Р
Е Ш Е Н И Е
№1830/13.10.2021г. гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на шестнадесети септември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова
и
участието на прокурора Росен Каменов,
като
разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД
№ 1644 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ТД
на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юр.
Ш., против Решение № 550/05.05.2021г., постановено по АНД № 1913/2021г. по описа на
ПРС, 20 н.с., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 550812-F581225/10.12.2020г.
на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на
ФОНДАЦИЯ „ГЕРМАНО – БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Екзарх Йосиф“ № 7а, представлявана от Л.Г.Т.,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 987,50лв.
за нарушение по чл. 180, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 3,
т. 1 от ЗДДС, вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл.
112, ал. 1 от ППЗДДС.
В
касационната жалба се излагат доводи, че съдебното решение е постановено в
противоречие с материалния закон и че същото е необосновано. Твърди се, че неправилен
е изводът за невъзможност се провери в пълнота верността на установената
фактическа обстановка, тъй като нарушението не е описано по ясен начин.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че това
следва от липсата на конкретно посочване в АУАН и НП на брой доставки, техния
брой и дата на извършване, поради което не е възможно да се извърши преценка
дали доставките са освободени или не.
Според
пълномощника на жалбоподателя, както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че
облагаемият оборот на Фондацията е формиран от обучителни курсове по немски
език и от префактуриране на наем и консумативни
разходи. Двете групи сделки, формиращи облагаемия оборот, са разгледани
поотделно в АУАН и НП и при тълкуване на приложимите законови разпоредби на
ЗДДС е направен извод, че нито една от двете групи сделки не е освободена, съответно
за тях се дължи ДДС, което ЮЛ е следвало да начисли в законоустановения
срок.
Иска
се отмяна на решението на първоинстанционния съд и
присъждане на следващото се юрисконсултско
възнаграждение за осъществената защита пред двете инстанции, съгласно списък с
разноските.
Ответникът Фондация „Германо
– български център за срещи“, в отговор на касационната жалба и в съдебното
заседание, чрез пълномощника адв. К., изразява
становище за нейната неоснователност.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че първоинстанционното
решение е незаконосъобразно, съответно жалбата - основателна.
Пловдивският административен съд, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение,
във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с
оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
63, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и
при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно
разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение
фактическа обстановка, която се свежда до следното: жалбоподателят Фондация „Германо – български център за срещи“ - гр. Пловдив е подало
на 11.09.2020г. в ТД на НАП – гр. Пловдив заявление за регистрация по чл. 100,
ал. 1 от ЗДДС. По повод на подаденото заявление е възложено извършването на
проверка за установяване на факти и обстоятелства от значение за регистрацията
по ЗДДС. Лицето не е имало предходна регистрация по ЗДДС.
Въз основа на изисканите и представени при проверката
документи и писмени обяснения е прието, че за период от 01.09.2017г. до 30.04.2018г.
е реализиран облагаем оборот над 50 000 лв. – 54 360лв. /облагаем оборот по
смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, представляващ сума от данъчните основи на
извършените от търговеца облагаеми доставки/, от търговската дейност по
провеждане на обучителни курсове/тестове по немски език и от префактуриране на разходи от наемодател на наемател.
Надхвърлянето над размера от 50 000лв. облагаем оборот е предопределяло и
наличните основания за задължителна регистрация по ЗДДС, съответно и съгласно
изр. 2 на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС дружеството е следвало в 7-дневен срок от
датата на достигане на този оборот да подаде заявление в 7-дневен срок за
регистрация по ЗДДС – до 07.05.2018г. Нарушението е извършено на 08.05.2018г.,
но не е образувано административно наказателно производство, тъй като са
изтекли повече от две години от датата на извършване на нарушението към
30.10.2020г. – датата на протокол № **********/30.10.2020г. за извършена
проверка след установени обстоятелства за наличие на основания за по-ранна
регистрация на лицето по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Тези си констатации са отразени
в протоколи за извършена проверка № **********/25.09.2020г. и № **********/30.10.2020г. Лицето е
регистрирано по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, считано от
07.10.2020г. с Акт за регистрация по ЗДДС № 160422002937782/25.09.2020г.
