№ 450
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20201100901726 по описа за 2020 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Снежана Тодорова, като разгледа търг. дело № 1726 по
описа за 2020 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на „К.К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София,
предявена срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК **** и „С.П.“ АД, ЕИК ****, със седалище гр. София, за
солидарно заплащане на сумата 1846287,24 лева, представляваща дължимо възнаграждение
1
за изпълнени довършителни СМР по договор от 25.01.2019 г., прекратен на 21.08.2019 г.,
сумата 10000 лева – частична претенция от вземане в размер на 384705,42 лева,
представляващо възнаграждение, задържано като гаранция за добро изпълнение и сумата
10000 лева – частична претенция от сумата 210458,10 лева – печалба на изпълнителя,
дължима при отказ на възложителя от договора. Евентуални искове съдът приема да не са
предявени, тъй като при еднакви искания, основани на едни и същи фактически твърдения
правната квалификация е една и тя е дължима от съда.
В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за доставки и строителство,
сключен на 25.01.2019 г. „С.П.“ АД, в качеството на инвеститор и „Б.“ ЕООД, в качеството
на възложител, възложили на ищеца изпълнението на довършителни СМР, описани в
количествено-стойностна сметка, които да бъдат изпълнени на обект „Офис сграда 2(В) и
Офис сграда 3 (С)“, разположен в Гаритидж парк, гр. София. Инвеститорът и възложителят
поели солидарно задължение за заплащане на дължимото на изпълнителя възнаграждение в
сключен към договора анекс № 1/14.02.2019 г.. Довършителните дейности се изпълнявали с
оглед изискванията на конкретен наемател на обекта и в договора била предвидена нарочна
процедура за възлагане на допълнителни видове работи, като били извършени значителен
брой промени, но във връзка с промените в хода на строителството били подписани само 3
анекса. Останалите промени били извършени по указания на възложителя, изпращани чрез
електронни писма. На 21.08.2019 г. изпълнителят получил нотариална покана за разваляне
на договора, поради допусната от негова страна забава, в отговор на която „К.К.“ ООД
изпратил насрещна такава и страните положили усилия за сключване на споразумение за
уреждане на спора. В проекта на същото инвеститорът и възложителят признали наличието
на възложени работи, които не били сертифицирани и заплатени. От друга страна между
страните не бил подписан протокол образец 10 за установяване състоянието на строежа към
момента, в който достъпът на изпълнителя до същия бил прекратен. В предложено
споразумение с писмо от 27.12.2019 г. инвеститорът и възложителят признали, че дължат на
„К.К.“ ООД сумата 1143642 лева – възнаграждение за изпълнени СМР и сумата 499069,66
лева – задържана като гаранция за добро изпълнение част от възнаграждението. Тази сума в
общ размер от 1642712,07 лева в проекто-споразумението била дефинирана като
неоспорима, но въпреки това споразумението не било сключено. Изпълнителят счита, че
ответниците нямали право да развалят договора, тъй като „К.К.“ ООД не било в
неизпълнение. Затова прекратяването на правната връзка съставлявало единствено
едностранен отказ от договора, поради което инвеститорът и възложителят солидарно
дължали заплащането на печалбата на ищеца, която би получил при точното изпълнение на
договора, която възлизала на сумата 210458,10 лева. Дори договорът да бил развален
валидно, то се дължало заплащане на възнаграждение за извършената до момента на
развалянето работа в размер на 1846287,24 лева, както и плащането на задържаната като
гаранция част от възнаграждението.
Ответникът „Б.“ ЕООД счита исковете за допустими, но неоснователни. Не спори
относно сключването на процесния договор и анексите към него, както и относно факта, че
действието на договора било прекратено с отправена нотариална покана, поради
неизпълнение на „К.К.“ ООД, изразено в допусната забава повече от 20 дни и некачествено
изпълнени работи. Между страните обаче не били налице неразплатени дейности.
Възложителят не бил отправил изявление за отказ от договора, последният бил прекратен
(развален) поради неизпълнение – допусната повече от 20 дни забава, която била предвидена
като основание за прекратяване на договора. Фактически допуснатата забава по отношение
2
на част от поетите задължения надхвърляла 20 дни, като по отношение на довършителните
работи в съблекални на етаж -1, забавата била 198 дни. За да бъдат разплащани съответните
изпълнени СМР трябвало да са приети с подписването на двустранни приемателно-
предавателни протоколи, такива обаче не били налице. Оспорва представляващ дружеството
да е признавал наличието на „неоспорими“ суми, дължими по договора. Искът за заплащане
на удържаното като гаранция за добро изпълнение възнаграждение бил преджевременно
предявен, тъй като това вземане не било изискуемо.
Идентични оспорвания на предявените искове релевира и „С.П.“ АД, като в срока за
отговор на исковата молба, предявява насрещен иск за заплащане на сумата 452346,77 евро,
представляваща пропуснати ползи - неполучен наем и такси от трето лице, резултат от
забавата на първоначалния ищец да изпълни задълженията си по договора за доставки и
строителство, сключен на 25.01.2019 г., който иск съдът с определение от 08.01.2021 г. е
приел за съвместно разглеждане в настоящото производство, тъй като насрещният иск има
за предмет парично вземане, родово подсъден е на настоящия съд и с вземането по
първоначално предявения иск може да се извърши прихващане.
В насрещната искова молба „С.П.“ АД твърди, че съгласно сключения на 25.01.2019 г.
между страните договор за доставки и строителство, срокът за изпълнение на възложеното
строителство бил до 01.06.2019 г., като с анекси за възложени допълнителни СМР били
уговорени допълнителни срокове, като крайният срок за предаване на обекта бил 14.07.2019
г.. Инвеститорът „С.П.“ АД сключило на 28.12.2017 г. с трето за спора лице – „В.Е.У.Б.“
ЕООД договор за наем на обекта и договор за предоставяне на услуги. С оглед забавата на
„К.К.“ ООД да изпълни възложените му довършителни работи, наемодателят пропуснал да
получи наем за периода 15.07.2019 г. – 20.02.2020 г. в размер на общо 327086,66 евро,
съответно не получил такси за услуги по отношение на отдадените под наем помещения в
размер на 125260,11 евро за същия период. Пропуснатите ползи били резултат единствено
на забавеното изпълнение от страна на „К.К.“ ООД.
В допълнителна искова молба ищецът „К.К.“ ООД основателно отбелязва, че
указанията на съда да не са налице предявени евентуални искове били неясни. Това е
наложило волята на съда да бъде прецизирана.
Претенцията е за заплащане на възнаграждение за изпълнени СМР, включително за
заплащане и на частта от удържаното като гаранция за добро изпълнение възнаграждение.
При очертаните от ищеца факти: изпълнени СМР, които не са разплатени,
правопораждащият вземането за възнаграждение фактически състав не включва изявление
за разваляне или отказ от договора, поради което и причините за прекратяване на
договорната връзка нямат отношение към осъдителните искове за заплащане на
възнаграждение за изпълнените СМР и към искането за освобождаване на задържаната за
добро изпълнение гаранция. Доколкото ищецът твърди, че евентуалното разваляне на
договора има действие само занапред, то претенцията му и при разваляне с така твърдените
ex nunc последици, остава за вземане, дължимо на договорно основание и никъде не се
поставя въпрос за дължимост на сумите 1846287,24 лева и 10000 лева като вземания,
основани на неоснователно обогатяване в хипотезата на развален с обратно действие
договор. В този смисъл твърдените от ищеца правопораждащи вземанията за
възнаграждение, включително и под формата на задържана гаранция, факти все сочат на иск
за реално изпълнение на договорното задължение на ответниците да му престират
възнаграждение за изпълненото строителство до прекратяване на правната връзка, като това
3
прекратяване не обуславя евентуалност на петитумите. Причините за прекратяването могат
да имат значение за основателността на претенциите и същите биха били основание за
възражения на ответниците, но на база фактическите твърдения на ищеца и формулираните
петитуми, са изцяло ирелевантни.
Съдът не е констатирал наличната нередовност на исковата молба по отношение на
претендираното обезщетение за забава върху главниците за периода 21.08.2019 г. -
10.09.2020 г., което не е уточнено по размер и върху сумите не е внесена дължимата
държавна такса, но е пропуснал да укаже отстраняването на този пропуск. В допълнителната
искова молба обаче претенциите на ищеца са уточнени изрично и не включват вземания по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с оглед което съдът приема, че се претендира единствено обезщетение за
забава върху всяка главница от датата на предявяването на исковата молба - 11.09.2020 г..
В допълнителната искова молба ищецът счита, че ответниците, депозирали идентични
договори оспорват единствено и само изпълнените СМР, описани в предадените отчети за
изпълнени работи. Оспорва да е налице забава в изпълнението, тъй като в хода му
многократно били налагани промени, за които първоначално уговорените срокове не били
приложими. От друга страна на изпълнителя не бил осигурен фронт за работа. На обекта
работели и други изпълнители и тяхното срочно изпълнение обуславяло това на ищеца. В
останалата част на допълнителната искова молба са релевирани правни доводи.
