Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 17.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на пети
февруари , през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря И. Панчева и в
присъствието на прокурора……………… като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 1987 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искови претении с правно основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК .
В подадената искова молба от „А1
България“ ЕАД (с предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД) ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София,1309,район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, представлявано от А.Д.
и М.М.– Изпълнителни директори, чрез Адвокатско дружество „В. и Ко“, БУЛСТАТ:
*********, представлявано от адв. П.Д.В., съдебен адрес: *** срещу „ФОБОС 99“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: общ.Пазарджик, с.Синитово, п.к. 4452, се излагат обстоятелства, че
на 13.05.2019г. в „А1 България“ ЕАД било
получено съобщение, с което Районен съд - Пазарджик, ги е уведомил, че срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по която било образувано
ЧГД No 1351/2019 г., е подадено възражение от длъжника „ФОБОС 99” ЕООД. ЕИК:
*********. Със съобщението на ,,А1 България" ЕАД бил даден 1-месечен срок
за предявяване на искова молба по реда на чл. 422 от ГПК срещу длъжника.
Твърди се в исковата молба, че
ответникът „Фобос“ ЕООД. ЕИК:********* е бил титуляр на следните телефонни
номера: ****, ****, ****,****, ****,
****, ****. ****, ****, ****, ****, а лицето С.Р.А.е била титуляр на номер **********. По
силата на две последователни Заявления за смяна на абонат всичките дванадесет
телефонни номера били прехвърлени на „Фобос 99“ЕООД. ЕИК *********. Съгласно
заявленията новият абонат се задължавал да подпише договор със срок от една или
две години по отношение на номерата, които същия е придобил. Твърди се , че Договорът
бил сключен на 16.12.2014 г., като към него било подписано Приложение № 1,
където били описани всичките придобити от Абоната телефонни номера,
абонаментните им планове, срокът на ползване и дължимата неустойка за
предсрочно прекратяване. Срокът на ползване на това приложение било 24 месеца,
считано от 21.01.2015 г. - т.е. до 21.01.2017 г. Предоставяните услуги за
телефон номер **** били прекратени на 16.07.2016 г. - 6 месеца преди изтичане
на техния срок за ползване поради направен пренос на същия в мрежата на друг мобилен
оператор по искане на Абоната. Предоставяните електронни съобщителни услуги по
отношение на всички останали телефонни номера - ****, ****, ****; ****, ****, ********;
****, ****, ****, ****,били прекратени на 19.12.2016 г. - един месец преди
изтичане на срока на ползване поради направен пренос на същите към мрежата на
друг мобилен оператор по искане на Абоната. Съгласно т. 8.3.1 (б) от
Приложението в случай, че Абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това
приложение, Договора или Общите условия,
в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на услугите
в това приложение бъде прекратен преди изтичане на срока на ползване,
последният дължи неустойка в размер на 200 лв. по отношение на всеки един от
телефонните номера. Видно от гореизложеното било, че предоставяните услуги по
отношение на всеки един от дванадесетте телефонни номера са прекратени по
искане на Абоната преди изтичане на срока на ползване. От това следвало, че А1
има право да получи неустойка в размер на 200 лв. по отношение на всеки един от
тях.
Сочи се, че към днешна дата длъжникът „ФОБОС 99“ ЕООД имал задължение към
„А1 България“ ЕАД в размер на 1 740,00 лева, както следва:
Сметка
№ ********** от 16.12.2016 г., падеж на плащане 16.12.2016 г., на стойност 2
189,94 лв., от която се претендират 1 740,00 лв. В нея била начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на Договора по отношение на следните телефонни
номера: ****,****, ****,****;****; ********;
****, ****; ****; ****; ****. Неустойката за прекратяване била дължима
на основание т. 8.3.1 (б) от Приложение № 1 към от 16.12.2014г., като размерът
й бил фиксиран на 200,00 лв. по отношение на всеки един от телефонните номера.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 422 от ГПК, моли
съдът да приеме за установено, че „ФОБОС 99“ ЕООД дължи на „А1 България“ ЕООД
сумата, описана в посочената по-горе сметка, на обща стойност 1 740,00 лв.
Претендират се всички направени
разноски в заповедното и исковото производства. Представени са
писмени доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по
чл. 131 от ГПК от адвокат И.П., като
процесуален представител на
ответника е депозиран отговор в следния смисъл: Заявява, че не дължат претендираната
сума. Изпълнили били изцяло задълженията си по договора от 16.12.2014 г., който
бил със срок 12 месеца, а не 24 месеца, както ищецът твърдял в исковата молба.
Прекратили ползването на услугата, тъй като обхватът в рамките на територията,
на която било разположено тяхното предприятие, се влошил и било невъзможно
работниците да излизат навън, за да търсят място, от което да се обадят. За
това неизпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца-Оператор
сигнализирали многократно. Ищецът-Оператор изпратил на място специалисти, които
констатирали проблема, обещали да го отстранят, но така и не направили нищо.
Нямали друг избор, поради което се преместили при друг Оператор.Моли, да бъде
отхвърлен изцяло предявения иск и да им бъдат присъдени сторените разноски.Представени са писмени доказателства.Формулирани са
доказателствени искания.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 1351/2019
г. по описа на ПРС се установява , че е осъден ответника „ФОБОС 99“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление с. Синитово, п.к. 4452, обл. Пазарджик, общ.
Септември, телефон: ****, факс: ****,
електронна поща: ***************@****.**,
със законен представител Николай Спасов Моллов – управител ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД), ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1309, район „ Илинден“, ул. „Кукуш“ №1,
представлявано от законните представители на дружеството ****Д. и ****, с
пълномощник Адвокатско дружество „ В. И
КО“, представлявано от адв. П.Д.В., БУЛСТАТ: *********, с адрес: ***, п.к.
1000, бул. „Витоша“, ет. 6, тел. 02/9545548 сумата в размер на 1740,00 лв., както следва: сметка № ********** от 16.12.2016 г., падеж на
плащане 16.12.2016 г. на стойност 2189,94 лв., от която се претендират 1740,00 лева. Като основание за претендираното плащане се посочва начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на Договора по отношение на следните телефонни номера: ****; ****; ****; ****; ****;
********, ****; ****; ****; ****; ****. Посочва се , че неустойката за прекратяване е дължима на основание т. 8.3.1
(б) от Приложение № 1 към от 16.12.2014 г., като размерът й е фиксиран на 200,00 лв. по отношение на всеки един от телефонните номера, както
и разноски в заповедното
производство в размер на 34,80 лв. – държавна такса и сумата от 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Длъжникът в това
производство е подал възражения
в срок и с разпореждане
съдът е указал на заявителя да
предяви иск относно вземането си против този длъжник в едномесечен срок. Разпореждането е съобщено на 13.05.2019 г. С настоящата искова молба вх. № 13008/22.05.2019
г. / пощенско клеимо от 20.05.2019 г.
/ кредиторът е предявил иск за
установяване на вземането.
Искът
е предявен в срока по чл. 415
ал.1 ГПК и е процесуално
допустим.
По същество. Не е
спорно между страните и от представените по делото писмени доказателства,
безспорно се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
по договор от 16.12.2014 г. за
далекосъобщителни услуги, сключен за неопределен срок. Безспорно е ,че този
договор е сключен от ответното дружество след подадени заявления за смяна на
абонат / без входящ номер и дата / , като по преди това действащи облигационни
отношения с други абонати / С.Р.А.и съответно „ФОБОС ЕООД „ / е променена
страната на това правоотношение. Съгласно текст заложен в тези заявления, в
случай , че към датата на подаване на заявлението, скорът на договора не е бил
изтекъл новият абонат се задължава да подпише нов договор за една или за две
години , който не може да е по-кратът от оставащия срок по договора със стари абонат. Влизането в
сила на договора се урежда от самия договор / т.2 от стр.2 на заявлението за
смяна на абонат. Не се оспорва , че процесният договор от 16.12.2014 г. е сключен
при действието на тази разпоредба , като в т.6.6.1 от него е посочено, че
влизането му в сила се урежда от приложението по т.3.2 , което е представено
като писмено доказателство по настоящото дело / Приложение № 1 от 16.12.1914 г.
/. В т.8.1.1. е предвидено , че договорът влиза в сила след изтичане на 7 дни от датата на подписване на приложението ,
освен ако абонатът не е заявил писмено незабавното му действие. При това
отложено действие, усугите по новия тарифен план се активират след изтичане на
7 дневния срок. В чл. 8.2 е уговорен и
срок за ползване на услугите , който според чл. 8.2.1 в/ – е
датата на издаване на първата таксуваща услуга , когато абонатния номер се ползват преди датата на подписването.
Съгласно чл.
8.2.4 вслучай , че в рамките на
последния месечен таксуващ период от срока на ползването , абонатът не уведоми
писмено оператора , че не желае
договорът да бъде прекратен по отношение
на услугите или , че желае да продължи ползването на услугите за нов срок при
определени условия , ползването на услугите по приложението продължава за
неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с
едномесечно писмено предивестие от всяка страна без неустойки.
В чл. 8.3.1 е предвидено , че в случай, че абонатът наруше
своите задължения по договора и ОУ , в това число ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в приложението бъде
прекратен в рамките на определения срок
на ползване , операторът има право да прекрати договара по отношени на тези услуги и / или да получи неустойка в размер на 100
лв. без ДДС при срок на ползване от 1 година
или 200 лв. / без ДДС / при срок за ползване от 2 години. В т.