Установяването на основания за задължителна
регистрация на жалбоподателя по ЗДДС и неподаването в срока за това на
заявление за такава регистрация, съобразно изр. 2 на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, е наложило
и да се определят и данъчните задължения на лицето по облагаемите доставки, за
които се дължи данък за надхвърления оборот от 50 000лв. Съобразено е, че
първият период, за която следва да се определят данъчните задължения по ЗДДС е
този от 01.11.2018г. до 30.11.2018г., тъй като за този данъчен период се
подават отчетни регистри по ЗДДС, включително до 14.11.2018г. Нарушението е
извършено на 15.12.2018г. и към м. 11.2020г. не са изтекли 2 години от
извършване на нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Така, за
периода 01.01.2019г. – 31.01.2019г. – период в който
за жалбоподателя е било налично задължение за регистрация по ЗДДС, но не е било
регистрирано, Фондацията е реализирала облагаем оборот по облагаеми доставки на
обща стойност 11 925лв., върху който ДДС в размер на 1 987,50лв. не е бил
начислен, като се отразят издадените фактури в дневника за продажби /за м. януари
2019г./, да се включи размерът на данъка в справката - декларация за съответния
данъчен период, която е следвало да се подаде в ТД на НАП - гр. Пловдив в срок
до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период /в случая до 14.02.2019г.
включително/.
Тъй като това задължение за начисляването на ДДС в
размер на 1 987,50лв., определен съобразно чл. 67, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 53 от
ППЗДДС, не е изпълнено, актосъставителят преценил, че
съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 180, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, вр.
чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС, заради което на 30.11.2020г.
съставил в присъствието на представляващия АУАН № F581225/30.11.2020г. При
предявяване на акта не били оспорени констатациите по същия.
Спрямо Фондация „Германо –
български център за срещи“ са издадени и други актове за установяване на
административни нарушения които се отнасят същото по състав административно
нарушение по ЗДДС, но за друг данъчен период, за който същият административно –
наказателен субект не е бил изпълнил задължението си по начисляване на ДДС.
Въз основа на АУАН № F581225/30.11.2020г. и останалите
писмени доказателства по административната преписка административно –
наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1 987,50лв. – в
размер на неначисления данък.
За да отмени НП първоинстанционният
съд е направил следните правни изводи: съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е задължително както в АУАН, така и в НП
нарушението да бъде описано по ясен начин. Предвид дадената в АУАН и в НП
правна квалификация, а именно чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 180, ал.
1 от ЗДДС, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл. 86, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС е видно, че основният съставомерен факт, подлежащ на доказване, за да възникне
отговорността на жалбоподателя по ЗДДС, е да се установи, че за процесния период същият е извършил облагаеми доставки, за
които е бил длъжен, но не е начислил ДДС. Както актосъставителят,
така и наказващият орган са се задоволили да посочат единствено размера на
облагаемия доход, но в АУАН и НП е следвало да бъдат посочени броя на
конкретните доставки, извършени от наказания субект, техния вид с
конкретизиране на предмета на доставката и дата на извършване. С описание на
доставките като е посочено, че същите са формирани от обучителни курсове по
немски език и префактуриране, както и общият им
размер не се постига яснота по тези въпроси. Посочените пороци, изразяващи се в
непосочване на броя на конкретите доставки, техния
предмет и дата на извършване поставя в невъзможност съда да провери верността
на направените правни изводи, а именно дали доставките не са освободени, както
се твърди в АУАН и НП или са освободени.
Констатираният пропуск не може да бъде
преодолян и с представения протокол №**********/30.10.2020г., който съдържа
единствено обобщени данни за различни данъчни периоди, сред които и процесният, но не и данни за това какъв е вида на
доставката, предмета на доставката, дата на извършването й. Приложеният
протокол **********/25.09.2020г. касае информацията за достигнало облагаем
оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50 000лв. Приложеният
протокол №**********/18.11.2020г. удостоверява единствено подадена СД за период
след процесния. Приложените материали към административнонаказателната преписка също не могат да
попълнят констатираните непълноти в съдържанието на АУАН и НП, тъй като и в
двата акта не са въведени правно релевантни за твърдяното нарушение факти,
които да бъдат проверени въз основа на представените материали. Предвид
констатирания дефицит в съдържанието на двата акта е невъзможно да бъде
проверен и размерът на санкцията, наложена за твърдяното нарушение.
Настоящият касационен състав счита, че въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, въззивният
съд е направил правилни изводи досежно правната
квалификация на нарушението.
С оглед изложените
съображения ,съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в
сила.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Административен съд-Пловдив
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № Решение
№ 550/05.05.2021г., постановено по АНД № 1913/2021г.
по описа на ПРС, 20 н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.