Р Е Ш
Е Н И Е
№280
гр. Несебър, 28.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа АНД № 1016 по
описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Р.2.” ЕООД,
срещу наказателно постановление № 24-002490 от 09.08.2019г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което на жалбоподателя
на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 152
от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 4000 лв. В
жалбата се излага, че в попълнената от Р.Б. декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ е допусната чисто формална грешка при изписване на декларативния текст за
начало на работната смяна. Твърди се, че на 16.07.2019г. тази служителка е
започнала работа в 12:00 часа. Навежда се, че наказващият орган не е обсъдил
декларация, с която служителката декларира за допусната от нея грешка и посочва
реалното си работно време за деня – нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН. Развива
подробни съображения срещу доказателствената стойност на попълнените в хода на
проверката декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ. Обръща внимание, че към
случая е следвало да се приложат разпоредбите на чл. 415в КТ и чл. 28 ЗАНН.
Намира, че наказанието неправомерно е определено над минимума. С тези доводи от
съда се иска да отмени обжалваното НП, алтернативно да намали размера на
наложената санкция към минимума от 1500 лв.
Ответната страна в производството – дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара
Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Намира, че НП е
издадено при спазване на процесуалните правила. Развива подробни съображения в
насока, че нарушението се установява от съставените при проверката декларации и
няма основание същите да не се кредитират. Сочи, че съставените от работодателя
впоследствие документи не следва да се кредитират. Излага, че към случая не
могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 28 ЗАНН и чл. 415в КТ. Намира,
че наказанието е определено близо до минимума, поради което е справедливо. Моли
обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
От Б.Г. – старши инспектор при ДИТ Стара Загора и К.Т.М., била извършена
проверка за спазване на трудовото законодателство в обект коктейл-бар „В.”,
находящ се в к. к. „Слънчев бряг” – Авеню център, стопанисван от „Р.2.” ЕООД. В тази връзка двете служители на инспекцията посетили обекта
на 15.07.2019г. и заварили да осъществява трудова функция като „сервитьор” свидетелката Б.. От нея било декларирано работно време за деня
от 16:00 до 24:00 часа. Свидетелките поискали от управителя на дружеството
графиците за работа, но същите били поправени пред тях, като било отказано да
им се предоставят заверени копия. Това породило съмнения в свидетелките, които
решили да посетят обекта на 16.07.2019г. Около 13:00 часа отново извършили
проверка, като на място отново била св. Б.. В попълнена от нея декларация по
чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ тя декларирала работно време за деня от 11:00 до 16:00
часа и от 19:00 до 22:00 часа. Отново декларирала, че на 15.07.2019г. работила
от 16:00 до 00:00 часа. Проверките на място в обекта протекли при изострена
обстановка и при спорове и конфликти между служителите на ДИТ Стара Загора и
управителката на търговеца. При констатираните данни представител на
дружеството бил поканен да се яви за съставяне на АУАН на 18.07.2019г. в
изнесеното работно място на дирекцията. На 18.07.2019г. управителката Х. се
явила, като при съставяне на АУАН представила декларация от Р.Б.. В
декларацията последната декларирала, че работното й време на 15.07.2019г. било
от 16:00 до 24:00 часа, а на 16.07.2019г. е трябвало да почива, но дошла на
работа редовна смяна от 12:00 часа до 20:00 часа. Депозирана била и молба за
отвод на проверяващите, в която управителката вписала, че е налице лично
отрицателно отношение от тяхна страна, като не им предоставила заверено копие
от графиците за работа, тъй като имали характер на чернова. Свидетелката Г.
съставила на дружеството АУАН № 24-002490 от 18.07.2019г. за нарушение на чл.
152 КТ, в който Х. вписала, че моли да се имат предвид аргументите в молбата за
отвод и декларацията от Р.Б., подписана собственоръчно. В предвидения срок било
депозирано и възражение срещу АУАН с доводи, че почивката по отношение на Б. е
спазена. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство. От проверяващите бил съставен и протокол за извършена
проверка № ПР 1923410. В хода на производството по делото е представен и
изготвен график за месец юли 2019г., ведно с присъстване форма, според които Б.
полагала труд на 15.07.2019г. от 16:00 до 24:00 часа и на 16.07.2019г. от 12:00
часа до 20:00 часа.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН №
24-002490 от 18.07.2019г., протокол за извършена проверка № ПР 1923410,
собственоръчна декларация от Р.Б., 2 бр. декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ
от Р.Б., график за явяване и неявяване на работа за месец юли, молба за отвод,
възражение срещу АУАН, график за месец юли 2019г., ведно с присъствена форма,
заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, заповед №
З-0803 от 31.07.2018г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, заповед № З-0634 от
02.07.2019г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, копие от служебна карта на
актосъставителя). Фактическата обстановка се потвърждава и от свидетелските
показания на разпитаните свидетели Г., Мутафова, Иванов и частично от
показанията на св. Б.. Във връзка с формиране на фактическите изводи на съда,
следва да се има предвид, че не се приемат възраженията на жалбоподателя за
недоказаност на установените в хода на проверката факти. Най-общо възраженията
на жалбоподателя са насочени срещу доказателствената стойност на декларациите
по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ и обстоятелството, че следва да се ценят не
декларациите, а допълнително представени от търговеца документи. На първо място
следва да се има предвид, че в КТ (чл. 402, чл. 403, чл. 403а) са предвидени
различни задължения за работодателя и контролните органи, които имат за цел да
обезпечат надлежното събиране на доказателства за целите на контрола по
спазване на трудовото законодателство. Закрепеното в чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ
право на осведомяване от работниците и служителите има за цел да се получат от
тях сведения, впечатления, оценки за осъществяването на трудовата дейност.
Писменото деклариране на тези факти пред органите на държавната власт задължава
работниците да посочват истината в тях. Това дава възможност на контролните
органи да събират данни със сигурна доказателствена сила (в тази насока В.М., К.С.,
А.В.„Коментар на Кодекса на труда”, Единадесето издание, „Сиби” 2013г. – стр.
1148). От своя страна работодателят също е длъжен да представя на проверяващите
писмени доказателства по смисъла на чл. 403а КТ, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа.
При така очертаните правомощия на контролните органи и задължения на работодателя,
несъстоятелни се явяват доводите на жалбоподателя, че проверяващите не са
събрали други доказателства за установяване на нарушението. Процесното
нарушение (на чл. 152 КТ) може да бъде установено чрез информация от самите
служители или чрез информация от работодателя, оформена от него в писмен вид
(чрез документи за разпределението на работното време). От една страна е
логична тезата на управителя на дружеството, че предварителните графици за
работното време за съответния месец могат да претърпяват промени. Това
обстоятелство обаче не елиминира задължението на работодателя да държи на
разположение на контролните органи документи за реално полгания от работници
труд за съответния ден. При наличието на промени в първоначално определения
месечен график няма пречка в началото на работния ден същите да бъдат
коригирани. Въпреки това от управителя на проверявания търговец е било отказано
предоставянето на проверяващите на документи, установяващи реално полагания от
работниците в обекта труд. Поради тази причина на практика работодателят не е
изпълнил задължението си по чл. 403а КТ и за проверяващите е останала
възможността да събират доказателства по реда на чл. 402 КТ. Както се посочи
цитираните декларации са с висока доказателствена стойност, тъй като са събрани
от работници на място в обекта, по време на съответната проверка. По отношение
на тези декларации следва да се има предвид, че се попълват собственоръчно от
работещите в съответния обект. Поради тази причина няма как да се приеме
тезата, че неточността в определени реквизити от декларацията я опорочава като
документ. От значение е какви точно факти са декларирани и отношението им към
спазването на трудовото законодателство. Ето защо не може да се приеме за
съществен порок вписването на дата 16.07.2019г. и в двете декларации. Няма как
да се приеме и тезата, че по този начин не става ясно на коя от тях да се даде
приоритет при анализа им впоследствие. Дори да се приеме лансираната от
жалбоподателя теза, че след като двете декларации са от 16.07.2019г., то остава
неясно работното време на Б. за този ден, в преписката са налице множество
доказателства, от които може да се направи извод, че следва да се кредитира
декларацията, попълнена на 16.07.2019г. в 13:00 часа. Това е така, тъй като са
налице множество документи, вкл. изходящи от работодателя, че на 15.07.2019г. Б.
е работила от 16:00 до 24:00 часа. В такава насока е собственоръчната
декларация, попълнена от нея, представеният по време на проверката незаверен
екземпляр от графика за месец юли 2019г., представените в хода на делото график
и присъствени форми за 2019г., дори твърденията на жалбоподателя в хода на
цялото административнонаказателно производство. Поради тази причина
безпротиворечиво се извежда, че на 15.07.2019г. Б. е работила от 16:00 до 24:00
часа. В същото време на 16.07.2019г. по време на проверката към 13:00 часа, тя
е била на място в обекта, което се установява от разпита на служителита, на св.
