Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 176
гр.Троян,
10.06.2016г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав в
публичното заседание на дванадесети май, през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светла Иванова
при участието на секретаря Е.П., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 98 по описа за 2016 год., за да се произнесе
съобрази:
Производството
по делото е образувано по предявен иск от „Троянска череша” ООД със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, представлявано от управителя Г.И.Г., против Д.И.П. *** .
Претенцията
на ищеца е да бъде установено по отношение на ответника, че дружеството е собственик на имот, находящ
се в село Д., община Троян, местност
Бостан баир, с идентификатор №20300.184.180 по КККР , одобрени със заповед
№РД-18-113/29.12.2008г. на ИД на АГКК.
В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество е
собственик на процесния имот от 2014. по
силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт №170, т.2, рег.№3034, н.д.№315 на нотариус Д.Кънчевски,
р-н на действие РС-Троян, рег.№525 на НК. Излага се, че продавачът по нот.акт –
М.Г.М. е придобил право на собственост върху имота по силата на договор за
доброволна делба от 03.05.2004г. с М.Х.М., от съдържанието на който се
установява, че двамата са наследници на Г.М.Т.,
б.ж. на с.Д., на когото с Решение №19127
от 30.11.1999г. процесния имот е бил възстановен.
Твърди се,
че с постановление за възлагане на недвижим имот от ДСИ при ТРС на 29.04.2015г.,
½ от процесния имот е била възложена на ответника Д.П., в качеството му на купувач по изп.дело
№153/2012г. по описа на ДСИ при ТРС, по което
М.Х.И. е бил длъжник. Излага се, че длъжника по изп.дело не е бил
собственик на имота нито към датата на вписване на възбрана върху същия
/13.12.2010г./, нито към датата на възлагането му – 29.04.2015г., поради
което управителя на ищцовото дружество
счита, че ответникът П. не е придобил собствеността върху имота с постановление
за възлагане на недв.имот, тъй като
длъжникът по изп.дело – М.И. не е
бил собственик на имота от 2004г. Счита, че за него е налице правен интерес да
защити правата си по съдебен ред и да установи по отношение на ответника, че е
собственик на процесния имот. Претендира за разноски.
В съдебно
заседание ищцовото дружество се представлява от адв.В.И. от АК-Плевен-
упълномощен защитник, който поддържа исковата претенция по съществото на спора и в
представена по делото писмена защита.
По реда на
чл.131 от ГПК на ответникът е пратено копие от ИМ и доказателства и в
предвидения месечен срок е депозиран писмен отговор, чрез адв.С.М. от АК-Плевен-
упълномощен защитник, в който изразява становище за недопустимост, а по същество за
неоснователност на претенцията до ½ ид.ч.
В съдебно
заседание ответникът и процесуалния му представител не се явяват. Поддържат
изложените в отговора на искова молба аргументи в представени по делото молби с
вх.№1694 от 09.03.2016г. и №2064 от 23.03.2016г. по описа на ТРС и
приложена писмена защита.
Съдът, като
обсъди доводите на страните, представените от страните и събраните в хода на производството писмени
доказателства: Копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
170, том 2, рег. №3034, н.д.№ 315/2014г. по описа на нотариус Д. *** действие
РС-гр.Троян, копие от договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти – земеделска територия от 03.05.2004
година, копие от решение № 19127/30.11.1999г. на ОСЗ-гр.Троян, удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличавания за лице изх.№ 654/11.11.2015г. на МП-АВ
гр.Троян, постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015г. на ДСИ
при ТРС, Определение № 611/20.07.2015 г. постановено по ВГРД № 336/2015г. на
ЛОС, скица на поземлен имот № 15-534468/08.12.2015г. на СГКК-гр.Ловеч,
удостоверение за данъчна оценка изх.№ ДО 000333/01.02.2016 г. на Община
гр.Троян, справка от ТР за „Троянска череша” ООД гр. Плевен за актуално
състояние, Писмо вх.№ 1755/10.03.2016 година от ДСИ при ТРС, ведно с ксерокопие
на ИД № 153/2012г. по описа на ДСИ при ТРС и нотариално дело №315/2014г., по описа на нотариус Д. *** действие РС-гр.
Троян, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По отношение
на направеното от ответника възражение за недопустимост на предявения иск,
съдът се е произнесъл с определение №102 от 02.03.2016г. съдържащо
проекто-доклад по делото.
От представения по делото
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 170, т. II, рег.№ 3034, н.д. № 315/2014г.
на Д. *** действие РС-Троян, с рег.№ 525 на НК се установява процесуалната
легитимация на ищеца, като собственик на недвижим имот с идентификатор
20300.184.180 по КККР, находящ се в с.Д., община Троян, местност Бостан баир, с
площ 1128 кв.м..
От представеното Решение на
ОСЗГ – Троян № 19127 от 30.11.1999 г. за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи се установява, че на
Г.М.Т. са възстановени недвижими имоти в землището на с.Д., община Троян, един от
които е и процесния имот.
От приложеното на л.41 от
изп.дело №153/2012г. по описа на ДСИ при ТРС, /прието и
приложено като доказателство по дело/ у-ние за наследници от Кметство с.Д. се
установява, че Г.Т. е починал на 10.10.1993г., като е оставил свои наследници М.Г.М.
и Г.Г.Х. – починала, последната наследодател
на М.Х.М..
От представения договор за
доброволна делба на съсобствени
недвижими имоти -земеделска територия от 03.05.2004г., вписан в СВ при ТРС с
вх.рег.№ - 3923/03.05.2004г. том 1 № 185/2004г. дв.вх.рег.№ 891/03.05.2004 г.,
се установява, че М.Г.М. и М.Х.М., в качеството си на наследници
на Г.М.Т., б.ж. на с.Д., община Троян,
починал на 10.10.1993г. са се разпоредили с недвижимите имоти на своя наследодател, като процесният недвижим имот е бил поставен в дял и е
станал изцяло изключителна собственост на М.Г.М., а М.Х.М. е получил
уравнение за своя дял в пари.
От
приложено изп.дело се установява, че М.Х.М. е длъжник по изп.дело №153/2012г.
по описа на ДСИ при ТРС /в качеството си на наследник на Х.М.Х., б.ж. на гр.Г.,
починал на 30.09.2010г./, поради което процесния имот е възбранен и изнесен на
публична продан досежно ½ ид.ч.
С
протокол за обявяване на купувач от ДСИ при ТРС /л.113 от изп.дело/ ответника по настоящото дело Д.И.П. е обявен
за купувач и с Постановление за възлагане
на недвижим имот от 29.04.2015г. му е възложена ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 20300.184.180 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-113/29.12.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Д. п.к.5657, община Троян,
Ловешка област, местност Бостан баир, с площ 1128 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, номер по
предходен план:184180, при съседи: № 20300.184.179, № 20300.184.183, №
20300.184.181, № 20300.184.209.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира , че исковата
претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена, поради следните
съображения:
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест, настоящия
състав счита, че при условията на пълно и главно доказване ищеца безспорно
установи собствеността върху процесния недвижим имот, който е придобил чрез
договор за покупко-продажба, което обстоятелство удостоверява възникналата
собственост по силата на транслативна сделка, обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 170, т. II, рег.№ 3034, н.д. № 315/2014г.
на Д. *** действие РС-Троян, с рег.№ 525 на НК, който нотариален акт не е
оспорен по реда на чл.193 от ГПК.
Ответника се легитимира като собственик с Постановление за
възлагане на недвижим имот от
29.04.2015г. , с което му е възложена ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 20300.184.180 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-113/29.12.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Д. п.к.5657, община Троян,
Ловешка област, местност Бостан баир, с площ 1128 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, номер по
предходен план:184180, при съседи: № 20300.184.179, № 20300.184.183, №
20300.184.181, № 20300.184.209.
Тъй като публичната продан е деривативен способ за
придобиване правото на собственост, а възлагателното постановление няма транслативен
ефект, Д.И.П. не е станал собственик на продавания имот, защото и
длъжникът по изпълнителното дело М.Х.М. не е бил такъв нито
към дата на възлагането (29.04.2015г.), нито към датата на вписването на
възбраната върху имота по изпълнителното дело (13.12.2010.), тъй като на
03.05.2004г., с Договорът за доброволна делба процесният недвижим имот е бил
поставен в дял и е станал изцяло изключителна собственост на М.Г.М., а М.Х.М. е
получил уравнение в пари.
Собственик
на имота е ищецът "ТРОЯНСКА ЧЕРЕША" ООД, който го е закупил на
22.08.2014г. от действителния собственик М.М. в качеството му на продавач.