В отговор на насрещната искова молба на „С.П.“ АД, „К.К.“ ООД оспорва иска като
неоснователен, тъй като инвеститорът нямал право да претендира вреди въз основа на
договора за доставки и строителство, сключен на 25.01.2019 г.. В договора този правен
субект имал само правото да получи банковата гаранция за направеното авансово плащане,
като всички останали права и задължения били възникнали между „Б.“ ЕООД и „К.К.“ ООД.
Това, че за инвеститора се пораждала солидарна отговорност за заплащане на дължимото
възнаграждение, не обуславяло пораждане на задължения на „К.К.“ ООД към „С.П.“ АД.
Ако от неизпълнението на договора били настъпили вреди, инвеститорът следвало да ги
претендира от главния изпълнител - „Б.“ ЕООД, което дружество носело отговорност за
точното изпълнение на обекта. Липсвала пряка причинно-следствена връзка между
действията на „К.К.“ ООД и забавата на „С.П.“ АД да предаде обекта на наемателя
„В.Е.У.Б.“ ЕООД, тъй като ако забава била налице, тя била резултат от възлагането на
допълнителни работи. Не били налице и пропуснати ползи от наем, тъй като наемният
договор бил за 10-години и забавеното изпълнение не обуславяло пропускане на наем, който
все бил дължим за срока на договора, а единствено би могло да бъде претендирано
обезщетение за забава за 1 месец. По отношение на таксите, пропуснатите ползи биха били
само и единствено печалбата, която била в рамките на 5 % - 7 %. В договора била
предвидена неустойка и инвеститорът имал право да претендира обезщетение за вреди само
над размера на неустойката. Отделно, при развалянето на договора било възможно
претендирането само на компенсаторни вреди.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба всяко от ответните „Б.“
ЕООД и „С.П.“ АД твърди, че предметът на договора за доставки и строителство, сключен
на 25.01.2019 г. бил за обект, включващ две офис сгради, но ищецът изпълнил СМР само по
отношение на офис сграда 2 (В) и то в непълен обем. Оспорват да е бил налице
актуализиран график, срокът на договора бил 01.07.2019 г. и само по отношение на част от
възложените с анекс № 4 работи срокът бил 14.07.2019 г.. Към момента на прекратяването
на договора били изпълнени около 36 % от възложените доставки и СМР. Договорът бил
4
прекратен на основание чл. 20 от същия и прекратяването му имало действие за в бъдеще по
общата воля на страните, тъй като уредбата в чл. 87 ЗЗД била диспозитивна. Все по волята
на страните при прекратяването не било предвидено предоставянето на допълнителен срок
за изпълнение. Договорът бил развален и защото за изпълнителя се оказало невъзможно да
изпълни договора. Възложените на ищеца довършителни работи предполагали той да
започне първи работа и след него се включвали другите подизпълнители, а не обратното.
Всички качествено изпълнени работи били заплатени.
В допълнителната насрещна искова молба се твърди, че „С.П.“ АД било собственик на
офис сграда 2 (В) и страна по договор за доставки и строителство, сключен на 25.01.2019 г.,
в чл. 31 на който била предвидена отговорност за неточно изпълнение на поетите
задължения, затова изпълнителят „К.К.“ ООД отговаряло пред инвеститора за причинените
вреди. Наличието на сключен договор за наем изрично било посочено в договора за СМР и
известно на „К.К.“ ООД обстоятелство, поради което и вредите били предвидими. Таксите
„С.П.“ АД претендирало като обезщетение за претърпени загуби, тъй като те били заплатени
от същото и съставлявали извършен разход.
В допълнителния отговор на насрещната искова молба „К.К.“ ООД възпроизвежда
вече изложените в отговора доводи срещу основателността на исковете. Счита, че е
недопустимо изменение на претенцията за обезщетяване на пропуснати ползи от неполучени
такси в такава за обезщетяване на претърпени загуби. Възражението е неоснователно, тъй
като ищецът по насрещния иск изменя само основанието като твърди да е заплатил
услугите, за които би била дължима таксата, която при точно изпълнение именно наемателят
„В.Е.У.Б.“ ЕООД би дължал, но поради непредаването на наетите обекти не заплатил, като
петитумът на иска е запазен, както и периодът на настъпване на вредите, поради което
изменението е допуснато.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
С договор за доставки и строителство, сключен на 25.01.2019 г., „К.К.“ ООД приело да
изпълни по възлагане на „Б.“ ЕООД на свой риск, със свои сили, средства и материали
довършителни строително-монтажни работи за офис сграда 2 (В/Б) и офис сграда 3 (С), с
наемател „В.Е.У.Б.“ ЕООД, етап 1, съставляващи част от Гаритидж парк, гр. София, в срок,
съгласно график за изпълнение, представляващ приложение № 2 към договора, срещу обща
цена, съгласно количествено-стойностна сметка, представляваща приложение № 1 към
договора, която включвала всички непредвидени и/или допълнителни работи и дейности за
изпълнение предмета на договора – чл. 8, ал. 3 от договора. Невключени в предмета на
договора работи, които не били включени в приложение № 1, следвало да се договорят в
сключен към договора анекс. Дължимото възнаграждение се заплащало авансово, при
подписването на договора в размер на 10 %, чрез междинни плащания – в 30-дневен срок от
представяне на протокол образец 19, удостоверяващ действително извършени и приети без
забележки дейности и СМР и представена фактура. При наличие на забележки, изпълнените
СМР се заплащали след отстраняването им. Окончателното плащане било дължимо в 30-
дневен срок след извършване и приемане на всички възложени с договора работи. Като
гаранция за добро и качествено изпълнение се задължали 10 % от всяко междинно плащане.
В 25-дневен срок от подписване на окончателен протокол за приемане на всички СМР по
договора без забележки, се възстановявали 5 % от задържаното като гаранция
възнаграждение, а останалите 5 % - в 14-месечен срок, течащ от същия начален момент – чл.
5
9, ал. 5 и ал. 6 от договора.
В чл. 20 от договора страните предоставили право на възложителя едностранно да
прекрати договора при забава на изпълнителя с повече от 20 календарни дни, като това
право в чл. 27 от договора е предвидено и като право на прекратяване на договора с
предизвестие от страна на възложителя, но в този случай страните изрично предвидили, че
на изпълнителя се дължи възнаграждение за изпълнените до момента качествено работи.
Предвидените в чл. 87 ЗЗД хипотези на разваляне били приложими и по отношение на
процесния договор – чл. 33, ал. 1 от същия.
В чл. 31 от договора страните се съгласили, че всяка от тях дължи обезщетение за
причинените вреди от неизпълнение или неточно изпълнение на поети задължения. В
договора страните не предвидили неустойки, които изпълнителят „К.К.“ ООД да дължи на
инвеститора „С.П.“ АД при неизпълнение на задълженията му по договора. Такива
неустойки са предвидени като дължими само по отношение на страната-възложител „Б.“
ЕООД и не са предмет на настоящото производство.
С нотариална покана „Б.“ ЕООД и „С.П.“ АД нотифицирали „К.К.“ ООД, че на
основание чл. 20 и чл. 27 от договора прекратяват действието му, поради невъзможността на
последното да изпълни задълженията си качествено и в срок и поради реализираната забава,
която надхвърляла 20 дни и била налице по отношение на дейности, възложени с
подписването на договора, които не били предмет на последващи изменения и допълнения,
като поканили ищеца да възстанови неусвоен аванс в размер на 391006,43 лева.
Поканата по признание на адресата е получена на 21.08.2019 г., като в отговор на
същата „К.К.“ ООД уведомило ответниците, че не било в неизпълнение на задълженията си
по договора, а забавата се дължала на множество изменения и допълнително възлагане на
дейности извън предмета на договора, затова договорната връзка било възможно да бъде
прекратена по взаимно съгласие с решаване на въпроса за заплащане на вече изпълнените
СМР. Въпреки разменената кореспонденция и проведената между страните среща, съгласно
представен констативен протокол, съставен на 10.09.2019 г. от нотариус Гетов № 031 в
регистъра на НК, споразумение между страните не е постигнато.
Не е спорно, че „С.П.“ АД като наемодател сключило на 28.12.2017 г. с трето за спора
лице – „В.Е.У.Б.“ ЕООД договор за наем на сграда Б и сграда С от Гаритидж парк, които да
бъдат ползвани за офис, срещу заплащане на: 1. наемна цена от 12 евро без ДДС за кв. м. за
офис площта, 6 евро без ДДС за складовата площ и тази на техническите помещения (чл. 6.1
от договора за наем), 2. цена за ползване на паркоместа и 3. възнаграждение за услуги, които
не включват консумативните разходи за електричество, студена и топла вода, телефония и
интернет, които били за сметка на наемателя. Наетите обекти следвало да бъдат предадени
на наемателя на 01.06.2019 г. - за фаза 1 от обекта (сграда Б) и в периода 30.09.2019 г. –
30.10.2019 г. - за фаза 2 от обекта (сграда С). Услугите по управлението и поддръжката на
общите части се уреждали от сключен договор за услуги, съставляващ приложение № 3 към
договора за наем. Договорът за услуги влизал в сила на съответната дата на предаване на
обекта. Възнаграждението за услуги се формирало от размера на пропорционалния дял на
наемателя в общите разходи, направени от наемодателя и такса за услуги по електрическата
инфраструктура в размер на 0,31 евро за 1 кв.м. офис площ месечно – чл. 5.1 от договора за
услуги. Съгласно приемо-предавателен протокол, подписан на 20.12.2019 г. „С.П.“ АД
предало на наемателя подфаза 2 от фаза 1 от обекта на 20.12.2019 г., от която дата започвал
да тече наемния срок на договора по отношение на тези офис площи.
