Решение по дело №7/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.210 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационната жалба на „Омниа 2022“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място],представлявано от управителя В. Н. Н., чрез адвокатско дружество „Б. и П.“, срещу решение по а.н.дело № 67/2023 г. по описа на Районен съд гр.[община]. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на районния съд, поради погрешен извод на съда за липса на съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП, както и поради несъобразяване с представения граждански договор.Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.

В открито съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща процесуален представител. От упълномощеното адвокатско дружество е постъпила писмена молба, с която поддържа касационната жалба и моли да се отмени обжалваното решение на РС-Ч. и вместо него да се постанови друго решение,с което да се отмени наказателното постановление, издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“-[област]. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директора на дирекция „Инспекция по труда“-[област], се представлява от юрисконсулт П., който оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение на другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура - [област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Споделя изводите, изложени от районния съд и предлага в този смисъл да се постанови съдебния акт от касационната инстанция.

Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Административен съд-[област], като взе предвид оплакванията в касационната жалба, извърши проверка на постановеното решение и след анализ на събраните по делото доказателства пред районния съд, установи следното:

Предмет на оспорване пред районния съд е наказателно постановление № 21-2300027 от 15.05.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“-[област], с което на касационния жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл. 1 ал.2 от КТ. Констатирано е при извършена проверка по документи на 24.02.2023 г. на обект Нощен клуб „О.“ хотел М., к.к. П., стопанисван от „Омниа 2022“ ЕООД със седалище [населено място], че дружеството „Омниа 2022“ [населено място] в качеството си на работодател е допуснало до работа на 08.01.2023 г. А. Д. Б. на длъжност „д.“, без да е уредил отношенията при предоставяне на работната му сила като трудови правоотношения чрез сключването на трудов договор в писмена форма. Нарушението е извършена на 08.01.2023 г. в описания обект на контрол.

Районният съд е приел в решението си, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на нарушението и при издаване на НП. Прието е, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, която позволява да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

На следващо място въззивният съд е приел, че Б. е полагал труд, осъществявал е трудова дейност като е ползвал оборудването на дискотеката, от което следва, че при изпълнението на работата лицето не е действало самостоятелно и без контрол на работодателя, а напротив – работата е извършвана на обект, стопанисван от жалбоподателя, с апаратура на работодателя и с която е работел дисководещият. Съдът е приел, че Б. е полагал труд за работодателя, а не е извършвал работа по граждански договор. Освен оборудване на работодателя е налице и уговорено работно време, за което лицето е получавало трудово възнаграждение в определен размер от 710 лв., а не заплащане за предоставяне на услуги. Затова съдът е приел, че не се касае за гражданско-правни отношения между дружеството и А. Б., а за трудово-правни отношения между работник и работодател. При това положение въззивният съд счита, че е допуснато неизпълнение на задължението, установено в чл. 1 ал. 2 и чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда, за което правилно е санкциониран с процесното наказателно постановление.

 

Оспореното с касационна жалба решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата касационна инстанция споделя изводите, направени от районния съд в оспореното решение.Съставеният АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В тях е описано,че на конкретната дата 08.01.2023г. работодателят „Омниа 2022“ЕООД е допуснал до работа в нощен клуб „О.“, хотел М., курортен комплекс П., на длъжност „д.“ лицето А. Б.. Както самият свидетел А. Б. е уточнил, в момента на проверката е бил на пулта в дискотеката,а работата му се състои в това да „пуска музика“.

В решението си районният съд е анализирал показанията на свидетелите, в това число и разпитания като свидетел А. Б., като се е мотивирал в коя част дава вяра на показанията на свидетеля. Изложените в тази връзка мотиви са логични и почиват на закона.Отделните елементи на трудовото правоотношение като работно време, работно място, трудово възнаграждение, което се получава месечно, се установяват от попълнената саморъчно декларация от Б.. Ето защо, правилен е извода на районния съд за осъществено от касационния жалбоподател нарушение на чл.1 ал.2 във връзка с чл.62 ал.1 от КТ, а оплакванията в касационната жалба в този смисъл са неоснователни. Кодексът на труда с чл.1 ал.2 задължава страните да уредят отношенията си по предоставянето на работната сила като трудови,а съгласно чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, като такъв в случая фактически не е бил сключен.

Касационната инстанция в настоящи си състав намира,че въззивният съд правилно е преценил представените граждански договори, за които няма данни да са с достоверна дата.

Настоящата инстанция приема,че не е налице основание за коригиране размера на наложената имуществена санкция на жалбоподателя, тъй като АНО е определил в НП имуществената санкция в нейния минимум по чл.414 ал.3 от Кодекса на труда в размер на 1500лв.

Предвид изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна.Обжалваното решение не страда от пороци по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК и като законосъобразно постановено, ще следва да бъде оставено в сила.

По искането за разноски на ответника

С оглед изхода на делото, на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе разноските на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. за касационната инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд гр.[област], в настоящия касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41/02.11.2023 г., постановено по а.н.дело № 67/2023г. на Районен съд гр.[община].

ОСЪЖДА „Омниа 2022“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [област], [улица], представлявано от управителя В. Н. Н., да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] сумата 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

Особено мнение на съдия К. М.:

 

Не споделям становището за законосъобразност на обжалваното решение на Районен съд - гр. [община], постановено по АНД № 67/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-2300027/15.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] и изложените във връзка с това съображения на мнозинството от съдебния състав, поради следното:

Считам, че в случая са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, актът и наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Считам, че в случая направеното описание на нарушението в акта и в постановлението е непълно, тъй като не съдържа конкретизация на извършваните от Б. фактически действия, а е посочена определена длъжност „Д.“, което считам, че препятства съдебния контрол за проверка достоверността на фактите, изложени в тях и съответно накърнява правото на санкционираното дружество да се защити по конкретно вмененото му нарушение (неизпълнение на задължение към държавата по смисъла на чл. 83 от ЗАНН) и да организира защитата си в пълен обем. Посочването в акта и в постановлението, че „… „ОМНИА 2022“ ЕООД, [населено място], …, в качеството си на работодател, е допуснало до работа на 08.01.2023г. А. Д. Б., [ЕГН], на длъжност „Д.“, без да е уредил отношенията по предоставяне на работната му сила като трудови правоотношения, чрез сключване на трудов договор в писмена форма, …, в обект на контрол: Нощен клуб „О.“, хотел „М.“, к.к. П., [област], считам, че не е достатъчно. Следва волята на актосъставителя и на наказващия орган за наличие на конкретно нарушение (неизпълнение на задължение към държавата) да се извлича непосредствено от описанието в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, тъй като в производството пред районния съд по обжалване на наказателното постановление по реда на чл.59-63 от ЗАНН следва да се установи съществуването или несъществуването на описаното в постановлението административно нарушение (неизпълнение на задължение към държавата), което представлява предмета на доказване в същото производство, и съответно да се съпостави фактически установеното действие или бездействие на посочения като отговорен правен субект със съответната законова норма, регламентираща същото като нарушение (неизпълнение на задължение към държавата).

По изложените съображения считам, че решението на Районен съд - гр. [община], постановено по АНД № 67/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-2300027/15.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] следва да се отмени и вместо него се постанови друго решение по същество, с което се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

 

 

СЪДИЯ: