№ 833
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100509553 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. АЛ. Й. срещу решение № 20058416/
04.03.2021г., постановено по гр. дело № 27575/2020г. в частта, в която е признато за
установено по отношение на жалбоподателката съществуването на вземането на “Т.С.”
ЕАД за сумата 1895,81 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “****, абонатен № 409987, за периода 01.12.2016г.-
30.04.2019г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 06.04.2020г. по ч.гр.д. № 7701/ 2020г. на Софийския районен съд, 48
състав. Въззивницата релевира искане за отмяна на решението в атакуваната част, като
се позовават на отменителните основания- нарушение на материалния закон и
нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото
доказателства, довели и до неправилност на съдебния акт.
В срока и реда по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна "Т.С." ЕАД.
Третото лице- помагач на страната на ищеца- "Т." ООД не заявява
становище по жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо,
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2
ГПК.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 153
ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на настоящото дело е постановеното първоинстанционно
решение в частта, в която е уважен предявения иск срещу ответницата Г. АЛ. Й. за
установяване съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 1895,81 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
ж.к. “****, абонатен № 409987, за периода 01.12.2016г.- 30.04.2019г.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата– етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Първото наведено в жалбата възражение e, че по делото не е установено
наличието на договорно правоотношение между страните. Съдът приема, че
ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Видно от н.а. за покупко- продажба на недвижим имот №
58/ 23.12.2008г., том VІ, рег. № 19428, н.а. № 976/ 2008г., ответницата е титуляр на
правото на собственост върху процесния имот.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, ответницата се явява клиенти на топлинна енергия за
битови нужди в имота през процесния период, доколкото по делото е установено, че
същата са придобила правото на собственост върху имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
2
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно
според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу общите условия. Поради изложеното,
съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в-к "Монитор" броя от
11.07.2016 г.
Неоснователни са доводите на ответницата, че между страните не е
възникнало облигационно правоотношение, тъй като имотът се ползва от трето лице,
което е подало молба за откриване на партида. По въпроса “Кои правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката?” е постановено Тълкувателно решение № 2/ 2017 от
17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, т. 1. Съгласно даденото в същото
разрешение собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на които ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената и. В конкретния случай, въпреки многократно дадената от
първоинстанционният съд възможност, не са представени доказателства за сключен
договор между ищеца и трето лице, поради което обстоятелството кой ползва имота е
ирелевантно за основателността на иска за установяване на вземането на “Т.С.” ЕАД за
цена на топлинна енергия. В тази връзка, неоснователно и възражението на
ответницата за липса на договорно правоотношение между нея е ищеца, основано на
твърдението, че имотът се ползва от трето лице, което е подало молба за откриване
партида за имота, респ. е сключило договор с ищеца.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство е обявено, че
през процесния период ищецът е доставил посоченото количество топлинна енергия. С
оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е доставяна
3
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно
Второто възражение във въззивната жалба е, че в случая се касае за
непоискани доставки. По въпроса за непоискани доставки и съотношението между
нормите на ЗЕ и ЗЗП е постановено ТР 2/ 2016 от 25.05.2017г. по т.д. № 2/ 2016 ОСГК
на ВКС, съгласно което „За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с
пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите“.
Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата
договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно
поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на
централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл.62 ал.2
ЗЗП). Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията
в топлоенергетиката. Разпоредбата на чл.133 ал.2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ
бр.30/ 2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. В действащата си
редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на
етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи
квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл.133 ал.2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и
за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл.153 ал.2 ЗЕ). Поради това не
може да става въпрос за приложението на пар.1 ДР ЗЗП– двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си
противоречат.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд относно изхода на спора по предявения
установителен иск, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20058416/ 04.03.2021г., постановено по гр.
дело № 27575 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 48 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5