М
О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА
по НОХД № 1972 /
2019 год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ.
състав
Русенската районна прокуратура е обвинила подсъдимия М.Г.М.
в това, че на 03.03.2019 год. в гр.Русе държал
акцизни стоки по смисъла на чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните
складове: “На облагане с акциз подлежат: т.2 – тютюневите изделия” и чл.12, ал.2 от ЗАДС „За "тютюн за пушене" се смятат и изделия,
съставени изцяло или частично от
вещества, различни от тютюн, но
отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за
пушене по ал. 1, както и изделията за пушене
с водна лула (наргиле), които освен тютюн или
заместители на тютюна (изделия на базата на
растения, билки или плодове или
изделия в твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества“, а именно 200 броя кутии, всяка по 50 гр., съдържащи тютюн,
предназначен за пушене с водна лула (наргиле), марка „Al Fakher“, с общо нетно тегло 10 кг., без акцизен бандерол, когато такъв се
изисква по закон – чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с
тях изделия: “Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен
върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и
данъчните складове“; - чл.64, ал. 4 от ЗАДС „Бандеролът се поставя върху
потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него
информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без
неговото унищожаване чрез разкъсване“, всичко на обща стойност 3 600 лв., като
случаят е немаловажен - престъпление по чл. 234, ал. 1, пр.2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението така, както е
внесено с обвинителния акт. Счита авторството на престъплението за доказано,
моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер на една
година, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и
наказание глоба в размер на 3600 лева.
Защитникът на подсъдимия М. пледира да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Излага
подробни доводи в подкрепа на искането си.
Подсъдимият не се признава за виновен, дава обяснения
пред съда
и поддържа становището на своя защитник.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
М.Г.М. е роден на *** ***, български гражданин, неженен, с висше образование,
неосъждан, работещ, с ЕГН: **********. Същият често пътува в чужбина, в това
число и до Испания, където живеят родителите му.
На 03.03.2019 г. в гр.Русе около обяд подсъдимият и свид.Л.Д.Д. се намирали с лек
автомобил „БМВ“ с рег.№ В 84-85 НС на паркинга на магазин „Кауфланд“ в
кв.“Дружба“. В същото време и на същото място свидетелите Н.С. и Ю.К. –
митнически служители в сектор „Оперативен контрол“ осъществявали контрол по
дейности, свързани с използването на акцизни стоки без бандерол. Те забелязали
автомобила и тъй като бил с регистрация от друго населено място, решили да
извършат проверка за наличието на подобни стоки. След като се представили и
пристъпили към проверката, констатирали, че в багажника на автомобила се
намирали 200 броя кутии, всяка по 50 гр., съдържащи тютюн, предназначен за
пушене с водна лула (наргиле), марка „Al Fakher“, без български бандерол, за които подсъдимия обяснил, че
са негови и са закупени от Испания. Във връзка с направените констатации било
образувано досъдебно производство.
Изложената
релевантна на делото фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия,
свидетелските показания на Н.Е.С., Ю.С.К., Л.Д.Д., К.П.К., С.Г.М. и А.П.П., протокол за извършена митническа проверка от 03.03.2019 г., протокол за оглед на веществени доказателства,
фотоалбум, комплексна съдебно-ценова икономическа експертиза, физико-химична
експертиза, съдебна счетоводна експертиза, испански фискални касови бележки с
изготвен превод на български език, справка за съдимост, според която
подсъдимият е неосъждан, автобиография, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние и веществени доказателства - 200 броя кутии, всяка по 50 гр., съдържащи тютюн, предназначен за пушене
с водна лула (наргиле), марка „Al Fakher“.
Анализа
на всички доказателства разгледани отделно и в тяхната съвкупност, налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл.234, ал.1, пр.2 от НК, който
държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в
немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и
глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки, както
и с лишаване от права по чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК.