Иванов и на самата Б.. Ето защо дори да се приеме тезата, че и двете декларации
се отнасят за 16.07.2019г., то посоченото в попълнената в 18:35 часа не се
подкрепя от останалите доказателства по делото. Поради тази причина съдът
намира, че следва да се кредитира декларацията, попълена на 16.07.2019г. в
13:00 часа. Впрочем в нея Б. още веднъж е декларирала, че на 15.07.2019г. е
работила от 16:00 до 00:00 часа. Т.е. по този въпрос няма никакъв спор и същият
е установен по категоричен начин. Основният спорен по делото въпрос е дали Б. е
започнала работа на 16.07.2019г. в 11:00 часа, или в 12:00 часа. Във връзка с
този спорен въпрос жалбоподателят навежда доводи, че декларираното от Б. се
оборва от последваща декларация, попълнена от нея, от окончателните графици за
работа и от показанията й. Съдът намира, че следва да се даде приоритет на
декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, а не на останалите доказателства,
сочени от жалбоподателя. Посоченият текст от КТ дава право на проверяващите да
се осведомяват пряко от работещите в обекта. В тази връзка Б. изрично в писмен
вид е декларирала, че на 16.07.2019г. е с работно време от 11:00 до 16:00 часа
и от 19:00 до 22:00 часа. Не може да се приеме последващата й декларация
(представена при съставяне на АУАН), че на 16.07.2019г. е дошла на работа
редовна смяна от 12:00 до 20:00 часа. На практика това представлява повторно
деклариране на вече декларираните по надлежния ред факти и то към момента на
установяване на допуснатото нарушение. Неубедителни са и причините за допусната
при първончалното деклариране грешка, които се изтъкват от управителя на
дружеството-работодател, а и от самата Б.. При разпита си като свидетел
Божидарава твърди, че поради натовареността й нямало как да си спомни работното
време в момента на попълване на декларацията. Изрично излага пред съда, че не
желае да дава отговор за конкретното си работно време с обяснението „защото стават проблеми като отговарям”. От твърденията на Б.
излиза, че тя не е знаела точното си работно време за 16.07.2019г. на самия
ден, не го знае с точност и към момента на разпита си пред съда. При това
положение неясно остава по какъв начин тя е разбрала точното си работно време
единствено при попълването на собственоръчната декларация от нейна страна. Тази
версия, която свидетелката и жалбоподателят се опитват да лансират, е неубедителна
и напълно житейски нелогична. Няма как да се приеме, че един работник, който се
е явил на работното си място преди един или два часа на същия ден не знае
работното си време (т.е. не знае кога е дошъл на работа и до кога ще работи),
не знае с точност това работно време и към момента на разпита си пред съда, а си
е спомнил с точност за това свое работно време само в един единствен момент –
когато е попълвал собственоръчна декларация при съставяне на АУАН срещу
дружеството работодател. След като на самия 16.07.2019г. Б. не си е спомняла
преди колко време се е явила на работа, то не може да се намери логична причина
да се даде вяра на тезата, че на 18.07.2019г. тя си е спомнила тези факти.
Изложеното от нея, че попълвала декларацията „приблизително” е и напълно
нелогично, доколкото всеки работник би следвало да знае от колко до колко часа
работи и при това положение няма основание за приблизително деклариране на тези
факти. Освен това твърденията в жалбата, че става въпрос единствено за техническа
грешка при изписването на 11:00 часа, като работничката е искал да изпише 12:00
часа, не се потвърждават. Видно е, че в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ
Б. е декларирала работно време от 11:00 до 16:00 и от 19:00 до 22:00 часа.
Впоследствие, в собственоръчно попълнената от нея декларация тя е декларирала
работно време от 12:00 до 20:00 часа. Т.е. става въпрос за съвсем друго работно
време (посочено във втората декларация), като разликата не е само в изписването
на началния час. Не може да се приеме тезата, че поради натовареност и
объркване, както и поради приблизително изписване към момента на проверката Б.
е декларирала почивка от 3 часа между 16:00 и 19:00 часа, а впоследствие е
посочила, че всъщност е работила без почивка от 12:00 до 20:00 часа. В случая
не става въпрос за пренебрежимо разминаване, което да се отдаде на техническа
грешка. Става въпрос за деклариране на съвсем друго работно време, при съвсем
други характеристики. Между двете работни времена, декларирани от Б., няма нищо
близко, поради което няма как да се приеме соченото от нея, че е декларирала
„приблизително”. Несъответствията в показанията на св. Б. и липсата на логика в
тях мотивират съда да приеме, че същите не могат да бъдат кредитирани в частта
им, в която са насочени към работното й време на 16.07.2019г. Както се посочи с
показанията си св. Б. по неубедителен начин се опитва да потвърди посоченото от
нея в собственоръчно попълнената и допълнително представена при съставяне на
АУАН декларация. Доколкото тази декларация е съставена на по-късен етап и в нея
има съществено разминаване от декларирането по предвидения в КТ ред в деня на
проверката, то съдът приема за достоверно изложеното от Б. именно по този ред.
В чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ не са предвидени задължителни реквизити на
декларациите. От съществено значение са декларираните факти, поради което
липсата на определени реквизити не опорочава тези декларации. Липсата на
конкретни декларирани факти означава само, че същите не могат да се вземат
предвид от проверяващите. Не може да се приеме, че декларацията на св. Б. се
оборва и от представените в хода на производството графици и присъствена форма.
На основание чл. 403а КТ работодателят е бил длъжен да държи на разположение и
да представи на проверяващите такива документи към момента на проверката. Към
16.07.2019г. за работодателят вече е било ясно, че Б. ще работи (вместо да
почива както е било предвидено в предварителния график за месеца), поради което
не е имало пречка да отрази тази промяна с посочване на причините за това и да
представи документа на проверяващите. Поради тази причина представеният пред
съда документ не може да се кредитира, тъй като няма достоверна за нуждите на
административнонаказателното производство дата. Всичко изложено до тук мотивира
съдът да достигне до фактически извод, че на 16.07.2019г. Б. се е явила на
работа в 11:00 часа.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
При извършена служебна проверка съдът не констатира
нарушения при издаването на АУАН и НП. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава НП по силата на заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния
директор на ИА ГИТ, заповед № З-0803 от 31.07.2018г. на изпълнителния директор
на ИА ГИТ) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Компетентността на актосъставителя също се установява
по делото - заповед № З-0634 от 02.07.2019г. на изпълнителния директор на ИА
ГИТ, копие от служебна карта на актосъставителя. АУАН и НП отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Наред с това от фактическа страна по делото безспорно се
установява, че на 15.07.2019г. Р.Б. изпълнявала трудовите си функции в
стопанисвания от жалбоподателя обект до 24:00 часа, а на 15.07.2019г. работното
й време започнало от 11:00 часа. Този факт се установява от събраните по делото
доказателства, анализирани по-горе. Същевременно в чл. 152 КТ е предвидено, че
работникът или служителят има право на непрекъсната
междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Т.е. законодателят по императивен начин е вменил задължение на
работодателите да осигуряват на работниците си междудневна почивка от минимум
12 часа. В случая на Б. е осигурена почивка от единадесет часа за времето от 24:00
часа на 15.07.2019г. до 11:00 часа на 16.07.2019г. Следователно жалбоподателят,
в качеството си на работодател на Б., безспорно е осъществил нарушението на чл.
152 КТ.
Съдът не споделя и доводите в жалбата, че извършеното от търговеца е
„маловажен случай”. На първо място извършеното няма как да се приеме за
маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ с оглед практическата
невъзможност допуснатото нарушение да бъде отстранено. Настоящият състав счита,
че в конкретната хипотеза не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая по смисъла на този текст. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК
следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения,
свързани със спазване на трудовото законодателство, съдът намира, че самото
нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност.
Нарушението е първо за жалбоподателя, но това обстоятелство не може да се
приеме като достатъчно смекчаващо, за да е налице маловажен случай. Т.е.
деянието не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите деяния от същия вид. Изложеното до тук е достатъчно за съда да
приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай.
Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова
с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
За извършеното нарушение на чл. 152 от КТ в чл. 414, ал. 1 от КТ се
предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 4000 лв. При
определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна
до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството
е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната норма - 1500
лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане
на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и
несправедливо, поради което наложената санкция от 4000 лв. следва да бъде
намалена до минимално предвидения в чл. 414, ал. 1 от КТ размер от 1500 лв. С
така наложеното наказание в размер на 1500 лв. ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от
законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на трудовото
законодателство от страна на търговеца, в достатъчна степен ще отговори на
целите на административното наказание.
С оглед
изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта
относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се
намали от 4000 лв. на 1500 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-002490 от 09.08.2019г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което на „Р.2.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, за извършено нарушение
на чл. 152 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 4000
лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 4000 лв. на 1500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението,
че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: