№ 609
гр. Русе, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20214520201284 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Мили Транс 05“ ЕООД със седалище гр.Силистра, против НП №
38- 0001492 от 31.05.2021 г. на Директор РД „АА” Русе, с което за административни
нарушения по чл.7а ал.ІІ пр.3 от Закон за автомобилните превози и чл.7б ал.І изр.1 от
ЗАвПр, са наложени административни наказания, както следва- на основание чл.96 г ал.І
пр.2 от ЗАвПр, е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на
3000 лева и на основание чл.96 г ал.І пр.2 от ЗАвПр- имуществена санкция в размер на 3000
лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради
допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на закона.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не
взема становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 12.04.2021 г., в гр.Русе, от РД „Автомобилна администрация” била извършена
комплексна проверка на жалбоподателя в качеството му на транспортно предприятие,
притежаващо лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на пътници. При
тази проверка са направени констатации, че предприятието е допуснало осъществяване на
превоз на пътници от гр.Силистра за гр.Поморие, както и обратно, от водач Мария Янева, за
периода от 11.09.2020 г. до 13.09.2020 г., без да отговаря на изискванията за психологическа
годност по смисъла на Наредбата по чл.152 ал.І т.1 от ЗДвП.От проверката на документите
било констатирано, че Янева не отговаряла и на изискванията за квалификация на водача,
тъй като не притежавала карта.
По така установеното бил съставен акт за нарушение № 288891 от 12.04.2021 г., сочещ
осъществени такива по чл.7 а ал.ІІ пр.3 от ЗАвПр и по бл.7 б ал.І изр.1 от ЗАвПр.Актът е
предявен на представляващ дружеството и лично връчен.Въз основа на него е издадено
обжалваното наказателно постановление.В производството пред въззивната инстанция от
1
страна на жалбоподателя се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
тъй като не са посочени датата и мястото на нарушението, липсва точно отразяване на
приетите за нарушени разпоредби.Твърди се също така, че наказващият орган не е извършил
преценка за маловажността на случая.
Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- АУАН № 288891 от 12.04.2021 г., пътен лист, талон на
автомобила, протокол от контролна проверка, пътническа ведомост за случаен превоз,
справка от регистъра за психологически изследвания, справка за лицензи, тахографски
листи, удостоверение за психологическа годност на името на водача Мария Янева, издадено
на 17.03.2021 г., карта за квалификация на водача Янева, показанията на св.В.Д.-
актосъставител, които следва да се кредитират изцяло като кореспондиращи с писмения
доказателствен материал.
Правни изводи:
Жалбата, като депозирана от лице, притежаващо процесуална легитимация, е
допустима.Разгледана по същество, е основателна.
Съдът намира, че в производството по установяване на административното нарушение
и налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи издадените актове.
Основателно е възражението за липса на конкретизация при посочването на датата и
мястото на нарушението. В акта и постановлението е посочен период, за който проверяващ
и наказващ орган отнасят неправомерните действия, но няма точно отразяване на дата, която
е императивно изискуем реквизит в административнонаказателния процес.Отново видно от
съдържанието на АУАН и това на НП, не е посочено и място на извършване на
нарушението.Това изискване на закона е поставено не просто от гледна точка на
обоснованост на констатациите, но и предвид компетентността на проверяващи, наказващи
и въззивна инстанция. Така посоченото налага извод, че при установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание са нарушени
разпоредбите на чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.57 ал.І т.5 от същия закон.Тези нарушения се явяват
съществени процесуални и са основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление изцяло.
Основателно е и направеното с жалбата възражение за неправилно приложение на
закона и от гледна точка на правната квалификация на твърдяното нарушение, и от гледна
точка на наложеното наказание.Нормата на чл.96 г ал.І пр.1 от ЗАвПр предвижда санкция за
онзи, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени със закона, с подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари.Тази норма е препращаща и следва да бъде посочена привръзката й,
още повече, след като в обстоятелствената част на постановлението се твърди, че са налице
нарушения на подзаконов нормативен акт.Наказващият орган като първа инстанция по
същество е следвало да посочи онези норми от наредбата, които са нарушени, ако приема,
че неправомерните действия са в тази хипотеза.От друга страна, неправилното приложение
на закона е свързано и с наложенитите административни наказания, както в т.1, така и в т.2
на НП.Приложената санкционна разпоредба- идентична и за двете твърдяни
административни нарушения, предвижда наказването на виновен субект за нарушение на
закона или актовете по приложението му.Наредбата, издавана на основание чл.152 ал.І т.2 от
ЗДвП, не е акт по приложение на ЗАвПр и поради това наложеното административно
наказание по т.1 от постановлението, е неотносимо. Що се касае до втората определена
санкция, то спрямо нея наказващият орган при издаване на постановлението не е преценил
всички обстоятелства по чл.28 от ЗАНН, а именно- че до произнасянето на първата
инстанция по същество, водачът Янева се е снабдила с документите, за които е установено,
че са с изтекъл срок.По същество, неправомерните последици са били отстранени, като се
изтъква и друг факт, повлиял на бездействието на лицето- усложнена пандемична
2
обстановка и обективна невъзможност за набавяне на документи.При конкретните
обстоятелства, при липса и на други данни за осъществени от дружеството административни
нарушения, установени със съответната проверка, допустимо, обосновано и
законосъобразно е било от страна на наказващия орган да предупреди писмено соченото
като нарушител лице за констатираното, като му разясни, че при повторно установяване на
нарушение подлежи на санкция.
При изложеното, обжалваното постановление се явява необосновано и
незаконосъобразно, и следва да бъде отменено изцяло.В настоящото производство от страна
на жалбоподателя чрез пълномощника му се претендира сумата от 756 лева за направени
разноски, които се удостоверяват с представен договор за правна защита и съдействие и
списък.Искането за присъждане на разноски е основателно, предвид изхода на делото и
отмяната изцяло на издаденото наказателно постановление. От друга страна, направено е и
възражение за прекомерност на разноските, което също се явява основателно.Като отчита
правната сложност на спора и съобрази разпоредбата на Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че обосновано и справедливо е присъждане
на разноски в размер на 630 лева, съответни на постановените санкции- имуществени
санкции в общ размер на 6000 лева, като се отхвърли претенцията за остатъка от 126 лева.
С тези мотиви съдът намира обжалваното постановление за необосновано и
незаконосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 38- 0001492 от 31.05.2021 г. на Директор РД „АА“ Русе, с което на
МИЛИ ТРАНС 05 ЕООД, БУЛСТАТ *** представлявано от Т. М. Т. с ЕГН **********, от
гр.Силистра, ул.“Осъм“1, за административни нарушения по чл.7а ал.ІІ пр.3 от Закон за
автомобилните превози и чл.7б ал.І изр.1 от ЗАвПр, са наложени административни
наказания, както следва- на основание чл.96 г ал.І пр.2 от ЗАвПр, е наложено
административно наказание- имуществена санкция в размер на 3000 лева и на основание
чл.96 г ал.І пр.2 от ЗАвПр- имуществена санкция в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА РД „АА“ Русе да заплати на МИЛИ ТРАНС 05 ЕООД, БУЛСТАТ ***
представлявано от Т. М. Т. с ЕГН **********, от гр.Силистра, ул.“Осъм“1, сумата от 630
/шестстотин и тридесет/ лева за направени по делото разноски, като оставя без уважение
искането за присъждане на разноски по делото над сумата от 630 лв. до 756 /седемстотин
петдесет и шест/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3