По
отношение на претенцията на ответника досежно собствеността на ищеца на
½ ид.ч от процесния имот, тъй като счита, че такава чест е имал неговият
праводател М.М. с аргумент, че договорът
за доброволна делба не е породил правното си действие, тъй като не бил вписан
по партидата на М.Х., съдът намира същото за несъстоятелно, тъй като видно от
представения от ищеца и неоспорен от ответника договор за делба, същият е вписан в Книга вписвания вх.рег.№
-3923/03.05.2004г. том1 № 185/2004г. дв.вх.№ 891/03.05.2004г. Вписването на
договорите за доброволна делба има оповестително действие, а защитното им
действие на основание чл. 113 ЗС се проявява само при конкуренция на права
между лица, които са договаряли с един и същ праводател.
Настоящия състав изцяло
споделя становището на проц.представител на ищеца, че при договорната делба
-сключена с писмен договор с нотариална заверка на подписите,
вещнопрехвърлителния ефект настъпва по силата на обективираните в изискуемата
от закона форма волеизявления на страните. Вписването на договора има
оповестително действие, доколкото закона не му придава конститутивно действие.
В договорът от 03.05.2004г. ясно е изразена волята на страните да прекратят
съсобствеността върху процесния имот и същият е породил вещнотранслативното си
действие от момента на сключването му. По силата на този договор имотът е
оставен изцяло в дял на М.М., от когото през 2014г. го е закупил ищецът, а другият
съделител М.Х. е получил изравняване в пари.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда, че
ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска. Разноските
надлежно се претендират, като в тях се включват заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 530.00 лева и 50.00 лева ДТ. Доколкото обаче в
случая ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, същото следва да се разгледа. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В
текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък
хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от
насрещната страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е
недопустимо. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата разпоредба минимален размер / т. 3 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06,11,2013 г. , постановено по тълкувателно
дело № 6/2012 г. на ОСГТК/. Съдът намира
направеното искане за неоснователно, тъй като счита, че за извършената правна
защита и съдействие възнаграждението от 530.00 лева съответства както на
фактическата и правна сложност на делото,
така и на процесуалното поведение на
адв. Иванова /личното и явяване в двете проведени с.з./. Съдът намира за
необходимо да отбележи още, че законът не съдържа задължение дори и при
констатирано основание за намаляване на адв.възнаграждение, това да се извърши
непременно до предвидения минимален размер по Наредба №1/09.07.04г., а следва
обективно да отговаря на положения необходим труд за защита на правата и
законните интереси на страната, при отчитане правната сложност на делото.
Изложените по-горе аргументи са относими и към
направеното от проц.представител на ищеца възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на адв.Младенов, който макар и да не е присъствал лично
на проведените с.з., същия, съобразно
фактическата и правна сложност на делото го е проучил, с оглед подготвяне на
защитата на страната, която
представлява, поради което намира искането
за намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение
поради прекомерност, за неоснователно.
С оглед изхода на делото и съобразно изложените
по-горе аргументи, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сторените
по делото разноски в размер на 580.00
лева, на основание на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 вр.с
чл.440 ал.1 от ГПК по отношение на ответника Д.И.П.,
ЕГН ********** ***, че "ТРОЯНСКА ЧЕРЕША" ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.” Васил Левски”№1, ет.7, офис 701,
представлявано от управителя Г.И.Г. е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален
идентификатор 20300.184.180 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-113/29.12.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в с.Д. п.к.5657, община Троян, Ловешка област, местност Бостан баир,
с площ 1128 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: овощна градина, номер по предходен план: 184180, при съседи: №
20300.184.179, № 20300.184.183, № 20300.184.181, № 20300.184.209.
ОСТАВЯ без
уважение възражението по чл.78, ал.5 ГПК
направено от адв. С.М. от АК-Плевен-пълномощник на ответника Д.И.П. за
редуциране размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищцовото
дружество по Наредба № 1/2004г. за МРАВ, като неоснователно.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.И.П., ЕГН ********** ***, да заплати на "ТРОЯНСКА ЧЕРЕША" ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.” Васил Левски”№1,
ет.7, офис 701, представлявано от управителя Г.И.Г. сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 580.00 /петстотин и осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ без уважение
възражението по чл.78, ал.5 ГПК направено от адв. Валя Иванова от
АК-Плевен-пълномощник на "ТРОЯНСКА ЧЕРЕША"
ООД ЕИК ********* за редуциране размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника Д.П., като неоснователно.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: