Решение по дело №42/2022 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 64
Дата: 21 април 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20221630200042
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Монтана, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
в присъствието на прокурора Г. Н. Б.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630200042 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият Б. Н. П. – роден на ХХХХХг. в град М.,
българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование,
безработен, неосъждан, с постоянен адрес гр.М., ж.к.П. бл.6, вх.В, ап.27, с
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 30.01.2018г. в град Монтана,
пред орган на властта - служител на Сектор КАТ гр.Монтана подал
декларация по силата на чл.189, ал.5 от Закона за движението по пътищата за
удостоверяване на обстоятелството - кой е управлявал автомобил марка „М.“,
модел ХХХХ с рег.№ ХХХХ ХХХХ на 23.11.2017г. в 15.55 часа, в която
потвърдил неистината, а именно, че на 23.11.2017г. в 10.00 часа е
предоставил собствения си автомобил марка „М.“, модел ХХХХ с рег.№
ХХХХ ХХХХ на лицето К. Б. Б. от град Монтана и че към 15.55 часа
превозното средство е било във владение на Б. - престъпление по чл.313 ал.1,
пр.1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА обвиняемият Б. Н. П. – роден на ХХХХХг. в град
М., българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование,
1
безработен, неосъждан, с постоянен адрес гр.М., ж.к.П. бл.6, вх.В, ап.27, с
ЕГН ********** на основание чл.78а ал.1 от НК от наказателна отговорност
за така извършеното престъпление по чл.313 ал.1, пр.1 от НК, като му
НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева в
полза на Държавата.
ОСЪЖДА обвиняемият Б. Н. П. със снета по-горе самоличност и ЕГН да
ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-
Монтана сумата от 188.30 лева, а по сметка на РС-Монтана сумата от по 5.00
лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд-Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решението № 64/ 18.04.2022г. по
АНД № 42/ 2022г. по описа на РС - М.

Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.

Постъпило е от Районна прокуратура град М. Постановление от
17.01.2022г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемия Б. Н. П. за
престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
Районна прокуратура град М. чрез представителя си поддържа
обвинението и моли съда да освободи по реда на чл.78а от НК обвиняемия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание в
минималния предвиден в правната норма размер.
Обвиняемия Б. Н. П. не се признава за виновен за извършеното деяние,
като дава подробни обяснения. Твърди, че не е извършил престъплението по
чл.313 от НК. Моли съда да го признае за невинен и го оправдае.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите
на обвиняемия, както и становището на прокурора изложено в мотивирано
постановлението, намира за установено следното:
Обвиняемият Б. Н. П. живее в град М.. Има издадено СУ на МПС №
********* на 27.02.2015г. Живее на семейни начала и има дете.
Собственик е на лек автомобил марка „М. ХХХХ“ с рег.№ ХХХХ
ХХХХ до 22.07.2019 г. Има наложени наказания за нарушаване на разпоредби
на ЗДвП с наказателни постановления и електронни фишове.
В периода от 2013г. до лятото на 2017г. обвиняемият П. имал връзка със
свидетелката К. Б. Б. от град М.. Тя е правоспособен водач на МПС и има
издадено СУ на МПС.
На 23.11.2017г. свидетелката К.Б. била на работа в „хххх“ ООД гр.М.
като продавач-консултант с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа. На
същата дата в 15.55 часа мобилната система за видео-контролиране,
монтирана на бул.“Трети март“ № 65 в гр.М., заснела движението на лек
автомобил марка „М. ХХХХ“ с рег.№ ХХХХ ХХХХ със скорост от 62 км./час
при разрешена скорост за движение в участъка от 40 км./час.
На 30.01.2018 г. обвиняемият Б.П. подал декларация по чл.189, ал.5 от
Закона за движението по пътищата, в която като собственик на лек автомобил
марка „М. ХХХХ“ с рег.№ ХХХХ ХХХХ, декларирал обстоятелствата, че на
23.11.2017г. в 10.00 часа предоставил превозното средство на К. Б. Б., на
същата дата в 15.55 часа тя е управлявала превозното средство, което му било
върнато в 20.00 часа.
Въз основа на декларацията на обвиняемия П. свидетелят С.И. издал на
свидетелкат К.Б. електронен фиш № 1915170 за налагане на глоба в размер
1
на 70 лв. за установено на 23.11.2017г. в 15.55 часа нарушение на
ограничението на скоростта на бул.“Трети март“ № 65 в гр.М..
Свидетелката К.Б. обжалвала електронния фиш пред РС-М., като
заявила, че никога не е управлявала МПС, нито е негов собственик.
С решение от № 260142/30.12.2020г. на РС-М. електронния фиш бил
отменен, като незаконосъобразен.
На досъдебното производство е назначена съдебно – почеркова
експертиза, оформена като протокол № 291/15.11.2021г, изпълнена от вещо
лице Десислава Светлинова Стефанова, от заключението на която се
установява, че ръкописния текст и подписа в декларацията от 30.01.2018г.
били изпълнени от обвиняемия Б.П..
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и
компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на разследване писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства: показанията на разпитани свидетелите К. Б. Б., СП. ЕМ. ИЛ., ИВ.
КР. Т., приложените писмени доказателства, справка за съдимост на
обвиняемото лице.
Обясненията на обвиняемият Б.П. съдът намира за естествена цащитна
позиция. Те не се подкрепят от събраните в хода на производството
доказателства, а напротив остават напълно изолирани.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че обвиняемият
Б.П. е представил декларация по чл.189, ал.5 от Закона за движението по
пътищата, в която декларирал невярното обстоятелство, че на 23.11.2017г. в
10.00 часа е предоставил собствения си лек автомобил марка „М. ХХХХ“ с
рег.№ ХХХХ ХХХХ на св.К. Б. Б. и превозното средство му било върнато в
20.00 часа.
Безспорно е, че престъплението по чл.313 ал.1 от НК е формално и за
неговата съставомерност е достатъчно деецът да потвърди неистина или затаи
истина в писмена декларация или съобщение, които по силата на закон, указ
или постановление на МС се дават пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства. Декларираните от обвиняемият
обстоятелства са неверни, поради което се ангажира и неговата наказателна
отговорност. Обвиняемият Б.П. е имал представа за всички обективни
елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си - действал е с пряк умисъл.
От обективна страна е налице действие - потвърждаване в декларация
на неистина от страна на обвиняемия Б.П.. Същата е подадена пред орган на
властта, съгласно чл.93 т.2 от НК, ОД на МВР-М. е такъв орган. Декларацията
по чл.189, ал.5 от Закона за движението по пътищата е подадена, като в нея е
вписано обстоятелството, че като собственик на лек автомобил на
23.11.2017г. предоставил превозното средство на друго лице - К. Б. Б. да го
2
управлява.
Тази декларация има удостоверителен характер и е годен предмет за
невярно деклариране. По своята правна природа документа е истински, тъй
като е съставен от обвиняемия, който е посочен като автор. Писмените
изявления с правно значение в документа изхождат от него като
„декларатор”, по който факт не се и спори между страните.
От субективна страна обвиняемият Б. П. е извършил инкриминираното
деяние виновно при форма на вината - пряк умисъл, след като е съзнавал
общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е и искал
настъпването на общественоопасните последици от своите действия.
От гореизложената фактическа обстановка се установява, че
обвиняемият Б.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.313 ал.1 от НК от НК, а именно, че на 30.01.2018г. в
град М., пред орган на властта – служител на Сектор КАТ гр.М. подал
декларация по силата на чл.189, ал.5 от Закона за движението по пътищата за
удостоверяване на обстоятелството –кой е управлявал автомобил марка „М.“,
модел ХХХХ с рег. № ХХХХ ХХХХ на 23.11.2017г. в 15.55 часа, в която
потвърдил неистината, а именно, че на 23.11.2017г. в 10.00 часа е
предоставил собствения си автомобил марка „М.“, модел ХХХХ с рег. №
ХХХХ ХХХХ на лицето К Б Б. от град М. и че към 15.55 часа превозното
средство е било във владение на Б..
В случая са налице предпоставките предвидени в чл.78а, ал.1 НК за
освобождаване на обвиняемият от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За извършеното от обвиняемият Б.П. умишлено
деяние се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба
от 100.00 до 300.00 лв. Видно от свидетелството за съдимост – арг.л.106-107
от ДП обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер
/реабилитиран на основание чл.86 ал.1 т.2 от НК/ и не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 НК. От деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, тъй като престъплението е
формално. С оглед на изложеното съдът прие, че на обвиняемият следва да се
наложи минималната глоба предвидена в закона, а именно 1 000.00 лв., която
следва да се заплати в полза на Държавата.
Съдът не определи по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е
съобразен с тежестта на извършеното деяние от обвиняемия Б.П. и другите
обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това липсват данни по делото,
които да обосновават налагането на по – голям размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия Б.П. да ЗАПЛАТИ
на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-М. направените по
ДП разноски за експертиза в размер на 188.30 лева, както и по сметка на РС-
М. сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
3
По горните мотиви съдът постанови решението си.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4
Съобщи за изтекли лични данни