Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………….…
8.1.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на десети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
съдия: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Христина Цветкова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 3019 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание 432 от Кодекса за
застраховането (КЗ) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Е.И.П. твърди, че на на 12.06.2016 год. в гр.София, на ул.“*******пред входа на
подземен паркинг, е бил блъснат от лек автомобил Фолксваген Кади, с рег. № *******,
управляван от З.Л.З.. Произшествието настъпило след като водачът на лекия
автомобил предприел движение на заден ход пред вход на подземен паркинг. В
резултат от инцидента Е.П. получил травма на главата с кръвонасядане и
охлузване на централната теменна област, травма на гръдния кош с кръвонасядане
и счупване на 8-мо и 9-то ребро, счупване на главата на дясната лъчева кост в
областта на шийката, непосредствено пред главичката, кръвонасядане-травма в
областта на кръста, кръвонасядане в областта на лявата мишница, охлузвания на
двата лакътя и двете колена, охлузване на дясната предмишница
и дясната длан, обширно кръвонасядане на дясната тазобедрена област и други.
Посочените травматични увреждания причинили страдание на наследодателя на
ищците, той непрекъснато се оплаквал от болки. Освен това той сънувал кошмари,
изпадал в депресивни състояния и споделял на близките си, че било по-добре да
не е оживял след катастрофата. Изпитвал страх, че животът му и този на близките
му можел да бъде застрашен по всяко време и не бил същият борбен, силен и
позитивен човек като преди; чувствал се потиснат, малоценен и непотребен и в
тежест на близките си. Ищците твърдят, че гражданската отговорност на виновния
водач била застрахована при ответното дружество. Ето защо предявяват иск за
заплащане на обезщетение за претърпените от наследодателя им неимуществени
вреди в размер на 100 000 лева., ведно със законната лихва, считано от
20.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата (уточнителна
молба от 29.05.2018 г.).
С определение от 20.03.2018 г. на
основание чл. 227 ГПК като правоприемници на ищеца Е.П. са конституирани
наследниците му по закон А.Д.П. и Д.Е.П..
Ответникът З. “Л.И.” АД оспорва
предявеният иск, като счита размера на претендираното обезщетение за силно
завишен. Оспорва наследодателят на ищците да е получил описаните от ищците
травми. Счита, че водачът на лекия автомобил нямал вина за настъпване на
произшествието. Прави евентуално възражение за съпричиняване,
тъй като пешеходецът нарушил задълженията си по чл.113 ал.1 т.1, т.2, т.3 от ЗДвП и по чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП. Счита, че лихва не следва да бъде присъждана
преди изтичане на 15 дневния срок от сезиране на застрахователя. Не оспорва
наличието на застраховка Гражданска отговорност. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа
страна :
Е.И.П. е починал на 08.03.2018 г.
С постановление от 01.11.2017 г. по пр.пр. 50812/2016 г. по описа на СРП образуваното досъдебно
производство е прекратено на основание чл. 343 НК.
За установяване механизма на ПТП по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.В.К. и З.Л.З..
Свидетелят К. дава показания, че през 2016 г. е присъствал на ПТП в гр. София,
на ул. „Симеон Радев“. Баща му е шофирал автомобила, а той е седял на предна
дясна седалка. Пред блока им видели спряло такси, тип баничарка, което чакало
клиент. Таксито се падало в насрещната лента. Зад таксито имало други паркирани
коли. Тъй като таксиметровият автомобил бил застъпил подстъпа към гаража
свидетелят му дал знак да премести колата. Шофьорът влязъл в таксито, погледнал
в огледалата и придвижил автомобила 50 см. до 1 м. назад. След излизане на
шофьора от таксито свидетеля чул думите: „Какво правиш бе, ще ме смажеш!“.
Бащата на свидетеля излязъл и отишъл зад таксиметровия автомобил, след това
повикал свидетеля като рехабилитатор. Свидетелят видял възрастен мъж, легнал
странично на асфалта, краката му били на около 1 м. от таксито. Таксиметровият
шофьор и бащата на свидетеля се опитали да му помогнат, но пострадалият
отказал. Позвънил на сина си. Споделил, че го боли. След около 30 минути
пристигнали полиция и бърза помощ. Според свидетеля странното е, че думите на
пострадалия се чули едва след като шофьорът на таксито излязъл от колата и автомобилът,
в който бил свидетелят, вече бил направил маневра за около 10-15 секунди. Според показанията на З.Л. – шофьор на
таксиметровия автомобил, преди ПТП е бил спрял автомобила пред вход на
кооперация и чакал идване на клиент.
Дошла кола, която да влезе към гаража на кооперацията, поради което
свидетелят преместил автомобила си с около 50 см. назад. Преди да потегли назад
погледнал в огледалата, защото преди това видял играещи наоколо деца. Помни, че
след слизането от колата запалил цигара и чул вик. Видял човек зад автомобила,
който му се развикал: „Не ме пипай, ти ще ме утрепеш“. Свидетелят се дръпнал.
Помни, че по колата, която била прашна, нямало следи от докосване с тяло на човек.
Главата на пострадалия била ориентирана към тротоара, перпендикулярно, лежал на
лявата страна с лице към колата. Не е чул съприкосновение на тяло с купето на
автомобила.
Разпитан в рамките на досъдебното
производство ищецът е дал показания, че на ул. „Симеон Радев“ е имало контейнер
за боклук, който е пречел на движението му по тротоара. По тази причина ищецът
е слязъл на пътното платно, като между таксиметровия автомобил и контейнера е
имало разстояние около 5-6 м. Стъпил на платното с левия крак с лице към ул.
„Преки път“, т.е. с гръб към таксиметровия автомобил, и докато десния крак бил
още във въздуха почувствал силен удар в областта на кръста, с главата се забил в контейнера. В
тази част съдът взема предвид дадените показания като установяващи неизгодни за
ищеца факти.
Въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства вещото лице по приетата Съдебна автотехническа
експертиза инж. С.А. сочи като вероятен механизъм на ПТП: на 12.06.2016 г.,
около 15:00 часа, л.а. „Фолксваген“ с рег. №*******с водач З.Л.З. *** подземен
паркинг. За да освободи входа на паркинга е потеглил на заден ход. В същото
време пешеходецът Е.И. е предприел пресичане на платното за движение на ул.
„Симеон Радев“, зад автомобила, отляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила. Последвал е удар в задната част на автомобила. Причината за
настъпване на ПТП е от субективен характер. Няма данни за щети на автомобила.
Няма данни за скоростта на движение на пешеходеца, според вещото лице предвид
възрастта му (79 години) тя е била с бавен ход до средна скорост. Пешеходецът
не би могъл да възприеме автомобила, ако е бил с гръб към него. Лекият
автомобил се е движел със скорост от около 4 км/ч. Ако се приеме за място на
удара около 0,5 м. вляво от десния тротоар по посока ул. „Преки път“ към
момента на потегляне на автомобила пешеходецът се е намирал на тротоара на
0,6-1,28 м. от десния бордюр. В тази хипотеза водачът не е могъл да възприеме
пешеходецът през лявото странично огледало, но е видим през страничните врати.
В огледалата видимостта е 10 м. зад линията на очите на водача в зона от
хоризонтален път на 2,5 м. вляво от левия габарит на автомобила. Според
експерта лекият автомобил е потеглил преди пешеходецът да предприеме маневра
пресичане на платното за движение, като към момента на слизане е бил с гръб към
идващия автомобил. Съществува техническа възможност пешеходецът да избегне
контактния удар с автомобила. На мястото на удара не е имало обозначена
пешеходна пътека.
По делото е приета Съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р М.Г.. Експертът сочи, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е получил следните телесни увреждания: травма на главата
с кръвонасядане и охлузване в централна теменна област, травма на гръдния кош с
кръвонасядане и счупване на две ребра, счупване на главичката на дясна лъчева
кост, кръвонасядане на лявата мишница, охлузване на двата лакътя, охлузване на
дясна предмишница и дясна длан, обширно кръвонасядане
на дясна тазобедрена област, охлузвания по двете колене, травма в областта на
кръста с обширно кръвонасядане. Няма описани травматични увреждания на
централната нервна система, поради които може да се заключи, че падането е от
собствен ръст. Няма данни за възникнали усложнения по повод получените травми.
Смъртта на ищеца не е в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП. Експертът
посочва, че счупването на лъчевата кост на дясната ръка е причинила неудобства
при самообслужване. Наред с другите травматични увреди на крайниците и снагата
ищецът е имал ограничени възможности за самообслужване. Не се конкретизира
период на интензивност на болките и страданията. В съдебно заседание вещото
лице допълва е че възможно счупване на ребра да не се види при рентгенография,
ако е разместено. След 10-14 дни се очертава линията на счупване.
По делото е приета Съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещото лице В.К.С., ренгенолог.
По отношение на ренгеновите изследвания на ищеца от
12.06.2016 г. експертът отчита деформация на дъгата на 7-мо ребро вдясно,
съмнително за фрактура по средна аксиларна линия. От ренгенография на таз не личат данни за травматични, а за
дегенеративни промени. При ренгенография на череп не
личат ренгенови данни за травматични промени на
черепния свод. Няма данни за травматични промени на телата на шийни прешлени, има намалена костна плътност (остеопороза). Няма данни за травматични промени на дясна лакътна става. Промените са дегенеративни. Същият е изводът
и по отношение на дясна колянна става. При рентген на
14.06.2016 г. се виждат фрактури на 8-мо и 9-то ребро вдясно, аксиларно и малък излив вдясно в
синуса. По отношение ренгеновото изследване на
20.07.2016 г. изводът на експерта е, че нарушението на контура на главата на
лъчевата кост е като при фрактура с давност. В заключение експертът сочи, че при
ретроспективен сравнителен анализ на направените графии
може да се заключи, че по отношение на клиничните данни за счупване на главата
на лъчева кост вдясно фрактурата е с обратно развитие – зарастване. Настъпила е
преди повече от 30 дни и съвпада с периода на травмата. Вероятно се касае за
непълно счупване – пукване на костта, което обикновено първоначално не личи, а
се открива при по-късно направени рентгенови изследвания. Има данни за травма
на гръдната клетка вдясно, изразяваща се във фрактура на описаните ребра, както
и плеврален излив/хематом в
дясна плеврална кухина. В съдено заседание вещото
лице посочва, че не може да коментира механизма на настъпване на травмите.
В Комплексна съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещите лица инж. А. и д-р А.М. се установява, че се касае за
увреждания, разположени в различни области на главата и тялото, което изключва
получаването им при еднократно падане върху терена (когато се очаква едностранност на уврежданията). По-голяма част от уврежданията
могат да се обяснят със следния механизъм на ПТП: контакт на автомобила откъм
гърба (получаване на зеленикаво кръвонасядане, болка в гръдния кош, усилващи се
при движение дишане кашляне, счупване на 8-мо и 9-то ребро). Впоследствие
тялото е паднало напред и леко надясно – първоначално на дясната длан (за да се
получи счупване на главата на лъчевата кост на дясната предмишница),
а после на колене и лакти, където са получени
съответните травми. Няма обяснение единствено за обширното мораво с жълтеникава
периферия кръвонасядане по външната повърхност на лявата мишница. Според д-р М.
не е учудващо, че по-голяма част от уврежданията ги има описани в СМУ, но не и
в журналите, тъй като травматолозите се концентрират върху счупванията.
Възможно е счупването на ребро първоначално да не се види поради наслагване на
сенките в гръдната клетка. Затова съдебните медици обичайно дават препоръка за
втори преглед. Според експерта е възможно уврежданията да се получат и в
рамките на няколко дни.
За установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Т.А.Н.. Свидетелят посочва, че е съсед на пострадалия. Често го
посещавал в дома му, знаел за катастрофата. Е. му се оплакал, че имал счупено
ребро. Живеел със сина си Д. и със съпругата си. Свидетелят му помагал за
ставане, да му донесе вода, тъй като съпругата му и синът му работели. Вратата
на апартамента отключвал пострадалия. Помагал му 2-3 пъти седмично. Преди катастрофата
Е. излизал, заедно се разхождали всеки ден. След това станал изнервен.
Е.И.П. е починал на 08.03.2018 г. Негови
наследници по закон са А.Д.П. (съпруга) и Д.Е.П. (син).
Въз основа на така събраните по делото
доказателства съдът намира следното от правна
страна.
В срока на действие на задължителната
застраховка „ГО” е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск по
нея. Не се спори, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген“ с
рег. №*******е била застрахована от ответното дружество.
Въз основа на събраните гласни
доказателства и съдебна автотехническа експертиза
съдът намира за установено противоправно поведение на
водача на л.а „Фолгсваген“. Съгласно разпоредбата на
чл. 40, ал. 1 ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. В конкретния
случай се установява, че свидетелите са възприели наличието на пострадал зад
автомобила секунди след преустановяване движението на заден ход. Не се събраха
доказателства след преустановяване на маневрата тепърва пешеходецът да е стъпил
на пътното платно и паднал без да е имало контакт с автомобила. Ето защо съдът
възприема за достоверен изводът на инж. А. към момента на предприемане на
движението на заден ход пешеходецът да се е намирал в т.нар. „мъртва зона“,
поради което водачът на автомобила не го е възприел в страничното огледало.
Установява се обаче, че същият е бил видим през задните стъкла на автомобила.
На свой ред пешеходецът е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП чрез навлизане на пътното платно към момент, в
който лекият автомобил вече се е движел на заден ход и е бил в непосредствена
близост до пешеходеца. Обстоятелството, че пешеходецът е решил да заобиколи контейнера за боклук, движейки се с гръб към
автомобила и с лице към контейнера, не го освобождава от задължението по чл.
113 ЗДвП да съобрази наличието на приближаващи превозни средства. Ето защо
съдът приема пострадалият да е съпричинил 50%
вредоносния резултат.
По отношение на причинените увреждания
съдът кредитира изводите на вещите лица по двете съдебномедицински експертизи и
комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза. Касае се за падане на пешеходеца на пътното платно след досег със
задната част на лекия автомобил. При падането ищецът е получил телесните
увреждания: травма на главата с кръвонасядане и охлузване в централна теменна
област, травма на гръдния кош с кръвонасядане и счупване на две ребра, счупване
на главичката на дясна лъчева кост, кръвонасядане на лявата мишница, охлузване
на двата лакътя, охлузване на дясна предмишница и
дясна длан, обширно кръвонасядане на дясна тазобедрена област, охлузвания по
двете колене, травма в областта на кръста с обширно кръвонасядане. Съдът не
споделя възраженията на ответната страна тези наранявания да са причинени при
неустановен по делото механизъм преди или след процесното ПТП. По делото такива
данни няма. Наред с това и тримата лекари вещи лица са категорични, че макар
при първия преглед на ищеца да не са констатирани счупване на две ребра и на
главичката на дясна лъчева кост, често срещано в практиката е подобни
увреждания да се установяват и на по-късен етап, когато ренгенографиите
дават по-точни резултати. Установява се, че в резултат на получените травми
движението на ищеца е било затруднено и същият е ползвал помощ на близки и
приятели при извършване на дейности от ежедневието. Липсват конкретно събрани
доказателства обаче за какъв период от време тази помощ е била необходима. Нещо
повече, събраните доказателства сочат, че през деня ищецът е престоявал сам в
дома си и не е имало проблем да става и отваря вратата на свидетеля, когато
последният го е посещавал.
Вреди ищецът е търпял до смъртта си на
8.03.2018 г.
Относно размерът, съдът съобрази
указанията дадени с Постановление № 4.68г. на Пленума на ВС и
с Постановление № 17.63г. на Пленума на ВС. Съдът отчита, че в
резултат от причинените увреждания ищецът е получил трайно затруднение на
движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, както и на движенията на
десен горен крайник. Останалите кръвонасядания и
охлузвания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищецът,
който е бил на 79 години, е страдал от множество други заболявания
(удостоверение за ТЕЛК л. 57 от делото). Според изводите на вещото лице
здравето на ищеца е било напълно възстановено, няма данни за настъпили
усложнения.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването
на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
степента на увреждане и пълното възстановяване на здравето му, както и ефектът,
който физическите наранявания са оказали върху начина на живот на ищеца,
икономическата обстановка в страна към датата на ПТП, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата
от 40 000,00 лева. Предвид основателността на възражението за съпричиняване искът се явява основателен за сумата от 20 000 лв., като за разликата до пълния
претендиран размер от 100 000 лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен. По отношение на тези суми е основателна
претенцията за заплащане на законна лихва с изтичане на 15работни дни от
предявяване на претенцията пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ, а именно
– 01.03.2018 г.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на
разноски имат и двете страни.
С разпореждане от 30.03.2018 г.
правоприемниците на ищеца са освободени от заплащане на държавна такса за
сумата над 500 лв. общо за двамата ищци и от разноски.
Съобразно уважената част от исковете на ищците
следва да се присъди държавна такса в размер на 100 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. дължимото на адв. Д.
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, е 847,20 лв. (4236
лв. с ДДС х 0,20).
Съобразно отхвърлената част от иска на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 760 лв., в това число
депозит за експертизи и юрисконсултско възнаграждение
(950*0,80). Сумите по внесения депозит за разпит на свидетел на ответника не са
изплатени и подлежат на връщане.
Ответникът следва да се осъди да заплати в
полза на бюджета на Софийски градски съд сумата от 800 лева – държавна такса,
съразмерно на уважената част от исковете, както и разноски за вещи лица в
размер на 160 лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“
АД, ЕИК ******да заплати на А.Д.П., ЕГН ********** и на Д.Е.П., ЕГН ********** (като наследници на починалия ищец Е.И.П.):
-
на основание чл. 432 КЗ: сумата от 20000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в следствие на претърпяно
застрахователно събитие, настъпило на 12.06.2016 г. по причина на противоправното поведение на водача на товарен автомобил „Фолксваген“
с рег. № ******, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 100000 лв., както и претенцията за законна лихва за
периода 20.02.2018 г. – 28.02.2018 г.;
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК: сумата от 100 лв. – държавна такса за първоинстанционното разгледане на
делото
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ******да заплати на адв. Н. Н.Д. от Шуменска адвокатска колегия, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в
размер на 847,20 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата
от 960,00 лева – държавна такса и
разноски за първоинстанционното производство
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН ********** и на Д.Е.П.,
ЕГН **********, да заплатят на „Застрахователна
компания Л.И.“ АД, ЕИК *******,
IBAN ***, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 760 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страна.
СЪДИЯ: