ПРОТОКОЛ
№ 1092
гр. Благоевград, 01.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
и прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградБиляна Димитрова Гълъбова
(ОП-Благоевград)
Сложи за разглеждане докладваното от Маргарита Коцева Частно
наказателно дело № 20211200200691 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание съдът намира следното:
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 383 ал. 2
вр. чл. 306 ал. 1 т. 1 НПК и е образувано след изпращането по подсъдност на
делото от Софийски градски съд по молба на защитника на осъдения Н. Д. П.
адв. С. с искане за групиране на наказания „лишаване от свобода“, наложени
на осъдения П., и налагане на едно общо наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 4 години и 1 месец, което е по-тежкото между наказанията, наложени
на осъдения, със съдебни актове по две дела, приключили по отношение на
него в Кралство Испания, съответно на Областен съд Барселона и на
Централен следствен съд № 5 гр. Мадрид.
В съдебно заседание представителят на ОП – Благоевград намира
молбата за неоснователна, като сочи, че не е налице съвкупност между
престъпленията, за които е наказан осъденият по двете дела на испански
съдилища, тъй като престъплението по делото, приключило в гр. Мадрид, е
1
довършено след влизане в сила на присъдата по делото в Барселона. Прави
искане да се наложи общо най-тежко наказание на осъдения между
наказанието, наложено на същия, със споразумение по н.о.х.д. 670/2020 г. на
ОС – Благоевград и наказанието от 4 години и 1 месец „лишаване от
свобода“, наложено на осъдения с присъдата по делото в Мадрид.
Защитникът на осъдения пледира за уважаване на молбата, като иска
налагане на най-тежкото наказание от 4 години и 1 месец „лишаване от
свобода“, определено на осъдения с приключилото дело в Мадрид, като от
същото се приспадне изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“
по присъдата в Барселона, приета за изпълнение в България, която търпи в
момента осъденият и изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“
по присъдата от изпълнението на наказанието, по която същият е освободен с
експулсиране в България.
Осъденият в лична защита и в последната дума пледира да бъде
уважена молбата на неговия адвокат.
Благоевградски окръжен съд, след като взе предвид събраните
доказателства в производството и доводите на страните, намира следното:
По отношение на осъдения са приключили 3 наказателни производства,
като последният по време влязъл в сила съдебен акт е споразумението по
н.о.х.д. № 670/2020 г. по описа на ОС – Благоевград, с което за престъпление
на 16.02.2017 г., квалифицирано по чл. 249 ал.3 пр.2 от НК на осъдения П. е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца,
изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3 години. В
съвкупност с престъплението, за което П. е наказан със споразумението по
посоченото дело на български съд са извършени престъпления, за които е
приключило дело, по което със съдебен акт № 28/19 от 18.12.2019 г., обявен
за окончателен със съдебно решение от 29.01.2020 г., постановен по съкратена
процедура 86/2015 г. на Централен следствен съд № 5 съдебен свитък №
6/2019 г., сега изпълнително решение № 8/2020 г. на 2-ри състав обща служба
изпълнителни дела на Националния съд в гр. Мадрид, постановен на
18.12.2019 г., с който на Н. Д. П. е определено общо наказание от 4 години и 1
месец за престъпления, които са посочени в приложената по ч.н.д. №
2561/2017 г. Европейска заповед за арест, издадена от Централен следствен
съд № 5 Мадрид по бързо ДП № 6/2015 г., която ЕЗА е била издадена на
2
23.05.2017 г. и в същата е посочено като дата на извършване на
престъпленията, за които е поискано предаването на осъдения П. на
испанската държава по това ДП от 08.11.2013 г. до 18.10.2014 г. и от
16.03.2016 г. до 29.04.2016 г.
Макар и по делото да не е събрано като доказателство съдебният акт, с
който е приключило посоченото ДП в съда в Мадрид, във връзка с което
производство по посоченото ч.н.д. 2561/2017 г. на СГС с влязъл в сила
съдебен акт е постановено предаването на П. на съдебните власти на Кралство
Испания в изпълнение на тази ЕЗА, издадена в ДП № 86/2015 на Централен
следствен съд № 5 към Националния съд в Мадрид с оглед на следващите
правни изводи на настоящия съдебен състав съдът намира, че не се налага
събирането на това доказателство в настоящото производство, а и осъденият
и неговият защитник не спорят, че датите на извършените престъпления, за
които с окончателен акт на Националния съд в Мадрид е осъден П. са
посочените в ЕЗА, която е изпълнена с предаването на П. за провеждане на
наказателно преследване по посоченото по-горе дело, а по отношение
наложените наказания по това дело, влизането в сила на съдебния акт по това
дело и замяната на наказанието „лишаване от свобода“ с експулсиране, както
и изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по това дело са налице
достатъчно писмени документи, които се намират в приложените наказателни
дела по настоящото дело, от които се установяват тези обстоятелства.
Макар и да е налице съвкупност с оглед датите на извършване на
престъпленията и датите на влизане в сила на съдебните актове, постановени
от ОС – Благоевград и Националния съд в Мадрид, съдът намира, че не
следва да бъде уважено искането на прокурора за определянето на общо
наказание за тази група от престъпления, за които е наказан осъденият П., тъй
като от наказанието от 4 години и 1 месец, наложено като общо такова от
съда в Мадрид, по дело, проведено по съкратена процедура № 86/2015 г. на
Централен следствен съд в Мадрид по решение на съда в Мадрид осъденият
П. е освободен изцяло от изпълнението на това наказание с експулсирането
му от Испания в Република България и забрана на същия да се връща в
Испания за срок от 10 години, поради което българският съд, макар и
формално да са налице предпоставките за определяне на общо наказание
между престъпленията по тези две дела, за да зачете последиците на съдебния
3
акт по приключилото дело в Мадрид, което е длъжен да направи с оглед
разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от НК не следва да определя общо наказание, тъй
като при определянето на такова ще се стигне до изпълнение на наказание
„лишаване от свобода“ в противоречие с решението на съда в Мадрид, който
е постановил замяната на това наказание с експулсирането на осъдения.
Не следва да се уважава и молбата на защитника на осъдения за
определянето на общо наказание в размер на по-тежкото, което е по
приключилото по делото на съда в Мадрид от 4 години и 1 месец и общото
наказание, наложено на осъдения с влязъл в сила съдебен акт – съдебно
решение № 35/2016 г. от 30.03.2016 г., постановено по съкратена процедура
№ 65/2015 г. на Областен съд в Барселона 5-ти състав по предварително
производство № 4984/2013 г. на Следствен отдел № 13 гр. Барселона,
Кралство Испания, в сила от 15.04.2016 г., с което на Н. Д. П. е определено
едно общо наказание от 4 години „лишаване от свобода“, прието за
изпълнение с влязло в сила определение № 261754 от 26.05.2021 г. по ч.н.д.
946/2021 г. по описа на Софийски градски съд наказателна колегия 10 състав.
От приложените документи, касаещи изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години по решението на
Областен съд – Барселона 5-ти състав е видно, че българският съд във връзка
с решаване на въпросите по приемане за изпълнение на съдебното решение, с
което е наказан осъденият П. от Областен съд – Барселона е бил уведомен от
испанските власти за това, че задържането на осъдения П. за периода от
03.09.2017 г. до експулсирането му от испанска територия, което задържане е
било в затвора Зуера /Сарагоса/, е изключително само въз основа на
изпълнително решение № 8/20 г. на Националния съд и испанските власти не
са признали или приспаднали това задържане по наказателното производство,
което е приключило с решение на съда в Барселона.
От останалите документи, приложени по ч.н.д. 946/21 г. на СГС, се
установява, че испанските власти, поради отговори за двете приключили
наказателни производства по отношение на осъдения П. в едни и същи
документи, са били наясно с висящите и приключили две наказателни
производства по отношение на осъдения П. в различни съдилища в Испания,
разглеждали са молби на осъдения П. чрез неговия адвокат във връзка с това
задържането му в затвора Зуера /Сарагоса/ с оглед на това, че същият не се е
4
отказал от принципа на особеността да не се зачита при изпълнението на
съдебния акт по приключилото дело в съда в Барселона, като именно поради
уважаване на молбата за това задържането на осъдения в този затвор е
зачетено само като такова по приключилото дело в Мадрид от изпълнението
на наказанието, по което осъденият е освободен изцяло с експулсирането му
от Испания, съответно е отказано да се уважи молбата за замяна и на
наказанието по приключилото дело в Барселона с експулсиране.
Посочените по-горе обстоятелства дават основание съдът да направи
извод, че не може да се наложи общо най-тежко наказание от 4 години и 1
месец „лишаване от свобода“ и се извършат съответните приспадания на
изтърпяната част от наказанията по всяко едно от делата, приключили по
отношение на осъдения в Барселона и в Мадрид, защото, макар и законът, и
практиката на СЕС да задължават българския съд в национално
производство, каквото е настоящото, образувано за налагане на общо най-
тежко наказание по реда на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, да вземе предвид
присъдите на съд на друга държава член на ЕС, в случая Испания, като зачете
последиците на същата в това национално производство при уважаване на
молбата би се достигнало до промяна на начина на изпълнение на
наказанията, определени на осъдения П., по приключили наказателни дела от
две испански съдилища, което следва да се приеме, че е в противоречие с чл.
3 параграф 3 от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 г.,
като определянето на общо наказание по посочените по-горе присъди на съда
в Барселона и на Националния съд в Мадрид е единствено в компетентността
на испанския съд.
Поради горните съображения и на основание чл. 383 ал. 2 НПК вр. чл.
306 ал. 1 т. 1 НПК вр. чл. 25 и вр. чл. 23 от НК, Благоевградски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Ю.С. от САК, като
защитник на осъдения Н. Д. П., в момента изтърпяващ наказание „лишаване
5
от свобода“ в Софийски централен затвор, за налагане на общо наказание
между определените му отделни такива със съдебно решение № 35/2016 г. от
30.03.2016 г., постановено по съкратена процедура № 65/2015 г. на Областен
съд в Барселона 5-ти състав по предварително производство № 4984/2013 г.
на Следствен отдел № 13 гр. Барселона, Кралство Испания, в сила от
15.04.2016 г., с което на Н. Д. П. е определено едно общо наказание от 4
години „лишаване от свобода“, прието за изпълнение с влязло в сила
определение № 261754 от 26.05.2021 г. по ч.н.д. 946/2021 г. по описа на
Софийски градски съд наказателна колегия 10 състав, и съдебен акт № 28/19
от 18.12.2019 г., обявен за окончателен със съдебно решение от 29.01.2020 г.,
постановен по съкратена процедура 86/2015 г. на Централен следствен съд №
5 съдебен свитък № 6/2019 г., сега изпълнително решение № 8/2020 г. на 2-ри
състав обща служба изпълнителни дела на Националния съд в гр. Мадрид,
постановен на 18.12.2019 г., с който на Н. Д. П. е определено общо наказание
от 4 години и 1 месец, като от изпълнението на това наказание с влязло в сила
определение на съд от 06.07.2020 г. същият е освободен със замяна на
наложеното наказание с експулсиране в България, осъществено на 01.09.2020
г. и забрана за влизане в Испания за срок от 10 години като неоснователна.
Определението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Софийски апелативен съд.
Протоколът се изготви в съдебното заседание, което приключи в 10.55
часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
6