6
В производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
не намира основания да не кредитира и въз основа на което приема за установено, че за
периода 15.07.2019 г. - 16.08.2019 г. не са издавани фактури за наем от „С.П.“ АД към
„В.Е.У.Б.“ ЕООД, респективно първото не е получавало наеми за етажи -3, -2, -1, 1, 2, 3 и 4,
както и за 465 броя паркоместа, разположени на етажи -3 и -2 на сграда 2 (Б/В). Първата
издадена фактура № 467 за наем на цитираните етажи и паркоместа е издадена на 11.12.2019
г. и касае периода 16.11.2019 г.-31.12.2019 г.. В периода 15.07.2019 г. - 20.02.2020 г. не са
издавани фактури за наем от „С.П.“ АД към „В.Е.У.Б.“ ЕООД, респективно първото не е
получавало наеми за етажи 0 и 5. Първата издадена фактура № 579 за наем на тези етажи е
издадена на 21.02.2020 г. и касае периода 20.02.2020 г. - 29.02.2020 г..
Наемната цена на ден с включен ДДС за етажи -3, -2, -1, 1, 2, 3 и 4, както и за 465 броя
паркоместа, разположени на етажи -3 и -2 на сграда 2 (Б/В) възлиза на сумата 6155,24 евро
или за 33 дни (15.07.2019 г. - 16.08.2019 г.) евентуалният наем би бил в размер на 33 дни *
6155,24 евро = 203122,92 евро с ДДС. Наемната цена на ден с ДДС за ползването на етажи 0
и 5 възлиза на сумата 1507,12 евро или за 6 месеца и 37 дни (15.07.2019 г. - 20.02.2020 г.)
евентуалният наем би бил в размер на сумата 327051,94 евро с ДДС.
Общо получената от „С.П.“ АД сума за услуги във връзка с договор за услуги за
помещенията от сграда 2 за периода от 15.07.2019 г. до 20.12.2019 г. възлиза на сумата
194436,82 лева с ДДС, като цената за този период, съгласно договора, би била 236545,14
евро с ДДС, която цена не е редуцирана с оглед гратисни периоди. Извършените разходи от
„С.П.“ АД за управление на сграда 2, включена в Гаритидж парк за периода м. 07.2019 г. – м.
12.2019 г. са в размер на 480181,45 лева и представляват около 20 % от разходите за целия
комплекс.
Събраните в хода на производството гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Д.А., М.Е.Л., Г. Е. К. и И. Г. С., касаят обстоятелства, свързани с фактическото
осъществяване на строителния процес, поради което са взети предвид от вещото лице,
изготвило съдебно-техническата експертиза и не се налага самостоятелното им обсъждане
от съда, още повече, че свидетелите в показанията възпроизвеждат фактическите твърдения
на спорещите в производството страни и съдържат становища за квалифициране на
съответната дейност при прилагане на специални знания, което е от компетентността на
назначеното вещо лице и затова в тази им част показанията не са релевантни за
производството.
В производството е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което е
изготвено на база събраните в производството доказателства, включително и свидетелските
показания, без да е било възможно да се извърши оглед на място и съответни замервания,
тъй като към изготвяне на заключението сградите са напълно завършени и въведени в
експлоатация, което означава, че не са налице неизпълнени и/или некачествено изпълнени
довършителни СМР, още повече, че в производството е безспорно, че неизпълнените от
ищеца СМР са възложени на трети лица, които са извършили и поправки на некачествено
изпълнените от него дейности.
Въз основа на заключението съдът приема за установено, че след сключване на
договора на 25.01.2019 г., между страните по същия са били подписани 3 бр. анекси (анекс
№ 1/05.07.2019 г. касае единствено поето задължение от инвеститора „С.П.“ АД да отговаря
солидарно с „Б.“ ЕООД за дължимото на изпълнителя възнаграждение, но не съдържа
изменение на възложените СМР), с които са били променени видовете, количествата и
7
единичните стойности на част от договорените с основния договор СМР.
От приетата по делото кореспонденция между представителите на участниците в
строителния процес, осъществена посредством разменяни електронни писма (имейли),
копирани до всички страни, е видно, че освен с анексите, промени на договорените видове
СМР са били извършвани и с т. нар. заповеди/инструкции за промяна („чейндж ордери“),
изпращани на изпълнителя с имейли, като за същите не са били подписвани анекси към
договора, който факт потвърждават и разпитаните в производството свидетели. След всяка
заповед за промяна, изпълнителят изготвял и изпращал също по имейл ценова оферта за
изпълнението , като след одобряването на офертата от възложителя, изпълнителят
поръчвал необходимите материали и пристъпвал към реализацията на измененията.
Доколкото в приложените по делото имейли не са посочвани нито количества, нито
стойности на одобрените ценови оферти, изпращани от изпълнителя, вещото лице е
изискало от ищеца да бъдат представени тези оферти и след подробно запознаване със
същите, е установило, че общият брой на възложените със заповеди за промяна и изпълнени
от ищеца промени в предварително договорените между страните СМР на процесния обект,
е 25.
В сравнителна таблица, вещото лице е отразило по видове и стойности СМР, които са
били променени със сключените между страните анекси към договора от 25.01.2019 г., както
и тези, които са били променени съгласно издадените заповеди за промяна. Видно от
таблицата, общата стойност на промените е в размер на 3445574,26 лева без ДДС и
представлява 56,25 % от първоначалната стойност по договора, която е в размер на сумата
6125053,52 лева без ДДС. Общата стойност на промените, извършени със сключените
анекси към договора, е в размер на 2753415,08 лева без ДДС и представлява 44,95 % от
първоначалната стойност по договора. Общата стойност на промените, извършени само въз
основа на издадените заповеди за изменение, е в размер на 692152,19 лева без ДДС и
представлява 11,30 % от първоначалната стойност по договора.
От електронните писма, разменяни между всички участници в проекта за изграждане и
наемане на процесния обект, е видно, че някои от заповедите за промяна са потвърждавани
много след крайния срок за изпълнение на СМР по договора и приложения към същия
времеви график. Други от тях са били издавани в края на срока на договора, но поради
необходимост от допълнително време за доставка на променените материали, както и за
изпълнение на самите работи, е било необходимо да бъде променен първоначално
определеният краен срок на договора. С оглед това вещото лице приема, че някои от
заповедите за промяна са налагали да бъдат променени сроковете за изпълнение на дадени
видове работи, като първоначално определеният с времевия график краен срок е следвало да
бъде продължен. С какъв конкретен времеви период вещото лице не посочва и в
производството не е спорна, съответно по делото няма приложени писмени или електронни
документи, от които да е видно, че времевият график към договора е бил актуализиран. Със
сключения анекс № 4 от 05.07.2019 г. към договора, страните са се съгласили да бъдат
променени сроковете за изпълнение на възложените доставки и СМР по новото приложение
№ 1В.2, конкретно за партерния етаж /кота 0,00 м./ - до 10.07.2019 г., а за етаж -1 - до
13.07.2019 г., както е променен и срокът за новото приложение № 1В.4 до 14.07.2019 г., но
изрично е посочено, че всички останали срокове остават непроменени.
Съгласно свидетелските показания, на седмични оперативни срещи участниците в
изпълнението на процесния обект, са коментирали срокове за изпълнение на видове работи,
8
които са били констатирани като забавени, спрямо времевия график, представляващ
приложение № 2 към договора, като са обсъждани и срокове за изпълнение на видове
работи, свързани с издадени заповеди за промяна. Тези изменения в сроковете на текущите
видове СМР са били договаряни с цел да се преодолее вече натрупана забава в изпълнението
на някои от видовете СМР, като крайният срок, съгласно времевия график към договора, не
е променян с подписването на нарочен документ.
Действително на техническата експертиза е бил предоставен времеви график, означен
като версия № 9, с който са променени някои от сроковете на видовете работи спрямо
първоначално изготвения времеви график, но тази версия не е подписана от страните по
делото.
Вещото лице намира, че приложените по делото доказателства съдържат данни за
реализирана забава при извършването на видове СМР, представляващи предходни работи,
изпълнявани от други подизпълнители, която забава се е отразила на изпълнението на някои
от възложените на ищеца видове работи.
От ищеца е представен проект за окончателен сертификат, в който общата стойност на
завършените СМР от изпълнителя е в размер на 4990696,58 лева, а общата стойност на
извършените, но неприети видове СМР, е в размер на 1143642,41 лева. В разменена между
страните кореспонденция с оглед постигане на споразумение за разрешаване на спорните
въпроси след прекратяване на договора е посочена „неоспорима сума“, размерът на която е
формиран от стойностите на извършените, но неприети видове СМР и 10 % от стойността на
изпълнените и приети видове СМР задържана като гаранция за добро качество или
представлява сбор от сумите 1143642,41 лева + 499069,66 лева = 1642712,07 лева.
От приложената таблица за стойността на направените разходи за извършени поправки
по СМР, изпълнени от ищеца по делото в сграда Б (2) от процесния обект е видно, че
общата сума на тези разходи е в размер на 1125353,62 лева.
Проектът за окончателен сертификат, предложен от ищеца не е одобрен и не е
подписан от страните по сключения договор от 25.01.2019 г., както и не е изготвен друг
окончателен сертификат за извършените от ищеца видове СМР до момента на отнемане на
достъпа му до обекта, които не са били приети с последния, двустранно подписан
сертификат Е от 27.08.2019 г..
Видно от текста на нотариалната покана от 14.08.2019 г., от констативния протокол от
10.09.2019 г., както и от разменените електронни писма между страните по договора,
неизпълнените от ищеца видове СМР на процесния обект, са били извършени от други
изпълнители, както и отстраняването на установени дефекти по изпълнените видове СМР
също е било извършено от други изпълнители, като няма спор, че процесният обект е
въведен в експлоатация. Затова към изготвяне на заключението не е било възможно да бъдат
установени на място СМР, изпълнени от ищеца до отстраняването му от обекта, които не са
били приети от възложителя нито по вид, нито по количество, нито по стойност.
Вещото лице приема, че приложената по делото таблица, именувана като проект за
окончателен сертификат, е била съгласувана с всички участници в строителството на
процесния обект и може да се приеме като документ, отразяващ действително изпълнените
на място от ищеца СМР, които не са били приети с двустранно подписаните 6 броя
сертификати. Съгласно този проект за окончателен сертификат, общата стойност на
изпълнените от ищеца видове СМР, които не са били приети с двустранно подписаните от
страните по договора сертификати, е в размер на сумата 1143642,41 лева без ДДС.
9
Общата стойност на изпълнените от ищеца видове СМР е 4990696,59 лева без ДДС и
представлява 82,44 % от договорената стойност.
В представения протокол за предаване на помещения и паркоместа от 16.08.2019 г., с
който „С.П.“ АД като наемодател, предава на наемателя „В.Е.У.Б.“ ЕООД държането на
площи, представляващи фаза 1 на обекта, включваща помещения и паркоместа, находящи се
в сграда 2 (Б) са отразени множество видове работи, които към датата на съставяне на същия
не са били напълно завършени и за които е поставен срок за изпълнението им, като с
приемо-предавателен протокол от 20.12.2019 г. на „В.Е.У.Б.“ ЕООД е предадено държането
на площи, представляващи подфаза 2 от фаза 1, включваща помещения, находящи се в
сграда 2 (Б/В), но протоколът съдържа множество видове работи, които към датата на
съставяне на същия не са били напълно завършени и за които е поставен срок за
изпълнението им до 30.03.2020 г..
Към датата 20.07.2019 г., ищецът „К.К.“ ООД не е извършило всички видове работи по
етаж +1 и на партерния етаж, както и изобщо не е започнал работа по сграда С, като тези
незавършени работи са част от основното задание /КСС/ и същите не са свързани с искания
за промяна или със закъснения на други подизпълнители. В електронно писмо от 20.07.2019
г. на И.Й., служител на ответника „С.П.“ АД и ръководител на проекта „Гаритидж парк“,
към ищеца е отправено искане да положи всички усилия, за да довърши сграда Б с добро
качество възможно най-скоро, тъй като срокът за изпълнението на довършителните работи
бил до 14.07.2019 г., съответно в уведомително писмо от 08.08.2019 г. на възложителя „Б.“
ЕООД до „К.К.“ ООД е отразено, че голяма част от договорени видове СМР по етажите -
партер, първи етаж, трети етаж, както и етаж -1, не са били изпълнени. В производството не
са ангажирани доказателства, че „К.К.“ ООД е изпълнило някои от посочените в писмата
видове СМР до датата 21.08.2019 г., когато е получило нотариалната покана за прекратяване
на договора.
Въз основа на събраните в производството доказателства вещото лице приема, че
голяма част от договорените видове СМР на процесния обект са били изпълнени
некачествено от „К.К.“ ООД, както и преобладаващата част от договорените видове работи
на етаж + 1 не били изпълнени от ищеца, а били възложени за изпълнение от друг
подизпълнител, съответно ищецът не е изпълнил и никакви видове от договорените СМР за
сграда 3 (С).
За поправяне на некачествено изпълнени от ищеца работи са били ангажирани други
подизпълнители, които са изпълнили и неизвършените видове СМР, като общата стойност
на изпълнените видове СМР на процесния обект по отстраняването на некачествено
изпълнените видове работи, е в размер на 1125353,62 лева без ДДС. В съдебно заседание
вещото лице посочва, че разграничаване на тези поправки по видове работи и съответно
количества не е възможно, тъй като такова не се съдържа в договорите със следващите
изпълнители, сключени след отстраняването на „К.К.“ ООД, нито в актовете образец 19,
които са били подписани.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение пасивно съединените осъдителни искове с правна квалификация чл.
266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени от „К.К.“ ООД.
Основателността на исковете за реално изпълнение на задължение за престиране на
възнаграждение, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е
10
задължението за заплащане на претендираната парична сума, представляваща
възнаграждение за изпълнени строителни работи; настъпила изискуемост на задължението и
релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение, предвидена
в чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума
(възнаграждение за извършена работа, включително такова, което е задържано като
гаранция за добро изпълнение), е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
(„Б.“ ЕООД и „С.П.“ АД) носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва – точно изпълнение. В случая, ответниците твърдят да са заплатили
възнаграждение за всички приети като съответни на възложеното СМР до прекратяването на
правната връзка.
Сключеният на 25.01.2019 г. договор е формална (по волята на страните съгласието е
обективирано в документ), консенсуална и кумутативна правна сделка, с предметно
съдържание, съответно на уредения в р. VІІІ от Особената част на ЗЗД договор за изработка.
Предметът на задължението на страната, дължаща характерната престация – изпълнителя
„К.К.“ ООД, е извършване на конкретни фактически действия – строителни и монтажни
работи за постигане на възложения с договора резултат – изпълнение на довършителните
СМР в офис сграда 2 и офис сграда 3, наети от трето за спора лице, представляващи част от
Гаритидж парк – комплекс със смесена функция, находящ се в гр. София. Към договора е
сключен анекс № 1, с който инвеститорът „С.П.“ АД се съгласило да отговаря солидарно за
заплащане на дължимото възнаграждение, наред с възложителя „Б.“ ЕООД, поради което и
пасивната солидарност на ответниците не е спорна и се основава на изрично изразена тяхна
воля – чл. 121, ал. 1 ЗЗД.
Посоченият договор е юридическият факт породил облигационно отношение между
страните, със съдържание задължението на изпълнителя да изпълни довършителни СМР в
офис сграда 2, означавана и като сграда Б/В и офис сграда 3 (С) и съответстващото
задължение на възложителя „Б.“ ЕООД и солидарно отговорния инвеститор „С.П.“ АД да
престират възнаграждение за приетите като съответни на възложеното СМР.
Принципно възнаграждението, следващо се за извършена възложена работа по
правилото на чл. 266, ал. 1 ЗЗД е изискуемо от приемане й, като съдебната практика е
категорична, че приемането на извършена работа, възложена с договор за изработка,
обхваща два момента: 1). фактическото получаване на изработеното от поръчващия
(овеществен резултат на СМР) и 2). признанието, че изработеното съответства на
възложеното.
В решение № 84/30.07.2015 г. по търг. дело № 1428/2014 г. на ТО на ВКС, е разяснено,
че релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление
на възложителя, придружаващо предаването на готовия резултат, че счита същия за
съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото
получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо
изразено одобрение на изпълненото. Простото разместване на фактическата власт върху
11
работата (изпълнени довършителни работи), без съпровождащо го изрично или мълчаливо
изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не
съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, т. е. необходима за приложението на
чл. 264, ал. 1 ЗЗД е кумулацията на фактическо (предаване) и правно действие (одобрение).
В производството не е спорно, че достъпът на изпълнителя „К.К.“ ООД до обекта, в
който са изпълнявани възложените СМР – сграда 2, е бил отнет на 23.08.2019 г., като в
сграда 3 изпълнение на довършителни СМР изобщо не стартирало, затова по отношение на
нея въпрос за предаване на изработеното не се поставя.
Възложителят и инвеститорът са установили фактическа власт върху изработеното, т.
е. обективният елемент предаване е налице. При това положение за възложителя е породено
задължението да прегледа работата и да направи възражения за неточно изпълнение,
каквито възражения са обективирани в изпратената до изпълнителя нотариална покана, в
която е направено изявление за прекратяване на договора поради неизпълнение на „К.К.“
ООД в двете му форми – забавено и некачествено такова.
С оглед така обективираното в нотариалната покана изявление и поддържаните
твърдения от ответниците договорът да е развален, се налага да се изясни налице ли е
разваляне, съответно какви са правните му последици, тъй като принципно развалянето на
договорите, които не са с продължително или периодично изпълнение, какъвто е договорът
за изпълнение на СМР, има обратно действие и би обусловило неоснователност на
претенциите на ищеца, които са за изпълнение на договорни задължения, само поради
отпадане на тези задължения с обратно действие.
Според създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на чл.
290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС ,
I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото
се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по
един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от
фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с
извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се
предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок (ако
такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на
неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки
за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълние, е
диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят
други условия и начин на разваляне. Когато развалянето се извършва извънсъдебно,
прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от
длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на
достигане на уведомлението до длъжника.
Следователно правото да се развали договора е преобразуващо субективно право,
което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния
длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна. Упражняването на
правото е насочено към правна промяна – прекратяване на облигационната връзка като
доколкото договорът е двустранен, с развалянето му изправната страна се освобождава от
собственото си задължение. Необходимо е да се прави разлика между упражняване от
кредитора на предоставено му от закона право едностранно да развали един двустранен
договор поради неизпълнение на насрещната страна, което се осъществява чрез отправяне на
12
едностранно волеизявление и от друга страна - получаване на уведомлението от неговия
адресат – длъжника, което има значение за настъпване на последиците на развалянето.
Регламентацията по чл. 87 ЗЗД касае самото субективно право на разваляне на двустранен
договор – кой е негов титуляр, при какви предпоставки може да се упражни, по какъв начин
и в какъв срок, а разпоредбата на чл. 88 ЗЗД урежда правните последици на развалянето.
В настоящото производство не е спорен факта на отправено от страната възложител
„Б.“ ЕООД и от инвеститора „С.П.“ АД изявление за прекратяване на договора в хипотезата
на чл. 20 и чл. 27 от договора, което е получено от изпълнителя „К.К.“ ООД на 21.08.2019 г.,
като срок за изпълнение не е предоставен.
Никоя от страните не твърди договорът да е развален с обратно действие и съгласно
общата им воля, изразена в чл. 27 от договора възложителят има право да прекрати договора
с предизвестие при осъществяване на някоя от следните форми на неизпълнение от страна
на изпълнителя: неспособност да изпълни предмета на договора и забава с повече от 20 дни.
При всички случаи обаче изпълненото до прекратяването следва да бъде възмездено.
Тълкуването на така изразената от страните воля сочи на уговорено право на възложителя да
прекрати, но за в бъдеще действието на договора, като възникналото право на
възнаграждение за изпълнението не отпада.
Договорното съдържание на сключената между страните правна сделка относно
потестативното право на разваляне, дефинирано като прекратяване и с ефект за в бъдеще,
което се поражда за възложителя в резултат от неизпълнението на изпълнителя, съответства
и на нормативната разпоредба на чл. 262, ал. 1 ЗЗД, която предвижда възложителят да има
право да развали договора, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок
работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е
прието, че облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ на правна защита
интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно право - право на кредитора
да очаква един обещан от длъжника облигационен резултат, чието съдържание при
отношения, произтичащи от договор се определя от страните.
При сключване на договора и след изменението му с анекс № 4 срокът за изпълнение
на обекта е 14.07.2019 г., т. е. изпълнителят като разполагащ със специални знания и
необходимата професионална квалификация в областта на строителството се е съгласил да
изпълни възложеното за точно определен времеви период, включително при възлагането на
допълнителни СМР не е съгласувал продължаване на този срок. Затова е дължал
изпълнението в уговорения срок – този, за който е обективирал съгласие, потвърдено и в
сключените анекси към договора. Няма никакъв спор, че този срок за престиране не е спазен
и завършването на обекта е възложено на трети лица. Отделно е престирано и некачествено
и пак трети лица са отстранили недостатъците, т.е. налице е виновно неизпълнение на
задълженията на „К.К.“ ООД.
Уговорената в процесния договор възможност при неизпълнение правната връзка
между страните да бъде прекратена за в бъдеще, а не с обратно действие, съответства и на
нормативната разпоредба на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, която предвижда правото на разваляне с
обратно действие само в хипотезата на пълна негодност на изпълненото. По аргумент за
обратното, когато престацията би могла да се ползва от възложителя, разваляне, което да
поражда последици с обратно действие, не трябва да се допуска.
Възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно
13
волеизявление само когато недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното
напълно негодно за ползване за обикновеното или за предвиденото в договора
предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че
недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят
изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали
същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е
технически невъзможно или икономически нецелесъобразно – така решение № 157 от
08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
При частична годност на престираното и в съответствие с разпоредбата на чл. 262, ал.
2 ЗЗД, която предвижда право на възложителя да развали договора ако стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по
уговорения начин, следва да се приеме, че развалянето произвежда ефект за неизпълнената
част от възложеното, т.е. за в бъдеще, в който именно смисъл е и клаузата на чл. 27 от
сключения договор.
В решение № 132 от 28.01.2015 г. по т. д. № 1846/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е
разяснено, че онези договорни отношения, които се изпълняват в определен времеви
интервал, а не едновременно със сключване на сделката, винаги съдържат и уговорки за
срок, т. е. при тях законът въздига срока в съществен елемент от съдържанието (предмета)
на сделката и съответно неспазването на срока за изпълнение само по себе си поражда право
на разваляне, което се упражнява без да се предоставя допълнителен срок за изпълнение –
така решение № 175 от 31.01.2019 г. по гр. д. № 3115/2017 г., ІІІ Г.О. на ВКС.
И наистина, в хипотезата на разваляне поради невъзможност да бъде престирано в
уговорения срок, предоставянето на допълнителен срок за изпълнение е напълно
безпредметно – задължението на длъжника е възникнало като срочно, срокът е елемент от
съдържанието на правоотношението и съответно спазването му е от съществен интерес за
кредитора, съответно при очевидната невъзможност този срок да бъде спазен, законът
предоставя възможност на неудовлетворения кредитор да се освободи от правната връзка,
която няма да удовлетвори позитивния му интерес, който го е мотивирал да встъпи в
договора. За възложителя интересът е да получи овеществения продукт от възложената
работа в определения (уговорения) срок, а не принципно в неопределен (или определяем по
волята на длъжника) бъдещ момент. При явна невъзможност длъжникът да изпълни в срока,
който страните са определили по взаимно съгласие, в полза на кредитора законът урежда
потестативното право да прекрати правната връзка, съответно предоставянето на
допълнителен срок за изпълнение е напълно излишно и би означавало в резултат на
длъжниковото неизпълнение да се достигне до изменение на съществен елемент от
договора, което не може да е целта на разпоредбата. Възложителят в хипотезата на чл. 262,
ал. 2 ЗЗД категорично не дължи предоставяне на допълнителен срок за изпълнение, така и в
сключения между страните договор е предвидено ефектът на развалянето да настъпва след
отправено предизвестие, което следва да се разглежда като форма за нотифициране, но не и
като предоставяне на допълнителен срок за изпълнение.
С оглед изложеното, съдът приема, че сключеният договор не е развален с обратно
действие, тъй като не е налице пълно неизпълнение и престацията на „К.К.“ ООД е била
само забавена и некачествена, но недостатъците са били отстраними и са фактически
отстранени от трети лица. Волята на възложителя и инвеститора е била за прекратяване на
правоотношението за в бъдеще, което прекратяване е основано на причини, за които
14
длъжникът отговаря. В тази хипотеза ответниците дължат изпълнение на договорното си
задължение за престиране на възнаграждение за онези изпълнени до прекратяването СМР,
които съответстват на възложеното – чл. 27, ал. 2 от договора.
Между страните не е спорен факта, че не е налице съставен и подписан документ от
предвидените в чл. 7 от договора, установяващи приемане на изпълнението: приемателно-
предавателен протокол/акт за плащания/акт образец 19, в който да са отразени изпълнените
към прекратяване на договора СМР. Но че такива са изпълнени е факт, признат от страните
по договора в представения констативен протокол на нотариус Гетов, отразяващ
изявленията им в рамките на проведена на 10.09.2019 г. среща за извънсъдебно уреждане на
спора. В протокола изрично е отразено, че е налице извършена, но неприета работа, поради
твърдения на „С.П.“ АД за нейни недостатъци, като изрично е отразено, че неизпълнените от
„К.К.“ ООД работи и поправките на неточно извършените работи са възложени от „С.П.“
АД на трети лица. Нотариусът е отразил, че страните, участвали в срещата изрично са се
съгласили със съдържанието на протокола, а това означава - с отразените в същия
изявления.
В електронно писмо на И.Й., действащ като директор на проект е обективирано
признание, че са налице изпълнени от „К.К.“ ООД работи на стойност 1143642,41 лева, като
се признава и дължимост на задържаната част от възнаграждението в размер на 499069,66
лева. В същото писмо е посочена и сумата 1125353,62 лева като стойност на направени
разходи за отстраняване на некачествено изпълнени СМР.
Въз основа на това електронно писмо в заключението на съдебно-техническата
експертиза е приет извод за наличие на изпълнени от „К.К.“ ООД работи, които не са
документално приети и заплатени от страна на ответниците, поради което съдът приема, че
несъставянето на съответните протоколи за приемане на изпълнените СМР не обосновава
недължимост на възнаграждението за същите, тъй като в електронното писмо на
представител на инвеститора „С.П.“ АД, изпратено да представляващите ищеца и ответните
дружества е обективирано изявление за приемане на изпълнени СМР на стойност 1143642,41
лева и възражения, респ. оспорване на това изявление от юридическите лица възложител и
инвеститор не са релевирани.
Това обуславя извод, че в полза на „К.К.“ ООД е възникнало вземане за заплащане на
изпълнени СМР до прекратяване действието на договора в размер на сумата 1143642,41 лева
без ДДС (съгласно заключението на СТЕ), дължима солидарно от „Б.“ ЕООД и „С.П.“ АД.
Кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза, основано на
събраните в производството доказателства, включително извънсъдебната кореспонденция
между страните и гласните доказателствени средства, установява, че голяма част от
изпълнените на обекта довършителни работи са били некачествени, което е наложило и
извършване на разходи за отстраняване на дефектите от трети лица, като общата стойност на
изпълнените видове СМР на процесния обект по отстраняването на некачествено
изпълнените видове работи, е в общ размер на сумата 1125353,62 лева без ДДС.
Поставя се въпросът при твърденията на ответниците изобщо да не е налице
изпълнение на СМР, които да не се заплатени, съответно за упражнено право на разваляне
на договора поради забавено и некачествено изпълнение от страна на „К.К.“ ООД,
установяването на неточно (некачествено) изпълнение на СМР, предпоставя ли и без
изрично упражнено от ответника право по чл. 265, ал. 1 ЗЗД съдът да намали дължимото
възнаграждение със стойността на разходите за отстраняване на некачествено изпълнените
15
работи. Утвърдителен отговор е даден в решение № 23/04.08.2014 г. по т. д. № 1938/2013 г.
на ВКС, I т.о. и споделен в решение № 48/29.07.2019 г. по търг. дело № 1213/2018 г. на ВКС,
I т.о..
Наистина при фактически изпълнени на обекта СМР възложителят не е освободен от
заплащане на възнаграждение при обремененост с недостатъци на престирания резултат, но
това неточно в качествено отношение изпълнение поражда правата, предвидени в чл. 265,
ал. 1 ЗЗД, като изборът кое от тях да упражни е в дискреция на възложителя: да иска
поправяне на работата от самия изпълнител; да иска заплащане на разходите за отстраняване
на недостатъците или да иска съответно намаляване на възнаграждението. Ако
престираното е напълно негодно за неговото договорно или обикновено предназначение,
възложителят може да развали договора - чл. 265, ал. 2 ЗЗД, но тази хипотеза, както вече се
обоснова, не е налице.
Ето защо, при престиране на резултат, който има полезност за кредитора - би могъл да
се ползва по предназначение, в полза на изпълнителя се дължи възнаграждение. Такова се
дължи и съгласно клаузата на чл. 27, ал. 2 от сключения договор. Възнаграждението обаче е
насрещната престация за удовлетворения интерес на кредитора, а такъв е налице само при
престиран/получен продукт, който съответства на възложеното в качествено и количествено
отношение, затова и стойността, необходима за ревизирането на предаден с недостатъци
резултат и привеждането му в състояние на пълно съответствие с възложеното, следва да
бъде приспадната от дължимото възнаграждение, включително и когато кредиторът не е
заявил искане за намаляване на цената в съответствие с чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Възражението на възложителя, че изобщо не дължи заплащане на възнаграждение с оглед
развалянето на договора поради забавено и некачествено изпълнение инкорпорира по-
ограниченото по обем възражение за намаляване на цената с разходите за поправяне на
престираното, когато то е противопоставено на иск за заплащане на възнаграждение по чл.
266, ал. 1 ЗЗД. Още повече, че в случая кредиторът е заплатил разходите, необходими за
поправяне на недостатъците.
При съобразяване на изложеното, следва да се определи дължимото в полза на ищеца
възнаграждение, което следва да се намали с разноските, направени за отстраняване на
недостатъците му или сумата 1143642,41 лева без ДДС следва да бъде намалена със сумата
1125353,62 лева без ДДС, което означава, че дължимото възнаграждение е в размер на
18288,79 лева без ДДС или 21946,55 лева с включен ДДС, до който размер искът за
заплащане на изпълнените СМР по договора от 25.01.2019 г. е основателен и съответно
неоснователен за разликата до предявения такъв от 1846287,24 лева.
Няма никакво съмнение, че задържаната от възложителя част от възнаграждението
като гаранция за добро изпълнение в размер на 10 % (чл. 9 от договора) е част от
възнаграждението, но с оглед претендирането в частичен размер от 10000 лева от общо
вземане за сумата 384705,42 лева, въпросът за дължимостта следва да бъде разгледан
отделно.
Страните не спорят и заключението на съдебно-техническата експертиза установява,
че между страните са подписани 6 сертификата за приети СМР (протоколи образец 19) на
обща стойност 3847054,18 лева без ДДС, съответно от дължимото на изпълнителя
възнаграждение е задържана като гаранция сумата 384705,42 лева без ДДС или 461646,50
лева с включен данък, което е изрично признато в молба за потвърждение на задължение на
„Б.“ ЕООД от 20.02.2020 г..
16
Гаранцията има ясна функция и предназначение – макар изпълнителят да е предал във
фактическа власт на възложителя материална престация на определена стойност, част от
тази стойност не му се заплаща, т. е. възложителят правомерно не изпълнява задължението
за заплащане на част от възнаграждението (определен процент, предвиден в договора между
страните, в случая 10 %), която незаплатената част от възнаграждението, подлежи на
плащане при настъпване на допълнителни условия за това – в случая с изтичането на 25 дни,
съответно 14 месеца от подписване на окончателен протокол за приемане на всички СМР по
договора без забележки относно количество и качество на изпълнение. В производството
обаче няма спор, че възложените на „К.К.“ ООД СМР не са изпълнени във възложения им
обем, нито с дължимото качество, а предпоставка за освобождаване на задържаната част от
възнаграждението е именно пълно и качествено изпълнение. Такова ищецът не е релевирал,
поради което независимо, че за целите на определяне дължимото към прекратяване на
правоотношението, считано от 21.08.2019 г. възнаграждение, за окончателен протокол е
прието електронно писмо от 27.12.2019 г. на „С.П.“ АД, в което е обективиран
невъзразен/неоспорен размер от останалите участници в строителния процес размер на
изпълнените от „К.К.“ ООД дейности, които е следвало да бъдат приети, това писмо не
представлява и не може да бъде разглеждано като окончателен протокол, представляващ
основание за освобождаване на гаранцията. Тя е предоставена за обезпечаване на добро, т.е.
в пълен обем и качествено изпълнение, което означава, че освобождаването предполага да
е престирано точно в количествено и качествено отношение, но това не е осъществено –
изпълнителят е изпълнил 82,44 % от възложеното, включително не е пристъпил към
изпълнение на довършителните работи в сграда 3. Това непълно и некачествено изпълнение
е резултат на причини, за които „К.К.“ ООД отговаря.
Това означава, че условията, обуславящи изискуемост на вземането за задържаната
част от възнаграждението не са налице и частичният иск за сумата 10000 лева от вземане в
размер на 384705,42 лева, е неосноватален и се налага да бъде отхвърлен.
По отношение пасивно съединените осъдителни искове с правна квалификация чл. 268
ЗЗД, предявени от „К.К.“ ООД.
Неоснователни са и исковете за престиране на дължимата печалба с оглед
едностранния отказ на ответниците от договора, която се претендира в частичен размер от
10000 лева от вземане в размер на 210458,10 лева, тъй като не е налице отказ от сключения
договор при изправност на страната-изпълнител.
Разпоредбата на чл. 268 ЗЗД предвижда, че при основателни причини, поръчващият
може да се откаже от договора, макар изпълнението да е започнало, като заплати на
изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от
изпълнението на работата. Приложението на разпоредбата предполага хипотеза на
добросъвестно изпълнение от страна на „К.К.“ ООД и прекратяване на правната връзка от
възложителя по причини, които стоят извън правоотношението между поръчващия и
изпълнителя, но които са във връзка с договора за изработка, тъй като мотивират
възложителя да преустанови договорната връзка - решение № 84 от 19.07.2011 г. по т. д. №
494/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. При прекратяване на правоотношението поради виновно
поведение на изпълнителя, да му се дължи печалбата, която би получил при пълно
изпълнение на договора, означава да се допусне да черпи права от собственото си
неправомерно поведение.
В случая, правната връзка е прекратена поради виновното поведение на „К.К.“ ООД в
17
резултат на упражняването на предвиденото в чл. 27 от договора потестативно право на
възложителя. В този случай изпълнителят няма право на очакваната от изпълнението на
договора печалба, тъй като дължимостта винаги предполага изправност на страната-
изпълнител.
Печалба от изпълнението на договора не е получена в резултат на собственото
поведение на ищеца, който именно е в неизпълнение. Тази пропусната сигурна възможност
да получи престиране на пълния размер на договореното възнаграждение за изпълнение на
възложеното строителството, което включва и съответната печалба, е резултат единствено и
само на собственото му поведение. При качествено и срочно изпълнение на договора,
възнаграждение, включващо съответната печалба, би било дължимо от възложителя „Б.“
ЕООД и инвеститора „С.П.“ АД, ето защо е ясно, че получаването на печалбата е
препятствано само от неизпълнението на „К.К.“ ООД, закономерната последица на което е и
прекратяването на правната връзка.
В случая ответниците не са се отказали от договора, а са прекратили за в бъдеще
същия единствено поради липсващо качествено и срочно изпълнение от страна на „К.К.“
ООД. Затова и печалбата от изпълнението на договора не би могла да се присъди на
неизправния длъжник.
По отношение на насрещните искове, с правна квалификация чл. 82 ЗЗД, предявени от
„С.П.“ АД.
Основателността на приетите за съвместно разглеждане насрещни осъдителни искове с
правна квалификация чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 327086,66 евро - пропуснати ползи
за периода 15.07.2019 г. - 20.02.2020 г., представляващи неполучен наем по договор,
сключен с „В.Е.У.Б.“ ЕООД и сумата 125260,11 евро – претърпени загуби за периода
15.07.2019 г. – 20.12.2019 г., представляващи извършени от „С.П.“ АД плащания, които биха
били дължими под формата на такси от наемателя, предполага установяване настъпването
на неблагоприятните изменения в правната сфера на „С.П.“ АД и пряката причинно-
следствена връзка с неизпълнението на „К.К.“ ООД на задълженията, поети с договора за
доставки и строителство, сключен на 25.01.2019 г..
Необходимо е да се посочи, че в сключения между „К.К.“ ООД, „Б.“ ЕООД и „С.П.“
АД договор е предвидена отговорност за причинените вреди от неизпълнение или неточно
изпълнение на поети задължения, но дължимост на неустойки в полза на инвеститора при
неточно неизпълнение на „К.К.“ ООД не е уговорена, затова възраженията в отговора на
насрещната искова молба, че е недопустимо да се претендират вреди до размера на
уговорена неустойка са несъответни на фактите в настоящото производство и затова -
неоснователни.
Претендираните пропуснати ползи покриват хипотезата, разяснена в Тълкувателно
решение № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което налага същото да бъде възпроизведено тук,
при съотнасянето му с установените в производството факти.
Неточното изпълнение на договорните задължения поражда правото на кредитора да
иска от длъжника изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД), от което право се е възползвал кредиторът „С.П.“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на
отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения,
обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена
18
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Според посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване имуществени
вреди са два вида – претърпяна загуба и пропусната полза. Пропуснатата полза се дефинира
като неосъществено сигурно увеличаване на имуществото на кредитора и установяването
му се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се
намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с
имуществото му в резултат на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява
реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
В случая пропуснатата полза представлява неполучен наем за ползването на
недвижими имоти, по отношение на които на „К.К.“ ООД е възложено изпълнение на
довършителни СМР, като очакването на кредитора за получаване на престацията - наемна
цена се основана на сключен на 28.12.2017 г. с трето лице - „В.Е.У.Б.“ ЕООД договор за
наем, който факт е отразен и в договора за доставки и строителство, сключен с ответника по
насрещните искове. В договора за наем предаването на наетите площи е уговорено да се
осъществи до 01.06.2019 г. за фаза 1 и в периода 30.09.2019 г. – 30.10.2019 г. за фаза 2 от
офис сграда 2.
Наистина, пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение, за която не е установена в закона презумпция за настъпването , затова
пропускането на получаването на наем следва да е доказано и в настоящия случай
доказването е успешно проведено.
При сключен договор за наем, вписан по съответния ред, в момент, предхождащ
сключването на договора за изпълнение на довършителните работи и предвиден в договора
срок за предаване на фактическата власт върху наетите площи, за наемодателя „С.П.“ АД
получаването на наемна цена е сигурно и се обуславя от предаването на наетите обекти,
което е следвало да се осъществи в конкретно уговорените срокове. При точно във времево
отношение изпълнение на длъжника на възложените му с договора от 25.01.2019 г.
довършителни работи, е било сигурно, че имуществото на кредитора е щяло да се увеличи с
престирането на наемна цена, съответно неполучаването за периода на забавата на „К.К.“
ООД до реалното предавано на наетите площи, представлява пропусната полза за
наемодателя и тази вреда е била изцяло предвидима, тъй като наличието на наемател на
сградите е отразено и в сключения договор за доставки и строителство.
Именно изпълнителят на довършителните работи „К.К.“ ООД като професионалист е
преценил необходимото му технологично време за изпълнение на възложеното и по своя
воля се е обвързал с краен срок за изпълнение, който срок, въпреки възлаганите му
изменения, включително със съответни анекси, не е положил грижа да бъде изменен, макар
негово продължаване да е било необходимо, с оглед приетото заключение на СТЕ.
Напротив. Този срок изрично е уговорен и с това изпълнителят се е съгласил да не се
променя, с изключение на част от допълнителните СМР по анекс № 4, с който крайният срок
е фиксиран на 14.07.2019 г..
Неизпълнението на поето срочно задължение за изпълнение на довършителните СМР
на съответните обекти в уговорения от страните срок лишава кредитора за периода на
забавата от възможността да упражни по отношение на тези обекти (сграда 2) присъщите на
правото на собственост правомощия - владение, ползване и разпореждане. При вече
19
възникнало правоотношение с трето лице за възмездно ползване на този обект увеличаване
на имуществото на кредитора не настъпва именно в причинна връзка със забавата на „К.К.“
ООД, тъй като инвеститорът „С.П.“ АД е в невъзможност да получи граждански плодове от
обекта, за които вече е встъпил в нарочно правоотношение. В производството е установен
факта на създадено между „С.П.“ АД и трето лице - „В.Е.У.Б.“ ЕООД правоотношение във
връзка с този обект по повод възмездното му ползването, в рамките на което
правоотношение е осуетено получаването на наемна цена и съответните такси за услуги.
Тази невъзможност е резултат от забавата на длъжника.
Няма съмнение, че именно виновното неизпълнение на поетите от „К.К.“ ООД
задължения да изпълни възложените му СМР са довели до невъзможността на наемателя да
бъде предадена фактическата власт върху наетите обекти за процесния периода, като това
дружество не е доказало неполучаването на наемна цена да е резултат на проявлението на
други факти, които да са прекъснали поставената с неизпълнението причинно-следствена
верига. За да не носи отговорност за вредите от неизпълнението, ответникът по насрещните
искове носи тежестта да докаже, че забавата му е резултат на причини, за които не отговаря.
Такова доказване не е проведено. Налице са индиции, че изпълнението му е било забавено и
поради забава на други изпълнители, но за кои СМР, в какъв конкретен обем и за какъв
период от време, доказателства не са ангажирани. Затова поведението на „К.К.“ ООД се
квалифицира като противоправно - дружеството е в неизпълнение на поети срочни
задължения затова и неблагоприятните последици от това неизпълнение са основание за
ангажиране на договорната му отговорност за причинените вреди, които са били
предвидими за изпълнителя и инвеститорът е продължил да търпи до завършване на
сградата и предаването ѝ на наемателя.
Наистина, на обезщетяване подлежат не всички пропуснати от „С.П.“ АД ползи, а само
тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на
задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение. Това са
ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства (изрично
посочване в договора на „В.Е.У.Б.“ ЕООД като наемател) и при проявена грижа на добрия
търговец, страните са могли и са били длъжни да предположат и които са причинени именно
от неизпълнението, т. е. които представляват негов необходим и закономерен резултат.
Причината връзка между неизпълнението на „К.К.“ ООД и неполучаването на наемната
цена, както вече се отбеляза, не се установява да е била прекъсната от проявлението на друг
факт, който да ескулпира неизправния изпълнител.
Това обуславя извод за доказаност на претенцията по основание.
Въз основа на изготвеното заключение на ССчЕ и в приложение на чл. 162 ГПК, съдът
приема, че неполученият от „С.П.“ АД наем по сключения с „В.Е.У.Б.“ ЕООД договор за
периода 15.07.2019 г. (датата на изпадане на „К.К.“ ООД в забава) до 20.02.2020 г. възлиза
на сумата 196967,68 евро (за фаза 1) + 325544,82 евро (за фаза 2) или 522512,50 евро. В тези
суми не се включват таксите за услуги, които увеличават обема на вредите. Ищецът
претендира присъждане на сумата 327086,66 евро, съответно в приложение на
диспозитивното начало искът за пропуснати ползи, представляващи неполучен наем следва
да бъде уважен до предявения размер.
Претенцията за извършени разходи от „С.П.“ АД в размер на 125260,11 евро за периода
15.07.2019 г. – 20.12.2019 г., също е основателна. Изложеното при разглеждане на иска за
обезщетяване на пропуснатите ползи е релевантно и по отношение на отговорността на
20
„К.К.“ ООД за тези имуществени вреди, като единствената разлика е във вида им.
Претърпените загуби представляват извършен от ищеца разход, с който имуществото му е
обективно намалено, като този разход е заплатен от инвеститора само поради непредаване
на фактическата власт върху наетите от „В.Е.У.Б.“ ЕООД площи, от който момент това
трето лице дължи заплащането на всички разходи за поддържане на сграда 2. От
имуществото на „С.П.“ АД са разходвани средства за поддръжка и управление на офис
сграда 2 в общ размер от 480181,45 лева, която сума е заплатена от инвеститора, но при
срочно изпълнение на задълженията на „К.К.“ ООД и предаване на сградата на „В.Е.У.Б.“
ЕООД, последното би било задължено за заплащане на тези разноски за управление на
общите части на сградата. Следователно извършените разходи от „С.П.“ АД са претърпяна
загуба, настъпила в резултат на неизпълнението на „К.К.“ ООД, тъй като за заплащането им
е поето задължение от трето лице, но изпълнението на това задължение е отложено до
предаване на фактическата власт върху сграда 2, което не е осъществено за процесния
период 15.07.2019 г. – 20.12.2019 г. поради неизпълнените довършителни работи от
ответника по този иск, който не доказа причинно-следствената верига между
неизпълнението му и непредаването на наетите площи да е била прекъсната.
Ищецът претендира сумата в евро, но разходите в счетоводството му, на база което е
изготвено заключението на ССчЕ са отразени в лева и възлизат на сумата 480181,45 лева,
която с оглед нормативно установения курс на лева към еврото е равностойна на 245512,88
евро. Кредиторът обаче претендира загубите му да са в размер на 125260,11 евро и това
предопределя обема на вредите, за които искът следва да бъде уважен в приложение на чл.
162 ГПК.
С оглед възраженията на „К.К.“ ООД, че „С.П.“ АД следвало да претендира тези вреди
от прекия изпълнител и възложител по договора - „Б.“ ЕООД, е необходимо да се посочи, че
именно изпълнителят е стъпил в правоотношение с „С.П.“ АД и е приел да отговаря за
причинени от неизпълнението вреди, съответно кредиторът на отговорността е този, който
преценява по какъв начин да защити увредената си правна сфера, още повече, че в договора
не е предвидена поредност и не е определен предпочитан длъжник за реализиране на тази
отговорност, достатъчно е, че неизпълнението на „К.К.“ ООД стои в причинна връзка с
настъпилите вреди и е основание за бъде ангажирана отговорността му за тях.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството се
поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от
исковете, при съобразяване на обстоятелството, че предмет на производството са и
насрещни искове.
Ищецът „К.К.“ ООД е извършил разноски за производството в общ размер на сумата
125515,21 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от които следва да му бъдат
възмездени от ответниците 1001,32 лева, пропорционално на уважената част от
първоначално предявените искове.
Ответникът „Б.“ ЕООД доказва извършени разноски в размер на 30192 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по предявените от „К.К.“
ООД искове, от което има право последното да му репарира сумата 29836,96 лева в
приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът „С.П.“ АД доказва извършени разноски в размер на общо 70250 лева,
които включват адвокатско възнаграждение в размер на 38448 лева, заплатено във връзка с
предявените насрещни искове, което „К.К.“ ООД основателно възразява да е прекомерно.
21
Процесуалното представителство от страна на адвокат, за разлика от договора за
поръчка, уреден в ЗЗД, не е безплатно (чл. 36, ал. 1 ЗАдв.), освен в изрично предвидените в
специалния ЗАдв. хипотези, каквато настоящата не е. Упълномощаването на адвокат е
едностранна правна сделка, която единствено поражда права за овластения, но от същата не
възниква никакво правно задължение за упражняване на тези права. Това задължение се
възлага по силата на договор, който е двустранна правна сделка и поражда задължение за
упълномощения адвокат да осъществи правната помощ като упражни правата по
пълномощното, а за упълномощителя възниква задължението да престира насрещно за
предоставената му правна помощ. Следователно за упълномощителя по силата на каузалния
договор за правна помощ, който не е необходимо да е сключен в писмена форма, се поражда
задължението да заплати възнаграждение на упълномощения адвокат. Това възнаграждение
се уговоря при проявление принципа на свобода на договарянето – чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
предвижда размерът на възнаграждението да се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер обаче трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа.
В определение № 374 от 20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 687/2017 г., III г. о., ГК, е
прието, че заплатеното адвокатско възнаграждение е равностойно на труда, когато
съответства на фактическата и правна сложност на съответното производство, а разликата в
повече остава в тежест на страната, която го е договорила. Страната, която с
неоснователното си поведение е предизвикала правния спор е длъжна да понесе само онези
разноски, които насрещната е била принудена да направи, но точно (само) тях. Чл. 78, ал. 5
ГПК предвижда и ограничение в дейността на съда по установяване на причинно-
следствената връзка между направения по делото разход и положените от адвоката усилия
по конкретното дело. Упражнявайки своето правомощие по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може
да слезе под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/9.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет в законовата делегация от чл. 36 ЗА Наредба № 1/9.07.2004 г. До него
законодателят фингира наличието на причинно-следствената връзка.
В случая, приложимата към сключване на договора за правна помощ редакция на чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредбата установява при интерес от 100000 лева до 1000000 лева,
минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение да е 3530 лева плюс 2 % за
горницата над 100000 лева или при интерес 884713,38 лева, възнаграждението е в размер на
23069,12 лева с ДДС, поради което заплатеното възнаграждение от 38448 лева следва да
бъде намалено, но при отчитане на броя проведени съдебни заседания и значителната
правна и фактическа сложност на спора, съдът приема адвокатско възнаграждение в размер
на 25000 лева да е адекватно на процесуалната активност на упълномощения адвокат,
поради което общият размер на разноските на „С.П.“ АД възлиза на сумата 56802 лева, от
която има право на присъждане на 56348,85 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и „С.П.“ АД, ЕИК ****, със
седалище гр. София, да заплатят на „К.К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София, на
основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 121, ал. 1, предл. второ ЗЗД, СОЛИДАРНО сумата 21946,55
лева (двадесет и една хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и петдесет и пет
22
стотинки), представляваща възнаграждение за изпълнени довършителни СМР по договор за
доставки и строителство от 25.01.2019 г., прекратен на 21.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 11.09.2020 г. до окончателното
погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1001,32 лева (хиляда и един лева
и тридесет и две стотинки) – разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над сумата 21946,55 лева до предявения размер от 1846287,24 лева, както и
исковете с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 10000
лева – частична претенция от вземане в размер на 384705,42 лева, представляващо
възнаграждение, задържано като гаранция за добро и качествено изпълнение и исковете с
правна квалификация чл. 268 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 10000 лева – частична
претенция от вземане в размер на 210458,10 лева, представляващо печалба, дължима на
изпълнителя при отказ на възложителя от договора.
ОСЪЖДА „К.К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София, да заплати на „Б.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище гр. София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 29836,96 лева
(двадесет и девет хиляди осемстотин тридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) –
разноски за производството.
ОСЪЖДА „К.К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София, да заплати на „С.П.“ АД,
ЕИК ****, със седалище гр. София, на основание чл. 82 ЗЗД, сумата 327086,66 евро (триста
двадесет и седем хиляди осемдесет и шест евро и шестдесет и шест евроцента) - пропуснати
ползи за периода 15.07.2019 г. - 20.02.2020 г., представляващи неполучен наем по договор,
сключен на 28.12.2017 г. с „В.Е.У.Б.“ ЕООД и сумата 125260,11 евро (сто двадесет и пет
хиляди двеста и шестдесет евро и единадесет евроцента) – претърпени загуби за периода
15.07.2019 г. – 20.12.2019 г., представляващи извършени плащания на такси и разноски за
управление на наетата от „В.Е.У.Б.“ ЕООД офис сграда 2, заедно със законната лихва върху
всяка главница от предявяване на насрещната искова молба - 11.12.2020 г. до окончателното
погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата 56348,85 лева (петдесет
и шест хиляди триста четиридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки) – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
23
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
24