8.3.1 е посочено , че неустойка за
предсрочно прекратяване не се дължи , в случаите , в които по причини , за
които операторът отговаря.
По делото като
доказателство е представено копие от сметка № ********** / 16.12.2016 г. , според
което като задължение на ответното
дружество е начислена сумата в размер на 2189,94 лв. , а като основание за
плащане са посочени „ неустойка „.
За изяняване на
спора от фактическа страна по делото са събрани гласни доказателства.
Свидителката ****, твърди , че работи в ответното дружество и знае за проблемите с ползването на
телефонни услуги от ищцовото дружество. Свидетелката е категорична, че фирмата
спряла да ползва услугите на този оператор, тъй като изключително се влошило
катечството на връзката. Работещите били принудени да излизат извън помещенията
, за да търсят обхват на мобилната връзка . Информирали мобилния оператор ,
като свидетелката поддържа, че тя лично като длъжностно лице на ответното
дружество сигнализирала оператора за проблема чрез нарочен имейл през м. юли 2016 г. Свидетелката твърди още,
че не получили писмен отгово от оператора, но съобщението вероятно било
получено, тъй като след около 10 дни дошъл служител на ищцовото дружество ,
който с едни лаптоп направил замерване и действително установил, че има
проблем с обхвата и че те ще работят за
да се отстрани този проблем. Това обаче така и не било сторено. Въпросният
имейл е приет по настоящото дело като писмено доказателство – извлечение от
електронна поща.
По искане на
ищцовата страна е допусната и изслушана съдебно- счетовадна експертиза. От
заключението се установява, че в системата на А1 по договор от 16.12.2014 г. е въведен 24
месечен срок на договора, като мобилните услуга са активирани на 21.01.2015 г.
Размерът на неустойката начислена за 12 номера е 2589,94 лв. , но с търговско
решение на мениджърите са опростени две
такси по 200,00 лв. и така дължимите неустойки са редуцирани на 2189,94 лв.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
В настоящото производство се претендира
установяване съществуване на вземания на ищеца, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, като се твърди, че главното вземане е породено от
неизпълнено от ответника към ищеца задължение по сключен помежду им
договор за мобилни услуги, за което била издадена сметка № **********/ 16.12.2016 г. В
исковата молба се твърди , че облигационното правоотношение по отношение на
един от дванадесетте молибни номера е било прекратено на 16.07.2016 г. / 6
месеца преди изтичането на срока на договора / , а за останалите единадесет
номера на 19.12.2016 г. / един месец
преди изтичане на срока на договора / – поради направен пренос в мрежата на
друг мобилен оператор по искане на
абоната. Други договорни неизпълнения не се твърдят и не се установяват по
делото , като в тази връзка ищецът се позовава на условието включено в т.8.3.1/б
от приложение № 1 към договора според което , ако договорът се пракрати
предсрочно по искане на абоната или
негова вина , последният дължи неустойка , чиито размер в нормата е определен така : в размер на 100,00 лв. при
срок на договора от една година и 200,00
лв. / без ДДС при срок на договора от две години. В случая при липсата на
твърдения за други договорни неизпълнения, ищецът се позовава на първата
хипотеза , а именно – когато договорът е прекратен предсрочно по искане на абоната.
Основателността на така заявената
претенция зависи от това ищецът да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на твърдения договор за мобилни услуги,
неговото съдържание и че ищецът е предоставил услугите в уговореното качество,
както и че ответникът е
реализирал договорно неизпълнение, за което дължи заплащане на неустойка в
уговорения размер.
Съдът намира, че ищецът не проведе
такова доказване по следните съображения:
На първо място, съдът намира за недоказано твърдението
на ищеца относно срока на процесното
облигационно правоотношение. Страните по делото спорят относно уговорения между
тях срок на договора и при проверка на неговото съдръжание , действително съдът
не установи уговорки , от които да се установи дали срокът на договора е
сключен за 12 или 24 месеца. След като липсва изрична уговорка в съдържанието
на договора , съдът насочва анализа си към други клаузи, които биха могли да
спомогнат за изясняване и тълкуване на действителната воля на страните. В тази
връзка съдът взема предвид, че процесният договор е сключен след подадено
заявление за промяна на абонат, като в самото заявление, новият абонат се е
съгласил с условието на оператора , че
следва да подпише нов договор за 12 или 24 месеца , но не по-малко от
първоначалния срок на предходния договор. При липсата на данни обаче за срока
на предходния договор , съдът също не би могъл да изведе категоричен извод, за
да приме за доказано твърдението на ищеца , че страните са се договорили за
срок от 24 месеца. Безспорно установения
по делото от вещото лице факт, че в системата на „А1 „ ЕАД , че срокът на
договора се води като 24 месеца не
доказва по категорине начин , действителната воля на страните за това , тъй
като данните в системата на мобилния оператор
са изходящи от самия него и биха имали доказателствено значение, само за
неизгодни за него факти и обстоятелства , какъвто настоящия случай не е. При
това положение съдът не може да приеме за безспорно доказано, че е настъпил фактическия състав , при наличието
на който абонатът ще дължи неустойка за предсрочно прекратяване , като дори
се приеме , че договорът е влязъл
в сила в 7- дневен срок от подписването / т. е. на 24.12.206 г. /, а
услугите за новия абонат са започнали да се предоставят по новия тарифен
план от 21.01.2015 г.