От цитираната разпоредба е видно, че за
да е съставомерно деянието, бандеролът за държаните
акцизни стоки, следва да се изисква по закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗАДС тютюневите изделия са акцизни
стоки. Според чл.12, ал.2 от ЗАДС за „тютюн за пушене“ се смятат
и изделия, съставени изцяло или частично
от вещества, различни от тютюн,
но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн
за пушене по ал. 1, както
и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн
или заместители на тютюна (изделия
на базата на растения, билки
или плодове или изделия в твърдо
състояние) съдържат и ароматизиращи вещества. Разпоредбата
на чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия
повелява, че тютюневи изделия се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове, а именно чл.64,
ал. 4 от ЗАДС, според който бандеролът се поставя върху потребителската
опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и
който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото
унищожаване чрез разкъсване. Съгласно чл.
100 от ЗАДС пък бутилираните алкохолни изделия, както и тютюневите изделия,
предназначени за местния пазар се предлагат и продават само облепени с
бандерол. Според чл. 99, ал.2, т.2 от ЗАДС е забранено държането на
тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен.
Общото правило
е, че съхранение, продажба, складиране и пр. на акцизните
стоки се осъществява само след наличие на платен акциз и
съответно поставен български акцизен бандерол. Съществуват обаче изключения и те касаят именно случаите, когато
акцизните стоки биват закупувани от лицата за лични нужди.
Така например, в
нормата на чл. 4в от ППЗАДС са предвидени конкретни количества на закупените
тютюневи изделия в друга държава - членка от физически лица за лични нужди,
които се освобождават от акциз и по отношение на тях не важи задължението да
бъдат държани с български акцизен бандерол, за конкретния случай - тютюн за пушене
до 1 килограм. Подобно разрешение е
дадено и в ППЗДДС – чл. 51а, който предоставя възможност за безмитен внос на
определени количества стоки в личния багаж на пътниците. Същевременно в чл. 4в, ал.3 ППЗАДС това изключение не
се прилага в случаите, когато бъде установено, че държаните акцизни стоки са с
търговско предназначение, в които случай се дължи заплащането на акциз.
Следователно, нормата на чл. 234, ал.1, предл. първо НК, която предвижда наказателна отговорност за
лице, което държи акцизни стоки без бандерол се отнася и за случаите, в които
стоките, от държава-членка на ЕС са предназначени за търговска продажба. При
тази хипотеза отпада изключението на чл. 4в, ал.1 ППДС и на общо основание се
дължи заплащането на акциз, а неизпълнението
на това публично задължение е скрепено и с наказателна отговорност.
В конкретния случай по делото не се доказва безспорно
и несъмнено, че с оглед начина, времето на придобиване и целта на придобиването
на инкриминираните вещи, подсъдимият М. е имал задължение за заплащане на акциз, респ. осъщественото от него
деяние за което е обвинен е несъставомерно от
обективна страна.
От доказателствата по делото – обясненията на
подсъдимия, подкрепени от свидетелските показания, писмените и самите
веществени доказателства, се установява категорично, че инкриминираните 200
броя кутии, съдържащи тютюн, предназначен за пушене с водна лула (наргиле),
марка „Al Fakher“ са закупени от
Испания. Установява се категорично по делото, че подсъдимият, неговите приятели и сестра му, често пътуват до Испания. Както от обясненията му, така и от показанията на свидетелите Л.Д.Д., К.П.К.,
С.Г.М. и А.П.П., става ясно, че при всяко от пътуванията в Испания, в
България бил насян тютюн от този вид и марка в позволените количества. Такъв
тютюн носели и родителите му, които живеели в Испания при връщането им
България. Същият бил предназначен за лична употреба и като цяло бил събиран и съхраняван
в гр.Добрич и гр.Варна. Всички те сочат, че когато се събират, използват
наргиле с което пушат от този тютюн. Тези техни твърдения по никакъв начин не са дискредитирани или разколебани от останалия доказателствен материал.
От
протокол за извършена митническа проверка от 03.03.2019
г. се установява, че в багажника на лекият автомобил лек автомобил „БМВ“ с рег.№ В 84-85 НС са открити 200
броя кутии, всяка по 50 гр., съдържащи тютюн, предназначен за пушене с водна
лула (наргиле), марка „Al Fakher“. Впоследствие този тютюн е бил и предмет на оглед
на веществени доказателства, при който били взети представителни проби и
изготвен фотоалбум. Физико-химичната експертиза на тези проби сочи, че
представляват тютюневи изделия, предназначени за пушене с водна лула (наргиле).
Комплексната ценова икономическа експертиза заключава, че общата стойност на
тютюна е 3600 лева. Видно от приложените по делото испански фискални бележки, през
различни периоди от време е закупуван тютюн, който е от същият вид и марка на
открития в автомобила и иззет при извършената на 03.03.2020
г. проверка. Съдебната счетоводна експертиза сочи, че тези бележки представляват
първични счетоводни документи по смисъла на българското законодателство и
посочените в тях количества и вид закупен тютюн са идентични с установеният при
проверката. От приложената справка за движението на лек автомобил „БМВ“ с рег.№
В 84-85 НС, се установява, че на 02.03.2019 г. в 18,34 ч. е напуснал гр.Варна и
в 20.09 часа е влязъл в Добрич. По отношение на данните относно влизането му
гр.Русе, съдът не я кредитира, тъй като не съответства на свидетелските
показания на митническите служители и и протокола за извършената митническа
проверка, от които е видно, че е извършена в гр.Русе на 03.03.2019
г. за времето от 13:00 часа до 14:00 часа.
Няма
никакви доказателства, които да оборват тази тезата на подсъдимия, нито такива,
от които да се направи извод, че в страната ни е внесен тютюн извън разрешените
количества, че същият не е бил събиран във времето и съхраняван в дома на
подсъдимия в град Добрич, от където сочи, че го е взел преди да пристигне в
гр.Русе, че тютюна не е предназначен за лични нужди, а за търговски цели. Нещо
повече видно от показанията на свидетелите Н.Е.С. и Ю.С.К. извършили
митническата проверка и открили процесния тютюн, още тогава подсъдимият е
заявил, че е внесен от Испания за лична употреба и че ще представи документи
доказващи това негово твърдение. Последното е факт още на досъдебното
производство. Не се установява, нито от
гласните доказателства, нито от приетите писмени такива, да е била извършвана
към датата на инкриминираното деяние или по-рано продажба на процесния тютюн,
нито пък да е бил предназначен за тази цел.
За да бъде направен
извод относно това, че подсъдимият е държал акцизни стоки, за които се е дължал
акциз и поради незаплащане на такъв, същите са били съответно и без поставен български
акцизен бандерол, е необходимо да бъде категорично установено, че въпросната стока е била с търговско предназначение. В този смисъл, след като не е установено по категоричен начин, че инкриминираните вещи не са били
предназначени за лични цели и употреба, не може да бъде прието, че е осъществен
състава на престъплението по чл. 234, ал.1 от НК, тъй като не е установено
търговското предназначение на инкриминираните стоки. В този смисъл са и мотивите изложени в Решение № 2/2012 г. на ВКС
ІІ н.о. по н.д. № 2976/11 г., по подобен случай, но при който било установено, че внесените в допустимите без
дължим акциз количества цигари, са били предназначени за продажба. В рамките на
настоящото производство обаче, тезата на подсъдимия М. относно начина, времето на придобиване и целта на
придобиването на инкриминираните вещи, не бе оборена от събраните
доказателства.
По тези
съображения съдебният състав
намери, че установеното държане на тютюн от подсъдимия не
съставлява престъпление, поради което на основание чл. 304 от НПК,
постанови оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 234, ал.1 от НК.
При този
изход на делото веществените доказателства 200 броя кутии, всяко по 50 гр.,
съдържащи тютюн, предназначен за пушене с водна лула (наргиле), марка „Al Fakher“, с общо нетно тегло 10
кг., следва да бъдат върнати на
подсъдимия М., тъй като не се явяват предмет на престъпление.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си
по това дело.
Районен
съдия: