и алтернативно такова за отмяната и поради
незаконосъобразност, е депозирана в деловодството на Административен съд Варна
на 19.11.2018 г. Докато претенцията за
нищожност може да се предявява безсрочно, то
оспорването на административните актове
досежно законосъобразността им е обвързано със срок, който е преклузивен
и с изтичането му се погасява. В случая по тази
част на исковата молба (с характер на жалба) е настъпила преклузия -
срокът за оспорване е изтекъл на
10.06.2018 г., което прави производството по нея недопустимо.
В останалата си част относно
претендираната нищожност исковата молба е допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество е и
ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
На 27.05.2018 г. на Венцеслав И.П.
***, на основание чл. 171, ал.1, т.5 , б. „Б“, по реда на чл. 168,ал.1 от ЗДвП е наложена ПАМ – принудително без
негово знание, собственият му автомобил марка „Ситроен“ с рег.№ В 2555 ВС е
репатриран от мястото на паркиране –уширение близо до х-л“ Адмирал „в КК
„Зл.пясъци“ до наказателен паркинг „Ривиера“.
Преместването е извършено от А.С.Й.
и от Г.Г.А. със специализирано превозно
средство тип „Паяк“. И двамата са служители на „ТЕТ 61“ЕООД, назначени
с трудови договори №№378 и 379 от 03.04.2018 г., заемат една и съща
длъжност „Водач открита платформа с
повдигащо устройство“ с код 83442001
съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите в Република
България – 2001.
Издаден е Фирмен констативен
протокол придружен от една цветна снимка, като в протокола е записано
местоположение : върху маркировка М-14 пред стъпалата на кабелна т.в. - Зл.пясъци.
Представена е и цветна снимка, от
която е напълно невъзможно да се направи извод, че на изображението в нея един от заснетите
автомобили е марка Ситроен с рег.№ В
2552 ВС, не е възможна и преценка за съответствие на мястото, описано във
фирмения протокол и заснетото на снимката.
Представени за Договор
№06/28.03.2018 г., сключен между
„Паркстрой-Зл.пясъци“ ООД (възложител) и „ТЕТ 61“ ЕООД (изпълнител), според
който на изпълнителя е възложено
извършването на дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за
движение ППС, създаващи опасност или
затрудняващи (правещи невъзможно)
преминаването на другите участници в движението, както и на ППС,
паркирани в парцели за озеленяване, по пешеходни алеи или по тротоари.
Договорът е предхождан от Заповед № 05/28.03.2018 г. и № 17/28.03.2018 г. със същото съдържание.
Издадени съответно от управителя на „Паркстрой-Зл.пясъци“ ООД и от ИД на „Златни пясъци“ АД. С други заповеди
съответно № 6 и № 18 и двете издадени на
28.03.2018 г. със същите
издатели, А.С. и Г.А. се „оправомощават“
за налагане на ПАМ по чл. 171, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП. Със заповед №
28/01.04.2018 г. издадена от работодателя – ТЕТ 61 ЕООД, служителите на ППС тип „паяк“ за упълномощени
да определят кои автомобили са паркирани
неправилно в нарушение на ЗДвП, както и в площи, отредени за озеленяване
и на тротоарите на територията на КК
„Зл.пясъци“.
По делото беше изискан оригинален ГПОД, актуален и действал на
територията на комплекса към м. май 2018 г., с цел проверка на данните в него и
тези от КККР, доколкото от графичната и текстова част е видно, че
ПИ 10135.513.472 където е
разположен х-л Адмирал (записан като
„Родина“) е собственост на „Перфект -3“ ЕООД по силата на НА № 44, том І, рег. 101 дело 52 от 08.01.2004 г.
Твърдението е, че процесното МПС е паркирано на тази територия, което налага
отговор на въпроса кой е собственикът
и. Този отговор е предопределящ
при преценката за материална компетентност на А.С. и Г.А. за налагане на ПАМ по описания по-горе ред
конкретно върху тази територия.
Представи се в графичен вид ГПОД, който според заключението на експерта
по назначената от съда СГЕ, представлява принтирано на лазерен принтер копие на
план, ведно с положените в него
съгласувателни заверки, подписи и печати
на всички институции, изключая подписа
на гр. архитект на община Варна. Според поясненията на вещото лице при
изслушване в открито съдебно заседание, при оригинала на изследвания план
всички заверки следва да са с мокър печат,
попълнените щемпели следва да са с химикал, а те са цветно принтирани.
Изследваното графично изображение не е оригинал.
От друга страна отговорът на
въпроса за материалната компетентност на
По правото:
ПАМ са форма на изпълнителна
дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в
предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на
държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и
следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на
издаването им, така и по отношение на изпълнението им.
При извършване на съдебна проверка съдът е
длъжен да съпостави установеното от
фактическа страна с изискванията на чл. 146
от АПК за законосъобразност, като на първо място стои преценката относно
компетентността на органа, издал акта.
Съгласно чл. 171, т. 5, б.
"б" от ЗДвП, преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач се налага,
когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай
лицата по чл. 168 от ЗДвП уведомяват районното полицейско управление, от
територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на
превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното
средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да
бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на
преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното
полицейско управление.
По аргумент от чл. 172, ал. 1
от ЗДвП законодателят е изключил задължителната писмена форма за мярката по чл.
171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, като прилагането й по същество
представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено
чрез действие – фактическо преместване. След като в закона не е посочено изрично кой е
административният орган – едноличен или колективен, оправомощен да наложи такава ПАМ, същият следва да е от
кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП ( в относимата му редакция ДВ бр. 43 от 2002
г.), а именно: определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или
администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде
преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или
на упълномощения от него водач.
Предписанието е императивно и при наличие на
визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност
административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения.
В случая точното
местоположение на паркиране на
процесното МПС е категорично установено,
предвид неактуалната кадастрална информация, съдържаща се в неоригиналния ГПОД
– хотел Родина не съществува от десетилетия, на мястото му е разположен х-л
Адмирал – обстоятелство, посочено в ИМ , неоспорено от ответниците.
Приемайки, че процесното МПС е паркирано
в близост до този хотел, на
уширение на пътя както сам твърди ищецът, то
тогава в качеството на собственик се явява „Паркстрой-Зл.пясъци“ ООД.
Преценката относно наличието на компетентност
наложилите процесната ПАМ лица, С. и А.
следва са се съобрази с всички, визирани
от законодателя предпоставки на
цитираните по горе норми от ЗДвП, с критериите, заложени в правната
уредба и възприети от правоприлагането и съдебната практика.
Компетентността в административноправния
смисъл обхваща кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен
да се занимава, както и правомощията, с които органът разполага за решаването
на тези въпроси. Тя може да произтича от изрична нормативна разпоредба, да
следва от функциите и задачите, които са му възложени с нормативен акт, да е
делегирана от по-горестоящ орган или да се установи чрез посочване на
по-горестоящ орган, който да определи съответните компетентни по-долустоящи
органи. Компетентността бива материална,
по степен и по място. Съгласно утвърдената съдебна практика всяка некомпетентност води до нищожност
Според разбирането на ответниците, качеството „длъжностно лице“ което
трябва да притежават съгласно закона, не
е необходимо те да са същински длъжностни лица по смисъла на НК, тъй като законодателят
е имал предвид под употребеното понятие в чл.168 от ЗДвП лицата, които са
изрично поименно оправомощени от собственика и за това те могат да извършват
валидни действия и да налагат ПАМ без да е необходимо да са същински длъжностни
лица.
Това тълкувание на
законодателната воля, изрично и ясно
обективирана в многократно цитираната норма на чл. 168, ал.1 от ЗДвП е
неправилно.
Анализът на понятието
административен орган в контекста на цитираната норма очертава две алтернативни
хипотези - относима за случая е втората
„.. упълномощено от собственика на пътя длъжностно лице..“
Граматическото тълкуване на
цитираната правна норма, установява, че езиковият смисъл, използваните правни
термини и връзките между тях, са пределно ясни и точно формулирани, водят
именно до този извод.
Нормата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП регламентира правото на длъжностни
лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Волята на законодателя, обективирана в коментираната норма на чл. 168, ал.1 от ЗДвП
е изключително ясна, предвид конструкцията на нормата и употребата на словосъчетанието „длъжностно
лице“.
Липсата на самостоятелна дефиниция в ЗДвП и на
изрична препратка на към легалната дефиниция, дадена с чл. 93 на НК не въвежда
забрана за прилагането и позоваването на същата. Още повече, че с нормата
на чл. 46,ал.1 от ЗНА, законодателят е създал
процесуален инструмент за преодоляване на подобна празнота,
от което следва, че на понятието “длъжностно лице“ не трябва да
търси или влага друго съдържание, извън придаденото му от законодателя, т.е. това не изключва, не забранява и не
препятства прилагането на дадената в НК дефиниция, напротив – налага я.
Дори и само граматическото тълкувание на израза
води до заключението, че се става дума за лице с длъжностни функции, не с друго
извън тази категория, само с изпълнителски такива.
Ако законодателят
е имал предвид не длъжностно, друго лице, то би го посочил изрично като „..служител/работник на собственика или на
администрацията, управляваща пътя.“
При тълкуванието на понятието „длъжностно лице“ във връзка с преценката на качеството на
ответниците по настоящия случай, съдът не намира за коректно единствено
позоваването на даденото в тълковния речник съдържание, тъй като има
Националната квалификация на длъжностите
и професиите в Република България -2011, която определя професионалната и длъжностната структура в
Република България
Според дадената
там дефиниция „Длъжност“ е съвкупност
от функции и задачи, които едно лице изпълнява на работното си място.
Така според този класификатор заеманата от С. и от А. длъжност „водач
открита платформа с повдигащо устройство“ е с код 8344-2001.
Според методологичните бележки към НКПД петият знак указва минималното
образователно и квалификационно ниво за длъжността (в случая този знак е „2“ – втора степен на
професионална квалификация и/или завършен Х клас.)
Клас 8 е предпоследния от националния класификатор, за който е
предвидено изискване наличие на специална квалификация.
Длъжностите
в него са изцяло с изпълнителски
функции, при това строго
ограничени . Съгласно обяснителната част
на НКПД, в подклас 8344 „ Оператори на подемно-транспортни съоръжения“, към който се включва и длъжността
„водач открита платформа с повдигащо устройство“ заемащите я лица: управляват, обслужват и наблюдават устройства за
транспортиране, повдигане и подреждане на палети със стоки; обслужват и
наблюдават подемно-транспортни съоръжения за товарене, разтоварване,
транспортиране, повдигане и подреждане на стоки и палети на гари, пристанища,
складове, фабрики и други подобни места; поставят повдигащи устройства под, над
или до натоварени палети и платформи, осигуряват безопасно транспортиране на
материали или продукти; преглеждат
съоръжения за установяване на износване и повреди; изпълняват рутинна поддръжка на съоръжения; поддържат дневници за извършена работа и
повреди на съоръжения.
Включените в длъжностната характеристика други, различни от определените в НКДП функции
за длъжността „водач/оператор открита платформа с повдигащо устройство - не придават на ответниците качеството АО „длъжностно
лице“ по смисъла на закона, не могат да ги
приравнят с компетентен да налага държавна
принуда административен орган.
Това е така именно поради обективното национално
класифициране на изпълняваната и от двамата длъжност с изцяло изпълнителски
функции. Класът в който е поставена тази
професия, съобразно и Международната стандартна класификация на професиите изключва каквито и да е функции, изискващи самостоятелна
преценка, вземане на решение и издаване на ИАА какъвто е характерът на
наложената ПАМ.
Тази професия (длъжност) е само с изпълнителски
функции.
Използваното от законодателя понятие „длъжностно
лице“ в коментирания смисъл не се покрива по съдържание с лице
(работник или служител), което по длъжностна характеристика има само
изпълнителски функции, изпълнява
ограничени и точно разписани в длъжностна характеристика задачи, не разполага с
право да взема самостоятелни управленчески или други решения.
Такава е неговата „длъжност/професия“ – понятие,
различно от „длъжностно лице“. Такава е
и длъжността „водач/оператор открита платформа с повдигащо устройство“.
Издадените заповеди
за оправомощаване и съответно за упълномощаване не променят горния извод.
Целта на закона е спазване на правилата за
движение и гарантиране безопасността на всички участници в него. За
нарушаването им законодателят е
предвидил съответна санкция и/или ПАМ. Законосъборазното налагане на ПАМ,
изисква даване на нареждане, когато то липсва но преместването е осъществено,
то е незаконосъобразно. Когато обаче нареждането е дадено от некомпетентно
лице, то наложената ПАМ е нищожна.
Горното налага извод за липса на материална
компетентност на лицата, наложили процесната
ПАМ. Дейността по преместване на паркирани превозни средства
– изрично
формулирана като такава в предмета на Договор
№ 06/28.03.2018 г. не може да
доведе до надлежно прехвърляне или предоставяне на
правомощия- Юридическото лице "ТЕТ 61" ЕООД няма качеството на длъжностно
лице, за да може да бъде надлежно натоварено с посочените административни
правомощия от собственика на пътя, в съответствие с предвидената в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП възможност.
Обстоятелството, че съгласно б. Б, т. 2 от договора
изпълнителят се задължил да осигури за извършване на възложената му дейност
шофьори за автомобила тип "паяк", не означава, че на изпълняващите
посочената дейност лица – шофьорите А.С. и Г.А. - е възложено и правомощието на административен орган - да разпореждат, т.е. да вземат административно
решение за преместването на автомобили, чрез ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП.
Наличието на компетентност на органа, който я налага,
или нарежда налагането и, е предпоставка за действителност на акта от
категорията на абсолютните, като липсата и винаги води до нищожност.
Нищожният административен акт не поражда правните
последици, към които е насочен и не може
да бъде годно правно основание за изменение на едно фактическо положение.
В случая, който съвсем не е изолиран такъв, а е
обичайна практика за територията на КК „Златни пясъци“, за която съдът има
наблюдения, такива фактически положения
са изменявани не по установения законов ред, т.е. самоволно.
Предвид изложеното наложената на В.И.П.
принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП е нищожна и
следва да се прогласи за такава.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно претендираното от ищеца искане за присъждане на разноски съдът
намира същото за основателни и следва да бъде уважено, но при съобразяване с чл. 8, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. предвид възражението
на процесуалния представител на ответниците .
Ответниците следва да заплатят в полза на Адм. съд
Варна и сумата от 302 лв. – внесен от бюджета на съда депозит за вещо
лице.
Мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на ПАМ - – „преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, наложена на В.И.П. *** на основание чл. 168,ал.1 във връзка с чл.171, т. 5, б.
"б" от ЗДвП, от А. С.Й.
и Г.Г.А. - заемащи длъжност „водач/оператор
открита платформа с повдигащо устройство“- служители на ТЕТ 61 ЕООД
ОСЪЖДА А. С.Й.
ЕГН ********** и Г.Г.А. ЕГН*********** -
заемащи длъжност „водач/оператор открита платформа с повдигащо
устройство“- служители
на ТЕТ 61 ЕООД ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно НА Венцеслав И.П. ЕГН ********** сторените
по делото в общ размер от 310 (триста и десет) лв.
ОСЪЖДА А. С.Й. ЕГН ********** и Г.Г.А. ЕГН*********** да внесат по сметката на Административен съд
Варна сумата от 302 (триста и два ) лв.,
представляваща внесения от бюджета на съда депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВАС в 14 дневен срок от обявяването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА