Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 26.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №596 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.07.2018 год., постановено
по гр.дело №48298/2016 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в, Б.З.З. е осъден да
заплати на З. „Б.В.И.Г.“ по иск с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ
/отм./ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 465.48
лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета
№470415151530057, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 25.08.2016 год. до окончателното й изплащане /при
допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на началния момент
от който се дължи законната лихва, който е посочен като 25.09.2016 год./,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер
на 444 лв.
Срещу решението
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Б.З.З.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че са
налице предпоставките за уважаване на иска – наличие на застраховка, плащане на
застрахователно обезщетение, отговорност на прекия причинител и размер на
нанесените вреди. По делото не били доказани обстоятелствата, породили правото
на застрахования да получи обезщетение по сключената от него застраховка
„Каско“. Процесното ПТП не било настъпило по вина на ответника – издаденото
срещу него наказателно постановление било отменено с решение на СРС по НАХД
№13483/2016 год. Описаните в протокола за ПТП вреди по процесния лек автомобил,
а именно: ожулена предна дясна врата, колона, броня, калник заден десен и др.,
нямало как да настъпят при сблъсък с колело и автомобил. Дори и да се приемело,
че такива са настъпили, сумата за отстраняването им била по-малка от
претендираната. Посочените вреди били настъпили преди процесното ПТП.
Съставеният протокол за ПТП не установявал причинната връзка между
произшествието и вредите, а относно механизма на ПТП същият нямал характера на
официален документ. Първоинстанционният съд не били обсъдил наведените в
отговора на исковата молба възражения, като съдебният му акт не бил мотивиран.
Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира
и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата З. „Б.В.И.Г.“ счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че решенията, постановено по административно-наказателни дела не
обвързвали гражданския съд – арг. чл. 300 ГПК. От заключението по съдебната
автотехническа експертиза било видно, че процесното ПТП било настъпило по вина
на ответника /колоездач/, както и причинната връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Доказани били и твърдените имуществени вреди и дължимият размер на
обезщетението. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание чл. 213, ал. 1, пр. 1 КЗ /отм./ вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Встъпването в правата на увреден от
страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор
за имуществено застраховане задължения, срещу деликвента – чл. 213, ал. 1, изр.
1 КЗ /отм./, се обуславя от установяването на две групи факти: 1/ наличие на
валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди и 2/ възникнали права на увредения срещу
причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са
причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение. Вината се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В разглеждания случай е безспорно по
делото, че на
08.02.2015 год. между ищеца, като застраховател и В.А.Г.-П., като застрахован, е сключен договор за имуществено застраховане „Пълно каско“ с обект лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№********/собственост
на застрахования – видно от свидетелство за регистрация – част ІІ/ и със срок
на застрахователно покритие от 09.02.2015 год. до 09.02.2016 год. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на
застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни
реквизити. По силата на договора ищецът е приел да
покрива риска от щети на собствено на застрахования имущество, причинени от ПТП /виж глава покрити рискове от Общите условия на
ищеца/.
В срока на действие на договора – на 25.06.2015 год., е
настъпило застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие на кръстовището между бул.“Г. С. Раковски“ и
бул.“Цар Освободител“, между ответника, който бутал електрически велосипед и
лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№********управляван от В.А.Г.-П.. На 18.05.2016 год. застрахователят
/ищецът/ изплатил на сервиз „А.Р.С.“ ЕООД – извършил по възлагане ремонта на
процесния автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 465.48 лв. /видно
от преводно нареждане от 18.05.2016 год./.
Спорните между страните въпроси са
свързани с механизма на процесното
ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били нанесени твърдените
имуществени вреди, в т.ч. дали ответникът има вина за настъпването му, както и
с размера на дължимото обезщетение.
Протоколът за ПТП, издаден от
служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, при
задължително посещение на мястото на ПТП, представлява официален свидетелстващ
документ. В този случай съставителят удостоверява пряко възприетите от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП /в т. ч.
възпроизведени в схема/, като разположението на МПС, участници в ПТП, характер
и вид на нанесените щети, състояние на пътя, пътни знаци и маркировка на
мястото на произшествието и др. Отстоянието във времево отношение на огледа и
съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на
произшествието рефлектира върху обема на релевантните за механизма на ПТП
факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо вписаните в него
обстоятелства може да не са достатъчни за установяване на пълния механизъм на
ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола,
ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената
тежест за установяването му посредством ангажирането и на други доказателства –
разпит на свидетели, включително и чрез назначаване на вещи лица /като
автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на
фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които
съдът не притежава. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която
същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него
факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа – виж Решение № 24 от 10.03.2011
год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС
по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС
по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС
по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и Решение № 15 от 25.07.2014 год. на
ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК.
Видно е от направените отбелязвания
в процесния протокол за ПТП, че същият е съставен от служител на ОПП при
посещение на място и съдържа преки възприятия на длъжностното лице, в т.ч.
възпроизведени в схема, относно състоянието на пътя, разположението на пешеходеца
и лекия автомобил и видимите щети по последния
– ожулена предна броня, колонка, дясна врата и калник, ожулена задна врата,
както и видима щета по велосипед „Бортман“ – преден калник. В случая не е
оспорена автентичността на протокола за ПТП или удостоверителната компетентност
на неговия съставител или реда, по който е съставен протоколът. Ответникът е
оспорил единствено механизма на ПТП, в т.ч. настъпването на твърдените вреди и
наличието на негово противоправно поведение. В тази връзка по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В.А.Г.-П., които следва да
бъдат ценени като ясни, последователни, житейски логични и кореспондиращи с
останалите данни по делото и е прието заключение по съдебната автотехническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, като не е било и оспорено от ответника. Същите напълно подкрепят
истинността на вписаните в протокола за ПТП обстоятелства. В този смисъл и въз
основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото въззивният съд
приема за установено по несъмнен начин, че на 25.06.2015 год. при движение по
бул.“Г. С. Раковски“, на кръстовището с бул.“Цар Освободител“, ответникът,
бутащ електрически велосипед, пресякъл пътното платно при червен сигнал на светофара,
поради което е настъпил удар с преминаващия на зелен сигнал на светофара лек
автомобил, движещ се бул.“Цар освободител“, на който били причинени твърдените
от ищеца вреди.
Следва да се посочи също така, че съставеният
протокол за ПТП е подписан от ответника – физическо лице и се ползва с
доказателствена сила като частен документ по чл. 180 ГПК – т. е. че изявлението
по него е направено от Б.З.. Щом като последният се е съгласил с описаните в
протокола механизъм на ПТП и конкретните щети на лекия автомобил, изявлението
му представлява признание на факти, които са неблагоприятни за него. Макар това
признание да е било впоследствие оттеглено, въззивният съд при дължимата преценка
по реда на чл. 175 ГПК намира, че с оглед конкретните обстоятелства по делото именно
признанието отговаря на истината.
Следователно ответникът е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата –
нарушил е чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП. Т.е., деянието му е противоправно. В
пряка причинна връзка от него за собственика на увреденото МПС са произлезли
вреди. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че вредите по лекия
автомобил са настъпили преди процесното ПТП, доколкото според вещото лице засегната
зона на лекия автомобил е била в контакт с велосипеда, който е бил бутан от
ответника. Във връзка с останалите доводи във въззивната жалба следва да се
посочи, че съгласно чл. 300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. На основание посочената норма не е задължително наказателното
постановление, с което се ангажира административно-наказателната отговорност чрез налагане на административно
наказание, нито актът за установяване на извършено административно нарушение, с
който се образува административно-наказателно производство, нито решението на
наказателния съд, с което наказателното постановление се отменя.
В контекста на изложеното въззивният
съд счита, че увреденият /собственикът на застрахованото МПС/ има срещу
ответника вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е
встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за
причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
деликвента.
По отношение на размера на дължимото обезщетение
следва да се отбележи, че законът се интересува от стойността на вредите по
средната им пазарна стойност към момента на настъпването им – чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, а това обстоятелство е доказано с цененото от съда заключение по
съдебната автотехническа експертиза. Щом вещото лице сочи, че детайлите на лек
автомобил „Пежо 307“ са увредени и се
нуждаят от подмяна, то заплащането на стойността им е дължимо. Обезщетението трябва да
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни
цени, по които това възстановяване може да се извърши, включително цените на
нуждаещите се от подмяна части /без прилагане
на обезценка – чл. 203, ал. 3 КЗ – отм./. От заключението по съдебната
автотехническа експертиза се установява, че стойността на ремонта на увредения
автомобил по средни пазарни цени с включен ДДС възлиза на 477.84 лв. /която
сума е в по-висок размер от заплатената и претендирана от ищеца – 465.48 лв./.
В този смисъл релевираната претенция законосъобразно е била уважена от
първоинстанционния съд, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца
действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение
за един адвокат в размер на 360 лв. /с включен ДДС/.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.07.2018 год.,
постановено по гр.дело №48298/2016 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в.
ОСЪЖДА Б.З.З. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, пл.“********, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за
един адвокат в размер на 360 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 124
с-в, за преценка за провеждане на служебно производство по реда на чл. 247 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/