На второ място, недоказано остана и
твърдението, че ищецът е предоставил точни и качествени услуги
. Напротив безспорно по делото се установява с допустими и относими доказателства – писмени и гласни –
неопровергани от други събрани в настоящото производство – че през м. юли 2016
г. ищецът е допуснал договорно неизпълнение,
като е предоставил некачествени мобилни услуги. Установява се , че във
връзка с писмено оплакване , обектът на ответника е посетен от служител на ищцовото
дружество, кайто е установил лошо качества и липса на обхват на мобилните услуги,
като е поел ангажимент за отстраняване на тази неизправност , но не се
установява това да е било сторено. Установява се , че именно лошото качество на
услугата е дало основание на абоната да поиска пренос на мобилните номера към
друг оператор и прекратяване на договорите с ищеца поради виновно договорно
неизпълнение. А съгласно т.8.3.1. абонатът не дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договора , когато договорът се
прекратява по причини за които
операторът отговаря.
Съгласно чл. 154 ал.1 ГПК ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване, целта на което е да създаде не вероятност, а абсолютна
достоверност – сигурно убеждение на съда
в истинността на съответното
фактическо твърдение. Такова доказване законът изисква относно всички фактически твърдения , които
обуславят спорното право, иначе съдът не може да приеме , че фактът предмет на
доказването се е осъществил.
С оглед изложеното по-горе съдът приема , че претенцията на ищеца за дължимост на главницата в размер на 1740,00
лв. лева по договора за
далекосъобщителни услуги от 16.12.2014 г., от общо начислената сума от 2189,94
лв. съгласно сметка № **********/ 16.12.2016 г.
е неоснавателна. Претенция за
установяване съществуването на вземане за обезщетение за забава под формата на законна
лихва – не е заявена нито в заповедното , нито в настоящото проиводство, поради
което и съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори претенцията да беше приета за доказана извън
посочените по-гъре съображения , то
изходът от настоящия спор би бил същия, тъй като клаузата за неустойка при
всички случаи се явява неравноправна и по аргумент от чл. 143 от Закона за
защита на потребителите е нищожна. Тъй като настоящият съдебен състав приема обаче, че иска се явява недоказан и поради това неоснователен на друго
основание , намира, че не следва да излага подробни изводи в тази посока.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в пълен разер и тези раноски включват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 383,00 лв. Неоснователно е възражението на ищцовата страна за
прекомерност на това възнаграждение, доколкото то е съобразено с
фактическата правна сложност на делото
и и е в рамките на минимално предвиденото в чл. 7 ал.2 т.2 НМРАВ .
Водим от изложеното, Пазарджишкият
районен съд :
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК във
връзка с чл. 415 ГПК предявен от „А1
България“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София,1309,район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, представлявано от А.Д.
и М.М.– Изпълнителни директори, чрез Адвокатско дружество „В. и Ко“, БУЛСТАТ:
*********, представлявано от адв. П.Д.В., съдебен адрес: *** срещу „ФОБОС 99“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: общ.Пазарджик,
с.Синитово, п.к. 4452, за приемане за установено, че съществува вземане на
ищеца против ответника за сумата в размер на 1740,00 лв. по Заповед № 810 / 02.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр. д. № 1351/2019 г. по
описа на ПзРС по
сметка № ********** от 16.12.2016 г.,
падеж на плащане 16.12.2016 г. на обща стойност
2189,94 лв., от която се претендират 1740,00
лева предствляващи начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на Договора по отношение на следните телефонни номера: ****; ****; ****; ****; ****;
********, ****; ****; ****; ****; **** на основание т. 8.3.1 (б) от
Приложение № 1 към договора от 16.12.2014 г. – като
неоснователен.
ОСЪЖДА
„А1 България“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София,1309,район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, представлявано от А.Д.
и М.М.– Изпълнителни директори, чрез Адвокатско дружество „В. и Ко“, БУЛСТАТ:
*********, представлявано от адв. П.Д.В., съдебен адрес: *** да заплати на „ФОБОС 99“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: общ.Пазарджик, с.Синитово, п.к.
4452, сторените по
делото съдебно- деловодни разноски в размер на 383,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на
обявление за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: