№ 918
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20215330208344 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000866/01.12.2021г. на
Директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на „ГОГОВСКИ“ ООД ЕИК
********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в
размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ вр. чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на
МТС /Наредбата/.
Жалбоподателят „ГОГОВСКИ“ ООД чрез пълномощника си по делото
адв. М. моли издаденото постановление да бъде отменено по изложени в
жалбата и писмено становище съображения, които се поддържат от
процесуалния представител и в съдебно заседание. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна - РД „АА” гр. Пловдив, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Не претендира разноски. Релевира възражение
за прекомерност.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
1
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против
„ГОГОВСКИ“ ООД за това, че на 08.10.2021г. около 08:15 часа в гр.
Пловдив, ул. „Даме Груев“ № 32, като превозвач, притежаващ лиценз на
Общността за международен превоз на товари по шосе с № 22727 валиден до
22.11.2030г., е допуснал извършването на такъв със собствен товарен
автомобил „Мерцедес 817 Атего“ от категория N2 с рег. № ....., с водач .....
ЕГН **********, който не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност. Притежаваното такова е било валидно до
05.11.2019г.
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение № 297012/19.11.2021г., същият
е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение. Същият е
подписан от нарушителя, който изрично е вписал, че няма възражения, като
такива не са били депозирани и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от приложените
по административната преписка и събраните в хода на производството
писмени доказателства.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда
извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от
страна на „ГОГОВСКИ“ ООД административно нарушение по чл.96г, ал.1,
пр.2 от Закона за автомобилните превози вр. чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11.
В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко
писмените доказателства по делото. В конкретния случай, от приложените по
преписката товарителница № 993113/08.10.2021г., пътен лист серия ВА №
316455/08.10.2021г. и тахографски лист от 08.10.2021г. се установява, че към
процесната дата водачът Х.Д. е осъществявал превоз на товари с товарен
автомобил, собственост на дружеството-жалбоподател. Видно от
приложената по преписката Справка от Регистъра на психологическите
изследвания на водачите за явяване на психологическо изследване пък става
ясно, че водачът е притежавал такова с валидност до 05.11.2019 г. Предвид
горното следва да се сподели изводът на наказващия орган за наличие на
допуснато нарушение на визираните административни норми, доколкото към
датата на извършената проверка „ГОГОВСКИ“ ООД е допуснало
извършването на превоз на товари с товарен автомобил от водач, който не е
2
отговарял на изискванията за психологическа годност.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му
за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за
опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно
заявява, че в случая е налице нарушение на процесуалните правила. Тоест
следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и
санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и
безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил правилата за извършване на международни
превози на товари само от лица, притежаващи надлежно удостоверение за
психологическа годност.
Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 36-
0000866/01.12.2021г. на Директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на
„ГОГОВСКИ“ ООД е наложено административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.96г, ал.1, пр.2 от
Закона за автомобилните превози вр. чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
Що се отнася до размера на наложеното наказание „имуществена санкция”
от 3000лв., то видно от правилно посочената санкционна норма, тя е в твърдо
определен размер на санкцията за реализираното от жалбоподателя
нарушение. Поради това и правилно административнонаказващият орган е
преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер.
По делото се сочат конкретни, но при извършената служебна проверка от
страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на процесното
НП. Неоснователни са възраженията в жалбата, че при съставянето на АУАН
и НП са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми. Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в
предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентирана
процедура по тяхното връчване. И двата акта подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно
Търговския закон – име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на
3
управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
изискването на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като се
съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение,
осъществено от дружество. Описанието на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно. Както в
акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно
съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са
формулирани пълно, точно и ясно. Процесното нарушение е
индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да
разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин
адекватно да организира защитата си. Както в акта, така и в наказателното
постановление са изложени конкретни факти относно статута на наказаното
дружество – превозвач, извършващ международен обществен превоз на
товари, посочени са данни за издадения му лиценз, данни за водача и датата
на конкретния превоз. Наказаното лице е могло да разбере какво е деянието,
за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото
оспорване.
В тази връзка не може да се приеме, че наказващият орган не е посочил
правната регламентация, която изисква от водачите да притежават
психологическа годност. Такава се съдържа в Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари издадена от МТС,
като според чл. 58, ал. 1, т. 3 от последната водачът на превозно средство,
извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, като
тази Наредба е посочена както в акта, така и в постановлението.
Констатациите на АНО след направената справка в регистъра за
психологическите изследвания са абсолютно ясни, а именно, че към датата на
проверката водачът Х.Д. не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност, като те не представляват твърдение неподкрепено от
доказателства, а извод, изграден на факти от обективната действителност,
каквато е конкретната справката от Регистъра на психологическите
изследвания на водачите за явяване на психологическо изследване. В нея
4
недвусмислено е посочено, че удостоверението на Д. е било валидно до
05.11.2019 г., а по делото и към момента няма налични доказателства водачът
да е притежавал такъв валиден документ към момента на проверката и
съответно да е бил представен на проверяващите, следователно логичен е
изводът на наказващият орган, че към 08.10.2021г. водачът не е притежавал
удостоверение за психологическа годност, като този извод е изрично посочен
в НП.
Относно мястото на извършване на нарушението действително липсва ясно
и изрично посочване, но предвид факта, че нарушител се явява дружеството -
превозвач, чието седалище е посочено в АУАН - гр. Пловдив, ул. „Даме
Груев“ № 32, ет.1, ап.1 където се осъществява управлението и ръководството
на дейността на дружеството, то безспорно е, че мястото на нарушението
предвид и естеството на последното, съвпада с адреса на управление на
дружеството. В съставения АУАН са описани и писмените материали,
установяващи нарушението. Ето защо съдът приема, че при съставянето на
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Не на последно място според съда липсват основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за „маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание - в случая нарушението е констатирано
за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк.
н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана
дейност, при която за извършено административно нарушение се налага
съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията „маловажни”
и „явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
5
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, но като се взеха предвид и
всички по-горе обсъдени доказателства по делото - неспазване на
изискванията за извършване на международни превози на товари само от
лица, притежаващи надлежно удостоверение за психологическа годност, не
би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество
макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди, то е налице
сериозно накърняване на правилата, свързани с участието на автомобили в
движение по пътищата, включително и свързана с безопасността на
останалите участници в движението. В този смисъл всяко нарушение на
изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за
неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока
степен на накърняване на обществените отношения.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, а именно
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, доколкото от
въззиваемата страна не е направено искане за присъждане на разноски и не са
представени писмени доказателства за осъществена юрисконсултска защита,
съдът не следва да се произнася по тях. Предвид потвърждаването на
обжалваното НП, неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000866/01.12.2021г.
на Директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на „ГОГОВСКИ“ ООД ЕИК
********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в
размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ вр. чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на
6
МТС /Наредбата/.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7